От писатилката 14

 

14

 Стори ми се сякаш цял век стояхме на летището докато чакаме багажа и останалото. Но това беше само, защото исках да вида LA почти цял живот.

Когато аз и Шон най-накрая излязохме от летището двамата се качихме в едно такси и аз казах адреса на хотела, където щяхме да отседнем.

 

(Клипа дава някаква представа за улиците на LA)

Всичко беше платено и приготвено за мен и феновете на книгата. Беше уредено само два дни преди да започна да уча в университета. 

През прозореца се виждаха невероятните улици. Наистина изумителна гледка.

-'Cause there's no other place that I'd rather be than Los Angeles...-припявах като влязохме в хотела.

"Наистина страхотен хотел" помислих си. "Пет звезди! Ще се поглезя."

-Добър ден, мадам.-каза мъжът зад рецепцията. Предполагам управителя.-Господине.-обърна се той към Шон.-Мога ли да ви помогна?

-Да. Името ми е Ерика Ричардс, тава е Шон Самюелс.-Шон ми беше казал името си, за да направя резервация и за неговата стая.

-О, да писателката!-прекъсна ме мъжът. Той написа нещо на компютъра до него със светкавична бързина-Вие сте в стая 206.-усмихна се той.-Проблемът е, че има само една свободна стая. Майка ви каза, че няма проблем да сте с вашата приятелка.

-Моля?-прекъснах го. Бързо набрах телефона на майка и зачаках.

-Ало?-чух майка на другата линия.

-Мамо! Не съм с Миша. С един приятел съм!-казах й веднага. Нямах време за допълнителни обяснения.

-Но защо не повика Миша?-попита спокойно майка и ме накара да тропам нервно с крак по пода.

-Миша трябваше да остане при леля си. Излезе от болница и Миша я наглежда. А ти си при баба и нямаше кой да извикам.

-Защо не извика баща си?

-Защото не мога да го търпя когато излезем от града. Знаеш го какъв е. Плюс това щеше да виси някъде на риболов и аз пак щях да съм сама. Знаеш колко е досаден! Да не говорим, че ще ми мрънка как всичко е много скъпо.

-Добре мила. Дано поне младежът е разбран.

-Разбира се, че е. Имам предчувствие за хората.

-Добре мила. Прекарай си добре!

-Разбира се. Чао.

-Чао.

Въздъхнах и се обърнах към Шон, който ме гледаше объркано.

-Ще трябва да сме в една стая. Много съжалявам. Очевидно майка ми помислила, че Миша ще е с мен, а има само една свободна стая...

-Няма значение.-усмихна се той.

(Не е точно копие на идеята ми, но е близко?)

 когато влязохме в стаята ни аз и Шон се изумихме. Стаята беше огромна, светла(в жълто и бяло), огромен телевизор, бял диван  пред него и в края на стаята беше най-голямото легло, което бях виждала. Сигурна бях, че ще е много удобно. Гледката през прозорците беше невероятна. Имаше една бяла врата до леглото и предположих, че е за банята.

-Остави си нещата и да се разходим из града.-казах и захвърлих сака на леглото. Бързо взех някакви дрехи от там и се преоблякох в банята.

  После добавих няколко допълнения и шапката ми на Hollywood undead.

Шон носеше черна тениска, на която със сили букви пишеше "Fuck it all!", черни дънки и кецове.

Аз и Шон излязохме от стаята, но почти на входа на хотела ме обградиха фенове, които искаха автографи.

-Шон, моля те потърси такси докато поговоря с феновете.-помолих го. Той кимна и се отдалечи. "Ако феновете го видят ще си помислят, че книгата е за него! И феновете на вампира Шон ще ми го отмъкнат!" помислих се ужасена. "Чакай! Той не е мой. Не го харесвам. Или..."

Дадох автографи на феновете, поговорихме малко и се снимахме.

-Съжалявам, но аз и един мой приятел ще се разходим из града. Приятен ден!-казах и се измъкнах от тях.