Midnight Sun 9

 Събудих се късно сутринта. Фея ми обясни, че момчетата са заети със снимки и интервюта, за това останахме в хотела. Докато закусвахме тя не продължи да ме зяпа докато се подхилваше на себе си.
-Какво?!-попитах най-накрая.
-О, нищо.-отговори тя.
-Заради снощи ли е?-попитах. Въпреки, че не помних нищо от снощи, освен че плаках в ръцете на Doojoon, а после се събудих в леглото си в стаята.
-Хванахме ви да се прегръщате.-каза най-накрая тя.
-Какво? Филма се чуваше през стените и се уплаших.-излъгах. Зачудих се дали да и кажа истината нямаше да е по-малко засрамващо.
-Знаеш ли как се озова в леглото си?-попита тя.
-Не.-отговорих без да ми пука и отхапах от едно хлебче.
-Той те носи.-новината ме изненада толкова много, че се задавих и едва успях да преглътна залъка.
Значи не беше сън. Някъде по време на пътуването се бях полу-събудила. Усетих нечий одеколон и ръцете му около мен. Може би тогава сме били в колата, защото после се почувствах сякаш плавах, а когато той ме остави на леглото спря за малко и ме целуна по челото. Това е бил Doojoon?! Не можах да не се изчервя като домат.

-Нещата с вас двамата стават сериозни между вас двамата, а?-попита тя.
-Няма нищо между нас!-скарах и се. От къде си ги измисляше тия. Да, харесвах го, но той не мислеше за мен така.
-Тогава защо носиш винаги колието, което той ти купи?-попита тя.
-Нося и обувките на Yoseob.-допълних.
-Но само той ти купи подарък. Пък и какво ще рече "B"?-продължи да ме измъчва тя.
-Нямах повече пари в себе си, а "B" означава "Beast". Толкова ли е трудно да се сетиш?-Попитах.
-Толкова много мърчандайз на групата, а ти си купи едно  скучно колие, което нищо не говори.-Оплака се тя показвайки сребристата си гривна на групата на дясната си ръка.
-Но това колие е специално. Никой няма такова.-обясних и стиснах буквата в ръката си.
И аз имах различни неща на групата, а и на други групи, но Той ги изгори до един. Албуми, плакати, снимки, бижута, тениски. Всичко! Страхувах се, че ако ме намери ще иска да изгори и новите неща, които купих. Но мога да кажа, че буквата е за друг. Мама се казваше Бети и можех да излъжа, че колието е за да си спомням за нея.

Но Фея не биваше да разбира. Не трябваше да знае, че той ме търси. Ако ме намереше отново щеше да ме заключи в златната ми клетка и може би никога повече нямаше да се освободя.
А защо се бях вманиачила толкова в групата? Защо точно те, а не някоя друга. Не беше толкова, защото бяха любимата ми група. От части не беше и защото ги познавах. Беше защото те ми показаха отново свободата, светлата част на живота, накараха ме да се усмихна отново и да създам забавни спомени, които щях да помня цял живот.

Надявах се да създам още много нови щастливи спомени преди той да ме намери. Защото знаех, че той ще го направи независимо колко се опитвах да не мисля за това.

-Изглеждаш ми умислена.-каза Фея угрижена.
-Мислиш ли, че той...-ще ме намери? Успях на време да се спра, но все някога трябваше да и кажа. Но как да замажа положението за сега?-...ме харесва?-попитах. Искаше ми се да се зашлевя и да потъна в дънн земя.

-ДА! ДА! Знаех си!-започна да вика тя без да и пука, че всички ни погледнаха злобно. До нас дойде един от сервитьорите, аз му се извиних на корейски и обясних, че няма да се повтори на английски.-От кога?-попита тя вече много по-тихо и с почти успокоена енергия. Все пак усмивката и беше от ухо до ухо.
-Ами не знам. Просто се случи.-обясних със поглед забит в чинията пред мен.
-Какво стана снощи?-попита тя.
-Нищо, просто си говорихме!-Отговорих повиших съвсем леко тон, но не достатъчно, че да притесни останалите.-Да се качваме горе.-казах и оставих пари на масата. Оставаха ми малко и скоро трябваше или да се връщам или да си намеря работа. Колко ли получаваха сервитьорите в ресторанта на хотела. Не знаех много корейски, но знаех английски, малко японки и немски, което не можеше да не е достатъчно.
Фея не ме остави да се измъкна и да попитам, затова останахме в стаята.
-За това ли пита дали те харесва? Защото не се случва нищо покрай вас?-попита тя като легна на леглото си.
-Остави не ми пука.-отговорих и също легнах на моето леглото.

-Знам, че ти пука. Слушай сега, той постоянно хвърля погледи към теб като си мисли, че не гледаме и си личи как ревнува когато говориш с останалите момчета.
-От къде ги бълнуваш тия работи?-попитах.
-Другите момчета също са забелязали. Кой друг може да го познава по-добре от тях.-продължи тя без да ме слуша.
Това може да обясни всички неща до сега. Шегите, подсмихванията, оставяха ни сами често сами като в мола и предната нощ.
-Хей, дали мислиш, че момчетата могат да ни запознаят с други звезди?-попита Фея и смени темата. Вярно понякога беше много досадна, но знаеше кога имах нужда да помисля. Мисля, че приемаше на сериозно мен и Doojoon. Как ли щеше да реагира когато разбере, че аз не бях за него нищо повече от приятелка, на която искаше да помогне. Само приятелка.-Искам да се запозная с 4minute.-продължи тя.
-Само!? Искам да се запозная и с BtoB и MBLAQ!-засмях се.
-Представяш ли си колко яко щеше да е да ни запознаят и с SNINее например.
Двете започнахме да си мечтаем, измисляйки си цели истории как се запознаваме, какво объркваме, с кои ще се разбираме и с кои можем да поспорим.

Накрая дойде и очаквания ден. Всички се събрахме отново в хола в общежитието на момчетата. Искахме всички заедно да гледаме клипа.
Подредихме се пред телевизора и Junhyung включи телефона си в телевизора. Нищо не разбирам от технологии, но скоро се пови картина.
-Е, няма ли да гледаме?-попитах го, защото той не пускаше клипа, а аз нямах търпение да го видя! Junhyung не каза нещо, а само кимна кум говорещата двойка. Dongwoon и Фея говореха шумно без да им пука за нищо.

Вече бях изнервена. Клипа беше пуснат преди десет минути, но все нещо ни забавяше.
-Фея!-извиках и я стреснах.-Не си ли заинтересована да видиш клипа?-попитах я.
-О, да.-отговори тя. Но всъщност не беше толкова заинтересована. Аз въздъхнах, но поне млъкнаха. Те се усмихваха и тайно си хванаха ръцете. Като влюбени се възползваха прекалено много от това, че можеха да бъдат разсеяни.
Junhyung най-сетне пусна клипа и моментално ме хвана носталгията. Ню Йорк. Как ли изглеждаше сега. Като за непоклатим град се променяше ужасно много. Нови магазини, ресторанти, магазини се превръщаха в кафенета в рамките на няколко дни. Въпреки, че това не беше моя роден дом, той беше символ на моята самостоятелност. Иронично и на моята зависимост от Него и златната ми клетка.
Но после се появиха момчетата и мислите ми отидоха в друга посока. Те бяха изпълнени със самоувереност. Цветовете, лицата им дрехите, всичко беше свежо и ново, типично лятно. Мелодията и песента моментално оставаха в главата ти. Нещо ново и едновременно типично за Beast.

-Е, какво мислите?-попита ме Junhyung.
-Ами...-започнахме неодобрително едновременно с Фея. И двете се бяхме погледнали секунда по-рано и без да кажем дума знаехме какво да правим. Почакахме да видим тъжните физиономии на другите и се ухилихме-Страхотна е!-извикахме отново едновременно.
-Искам пак.-допълних.
В крайна сметка чухме песента още няколко пъти. Тъй като не разбирах много какво казваха освен определени думи на английски и корейски само тупах с пръсти по земята. По някое време Фея дойде до мен и ми даде нещо. Веднага разбрах какво е и го задържах зад гърба си докато свърши клипа.

-Иска ми се да чуя и другите песни от албума.-казах и всички разбраха на къде бия.-Но няма да го направя...-подължих и показах това, което държах-...докато не ми дадете автографи.
Разбира се, че двете с Фея си бяхме купили албума. Беше много удобно с нейните връзки.
Момчетата се засмяха.
-А, не. Не се шегуваме. Искаме автографи.-подкани ги Фея и даде маркер на Dongwoon-С послания, ако може.
Кой би отказал на нея. Дори аз след толкова много години не се научих да и отказвам.

Веднага щом се върнахме пуснахме CDто и се заслушахме в албума. Трудно беше да избера само една любима песен. Всички бяха съвършени. Докато слушахме песните проверявахме за превода им на английски в Интернет. Junhyung наистина беше направил нещо страхотно.
Но мислите ми все още плаваха някъде другаде. Независимост колко се опитвах не можех да премахна мисълта за Него.
-Изглеждаш ми притеснена. Случило ли се е нещо?-попита Фея.
-Мисля си за Doojoon.-излъгах.
-Не лъжи. Знам, че е нещо друго.-скара ми се тя. Трябваше да се сетя, че като добра приятелка тя все някога щеше да разбере, че има нещо. Може би беше време да и кажа. Не можех да крия от нея вечно.
-Трябва да ти призная нещо.-започнах и поех дъх. Преди да продължа спрях CDто и Фея разбра, че нещата са сериозни.
Започнах да разказвам всичко. Дори за разговора ми с Doojoon. Не посмях да пазя повече тайни от нея.
-Моля те не се сърди, че не ти казах до сега.-помолих гледайки земята. Не можех да я погледна в очите.
-Защо не ми каза?-попита тя.
-Защото така си признавах, че бягам. Ти ми казваше толкова пъти да го зарежа, а аз накрая просто избягах. Слаба съм. Не мога да му го кажа в лицето!-отговорих като извиках накрая.
-Но аз съм ти приятелка.-продължи тя.
-Съжалявам. Ще ми простиш ли?-попитах.
Фея стана от леглото си и отиде до хладилника изваждайки кола и отпи. Не ми прощаваше? Това ли беше?
Толкова бях потънала в мислите си, че не усетих кога тя беше стигнала го мен и се стреснах когато тя остави студена кутийка кола на краката ми.
-Нали за това са приятелите?-усмихна се тя.-Да вдигнем тост.-каза тя.
-За какво?-попитах най-сетне поглеждайки я.
-За това, че се отърва от Него, за новия албум и клипа на момчетата.-предложи тя с усмивка-За това че сме още приятелки след толкова години.

Двете вдигнахме тост, а после вдигнахме още един, но този път с бира, а после и още един и още един. И макар и малко пияна мислех трезвено. Най-сетне всичко си беше на мястото. Всичко беше идеално. Така си мислех тогава.

Midnight Sun 8

 Момчетата бяха много мили и веднага щом влязохме в общежитието ни разведоха наоколо и ни показаха всички стаи.
Като за общежитие на 6 момчета беше много подредено. Разведоха ни из хола, кухнята, спалнята и стаята с дрехите им. Това бяха много дрехи.
Doojoon и Dongwoon обясняваха всичко ръкомахаха и бяха много мили. През това време Junhyung и Yoseob избираха филм, Hyunseung отиде да купи пуканки, а Gikwang просто наблюдаваше с лека усмивка. Знаех, че е срамежлив, а и сигурно му беше неудобно да се натрапваме в личното му пространство. За това реших да го заговоря.
-Съжалявам, че се натрапваме.-започнах.
-О, не. Няма проблем, все пак ние ви поканихте.-отвърна той. Може би бях прочела грешно изражението му. Той ми се усмихна мило точно както съм го виждала до сега само през компютърния екран, същата усмивка, която караше милиони момичета да се разтопят.
-Много е мило от ваша страна да се погрижите за нас, въпреки, че сега сте заети.-продължих. Някак си неговата убийствена усмивка не ми действаше по този задъхващ начин както другите момичета, въпреки че признавам, беше незабравима.

-И вие бяхте толкова мили с нас в Ню Йорк. А и вашата компания е много приятна. Разсейвате ни от притеснението от  новия албум.-обясни той.
-Наистина ли? Притеснявате се?-попитах.-Мислех си, че сте свикнали.-не им личеше, но всъщност нямаше как да знам, защото не ги познавах преди това.
-Може други да свикват, но ние винаги се притесняваме. Този път Junhyung написа песните и нещата са много деликатни.-обясни той.
-Като говорим за това. Кога излиза клипа?-попитах. Не мога да повярвам, че не се бях замисляла.
-Скоро. Мисля, че след два дни.-отговори той.
Може би щяхме да говорим още много, защото макар и срамежлив Gikwang се оказа много сговорлив, но в стаята нахлу, и като казвам нахлу имам предвид с гръм и трясък, Yoseob с ръка на очите си.
-Мога ли да гледам?-попита той. Ама какво му ставаше?
-Ами...да...-отговорих. Имаше ли нещо, което не трябва да вижда? Все пак това беше неговата стая.
-О, Gikwang, ти си бил тук...-каза той виждайки го. После се обърна и към другите-Избрахме филма и Hyunseung се върна с пуканки и напитки.-Обясни той.
-Какво беше това по-рано?-попитах Yoseob когато вървяхме към хола.
-Ами нищо...-измънка той.
-Не лъжи. Личи ти много.-Смъмрих го.-Нямаше за какво да се криеш, освен...Dongwoon и Фея! Мислел си, че са се усамотили в стаята?-засмях се.-Нямаше за какво да се притесняваш, аз и Doojoon също бяхме там.-усмихнах се и седнах на земята пред телевизора. Yoseob каза нещо, но не разбрах добре.-Какво?-попитах.

-Нищо.-усмихна се той. Още една от зашеметителните усмивки на Beast, но аз пак не усетих нищо независимо колко сладка беше усмивката му.
-Някой ще ми помогне ли с пуканките?-извика от кухнята Hyunseung.
-Идвам!-извиках и отидох в кухнята.-С какво да помогна?-попитах с усмивка.
-Оставиха мен да се занимавам с микровълновата, но нямам никаква представа как да я настоя, нито на колко...-призна си той с горчива усмивка карайки ме да се усмихна още по-широко.
-Няма проблем.- аз взех от ръцете му пакета с пуканките и го разопаковах.-Ето тук пише на колко градуса и за колко време трябва да опукаме пуканките.-обясних му. Погледнах опаковката, но не виждах нито думичка на английски. Щях да се паникьосам, но скоро намерих ситен текст на английски. Разбита се много по-късно се усетих, че Hyunseung можеше да ми помогне. Поставих пакета в микровълновата и с облекчение разбрах, че е почти същата като моята. Обясних му как да я настои и му се усмихнах.

-Благодаря.-усмихна ми се той. Ох, тази усмивка... Не знам как да я опиша, но беше незабравима дори през екрана, но някак си не успя да ме остави без дъх. Какво ми ставаше? Защо въобще мислех за това?
Писукането на микровълновата ме разсея от мислите ми. Помогнах на Hyunseung да сипем горещите пуканки в купа и се върнахме в хола.
-Защо се бавихте толкова? Да не изневеряваш с Hyunseung?-попита Junhyung с хитра усмивка. Рядко срещаната усмивка на Joker. Да, човек не я виждаше често на екрана, но когато я видиш...Въпреки това не ме размечта.

Бях объркана. За какво говореше? Той, както и останалите в стаята знаеха, че нямам приятел, освен ако...
-За какво говориш?-попитах го опитвайки да прикрия паниката си. Никой не разбра.
-О, нищо, нищо.-отговори той със силен акцент. Реших да променя темата.
-Какво ще гледаме?-попитах.
-Погрешен завой.-отговори Dongwoon вадейки диска от кутийката. Усмихваше се доволно. Разбирах защо Фея го харесваше. Макар и да изглеждаше по-голям от колкото да беше усмивката му беше детска и невинна. Наистина беше сладък, но някак си не беше усмивката мечта.

-Какво?-едновременно попитахме изненадано аз и Doojoon.-Аз мразя страшни филми!-оплаках се, Doojon също каза нещо недоволно, но на корейски и не го разбрах.
-Хайде де! Ще бъде забавно.-подкани ме Фея. За разлика от мен тя обожаваше страшни филми. Нея нищо не можеше да я уплаши. Но за разлика от обикновено тя беше прегърнала ръката на Dongwoon, щеше да се преструва на уплашена. Чудех се дали той знае.
-Аз мисля да си отивам...-измънках и започнах да се измъквам към входа, но гласа на Doojoon ме спря.
-Не знаеш пътя до хотела и ще е твърде далеч, за да стигнеш пеш.-каза той.
-Doojoon също не харесва страшни филми. Обикновено остава в стаята когато гледаме страшни филми.-обясни Dongwoon.
-Можете да останете там двамата докато свърши филма.-предложи Фея и всички се усмихнаха лукаво. Останах с впечатлението, че те знаеха нещо, което аз не знаех.
-Не знам...-започнах.
-Няма проблем. Няма да пречиш. Не искаме да сънуваш кошмари.-каза Junhyung все още с хитра усмивка.
Въздъхнах и тръгнах след Doojoon към спалнята, а всички започнаха да си шушукат и да се хилят. Какво ставаше?!
Седнах на едното долно легло внимавайки да не си ударя главата на горното легло.
-Защо всички за толкова странни напоследък?-попитах го.
-О, не го мисли. Те са си странни по природа. Просто се отпуснаха покрай вас.-Отговори той.
-Но дори и Фея...-въздъхнах, но се сетих, че тя си е странна както винаги.-Няма значение.
За един дълъг момент просто мълчехме. Той беше седнал на другото легло от дясната ми страна и потракваше с пръсни върху рамката на леглото. После обаче чухме нечий вик и се стреснахме.
-Виждам с Gikwang се разбирате много добре.-започна той. Опитваше се да заглуши писъците и да ни разсея. Получаваше се.-Мисля, че ще си допаднете.
-О, не. Не мисля така. Имам предвид, че е много мило и сладко момче, но не мисля за него за повече от приятел.-отвърнах.
-Разбираш се много добре и с Hyunseung.-продължи Doojoon. Аз се засмях. Да не би да си мислеше, че съм с тях, защото исках известен приятел. Погледнах го. Не беше толкова сериозен. Но беше много любопитен.
-Не. Просто се случва, да имам нужда от помощ, или той. Много е мил, но е само приятел.-Обясних. Но той продължи с въпросите.
-Станахте много близки с Yoseob.-но този път знаех на къде бие и го прекъснах.
-Да, много близки приятели.
За момент той не каза нищо. Накрая пое дъх и каза нещо, което ме изненада.
-Приятелят ти...той не скъса с теб, нали?-попита той. Как беше познал? Бях толкова шокирана, че не знаех какво да кажа.-Той е бил обсебен от теб. Не мисля, че просто така е решил да те остави. За това ли се паникьоса по-рано когато Junhyung те попита дали изневеряваш с Hyunseung. Не се притеснявай, не съм казал на всички.-обясни той.-Разбирам те, но защо не каза дори на приятелката си?
-Защото не исках да и кажа, че бягам. Дори не планирах това пътуване до Корея, но дойде в подходящия момент.-обясних забила поглед в земята.-Оставих му бележка на бюрото му "Заминавам при мама и татко, сбогом.". Знаех, че ще ме последва там, а мама и татко по това време са на втори меден месец в Хаваи и той няма да ги притеснява.-Обясних и сдържах сълзите си. Само като се сещах са него изпадах в паника. Той беше обсебен от мен и се плашех от това което може да се случи.-Страх ме е да не ме намери тук.-прошепнах и осъзнах, че треперя чак когато Doojoon ме прегърна.
-Удрял ли те е?-попита той внимателно обмисляйки думите си. В гласа му долових гняв, но той се опитваше да го прикрие.
-Не. Той никога не би...-отговорих, но се запънах на думата. Опитах нов подход.-Обича ме прекалено много. Толкова много, че би ме затворил в златна клетка, ако беше законно. Но в преносен смисъл това направи. Взе ме като секретарка в компанията му, за да съм му под око, не ми позволяваше да говоря с никой и дори достъпа до мрежата. Много глупаво от моя страна, но едно момиче има нужда от закрила, а аз сляпо вярвах, че той ще ми я осигури. Останалото го знаеш.-обясних. Продължавах да треперя, но не толкова много колкото преди. Сгуших се повече в него и усетих сигурност, която не съм усещала при нито едно момче до сега.
-Аз ще те пазя.-прошепна той. Това ме изненада и аз го погледах в очите за първи път откъсвайки очи от пода от както заговорихме за Него.

-Да.-усмихна се той карайки милиони пеперуди да пърхат в стомаха ми, но не беше само това бях сигурна, че той щеше да изпълни обещанието си. За това се чувствах на сигурно място в неговите ръце.
Вече беше сигурно. Определено не исках само като приятел.
Не можех повече да сдържам сълзите си и заплаках. Плаках като бебе в ръцете му. Плаках както не бях плакала от години, защото винаги бях сдържала сълзите си. Не ми пукаше как изглеждах в очите му. Той не каза нищо. Само постави главата ми на раменете му, не помръдна ръката си и започна да гали косата ми утешавайки ме, а другата му ръка беше обвита около кръста ми.