8
-Шон?-попитах в коридора и той се обърна към мен-Ще помолиш ли Каел повече да не се държи като идиот?-помолих и Шон се засмя.
-Добре ще му кажа.-усмихна се той на някаква шега,която само той разбираше.
Когато влязохме в стаята по история видях Хенри в другия й край.
-Хей!Хенри!-извиках.Хенри ми видя,усмихна ми се и тръгна към мен.
-Кой?-попита Шон лека намръщен,но нямах време да му обърна внимание.
-Хенри.Моя нов приятел,за който ти казах,че срещнах днес.-обясних когато Хенри дойде при нас.
-Хенри това е Шон,Шон това е-
-Знам.-прекъсна ме Шон.
-Супер познавате се!-усмихнах се.Чек тогава усетих напрежението във въздуха.
Леле!Не мога да повярвам,че някой чете моите глупости,сериозно.Скоро четох една моя стара книга и се чудех как може да съм толкова НЕ талантлива.Никога няма да издам книга това поне е ясно.
О,и започна зимата!Господи обожавам зимата.Никога не съм я харесвала толкова много докато не усетих красотата й.Нямам търпение да завали сняг.Хм…сякаш забравям нещо…О,да!Оставям ви да прочетете останалото от главата.
Видях колко гневен беше Шон.Хенри също беше готов за битка.
-Какво става?-попитах.
В същия момент учителката влезе в стаята.
-Добре клас седнете по местата си.-каза тя.Всички седнаха на местата се освен ние тримата.Всъщност ние дори не помръднахме.Страхувах се,че ако единия мръдне другия ще го нападне.-Искам ВСИЧКИ на местата си!-скара ни се учителката.
Аз седнах на първия чин,който видях,от дясната ми страна седна Шон,а от лявата Хенри.Госпожата започна да говори.В ъгълчетата на очите се поглеждах към Шон,после и към Хенри.И двамата бяха напрегнати.Обърнах се решително към Хенри.
-Какво става?-попитах.
-Ще ти обясня по-късно.-каза той леко раздразнено без да ме погледне.
-Хенри?-прошепнах.Притесних се.Познавах го от съвсем малко и за първи път го виждах такъв.Хенри сякаш ми прочете мислите и се обърна към мен.Той повдигна леко веждите си и изражението му се промени.
-Съжалявам.Не е нищо,за което да се притесняваш.Ще ти кажа след часа.-обясни той.Аз положих голямо усилие да се усмихна,но Хенри не се усмихна обратно.Само кимна и се обърна към учителката.Аз се обърнах към Шон и косата ми настръхна.Той изглеждаше още по-гневен.Вероятно от факта,че говорех с Хенри.Аз протегнах ръката си за да го докосна по рамото и да го успокоя,но той удари ръката ми.Погледът му беше студен и гневен.Пълен с омраза.Това разби сърцето ми.Шон също се обърна към учителката,а аз забих поглед в чина и останах така през цялото време.
Когато часът свърши,Шон го нямаше за секунди.Опитах се да го извикам,но ой вече беше напуснал стаята.
-Остави го.Такъв си е когато е сърдит.-каза Хенри.”А той от къде знае?”зачудих се.-Преди да ме попиташ за това какво стана преди часът ти предлагам да те закарам.Може де поучим заедно и ще ти обясня какво стана.
-Шон ми е съквартирант.-казах.Хенри повдигна едната си вежда.
-Той няма да се върне докато не му мине.-обясни той.Двамата станахме и си взехме нещата.-А по пътя ще ми обясниш защо Шон ти е съквартирант.-усмихна се той.Аз се засмях.
-Ние сме само приятели-побърза да кажа.-не си мисли нещо друго.
Започнах да разказвам по пътя до колата на Хенри и после му разказах за книгата си,но не казах за приликата на герой от книгата ми с Шон.
Отново ми отне няколко дни да напиша…колко?Десет реда?Не са много…Сега да попитам ти защо ми четеш тази скучна книга и чакаш с нетърпение всяка нова книга?