8.04.2012 г.

От писатилката 11

11
 Двамата с Шон вървяхме из коридора на колежа. Поправка - мъчилището. Пътуването до там също беше мъчително. Стоях на предната седалка до Том, зад нас бяха Каел и Шон и на последната седалка беше Рик. Каел през цялото време се опитваше да ме заговори, но винаги му отговарях с една дума. Другите момчета се смееха постоянно. Чак към края на пътуването Каел се отказа.
-Оставям те тук.-каза Шон пред стаята по немски език.-Аз трябва да бягам за моя час или ще закъснея.
-Разбира се.-усмихнах се-Побързай.
Когато влязох в стаята видях,че Хенри ме беше изпреварил и седеше на мястото си. Аз се затичах и седнах до него.
-Помисли ли си?-попитах веднага усмихната.
-Още е чудя.-усмихна се той.
-Жалко.-казах се още с усмивка. Преди да се усетя той се приближи много близо, твърде близо, до лицето ми. Мигновено се изчервих.-К-како има?-попитах.
-Това.-прошепна той и протегна ръка към касата ми и издърпа клонка. После се отдръпна.-Навън е доста ветровито.-каза той и червенината по бузите ми бавно изчезна.
-Да.-усмихнах се.-Доста.

-Хей, ходил ли си на концерта на Rammstein?-попитах, след като часът свърши.
-Да. Дори си взех автограф и си поговорих с тях.-усмихна се той.
Двамата вървяхме към следващия час - история. Заедно с Хенри и Шон.
-Що за хора са?-попитах.
-Забавни и с чувство за хумор.-отговори той още с усмивка.-Общо взето нормални хора.
-Много ти завиждам!-признах си.
-Обещавам да те взема в Берлин някой път.-обеща той.
-Не обещавай неща, които няма да изпълниш.-казах и леко го ударих по ръката.
И там пред вратата ни чакаше Шон. Аз и Хенри спряхме. Двамата само стояха като статуи и се гледаха в очите сякаш всеки момент щяха да се нападнат като диви животни и да се разкъсат. Но никой не помръдна.
Хванах ръката на Шон и той погледна към мен учуден. После хванах ръката на Хенри, който също ме погледна учудено. Доближих ръцете им докато те не се усетиха и си стиснаха ръцете.
Бях предположила, че просто не могат да намерят правилните думи и реших да им помогна. За мое облекчение нищо не се обърка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар