От писатилката 21

21

-Ето.-каза Кристина и ми даде чаша чай. Стоях на скамейката на верандата пред дома й.-Успокоява.-допълни тя, седна до мен и отпи от собствената си чаша. Двете стояхме там и мълчахме докато си събирах мислите.-Ще ми разкажеш ли какво се е случило?-попита най сетне тя и аз въздъхнах. 

-Много е сложно.-отговорих.

-Нямаше да поискаш помощта ми, ако нямаше да ми кажеш.

-Той...той разбра нещата погрешно.-започнах.-На скоро се запознах с момче копие на Шон.-обясних и се спрях. Погледнах я за очакваната реакция да подскочи и да иска да се запознае с него например, но тя стоеше спокойно и ме изслушваше.-Той дойде с мен в Лос Анджелис. Днес беше прочел книгата. Може да е прочел само първата глава, но му беше достатъчно. Стигна до изводите, че съм покрай него, за да правя реклама на книгата. Нормално, аз винаги бях покрай него.

-Но не за реклама, нали?-попита тя. Разбираше, че щеше да ме разбере. Всеки би, ако седне и ме изслуша спокойно, вместо да ми крещи в лицето.

-Харесвах го. В началото, защото беше същия като от книгата...Шон...беше представата ми за идеално момче. Колкото и глупаво да звучи.-усмихнах се горчиво.-Но той беше мил и грижлив. Не знам кога, може би след онази нощ когато гледахме заедно онзи филм, но аз се влюбих в него. Не исках да му кажа, но дори го ревнувах и го крих от феновете на книгата.

-Не си превила реклама, а точно обратното. Криела си го.-каза тя и кимна.

-Накрая и аз му се разсърдих.-допълних.-Каза някои много лоши неща.

-Това е защото е бил много разгневен. Хората в подобни състояния не мислят много.-опита се да ме успокои Кристина.

-Също и се премести да живее при свои приятели. Не ти казах, но по една случайност живеем заедно. Така и се запознахме. Сега, обаче не иска нито да ме вижда нито да ме чува.-замълчах и помислих за случилото се по-рано.-И аз не мога да му простя. Той...Аз не съм лъжкиня и нямам намерение да му се извинявам за нещо, което не съм правила!

-Почакай малко. Прочисти си мислите. Още си гневна от по-рано. Изчакай малко и не прибързвай с решенията.-спря ме новата ми приятелка.-Колкото до всички тези съвпадения, може би ви е писано да се запознаете.

-Права си. Ще изчакам малко.-"Или много" казах си.-Но виж. Говорим си само за проблемите ми. Нека се опознаем, а?

С Шон спряхме да контактуваме нацяло. Колкото повече се сближавахме  Кристина, толкова повече растеше дистанцията между мен и него. Лекциите, които имахме заедно той стоеше на чин възможно най-далече от мен. Аз също му бях бясна. Не можех да повярвам, че той дори не искаше да поговорим за това, а сам взе решение и не ми позволи да му обясня.
Том, Каел и Рик често идваха при мен да питат защо техния приятел е бесен. Обясних им всичко и не пропуснах да добавя що за глупак беше приятелят им. Всичките ми приятели се опитваха да ме убедят да простя на Шон и да се сдобря с него, но не бях много сигурна за това.
Една вечер Миша и Кристина бяхме в моята стая. Имахме парти с приспиване. Говорихме си и се забавлявахме, но знаех, че са дошли за да ме разсеят и успокоят.
-Каел е страхотен.-обясняваше Миша. Двамата започнали да излизат малко, след като съм тръгнала към Ел Ей.-Да, страхотен е. Искаше ми се и ти да си с Шон.
-В никакъв случай! Той дори не иска да поговорим. И дори да се сдобрим, което никога няма да се случи,-допълних бързо-ние ще си останем приятели. Красиви момчета като него не излизат с грозни момичета като мен.
-Лъжеш се.-каза Миша с лукава усмивка. Знаеше или криеше нещо познавах я добре.
-Какво говориш?-попитах я и бутнах леко празната купа с пуканки.-Ще сложа още.-казах и се изправих.
-Ерика!-чух близо до вратата.
-Да?-попитах преди да осъзная чий беше гласа.
-Мисля, че идва отвън.-каза Кристина.
-Ерика!-извика отново познат до болка глас.

Трите се изпогледахме за части от секундата преди да затичаме до терасата ми.
-Шон?!-извиках изненадано.
Пред блока стоеше самия той. В ръката си държеше огромен букет с червени рози, точно като по филмите. Не се учудих, че не беше нищо оригинално или кой знае колко романтично. Това не беше в негов стил.

-Искам да ти се извиня!-извика той.Трябваше първо да поговорим!
-Хей, я по тихо!-извика някой от етажите по-нагоре.
-Трябваше първо да поговорим.-продължи той по-тихо, но силно достатъчно, за да го чуя.-Не биваше да прибързвам с решенията.
Аз погледнах учудено Миша, която се хилеше доволно. Може би тя имаше пръст в тази работа. Зад Шон стояха другите момчета.
-Да! Той е идиот!-извика Каел. Шон се обърна към него(най вероятно да му каже да млъкне) и после се обърна обратно към мен.
-И защо да ти простя?-попитах. Опитах се да изглеждам още сърдита, но не успях да се сдържа и се усмихнах.
-Защото е идиот, който не знае какво върши преди да е твърде късно!-извика Том. Шон отново се обърна назад към приятеля си и после отново към мен.
-Да! Признавам си! Сгреших. Направих глупава и прибързана грешка. Но смятам, че трябва да ми простиш, защото те обичам!-призна Шон.

Аз погледнах изненадано Миша и Кристина. Двете се усмихваха и ме подканваха да сляза при него. Без да чакам много се затичах навън. Когато излязох пред блока Шон още стоеше на мястото си с надежда в очите си. Аз бавно стигнах до него с лека усмивка.
-И как ще го докажеш?-попитах.

Шон притисна устните си към моите и ме накара да усетя искрата между нас. Можеби винаги я е имало."Ако спя, дано никога не се събудя!" помислих си. Отдръпнах се и го погледнах в очите.
-И аз те обичам.-прошепнах.

После го ударих по главата
-А това е защото прибърза с изводите.-казах престорено разсърдена и Шон се засмя.
-Май си го заслужих.-каза той и продължи да се смее. Бях толкова Щастлива, че го целунах отново. Всичко се дойде на мястото отново.