Новото училище или Кошмар?! 8

Да, знам, закъснявам с главата. Петък вечерта я завърших и нямаше как да я напиша. Надявам се поне за 9 глава да се справя в срок. Ето я и 8 глава. Приятно четене.

8

-Харесваш ли Ривър?-попитах Ейдън докато чакахме Юки и Дерек да се преоблекат.

-Не ме питай глупави въпроси.-намръщи се той.

-Рисувал ли си за нея?-продължих.

-Да.-отговори просто той и въздъхна. 

-Значи я харесваш.

-Не. За бога тя ми е братовчедка.-отвърна той. Премигнах няколко пъти опитвайки се да не показвам никаква реакция. Не го харесвах вси пак, можеше да харесва който си поиска.-Нека говорим за нещо друго.
-Имаш много хубав глас.Защо не пееш в някой група?-попитах.
-Започнахме нещо като група, но не можем да намерим барабанист. Знаеш ли колко е трудно да се намери свободен такъв и да свири добре?-попита ме той раздразнено. Не знаех дали още е раздразнен заради въпросите ми или заради групата си.
-Аз свиря на барабани.-казах.
-И на всичкото отгоре...-продължи той, но се спря.-Можеш?-попита той и аз кимнах.-Ето заради хора като теб не можем да си намерим барабанист. Защо не си ми казала?
Реакцията му ме изненада. Мислех, че ще се зарадва, но тази му реакция беше по-забавна. той определено беше различен от другите. Като свеж полъх. Усмихнах се и му отговорих.
-Не си питал.
-Како ще кажеш за едно прослушване в понеделник?-попита той.
-Става.-съгласих се. Може би беше добре и да го предупредя, че не бях много добра.
-А от къде всъщност знаеш да свериш?-попита той.
-Не свиря много добре. Юки е много по-добра, тя ме научи. Това се придава по наследство в нейното семейство. Баща и я е научил, него дядо и и тя-мен. Но да чуеш баща и...А дядо и е свирил на концерт на...
В същия момент телефона ми започна да звани с "Here I Go Again" на Whitesnake, любимата песен на баба, което означаваше, че тя иска де се свържи с мен. Бях я забравяла и имах много да обяснявам.

-Къде си?-попита тя веднага.
-В старото училище. Трябва да взема едни неща. Лекарката ме прати.-обясних.-Дали ще мога да остана?-попитах с милия си глас.

-Знаеш, че си наказана.-настоя баба. Отдалечих се от Ейдън, разбирайки, че разговора ще продължи по-дълго от очакваното.
-Но аз не съм виждала приятелите си от много време.-продължих-И ти си била на моите години.
-Добре, но не казвай на майка си. Иначе ще ме изяде с парцалите през телефона.-пошегува се тя. Затова я обичах, за разлика от родителите ми тя си спомняше младините и ме разбираше.
Видях Юки да излиза от съблекалнята и да ми маха да се доближа до нея. Искаше да ми каже нещо, далече от Ейдън за да не чуе.
-Трябва да затварям бабо. Юки иска да говори с мен.-казах.
-Разбира се. Тя винаги е много нетърпелива. Чао.
-Чао.
И отново за разлика от родителите ми баба познаваше приятелите ми. Може би така беше по-лесно на майка да ги смята за проблемни и неподходящи за мои приятели.
Затворих на баба и отидох при Юки. В главата ми се появих различни теми, за които тя искаше да говори с мен. Да, определено беше за Ейдън. Усмивката и по-рано казваше всичко.
-Какво?-попитах.
-Казвай всичко за вас двамата. Искам да знам и най-малката подробност.-прошепна веднага тя с огромна усмивка.

-Казах ти вече, ние сме само приятели.-скарах и се.
-Но вие изглеждате като идеалната двойка.

Супер забавна снимка :D

Погледнах към него. Не, моята приятелка грешеше. В онзи момент Дерек стоеше до него и му говореше нещо разпалено. Може би го критикуваше, но по-вероятно беше да го предупреждава да не де доближава твърде много до мен, както правеше с другите ми приятели момчета. Не разбирах, защо всички ни виждаха като двойка. Като нахална муха спомена спомена как си държахме ръцете с него се натрапи и прекъсна мислите ми. Може би понякога се държахме като двойка, но бяхме просто много близки приятели. Това е.

След училище всички се разхождахме из града и се забавлявахме. Обикаляхме всички любили места и и не пропускахме да представим най-готините на Ейдън. Освен, че Дерек обичаше да се прави на готин, той обичаше и да снима и имаше професионален фотоапарат купен със собствени пари. Винаги носеше фотоапарата със себе си и направихме много снимки да спомен.

Да си представим, че тук Дерек снима...

Стигнахме и до Паметника. Една огромна лилия от камък се издигаше на един хълм в края на града. Разказахме за историята на лилията. Преди години, някъде около 60, дъщерята на кмета починала млада и в нейна чест построили Лилията, защото така се казвало момичето. Лилия била много мила и помагала винаги с каквото може. Тя беше моя идол, защото винаги знаела какво де каже. Дори когато е спорила с баща си е знаела правилните, думи за да не го обиди и излезе права. Също така е обединила бедния квартал и богатия, за това всички я обичали. Моята работа в училище беше нищо, в сравнение с нещата, които е правила.
-Сега, след като знаеш историята остана само едно нещо.-каза Дерек и връчи химикал на Ейдън.
-За какво ми е?-попита той.
-Всеки идвал на този хълм е записвал името си в Книгата.-обясних.
Тримата го задърпахме към другата страна на статуята, където зад метална мрежа и стъкло стояха три запълнени книги, а в метална кутия пред тях стоеше друга. Взех книгата и я отворих. Ейдън зае мястото ми, написа имената си, датата и часа. После написа нещо и бързо затвори книгата преди да видим.
-Сега какво?-попита той, след като се обърна.
-Време е за концерта.-отговорих като се загледах към залеза. Най-добрата част от деня наближаваше.