6
-Добре дошла! Добре дошла, добре дошла.-припяваше Юки на някаква измислена мелодия докато тичаше до мен.
Чакаше ме на портата и когато ме видя дотича до мен. Както винаги беше в готик лолита рокля, но този път с пусната коса. Дерек също ме чакаше на портата ухилен от ухо до ухо. Опитваше се да се прави на готин с ръце в джобовете и и облегнат на оградата.
Беше боядисал косата си в червено, но предпочитах касата му да е черна. Усмивката му веднага изчезна когато видя Ейдън.
-Кой е този?-изръмжа Дерек и Юки веднага го сръчка в ребрата.
-Не бъди груб.-прошепна му тя.-Ти сигурно се Ейдън.-каза тя, след като се обърна към него.
-Нима сте чували за мен my lady.-пошегува се той.
-Моята добра приятелка ми е разказвала за вас в писмата си.-продължи шегата тя и се поклони като по филмите държейки крачетата на роклята си карайки всички да се засмеем.
-Да не се връщаш?-попита Юки по пътя към сестрата.
-Не. Трябва да взема някакви документи.-отговорих.-Ще си тръгваме днес.-допълних.
-Но е петък!-възрази тя.-Остани малко.-помоли.
-Ще видим.-казах и се усмихнах. Имитирах майка си когато искаше да каже "не". Разбира се, че щях да остана, но дразненето на моята най-добра приятелка беше прекалено забавно.
Отидохме до лекарката и тя ми даде документите, които ми трябваха. По пътя обясних на старите си приятели за новото ми училище и защо не бях с униформа.
-Това звучи типично в твой стил.-подчерта Дерек.
-Ейдън!-извика някакво момиче зад нас. Обърнахме се и видяхме Ривър.
-Ривър, отдавна не сме се виждали!-зарадва се Ейдън и отиде при нея и я прегърна.
-От кога се познавате?-попитах. Щях да попитам "Познавате ли се?", но това вече беше очевидно.
-Нали ти казах, че има момиче, което беше нормално в училище, но се премести. Това е Ривър.-обясни Ейдън когато се отдалечи от нея.
-Теб също не съм те виждала скоро.-усмихна ми се тя.-Да не се връщате обратно?
-Не. От къде такъв късмет!-оплаках се-Идвам за малко.
В същия момент звънецът за края на часа би и от десет човека в коридора стана твърде претъпкано.
-Тя не харесваше вниманието на другите.-обясняваше ми Ейдън по пътя към старата ми къща.-Обаче знаеш кой беше решил да излиза с всички и това включваше нея. Тя е прекалено невинна, за да разбере, че той я лъже. Влюби се в него, а после той и се подигра и скъса с нея. Сякаш тя не беше нищо за него.-изръмжа той. Изглеждаше много бесен.
-Успокой се.-опитах се да го успокоя и хванах стиснатата му в юмрук ръка.-Тя е добре тук. Всички я обичат.
Той ме погледна в очите сякаш се опитваше да разбере дали го лъжа, но не каза нищо. Въздъхна и продължихме напред. "Дали я харесва?" попитах се, но не исках да мисля за това.
-Ти ми напомняш на нея.-каза той след дълго мълчание.-Не искам да бъдеш наранена.
-За това ме пазиш толкова много.-казах.
Когато той сплете пръсти с моите разбрах, че не бях пуснала ръката му и се изчервих.
-Почти стигнахме.-казах, защото си помислих, че ще е още по-неудобно, ако мълчим.
Спряхме пред къщата и отключих. Винаги пазех ключовете си с тези за къщата на баба и дядо. Предполагам очаквах да се върна скоро.
Вътре всичко беше покрито с чаршафи. Нямаше много прах или паяжини,но все пак беше плашещо. Опитах се да включа лампите в коридора, но нищо не стана.
-Изглежда днес ще сме без ток.-казах и отидох до дивана, махнах чаршафа и седнах.
-Това ще бъде трудно изживяване.-каза той и седна до мен.
-Не е кой знае какво. Повечето време ще прекараме навън и може дори да ядем при Юки или Дерек.-обясних.-Първо ще изчакаме де свършат часовете. Не, че ще е проблем да избягат, но имат два часа музика и учат за Black Sabbath.
-И защо се премести пак?-попита той учуден и изненадан.
-Не беше по мое желание.-припомних му и въздъхнах.-Ако искаш може да отидем в час.-предложих.
-Това звучи страхотно.-усмихна се той.
Госпожата по музика веднага ни пусна в часа и. Наричахме я по първото и име Деметра(като гръцката богиня на земеделието и зараждащия се живот), защото тя беше готина и ни позволяваше да правим каквото се поискаме.
-Как е в новото училище?-попита ме тя.
-Ужасно. Пълна противоположност на това.-оплаках се и бързо седнах до Юки.-И нямаме часове по музика и рисуване.-допълних.
-Явно нямам работа там.-каза тя и плесна с ръце, за да спре класа да говори. Всички млъкнаха, това означаваше, че часът е започнал.-Кой иска да покаже първи презентацията си?-попита тя и за разлика от обикновено се сформира "гора от ръце" както обичат да казват учителите.-Първо искам да разкажете за историята на групата. Кои от класа имате за историята групата?
И така започна часа. Гробно мълчание, говореха само ученика за презентацията си или Деметра, която добавяше интересни факти. От време на време слушахме и музика когато се говореше за албумите и дори разказаха на кратко за членовете на групата.
Погледнах към Ейдън, който изглеждаше изумен сякаш виждаше самата група и се опитваше да събере всичката информация, която може. Доближих се до него и прошепнах в ухото му "Можеш да вземеш записките на Юки, ако искаш.".
Той се обърна към мен и също прошепна в ухото ми, за да не притесняваме другите. "Вече знам всичко за Black Sabbath, но с радост бих приел тетрадката ти със записките от предните часове."
Тръпки полазиха по врата ми, заради дъхът му, но за радост пронизителен звук озвучи училището и ни прекъсна. Сали отново имаше известие за учениците. Нищо ново щом е петък.
-Напомням за концерта на Silver cage тази вечер. О, и Емили, изненада ни с гостуването си и не сме подготвили нищо. Приеми концерта като твоето посрещане.-извести тя и ново пронизително пищене озвучи училището.
-Кои са Silver cage?-попита Ейдън.
-Ще видиш.-отговорих с лукава усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар