От писатилката 19

19

Невероятна гледка се разкриваше пред мен. Само мисълта да видя надписът Холивуд караше сърцето ми да бие лудо. В онзи момент виждах със собствените си очи мечтаната гледка. Исках да запомня момента за винаги. Толкова бях развълнувана, че не разбрах кога Шон е хванал ръката ми.

Преди този незабравим момент с Шон и група туристи направихме обиколка из Холивуд. Видяхме как снимат филмите и си помислих, че може би това е работата за мен. Можеше след време да виждам гледката всеки ден по път към работа или дори да я виждам през прозореца си. 

Идеята да снимам филми ме грабна. Ето какво щях да направя с парите от книгата. В колежа имаше някаква специалност за нещо с филми... Първо трябваше да се разтърся и ако трябваше да уча другаде. Вярвах, че ще успея.

-За какво си мислиш?-прошепна Шон в ухото ми.

Двамата стояхме там, игнорирахме останалите туристи и непрестанните светкавици на фотоапаратите им. Аз също направих няколко снимки по-рано.

-Искам да снимам филми. Реших го! Най-накрая реших какво искам да работя.-отговорих с усмивка без да откъсвам поглед от гледката.

-Това е страхотна мечта.-прошепна той в ухото ми отново. Шон беше неистина близо до мен, но предположих, че не е нещо съществено.

-Така е. Знаеш ли аз-- 

В този момент Шон ме ме прегърна и ме целуна. Докосването на устните му до моите само накара сърцето ми да тупти още по-силно, от колкото беше преди това.

Изненадана аз се отдръпнах и мигновено погледнах земята.

-Аз...не знам какво да кажа...

-Време е да тръгваме!-чух женски глас със силен руски акцент.

-Какво?!Не--

-Да. Хайде. Имаме график.-каза екскурзоводката.

Аз и Шон я последвахме в автобуса без да си кажем нищо повече през целия път.

Когато влязохме в стаята ни аз побързах в банята. Реших, че един душ ще прочисти мислите ми. Не можех да повярвам, че Шон ме целуна. Аз не бях негов тип и сигурно само се е шегувал.

Излязох от банята с тази мисъл. Бях само с кърпа увита около мен. Направих само една крачка и се спрях преди да се блъсна  някой. Той разбира се.

-Трябва да поговорим.-каза той.

-Трябва,трябва ама в момента съм малко заета.-казах и тръгнах да го заобикалям, но той ме хвана за китката и не мижех да мръдна.-Пусни ме.

Тогава Шон отново ме целуна. ози път не можах да се овладея и също го целунах. След това и двамата се отдръпнахме изненадани от постъпките си.

-Няма да казваме на никого какво се е случило.-казах.

-Дадено.-съгласи се той.

И така приключи последния ми ден в Лос Анджелис. Късно следобед бях на летището в родния ми град, а по-късно вечерта в моето легло. На летището отново видях Кристина. Оказа се, че пътувала специално за изложението и работела за да си плати билета. Разменихме си телефоните, и смятах да й звънна на следващия ден.

Отпуснах се на леглото си изморена повече от всякога. Мислите за него така и не ме напускаха. "Нищо не се е случвало." убеждавах се "Нищо."