Новото училище или кошмар?! 14

14

-И на сутринта се измъкнах пак през прозореца, за да се преоблека вкъщи.-разказвах на Юки и Дерек по телефона. Беше понеделник вечер и както винаги си разказвахме как е минал уикенда ни.-Цяла неделя играхме карти и ядохме сладки направени от баба. Мисля, че ще надебелея, ако продължавам така всеки ден.-казах и сложих ръка на корема си, изненадващо не намерих разлика от преди.
-А как мина на училище? Каза, че ще помагате на сестрата през големите междучасия.-попита Юки.
-Ейдън не беяше много доволен, защото трябваше да пуши в друго междучасие. Според мен най-добре да ги спре, но какво да се прави. Има корава глава.
-Чух, че е много трудно да ги спреш.-каза Дерек.
-Колкото до сестрата, тя е много готина.
Когато влязохме в стаята тя ни се усмихна мило и ни посочи да седнем докато говореше по телефона. Когато затвори се обърна към нас с ръце на кръста.
-Не сте тук, за да мързелувате. Ще работите много.-каза строго тя, но после се усмихна развеселена от изненаданите ни изражения-Шегувам се. Работата е малко и е лека. Просто ми e скучно, защото никой не идва.
Двамата с Ейдън се усмихнахме и кимнахме в синхром. Неговата работа беше да почиства рафтовете докато аз метох пода успях да погледна по-внимателно сестрата. Беше млада, на може би 30 с гъст руси коси спускащи се като водопади по раменете и и искрящи зелени очи. Носеше розово червило(или може би гланц) и много лек грим. На нея не и трябваше повече, защото беше наистина красива. Като момичетата от списанията, но за разлика от тях, сестрата беше прилично облечена. Бялата престилка, която носеше имаше деколте в границата на нормалното, вместо къса пола, чорапи и обувки на висок ток носеше бял панталон и сандалети. Изглеждаше красива без да показва много от тялото си и и свалях шапка за това.

(Не си представях точно това, но имате някаква идея за външния и вид)    

Но всеки поглед на Ейдън към нея ме караше да се дразня. Не си го признавах, но това определено беше завист. За това повече се съсредоточавах да чистя, но както сестрата каза, работата не беше много.

Когато нямаше какво да правим повече двамата седнахме пред бюрото пред нея и тримата започнахме да си говорим.

-Наричайте ме Мария.-каза тя.-Ако имате нужда от помощ или съвет, можете да ме попитате.

Двамата кимнахме. Ейдън изглеждаше разсеян когато се взираше в нея. Още малко и щеше да отвори глупаво уста и да му потекат лигите.

Говорехме си докато една от учителките не подаде глава зад врата и не повика Мария. Веднага сръчках Ейдън с лакът в ребрата.

-Ох! Това защо беше?-попита той и сложи ръка на ребрата си, за да ги предпази от повече нараняване.

-Ти си знаеш.-отговорих намръщено и погледнах напред.

-Не, не разбирам.-продължи той.

-Не, знаеш!-извиках и се обърнах към него.-Лигите ти снигнаха до пода.-казах през зъби, за да не чуе някой друг.

-За Мария ли говориш?-попита той изненадано.

-За кой друг? Гледаш я като хипнотизиран!-извиках отново.

-Ти...-започна той несигурно, но после се усмихна-да не би да ревнуваш?-попита той и за миг замръзнах разбирайки, че ме разкриха.

-Разбира се, че не!-излъгах и се обърнах с гръб към него.

-Мисля, че преувеличаваш.-каза той и по тона му разбрах, че се усмихва.

-Преувеличавам?!Мисля, че ти прекаляваш!-казах.-Защо не отидеш при Мария тогава? И ще и казваш, че ще я пазиш и никога няма да я изоставиш, а после ще точиш лиги пред нея по по-възрастна жена!-избълвах думите преди да ги обмисля. Сложих ръка на устата си, но беше прекалено късно.

-Значи все пак ревнуваш.-каза той. Този път не бях сигурна дали се усмихва.

-Казах ти, че не ревнувам!-извиках.-Прави каквото си искаш!

-Аз станах и излязох от стаята и после не му проговорих.-разказах на телефона. Говорех от твърде много и просто бях оставила телефона си на леглото пред мен на високоговорител.-Прибрах се от училище сама, но май така само потвърдих, че ревнувам. Какво да правя?-попитах.

-Защо просто не му кажеш?-попита Юки.

-Защото сме само причтели.-отговорих.

-Но звучи сякаш и двамата искате нещо повече от това. Видях ви, държите се като двойка, като изключим целуването.-продължи тя.

-Но какво ще стане, ако...-спрях се когато видях Ейдън да влиза в стаята ми през прозореца.-Трябва да затварям.-казах и ведхага затворих телефона.

Плюсовете на лятото

 Първо не съм писала от векове, а и да си го признаем последния пост просто заема място. Кратък? Сигурна съм че сте се попитали този въпрос. Не само кратък, но и незадоволителен. Написах го от скука в един час по литература и сами се сещате колко време ми отне, за да се сетя да го кача в блога. Дори не бях сигурна, че правя правилното нещо. С малко повече описания и по-малко повторения щеше да се получи нещо свясто и може би щях да постигна целта си да се замислите това за момче ли се отнася или за истинската любов на писателката - зимата.

Но нещата продължават и все ката се променят - "panta rei". Загубих си ума отново, разбира се не по лятна любов, а една корейска група - Big bang. Сестра ми ме запозна с тях, но дори тя не може да търпи новата ми мания по тях. Опитвам се да продължавам към стария си стил, но те ми грабнаха вниманието (особено с по-старите им в hip-hop/rap стил песни) но предполагам плаката им ще продължи да си виси на гардероба ми.

(Колко много ми напомня темата на песента на темата на някакъв блог, който забравих от много време.)

Втората причина да пиша е последното ми пътуване. Стойте, спокойно, няма да се фукам с последната си почивка, а нещо друго. Всеки пътувал хиляди километри ще знае колко може да бъде едно пътуване, времето прекарано в колата с нищо друго освен телефон в ръка и слушалки в ушите. Хрумна ми вместо да се оплаквам от лятото да направя списък с хубавите неща на лятото. Ето го и прословутия списък, който ме доведе тук:

10 положителни страни на лятото:

1.Слънчогледи. Всички обичат слънчогледи. Особено в моментите когато те са единственото, което разведрява скучната гледка през прозореца на колата. Започвам да се замислям, дали да не си отглеждам слънчогледи. Това възможно ли е?

2.Концерти. Това е много очевидно. Има концерти по цялата година, но кога има най-много? Кога става късно когато концертът е свършил или поне е по средата? Най-добрите концерти започват през лятото. Като изключим тези, които ще пропусна остават много малко, но не е нищо. Колкото и да обичам зимата, а вие знаете колко много, не бих седяла в студа на някой концерт. Е може би ще отида, ако групата си го заслужава.

3.Пътувания. Както и с концертите, зависи от дестинацията, но пътуванията са по-лесни за родителите ми през лятото. Лично аз много искам да прекарам една коледа в Русия или Германия, но летата си ги помня още от малка с многото пътуване. Тогава няма училище и когато и да тръгнем няма за какво да се притеснявам.

4.Свежи зеленчуци и плодове. Така да, можем да ядем плодове и зеленчуци през цялата година, но през лятото (с риск да захвана изтъркана тема) са по-евтини и свежи. Пък и си е друго да отпуснеш една праскова от дървото в двора при баба и дядо или от съседа. В момента на един клон от дървото на съседа виси една малка ябълчица в нашия двор и съм си я набелязала като по узрее.

5.Баня за домашния любимец. Добре, знам, знам, звучи като задължение като миенето на чиниите и чистенето, но всъщност е много забавно. Като собственик на морско свинче не мога да къпя домашния си любимец през цялата година. Банята пък си е повод и да се намокриш и освежиш също.

6.Прохладни почивки на планина. Да това си е подобно на номер 3 и е по-скоро бягство от лятото, но никога не съм чувала някой да казва "Ще прекараме деня на пикник в планината." декември месец например.

7.Студени напитки. Ожаднявам само като си помисля. Студена кола или сок. Може дори вода с лед! Какво по-добро разхлаждане от това?

8.Сладолед. Подобно на първото, но много по-вкусно и изкушително. Забелязах колко обичам сладоледа, не когато ми липсва (както се казва) а когато се натъкнах на един, малко скъп, но божествено хубав сладолед. Направо се разтапям като се замисля. Май винаги ще си предпочитам студа и леда.

9.Миражи по пътищата. Колко романтично звучи. Като опитен турист знам, че не бива да си губя времето дори по времето на пътуванията. Обичам да се взирам в миражите измамвайки, че пред нас има локва вода, но никога и не я приближаваме. А кога можем да наблюдаваме това, ако не през непоносимите жеги през лятото?

10.Мотори. Едва ли някой би се изненадал от споменаването на мотори. Всеки знае колко много обичам мотори. 

И още нещо, което пропуснах да включа е ходенето боса. Обожавам да ходя боса! Може би за това кожата на краката ми е толкова груба. Но обичам да ходя боса в двора, а и когато наскоро се скарах с татко се поразходих боса по улицата и събрах погледите ха всички преминаващи. Беше страхотно изживяване да усещам топлата земя под краката си.