Новото училище или Кошмар?! 4

4

На сутринта баба ме чакаше отново в хола.Каза,че госпожата ми се е обадила и казала,че се обличам неподходящо за училище.Баба ми се скара и ме накара да се облека по-подходящо.

Качих се в стаята си и огледах униформата за да измисля по-оригинално излъчване.В крайна смета копирах една героиня от едно аниме.

 

Добавих мрежест чоропогащник и ръкавици,тупирах косата си и си сложих тъмен грим със тъмно червено червило.Сложих любимите си кубинки и слязох обратно в хола.

 

Баба се съгласи със облеклото ми и ми каза,че е говорила с мама и тя ме наказала да не излизам от вкъщи освен ако не е до училище.Бях бясна.

-Имам предвид,човек има право да бъде индивидуален!-обяснявах на Ейдън през цялото време по пътя към училище.

-Но ти и сега изпъкваш…-опита се да ме успокои той.

-Но майка ме наказа да не излизам!-извиках като не му обърнах много внимание.

-Незнам…Ще измислим нещо.-продължи той.Наистина се опитваше да ме успокои.

-Ти си голямо сладурче Ейдън.Благодаря ти,че  се опитваш да ме успокоиш.-засмях се.

Когато стигнахме училище веднага се отправихме към мястото където винаги прекарваме преди училище.Въздъхнах дълбоко.

-Какво?-попита Ейдън като извади цигарите си от джоба.

-Няма ли да откажеш тези цигари?-попитах го.  

-Защо да го правя?-попита той.

-Защото вредят.-отговорих.

Но Ейдън не и отговори.Денят мина както обикновено и след наказанието се прибрахeмe двамата като Ейдън  ми обеща да намери пролука в наказанието.Честно казано мисля,че той просто го каза за да е утеши отново.Няма пролука в наказанието и!

Когато се прибрах баба беше в хола седнала на фотьойла и два прашни кашона бяха до нея.Единия в краката й другият на масата пред нея.

-Какво правиш бабо?-попитах я.Може да бях бясна,но не тя ме наказа,а глупавата ми майка.

-Разглеждам неща на мама и баба.

-Пазила си ги толкова много време?-изненадах се и се забързах към нея и седнах на земята и отворих кутията по-близо до мен.

Първото нещо което видях беше една много интересна кутия.

 

-Каква е тази кутия?-попитах баба.

-Кутията за бижута на баба ми.-обясни тя-Отвори я да види какво има.-довърши тя.

Когато отворих кутийката вътре имаше само едно страхотно колие.

 

Аз автоматично го сложих и се огледах в малкото огледало на вътрешната страна на кутийката.

-Много ти отива скъпа.-каза баба и ме стресна до такава степен,че ме извади от транса ми.Аз се усмихнах и посегнах да го сваля-Не.Недей го сваля.Подарявам ти го.За споен от твоята пра-пра-баба.

Аз не се противих и помогнах на баба да разгледа останалите неща.

Когато и дядо се прибра от работа ние вечеряхме и аз се качих в стаята ми.Сложих нощницата си:

 

Не си мислех да си лягам,но изгасих лампите.Извадих албум на група,която не бях чувала и я пуснах но CD-то си.Имах навика да чета ревютата на новите албуми в любимото ми списание и да ги купувам.Рядко оставах разочарована.Този албум беше на Cephalic Carnage - Misled By Certainty.От първото слушане ми хареса.Когато песните започваха да се повтарят отново(по принцип слушах албумите по два-три пъти за да си изградя по-силно мнение за тях)някой влезе в стаята ми,ама не през вратата а през прозореца.

Ще ми се да ви кажа,че първото нещо което направих беше да ударя нарушителя или поне да се приготвя като взема оръжие,но това което направих беше просто да изпищя тихо и да подскоча.Когато престъпника застана до прозореца и не помръдна аз се затичах към другия край на стаята и взех една бухалка.Черна и пишеше Slipknot на нея с червени букви.

-Ем,споко аз съм!-каза престъпникът с познат глас и вдигна ръцете си.

-Ейдън?-учудих се и се приближих до него докато още стисках здраво бухалката близо до мен.Когато се доближих достатъчно луната освети лицето му и разбрах,че наистина беше той.-Какво правиш тук!Знаеш ли—

-Ш-ш-ш…-прекъсна ме Ейдън като ме подсети,че баба и дядо можеха да ме чуят.

-Знаеш ли как ме изплаши.-продължих като този път шепнех.-О,почакай да ти покажа нещо!-казах с обикновения си глас и се затичах до нощното ми шкафче и взех огърлицата,която баба ми даде и я сложих докато тичах обратно при Ейдън.-Виж баба ми го подари било е на пра-пра-баба ми а може би и по-старо.-усмихнах се.Ейдън взе колието с една рака нежно и го погледна.

    - Противоречиви красота и двойственост на сърцето. Coeur Sauvage: френски език за дивак сърце.

    -Изглежда, разбираш от бижута.-казах и се усмихнах.

    -Не.-усмихна се той лукаво като сякаш каза че няма да обясни повече.-А коя е тази група?-попита Ейдън.

   -Ами някаква група която сметнах,че ще ми допадне.-казах първото нещо което ми дойде на главата.Ейдън отиде до CD-то ми и огледа дисковете до него.Той се намръщи подигравателно и взе един от дисковете и ми го показа.

   -D12?-попита той с огромна усмивка.-Сериозно D12?!-засмя се той.

   -Еми…не ме разбирай погрешно падам си по някой песни на Eminem и прочетох биографията му и реших и да чуя и D12.Ох нека сменим темата моля те.-побързах да кажа.

Ейдън остави дискът на мястото и започна да рови из дисковете докато намери диск,който хареса спря предният диск и ги смени.Първата песен,която се чу бе  The World According to Revenge на Murderdolls - Women And Children Last най-новият им албум.Аз се усмихнах.

 

-Как реши да се вмъкнеш в стаята ми?-попитах го.

-Ами ей така.-засмя се той като легна на леглото ми.-Ти ми се оплака,че ще ти е скучно и реших да те посетя.-усмихна се той.-Междодругото имаш много удобно легло.-Той седна на ръба на леглото и ме погледна.-Наистина ли си била от онези популярни момичета в старото ти училище?-попита той като ме накара да се засмея силно.

-От ОНЕЗИ?!-смеех се.Когато укротих смеха си погледнах Ейдън който ме гледаше смешно.Аз отидох и седнах до него.

-Това беше което си помислих.Ти ми обясни,че си познавала всички от твоето училище и всички те обичали.-започна да обяснява той.

-Дори сега се чудя как спечелих любовта на всички.Виж,ти не разбираш как стоят нещата в старото ми училище.Там всички стоят по групи,в зависимост от това каква е техният стил музика.Аз обичам всеки стил познат в училище де,за това и всички ме харесваха.Там нямаше „популярни” деца понеже всички се познавахме и обичахме.Понеже там царуваше анархията,но имаше само едно правило,че никоя група небиваше да се кара с друга и за това нямахме проблем.Незнам как се получиха тези правила,но май от само себе си.

-Това е било едно необикновено училище.-промълви изумен Ейдън.

-Прав си и то е единствено по рода си и много ми липсва.-съгласих се.

С Ейдън си говорехме дълго време без да усетя как минава времето.

Така и мина седмицата.Уикенда прекарах  в стаята си с Ейдън. Дойде другия петък сутринта.Когато се събудих реших,че от много време се бях държала много добре в училище.Дори не закъснявах за час.Стори ми се твърде лошо за репутацията ми и реших да направя нещо.Станах от леглото и първо помислих за прическата ми.Извадих няколко перуки от една кутия и различни цветни кичури ластици и фиби и започна да използвам въображението си.

Оказа се,че се сетих за 5 или 6 различни прически и реших следващата седмица да съм с различна прическа в крайна сметка се спрях на тази перука и този грим:

 

   За дрехата и аксесоарите ми беше лесно,понеже каквото и да бях избрала щеше да е страхотно понеже нямах скучни дрехи.Спрях се на тази рокля:

 

А щом роклята беше избрана аксесоарите бяха лесни за измисляне:

 

Разбира се,че и сложих новото си колие.

Когато се усетих какво облякох се сетих,че не нося никакъв елемент от училищната униформа.

-Е `кво ми пука!-изсмях се и излязох навън където ме чакаше Ейдън.Когато излязох той се изненада от това което вижда.

-Днес си страшна,но пак отиваш на наказание.-каза той.

-Че `кво ми пука.-засмях се и той също.-Първо мислех да си сложа роклята,която ти ми купи,но реших,че е по добре да я запазя за по-добър момент.

-И по-добре.Тази събота ще има някакъв си бал или нещо такова и реших да те поканя,можеш да сложиш роклята.

-Супер!С радост бих дошла.-усмихнах се.-Сигурен ли си,че искаш да отидем.Сещаш се,че няма да има Slipknot или нещо такова?

-Е.Остави подробностите на мен.-ухили се Ейдън.

-Какво си намислил?-попитах го също толкова ухилена.

-Ще трябва да почакаш.-отговори Ейдън.

Докато вървяхме по пътя се сетих за нещо което забравих да кажа на Ейдън.

-Днес се събудих със идеята,че искам татуировка.-засмях се та собствената си идея.

-Имаш предвид,че нямаш?-попита Ейдън.

-Ами да!Досега си мислех за милиони идеи и все се чудех каква точно да е и къде ама вече искам на 100% да имам независимо каква!-отговорих.

-Нали знаеш,че в училище татуировките са забранени?-попита той с насмешка.

-Това е 10% от причината да искам да си направя.-засмях се.

-Предлагам ти първо да пробваш първо с непостоянна и дори си направи няколко и така ще решиш каква да е и къде.-даде ми съвет той.

-Много добър съвет.А твоята от колко време я имаш?-попитах.

-Година и половина.-отвърна той.

-А как се реши да си я направиш?-попитах.В същия момент телефонът на Ейдън прозвъня.Той извади телефона от джоба си и провери кой звъни.Той се намръщи,изражението му показваше раздразнение,той погледна към мен без да променя изражението си и се отдалечи от мен и спря да върви,но аз сметнах,че е по добре да продължа,а той щеше да ме настигне.

По реакцията му разбрах,че определено не беше някой с който искаше да говори и неискаше да разбирам за него.Чух го как вика на човека на другата линия,но не разбрах какво точно а и не исках,щом Ейдън не искаше.

След един силен вик,чух някой да тича до мен и когато приближи човекът започна да върви бавно с мен.Незнаех какво да му кажа и тайно хвърлих поглед към Ейдън.Той гледаше към земята и беше още намръщен и много изнервен.Чудех се какво лошо се е случило,но ако го питах,знаех,че ще се изнерви повече.

-Мразя,когато някой ми развали настроението още сутринта.-казах спокойно,но по скоро с невинен тон.Ейдън ме погледна сякаш не ме чу и повдигна едната си вежда.-Но знам перфектното лекарство за лошо настроение.-усмихнах се и го прегърнах.Погледнах го и той изглеждаше стреснат и объркан,но вече не беше гневен.-А когато на някой не му подейства-продължих и го целунах по бузата-една целувка оправя нещата.-засмях се.

Наистина тогава Ейдън се усмихна е ме целуна по бузата.Изчервих се като домат,но се държах сякаш нищо особено не се беше случило само розовината по бузите ми ме разкриваше.