Midnight Sun 9

 Събудих се късно сутринта. Фея ми обясни, че момчетата са заети със снимки и интервюта, за това останахме в хотела. Докато закусвахме тя не продължи да ме зяпа докато се подхилваше на себе си.
-Какво?!-попитах най-накрая.
-О, нищо.-отговори тя.
-Заради снощи ли е?-попитах. Въпреки, че не помних нищо от снощи, освен че плаках в ръцете на Doojoon, а после се събудих в леглото си в стаята.
-Хванахме ви да се прегръщате.-каза най-накрая тя.
-Какво? Филма се чуваше през стените и се уплаших.-излъгах. Зачудих се дали да и кажа истината нямаше да е по-малко засрамващо.
-Знаеш ли как се озова в леглото си?-попита тя.
-Не.-отговорих без да ми пука и отхапах от едно хлебче.
-Той те носи.-новината ме изненада толкова много, че се задавих и едва успях да преглътна залъка.
Значи не беше сън. Някъде по време на пътуването се бях полу-събудила. Усетих нечий одеколон и ръцете му около мен. Може би тогава сме били в колата, защото после се почувствах сякаш плавах, а когато той ме остави на леглото спря за малко и ме целуна по челото. Това е бил Doojoon?! Не можах да не се изчервя като домат.

-Нещата с вас двамата стават сериозни между вас двамата, а?-попита тя.
-Няма нищо между нас!-скарах и се. От къде си ги измисляше тия. Да, харесвах го, но той не мислеше за мен така.
-Тогава защо носиш винаги колието, което той ти купи?-попита тя.
-Нося и обувките на Yoseob.-допълних.
-Но само той ти купи подарък. Пък и какво ще рече "B"?-продължи да ме измъчва тя.
-Нямах повече пари в себе си, а "B" означава "Beast". Толкова ли е трудно да се сетиш?-Попитах.
-Толкова много мърчандайз на групата, а ти си купи едно  скучно колие, което нищо не говори.-Оплака се тя показвайки сребристата си гривна на групата на дясната си ръка.
-Но това колие е специално. Никой няма такова.-обясних и стиснах буквата в ръката си.
И аз имах различни неща на групата, а и на други групи, но Той ги изгори до един. Албуми, плакати, снимки, бижута, тениски. Всичко! Страхувах се, че ако ме намери ще иска да изгори и новите неща, които купих. Но мога да кажа, че буквата е за друг. Мама се казваше Бети и можех да излъжа, че колието е за да си спомням за нея.

Но Фея не биваше да разбира. Не трябваше да знае, че той ме търси. Ако ме намереше отново щеше да ме заключи в златната ми клетка и може би никога повече нямаше да се освободя.
А защо се бях вманиачила толкова в групата? Защо точно те, а не някоя друга. Не беше толкова, защото бяха любимата ми група. От части не беше и защото ги познавах. Беше защото те ми показаха отново свободата, светлата част на живота, накараха ме да се усмихна отново и да създам забавни спомени, които щях да помня цял живот.

Надявах се да създам още много нови щастливи спомени преди той да ме намери. Защото знаех, че той ще го направи независимо колко се опитвах да не мисля за това.

-Изглеждаш ми умислена.-каза Фея угрижена.
-Мислиш ли, че той...-ще ме намери? Успях на време да се спра, но все някога трябваше да и кажа. Но как да замажа положението за сега?-...ме харесва?-попитах. Искаше ми се да се зашлевя и да потъна в дънн земя.

-ДА! ДА! Знаех си!-започна да вика тя без да и пука, че всички ни погледнаха злобно. До нас дойде един от сервитьорите, аз му се извиних на корейски и обясних, че няма да се повтори на английски.-От кога?-попита тя вече много по-тихо и с почти успокоена енергия. Все пак усмивката и беше от ухо до ухо.
-Ами не знам. Просто се случи.-обясних със поглед забит в чинията пред мен.
-Какво стана снощи?-попита тя.
-Нищо, просто си говорихме!-Отговорих повиших съвсем леко тон, но не достатъчно, че да притесни останалите.-Да се качваме горе.-казах и оставих пари на масата. Оставаха ми малко и скоро трябваше или да се връщам или да си намеря работа. Колко ли получаваха сервитьорите в ресторанта на хотела. Не знаех много корейски, но знаех английски, малко японки и немски, което не можеше да не е достатъчно.
Фея не ме остави да се измъкна и да попитам, затова останахме в стаята.
-За това ли пита дали те харесва? Защото не се случва нищо покрай вас?-попита тя като легна на леглото си.
-Остави не ми пука.-отговорих и също легнах на моето леглото.

-Знам, че ти пука. Слушай сега, той постоянно хвърля погледи към теб като си мисли, че не гледаме и си личи как ревнува когато говориш с останалите момчета.
-От къде ги бълнуваш тия работи?-попитах.
-Другите момчета също са забелязали. Кой друг може да го познава по-добре от тях.-продължи тя без да ме слуша.
Това може да обясни всички неща до сега. Шегите, подсмихванията, оставяха ни сами често сами като в мола и предната нощ.
-Хей, дали мислиш, че момчетата могат да ни запознаят с други звезди?-попита Фея и смени темата. Вярно понякога беше много досадна, но знаеше кога имах нужда да помисля. Мисля, че приемаше на сериозно мен и Doojoon. Как ли щеше да реагира когато разбере, че аз не бях за него нищо повече от приятелка, на която искаше да помогне. Само приятелка.-Искам да се запозная с 4minute.-продължи тя.
-Само!? Искам да се запозная и с BtoB и MBLAQ!-засмях се.
-Представяш ли си колко яко щеше да е да ни запознаят и с SNINее например.
Двете започнахме да си мечтаем, измисляйки си цели истории как се запознаваме, какво объркваме, с кои ще се разбираме и с кои можем да поспорим.

Накрая дойде и очаквания ден. Всички се събрахме отново в хола в общежитието на момчетата. Искахме всички заедно да гледаме клипа.
Подредихме се пред телевизора и Junhyung включи телефона си в телевизора. Нищо не разбирам от технологии, но скоро се пови картина.
-Е, няма ли да гледаме?-попитах го, защото той не пускаше клипа, а аз нямах търпение да го видя! Junhyung не каза нещо, а само кимна кум говорещата двойка. Dongwoon и Фея говореха шумно без да им пука за нищо.

Вече бях изнервена. Клипа беше пуснат преди десет минути, но все нещо ни забавяше.
-Фея!-извиках и я стреснах.-Не си ли заинтересована да видиш клипа?-попитах я.
-О, да.-отговори тя. Но всъщност не беше толкова заинтересована. Аз въздъхнах, но поне млъкнаха. Те се усмихваха и тайно си хванаха ръцете. Като влюбени се възползваха прекалено много от това, че можеха да бъдат разсеяни.
Junhyung най-сетне пусна клипа и моментално ме хвана носталгията. Ню Йорк. Как ли изглеждаше сега. Като за непоклатим град се променяше ужасно много. Нови магазини, ресторанти, магазини се превръщаха в кафенета в рамките на няколко дни. Въпреки, че това не беше моя роден дом, той беше символ на моята самостоятелност. Иронично и на моята зависимост от Него и златната ми клетка.
Но после се появиха момчетата и мислите ми отидоха в друга посока. Те бяха изпълнени със самоувереност. Цветовете, лицата им дрехите, всичко беше свежо и ново, типично лятно. Мелодията и песента моментално оставаха в главата ти. Нещо ново и едновременно типично за Beast.

-Е, какво мислите?-попита ме Junhyung.
-Ами...-започнахме неодобрително едновременно с Фея. И двете се бяхме погледнали секунда по-рано и без да кажем дума знаехме какво да правим. Почакахме да видим тъжните физиономии на другите и се ухилихме-Страхотна е!-извикахме отново едновременно.
-Искам пак.-допълних.
В крайна сметка чухме песента още няколко пъти. Тъй като не разбирах много какво казваха освен определени думи на английски и корейски само тупах с пръсти по земята. По някое време Фея дойде до мен и ми даде нещо. Веднага разбрах какво е и го задържах зад гърба си докато свърши клипа.

-Иска ми се да чуя и другите песни от албума.-казах и всички разбраха на къде бия.-Но няма да го направя...-подължих и показах това, което държах-...докато не ми дадете автографи.
Разбира се, че двете с Фея си бяхме купили албума. Беше много удобно с нейните връзки.
Момчетата се засмяха.
-А, не. Не се шегуваме. Искаме автографи.-подкани ги Фея и даде маркер на Dongwoon-С послания, ако може.
Кой би отказал на нея. Дори аз след толкова много години не се научих да и отказвам.

Веднага щом се върнахме пуснахме CDто и се заслушахме в албума. Трудно беше да избера само една любима песен. Всички бяха съвършени. Докато слушахме песните проверявахме за превода им на английски в Интернет. Junhyung наистина беше направил нещо страхотно.
Но мислите ми все още плаваха някъде другаде. Независимост колко се опитвах не можех да премахна мисълта за Него.
-Изглеждаш ми притеснена. Случило ли се е нещо?-попита Фея.
-Мисля си за Doojoon.-излъгах.
-Не лъжи. Знам, че е нещо друго.-скара ми се тя. Трябваше да се сетя, че като добра приятелка тя все някога щеше да разбере, че има нещо. Може би беше време да и кажа. Не можех да крия от нея вечно.
-Трябва да ти призная нещо.-започнах и поех дъх. Преди да продължа спрях CDто и Фея разбра, че нещата са сериозни.
Започнах да разказвам всичко. Дори за разговора ми с Doojoon. Не посмях да пазя повече тайни от нея.
-Моля те не се сърди, че не ти казах до сега.-помолих гледайки земята. Не можех да я погледна в очите.
-Защо не ми каза?-попита тя.
-Защото така си признавах, че бягам. Ти ми казваше толкова пъти да го зарежа, а аз накрая просто избягах. Слаба съм. Не мога да му го кажа в лицето!-отговорих като извиках накрая.
-Но аз съм ти приятелка.-продължи тя.
-Съжалявам. Ще ми простиш ли?-попитах.
Фея стана от леглото си и отиде до хладилника изваждайки кола и отпи. Не ми прощаваше? Това ли беше?
Толкова бях потънала в мислите си, че не усетих кога тя беше стигнала го мен и се стреснах когато тя остави студена кутийка кола на краката ми.
-Нали за това са приятелите?-усмихна се тя.-Да вдигнем тост.-каза тя.
-За какво?-попитах най-сетне поглеждайки я.
-За това, че се отърва от Него, за новия албум и клипа на момчетата.-предложи тя с усмивка-За това че сме още приятелки след толкова години.

Двете вдигнахме тост, а после вдигнахме още един, но този път с бира, а после и още един и още един. И макар и малко пияна мислех трезвено. Най-сетне всичко си беше на мястото. Всичко беше идеално. Така си мислех тогава.

Midnight Sun 8

 Момчетата бяха много мили и веднага щом влязохме в общежитието ни разведоха наоколо и ни показаха всички стаи.
Като за общежитие на 6 момчета беше много подредено. Разведоха ни из хола, кухнята, спалнята и стаята с дрехите им. Това бяха много дрехи.
Doojoon и Dongwoon обясняваха всичко ръкомахаха и бяха много мили. През това време Junhyung и Yoseob избираха филм, Hyunseung отиде да купи пуканки, а Gikwang просто наблюдаваше с лека усмивка. Знаех, че е срамежлив, а и сигурно му беше неудобно да се натрапваме в личното му пространство. За това реших да го заговоря.
-Съжалявам, че се натрапваме.-започнах.
-О, не. Няма проблем, все пак ние ви поканихте.-отвърна той. Може би бях прочела грешно изражението му. Той ми се усмихна мило точно както съм го виждала до сега само през компютърния екран, същата усмивка, която караше милиони момичета да се разтопят.
-Много е мило от ваша страна да се погрижите за нас, въпреки, че сега сте заети.-продължих. Някак си неговата убийствена усмивка не ми действаше по този задъхващ начин както другите момичета, въпреки че признавам, беше незабравима.

-И вие бяхте толкова мили с нас в Ню Йорк. А и вашата компания е много приятна. Разсейвате ни от притеснението от  новия албум.-обясни той.
-Наистина ли? Притеснявате се?-попитах.-Мислех си, че сте свикнали.-не им личеше, но всъщност нямаше как да знам, защото не ги познавах преди това.
-Може други да свикват, но ние винаги се притесняваме. Този път Junhyung написа песните и нещата са много деликатни.-обясни той.
-Като говорим за това. Кога излиза клипа?-попитах. Не мога да повярвам, че не се бях замисляла.
-Скоро. Мисля, че след два дни.-отговори той.
Може би щяхме да говорим още много, защото макар и срамежлив Gikwang се оказа много сговорлив, но в стаята нахлу, и като казвам нахлу имам предвид с гръм и трясък, Yoseob с ръка на очите си.
-Мога ли да гледам?-попита той. Ама какво му ставаше?
-Ами...да...-отговорих. Имаше ли нещо, което не трябва да вижда? Все пак това беше неговата стая.
-О, Gikwang, ти си бил тук...-каза той виждайки го. После се обърна и към другите-Избрахме филма и Hyunseung се върна с пуканки и напитки.-Обясни той.
-Какво беше това по-рано?-попитах Yoseob когато вървяхме към хола.
-Ами нищо...-измънка той.
-Не лъжи. Личи ти много.-Смъмрих го.-Нямаше за какво да се криеш, освен...Dongwoon и Фея! Мислел си, че са се усамотили в стаята?-засмях се.-Нямаше за какво да се притесняваш, аз и Doojoon също бяхме там.-усмихнах се и седнах на земята пред телевизора. Yoseob каза нещо, но не разбрах добре.-Какво?-попитах.

-Нищо.-усмихна се той. Още една от зашеметителните усмивки на Beast, но аз пак не усетих нищо независимо колко сладка беше усмивката му.
-Някой ще ми помогне ли с пуканките?-извика от кухнята Hyunseung.
-Идвам!-извиках и отидох в кухнята.-С какво да помогна?-попитах с усмивка.
-Оставиха мен да се занимавам с микровълновата, но нямам никаква представа как да я настоя, нито на колко...-призна си той с горчива усмивка карайки ме да се усмихна още по-широко.
-Няма проблем.- аз взех от ръцете му пакета с пуканките и го разопаковах.-Ето тук пише на колко градуса и за колко време трябва да опукаме пуканките.-обясних му. Погледнах опаковката, но не виждах нито думичка на английски. Щях да се паникьосам, но скоро намерих ситен текст на английски. Разбита се много по-късно се усетих, че Hyunseung можеше да ми помогне. Поставих пакета в микровълновата и с облекчение разбрах, че е почти същата като моята. Обясних му как да я настои и му се усмихнах.

-Благодаря.-усмихна ми се той. Ох, тази усмивка... Не знам как да я опиша, но беше незабравима дори през екрана, но някак си не успя да ме остави без дъх. Какво ми ставаше? Защо въобще мислех за това?
Писукането на микровълновата ме разсея от мислите ми. Помогнах на Hyunseung да сипем горещите пуканки в купа и се върнахме в хола.
-Защо се бавихте толкова? Да не изневеряваш с Hyunseung?-попита Junhyung с хитра усмивка. Рядко срещаната усмивка на Joker. Да, човек не я виждаше често на екрана, но когато я видиш...Въпреки това не ме размечта.

Бях объркана. За какво говореше? Той, както и останалите в стаята знаеха, че нямам приятел, освен ако...
-За какво говориш?-попитах го опитвайки да прикрия паниката си. Никой не разбра.
-О, нищо, нищо.-отговори той със силен акцент. Реших да променя темата.
-Какво ще гледаме?-попитах.
-Погрешен завой.-отговори Dongwoon вадейки диска от кутийката. Усмихваше се доволно. Разбирах защо Фея го харесваше. Макар и да изглеждаше по-голям от колкото да беше усмивката му беше детска и невинна. Наистина беше сладък, но някак си не беше усмивката мечта.

-Какво?-едновременно попитахме изненадано аз и Doojoon.-Аз мразя страшни филми!-оплаках се, Doojon също каза нещо недоволно, но на корейски и не го разбрах.
-Хайде де! Ще бъде забавно.-подкани ме Фея. За разлика от мен тя обожаваше страшни филми. Нея нищо не можеше да я уплаши. Но за разлика от обикновено тя беше прегърнала ръката на Dongwoon, щеше да се преструва на уплашена. Чудех се дали той знае.
-Аз мисля да си отивам...-измънках и започнах да се измъквам към входа, но гласа на Doojoon ме спря.
-Не знаеш пътя до хотела и ще е твърде далеч, за да стигнеш пеш.-каза той.
-Doojoon също не харесва страшни филми. Обикновено остава в стаята когато гледаме страшни филми.-обясни Dongwoon.
-Можете да останете там двамата докато свърши филма.-предложи Фея и всички се усмихнаха лукаво. Останах с впечатлението, че те знаеха нещо, което аз не знаех.
-Не знам...-започнах.
-Няма проблем. Няма да пречиш. Не искаме да сънуваш кошмари.-каза Junhyung все още с хитра усмивка.
Въздъхнах и тръгнах след Doojoon към спалнята, а всички започнаха да си шушукат и да се хилят. Какво ставаше?!
Седнах на едното долно легло внимавайки да не си ударя главата на горното легло.
-Защо всички за толкова странни напоследък?-попитах го.
-О, не го мисли. Те са си странни по природа. Просто се отпуснаха покрай вас.-Отговори той.
-Но дори и Фея...-въздъхнах, но се сетих, че тя си е странна както винаги.-Няма значение.
За един дълъг момент просто мълчехме. Той беше седнал на другото легло от дясната ми страна и потракваше с пръсни върху рамката на леглото. После обаче чухме нечий вик и се стреснахме.
-Виждам с Gikwang се разбирате много добре.-започна той. Опитваше се да заглуши писъците и да ни разсея. Получаваше се.-Мисля, че ще си допаднете.
-О, не. Не мисля така. Имам предвид, че е много мило и сладко момче, но не мисля за него за повече от приятел.-отвърнах.
-Разбираш се много добре и с Hyunseung.-продължи Doojoon. Аз се засмях. Да не би да си мислеше, че съм с тях, защото исках известен приятел. Погледнах го. Не беше толкова сериозен. Но беше много любопитен.
-Не. Просто се случва, да имам нужда от помощ, или той. Много е мил, но е само приятел.-Обясних. Но той продължи с въпросите.
-Станахте много близки с Yoseob.-но този път знаех на къде бие и го прекъснах.
-Да, много близки приятели.
За момент той не каза нищо. Накрая пое дъх и каза нещо, което ме изненада.
-Приятелят ти...той не скъса с теб, нали?-попита той. Как беше познал? Бях толкова шокирана, че не знаех какво да кажа.-Той е бил обсебен от теб. Не мисля, че просто така е решил да те остави. За това ли се паникьоса по-рано когато Junhyung те попита дали изневеряваш с Hyunseung. Не се притеснявай, не съм казал на всички.-обясни той.-Разбирам те, но защо не каза дори на приятелката си?
-Защото не исках да и кажа, че бягам. Дори не планирах това пътуване до Корея, но дойде в подходящия момент.-обясних забила поглед в земята.-Оставих му бележка на бюрото му "Заминавам при мама и татко, сбогом.". Знаех, че ще ме последва там, а мама и татко по това време са на втори меден месец в Хаваи и той няма да ги притеснява.-Обясних и сдържах сълзите си. Само като се сещах са него изпадах в паника. Той беше обсебен от мен и се плашех от това което може да се случи.-Страх ме е да не ме намери тук.-прошепнах и осъзнах, че треперя чак когато Doojoon ме прегърна.
-Удрял ли те е?-попита той внимателно обмисляйки думите си. В гласа му долових гняв, но той се опитваше да го прикрие.
-Не. Той никога не би...-отговорих, но се запънах на думата. Опитах нов подход.-Обича ме прекалено много. Толкова много, че би ме затворил в златна клетка, ако беше законно. Но в преносен смисъл това направи. Взе ме като секретарка в компанията му, за да съм му под око, не ми позволяваше да говоря с никой и дори достъпа до мрежата. Много глупаво от моя страна, но едно момиче има нужда от закрила, а аз сляпо вярвах, че той ще ми я осигури. Останалото го знаеш.-обясних. Продължавах да треперя, но не толкова много колкото преди. Сгуших се повече в него и усетих сигурност, която не съм усещала при нито едно момче до сега.
-Аз ще те пазя.-прошепна той. Това ме изненада и аз го погледах в очите за първи път откъсвайки очи от пода от както заговорихме за Него.

-Да.-усмихна се той карайки милиони пеперуди да пърхат в стомаха ми, но не беше само това бях сигурна, че той щеше да изпълни обещанието си. За това се чувствах на сигурно място в неговите ръце.
Вече беше сигурно. Определено не исках само като приятел.
Не можех повече да сдържам сълзите си и заплаках. Плаках като бебе в ръцете му. Плаках както не бях плакала от години, защото винаги бях сдържала сълзите си. Не ми пукаше как изглеждах в очите му. Той не каза нищо. Само постави главата ми на раменете му, не помръдна ръката си и започна да гали косата ми утешавайки ме, а другата му ръка беше обвита около кръста ми.

Midnight Sun 7

Не ни отне много време да стигнем до болницата. За пореден път споменавам колко бързо се движеха хората по улиците, а колите бяха още по-опасни! Doojoon попита на рецитацията за Фея и Dongwoon и жената обясни къде да отидем.

Заварих Фея на една скамейка пред една стая с лице заровено в ръцете й.

 -Фея!-извиках и се затичах към нея.-Какво стана? Къде е Dongwoon?-попитах когато я прегърнах и седнах до нея. Doojoon също беше притеснен, но за разлика от мен той прикриваше притеснението си и седна до мен. Може би беше, защото беше известен и лесно можеше да тръгнат слухове, но си личеше, че малко беше достатъчно да избухне. Имам предвид скоро щеше да излезе клипа и трябваше за да промотират албума, а и все пак Dongwoon му беше като брат.

-Беше страхотно, ама всичко се провали и той няма да ми прости! Как ще погледна момчетата вече!-започна да хленчи тя толкова бързо и през сълзи, че едва я разбирах.

 -Чакай, чакай. Поеми си дълбоко дъх и издишай.-обясних и и тя направи това, което и казах.-Спокойно.-Фея вече изглеждаше успокоена и аз се усмихнах. В очите и  все още се виждаше паника и така заприлича на уплашено пале.-Разкажи ми всичко от началото.

Тя пое дълбоко дъх и издиша отново.

-Нямах търпение за срещата, за това станах много рано и започнах да рушкам гардероба за дрехи подходящи за срещата. Нали съм те учила, че винаги трябва да си готов за среща, в зависимост от случая, а аз не знаех какъв е! За това ми отне страшно много време, за да намеря подходящи дрехи и Dongwoon дойде преди да съм готова. Толкова бързах, че без да искам съм сложила твоите обувки.-каза тя и изпъна крака напред, за да видя белите си кецове. Тя носеше сини дънки и лилава туника и дори в хаоса случайно пак изглеждаше добре.

-Не разбирам това какво общо има с това, че сме в болницата.-каза Doojoon. Отново от акцента му едва го разбрах. Точно като когато Yoseob остана в Ню Йорк и той крещеше на корейски от другата страна на слушалката и когато момчетата ни изоставиха в мола. Винаги когато беше притеснен или изнервен правеше така.

-Ще стигна и до там.-отговори Фея и пое отново дъх-Всичко беше съвършено планирано.-продължи тя със замечтани очи-Не просто разходка и хот дог, както съм свикнала, а среща като по филмите. Първо отидохме на едно невероятно, сладурско кафене с едни много сладки бели масички и столове на покрива на сградата и той беше запазил маса. Закусихме каквото той беше избрал за нас в едни симпатични чинийки с цветя. Мисля, че кафенето беше за двойки и това беше много обещаващо! Храната беше много хубава и имаше един десерт ду...до...хм...как беше името...-замисли се тя.

-Да не се натровихте с храна?-попитах нетърпеливо. Фея имаше навика да разказва с ненужни подробности, а сега исках нещата да бъдат разказани просто и бързо.

-О, не! Храната беше много хубава и прясна. После двамата се разхождахме из парка. Много е красиво там, знаеш ли?-попита ме тя.

-Да, знам. Разхождахме се всички заедно, помниш ли?-попитах започвайки да се изнервям както и Doojoon, който тропаше нервно с крак по земята.

-Вярно...-замисли се тя сякаш си спомняше как си прекарахме, но всъщност се чудеше как може да е забравила.-Той ме заведе до едно място, където можеш да наемеш ролери. Аз се съгласих, нали си спомняш, че аз не мога да карам ролери и си измислих план: ще призная на Dongwoon и той ще ме научи! Щеше да е много романтично.

-Dongwoon не може да кара ролери.-прекъсна я Doojoon.

-Ами аз от къде да знам! Той не ми каза!-избухна Фея и нещо ми подсказа, че стигаме го края на историята.

-Добре, успокой се и продължи. Защо сме в болницата?-попитах. Опитах се да я успокоя, защото някои лекари и сестри ни хвърляха неодобрителни погледи, защото шумяхме толкова много.

-Ще стигна до там.-повтори тя и отново пое дълбоко дъх и издиша.-В началото нещата бяха добре. Държахме се за ръце, за да не паднем. Смяхме се когато залитахме, но после всичко се обърка! Обърка се!

-Какво се обърка?-попита на корейски Doojoon, но благодарение на многото корейски драми, които бях изгледала и обстоятелствата нямаше как да не се сетя какво пита. Фея обаче не разбра и го изгледа изненадано сякаш за първи път го виждаше да говори на корейски, но после продължи, за радост по- спокойно.

 -Видях, че продават сладолед и много исках да си купя. В бързината си пуснах ръката му и започнах да изкачвам хълма. Защо въобще ще слагат щанд за сладолед ма хълм!? Аз съм виновна! За един сладолед!

-Какво се случи?-попитах я.

-Някой с колелото си профуча край мен. Толкова се стреснах, че залитнах и тръгнах надолу по склона. Мислех си, че ще се пребия когато падна, но не стана. Паднах на нещо меко. Той ме спаси! Беше толкова мило от негова страна. Опитал се да ме спре, но накрая той се нарани. Стой в стаята от толкова много време! Кой знае колко съм го наранила.

Преди обаче да кажа нещо до нас дотичаха останалите момчета задъхани и притеснени.

-Какво се е случило? Къде е Dongwoon?-попита Junhyung.

Фея за пореден път пое дълбоко дъх и въздъхна като мантра и започна.

-Нямах търпение за срещата и за това станах рано, но не знаех какво да облека.-започна наново тя.

-Нямаме време да започваме наново. Имало е инцидент в парка и Dongwoon се наранил.-обясних на кратко. Колко по-просто щеше да е, ако Фея беше обяснила ситуацията така.

-Не исках! Зная, че съм виновна, но не исках!-започна да хленчи отново Фея.

-Лошо ли е наранен?-попита ме Jumhyung игнорирайки Фея.

-Наистина не исках! Много се извинявам!-продължаваше Фея.

-Не знам. Той е в стаята, сигурно има лекар при него.-Обясних му също игнорирайки Фея.

-Бесни ли сте ми? Аз наистина не исках! Ще ми простите ли?

-Разбира се.-отговори някой и се обърнахме съм човека, който говореше - беше Dongwoon.-Все пак сам съм си виновен за всичко.-допълни той с усмивка. Всички го гледахме втренчено търсейки рани, но не видяхме нищо! Той разбра това и повдигна дясната си ръка-Разминах се само с изкълчен пръст.-обясни той все още с усмивка.

*Аууу пръстчето на Dongwoon Т.Т! Както виждате той наистина си го е наранил по време на заснемането на dream team.*

 Всички си отдъхнахме. Фея не беше обяснила, че нещата са много по-добре от колкото изглежда.

-Но...но защо...Но защо стоя толкова дълго лекаря?!-попита Фея сочейки към лекаря, който излезе след него от стаята. Той погледна учудено, но не каза нищо.

-Трябваше да ме прегледа с случай, че имам вътрешни наранявания, но както казах минах само с изкълчен пръст.-обясни Dongwoon.

За секунда просто седяхме, но после Gikwang първи развали тишината.

-Искате ли да гледаме филм в общежитието?

И само този въпрос промени всичко. Всички се усмихнаха и закимаха с глави, някои дори без притеснение извикаха щастливо.

 Погледнах към Doojoon, който също се усмихваше и наблюдаваше останалите. Като добър лидер, какъвто беше, като баща който гледаше децата си как се забавляват. Той ме видя и аз му се усмихнах. Той беше много добър към всички и аз харесвах тази негова страна. Той също ми се усмихна и накара сърцето ми да забие лудо. Да...тук определено имаше нещо...

Midnight Sun 6

Не се бяхме уговорили с момчетата, за това се изненадах когато се събудих и видях Фея почти приготвена да излиза.
-Ще излизаме ли? Защо не ме събуди?-попитах я сънено изправяйки се от леглото.
-О, не. Аз излизам. Dongwoon се обади и иска да излезем двамата.-обясни ми тя. Аз се усмихнах широко и заподскачах на леглото.
-Наистина ли? Това е страхотно!-извиках и после сложих ръка на устата си, бях забравила, че сме в хотел с много други хора и, че беше рано сутринта.

 

-Искам да ми разкажеш всичко като се върнеш.-допълних след секунда мълчание.
-Разбира се.-усмихна се тя и в същия момент телефона в стаята звънна.-Аз трябва да тръгвам, това сигурно е той. Кажи му, че сега слизам.-каза забързано тя докато слагаше обувките си и излезе бързо без да каже чао. Типично в неин стил.
Аз станах от леглото и вдигнах телефона. Оказа се, че наистина беше Dongwoon.
-Тя слиза след малко.-отговорих му с усмивка.-Какво си намислил за срещата?-попитах.
-Ще разбереш довечера. Знам, че тя ще ти разкаже.-отговори той. По гласът му разбрах, че също се усмихва.-Трябва да затварям.Чао.-каза той и затвори.

Аз също затворих и въздъхнах. Бях щастлива за Фея, но не ми харесваше, че щях да остана сама в хотела. Можех да изляза, но не познавах града, той беше огромен, претъпкан с хора, а и шофьорите караха невнимателно и беше много опасно.
 Обадих се на рецепцията, за да попитам какви забавления предлагат. Оказа се, че не предлагат никакви екскурзии, но има фитнес и спа салон на с космически цени. Въздъхнах отново и отидох до куфара си. Имаше още някои неща, които сметнах, че няма да ми трябват (като например няколко блузи с дълъг ръкав), между тях тях беше една книга. Излязох на терасата, седнах на един от столовете и се зачетох.
Прочетох две страници когато телефона в стаята отново звънна. Помислих си, че сигурно Фея е забравила нещо, за това оставих книгата и вдигнах телефона.
-Ало?-казах на слушалката.
-Аз съм.-чух гласа на Doojoon.-Реших, че ще ти е скучно в хотела. Dongwoon изненада и нас. Събудихме се и го нямаше. Когато му звъннахме, каза, че имал среща с Фея.-обясни той.
-Значи и вие не сте знаели?-усмихнах се. Изненадваше ме колко много си приличат двамата. За момент никой не каза нищо докато не чух мънкане и пукане, после чух гласа на Junhyung.
-Doojoon реши, че ще ти е скучно, за това ти звъни.
-Много мило от негова страна.-усмихнах се. Отново последва мълчание, но се чуваше приглушено каране на корейски. Не разбирах защо се опитваха да заглушат разговора, който аз и без това нямаше да разбера.-Какво ще кажеш за една разходка?-попита накрая Junhyung.
-Защо не.-усмихнах се.
-Добре, бъди готова до 40 минути.-каза той и затвори.

Не разбрах дали ще излизам с всички или само с Doojoon, но реших, че не е важно щом няма да стоя в хотелската стая.
Отне ми много време да реша какво да облека, защото не знаех къде ще отидем, с останалите от Beast ли ще съм или само с Doojoon (среща ли беше или само излизане с приятели)? Господи, Фея ми влияеше прекалено много напоследък. Преди години бих  избрала тениска и дънки без да се замисля. За това направих точно това, добавих шал около китката ми, гердан и гривни на другата ръка. Това беше подходящо и за двата повода.
Когато бях готова реших да почакам във фоайето. Не чаках много когато видях Doojoon да влиза през вратата. Сърцето ми заби лудо от притеснение, но бавно се успокои когато видях и останалите да влизат след него. Те ме видяха и дойдоха до мен, първи проговори Junhyung.
-Изглеждаш разочарована.-усмихна се той.

 -За какво говориш?-попитах го.
-Не се прави, че не знаеш.-отговори той.

 Аз погледнах въпросително към Doojoon, който беше най-близо до мен.
-Не му обръщай внимание.-намръщи се той.
-Къде ще отиваме?-попитах го.
-Вчера не можахме да ви покажем мола, какво ще кажеш да отидем там?-предложи той.
Когато стигнахме мола се почувствах като дете. Исках да обиколя навсякъде, за това заедно с Yoseob търчахме пред групата и подкачахме.

-Внимавайте да не ви загубим!-извика зад нас Doojoon. Като добър лидер се притесняваше за нас, дори и да не бях част от групата. Аз се сетих за нещо и се спрях дочаквайки другите момчета да ме настигнат. Yoseob забеляза това и също се спря.
-Hyunseung, ще ми помогнеш ли в избирането на дрехи?-попитах го.-Не ме бива в модата, а според Фея ти имаш много добър вкус.-допълних.
-Ами аз?-попита Yoseob.
-Искам и ти да ми помогнеш. Искам и другите да ми помогнете. Това ще е една сбъдната мечта на една b2uty.-отговорих карайки всички да се усмихнат.
Обикаляхме магазините дълго време. Пръв ми помогна Junhyung като ми показа от къде си е купил обиците, които му казах, че харесвам ужасно много и си купих същите в синьо.

 Gikwang ми показа една шарена риза, която много харесах и дори беше на добра цена, за това веднага си я купих.

(Като тази на Dongwoon, но синя и с къси ръкави)

Yoseob търсеше неуморимо какво да ми покаже и накрая се спря на чифт готини бели кецове, които веднага харесах и си купих.

  Hyunseung внимателно и спокойно (какъвто винаги съм го виждала по интервютата) разглежда наоколо и се спря на дънки, които също много харесах.

Чак тогава забелязах, че останахме само аз и Doojoon. Следкато всеки един ми помогнеше да си намеря нещо ми помагаха на касата (не разбирах и дума  от корейски) и изчезваха.
-Къде отидоха всички?-попитах.
-Идиоти!-прошепна Doojoon и звънна на някой от момчетата. Попита ги нещо, най-вероятно къде са и след като чу отговора им започна да крещи по телефона. Накрая се измори и затвори.

-Какво казаха?-попитах.
-Казаха, че Yoseob се загубил и тръгнали да го търсят.-обясни той- До колкото ги познавам са се прибрали в общежитието.-допълни през зъби и едвам го разбрах с акцента му.
-Тогава можем и ние да се прибираме.-предложих и се усмихнах насила. Не ми се прибираше. Най вероятно щях да седя сама в стаята докато не се прибере Фея. Тогава тя щеше да ми разкаже колко хубаво си беше прекарала докато аз си седях сама.

-Какво ще кажеш да се разходим. Само аз не съм ти помогнал с покупките, а и едва ли ще ти е забавно сама в хотела.-предложи той, сякаш беше прочел мислите ми. Аз се усмихнах широко, този път неискрено.
-Това ще бъде страхотно.-отговорих.
Обикаляхме из магазините, но той изглежда не харесваше нищо. Аз се спрях на едни обици във формата на малки рози в червено и ги купих за Фея.

 Беше минало обяд и за това решихме да спрем за почивка в една ресторант за бързо хранене.На пръв поглед храната изглеждаше типично американска, но когато се загледах, че всяко ястие беше поне малко променено. Избрах нещо, което приличаше на малка пица, някакво хлебче, което в последствие се оказа кухо и "хармоника" както го наричаха, което приличаше на хотдог, но вместо наденичката имаше сметана и ягоди. Doojoon избра същите неща и двамата седнахме на една усамотена маса, където се надявахме да не ни видят. Разбира се това не се случи  и скоро няколко момичета помахаха на Doojoon и той им помаха обратно, но не дойдоха за афтографи.
-Срамежливи са.-обясних си, но Doojoon поклати отрицателно глава.
-Те не биха ме притеснявали докато ям.- обясни той и аз осъзнах нещо.
-Извинявай.-казах. Това очевидно го изненада.
-Защо?-попита той с присвити очи.
-Така се запознахме. Аз ви досаждах в пицарията.-обясних с приведена глава.
-Това всъщност не беше ти,  а Фея. Но все пак ние ви поканихме. Не сте ни досаждали, а ни направихде голяма услуга. Даже няколко.-обясни той.
-Наистина?-усмихнах се и той кимна.

Следкато се наядохме, излязохме от закусвалнята, където чакаха няколко момичета за автографи. Те разговаряхме с него на корейски, но успях да разпозная нещо като "Oppa, кое е това момиче?". Не успях да разбера отговора му, за това го питах следкато си тръгнаха.
-Казах им, че си една приятелка, която ни помогнала в Ню Йорк и, че сега аз ти се отплащам с една разходка из Сеул.-отговори той с лека усмивка и с поглед замечтан в пространството. Накара ме да се запитам за какво беше тази реакция, но бързо се разсеях щом Doojoon ми посочи нещо на една витрина.
Беше огърлица със сребърна нишка, на която беше закачена буквата "B" отново сребърна. Влязох бързо в магазина. Исках да си я купя независимо какво! Посочих я на продавача, за да питам колко струва, но той не ме разбра. Вместо това я свали от витрината и я сложи пред мен на щанда. Опитах се да му обясня, че просто искам да разбера цената преди да съм с влюбила в нея, но той не разбра. Doojoon я взе и нежно я сложи около врата ми и после внимателно отдръпна косата ми. Буквичката "B" застана малко под ключицата ми, правейки го сякаш правено за мен. "B" като "Beast" - Трябваше да го имам!

-Попитай го колко струва.-помолих Doojoon. Той попита и после ми преведе. Цената беше малко скъпа, но не можех да не си го купя. Извадих портмонето си, но видях само няколко долара.
-Нямам парите.-отговорих тъжно. Прибрах портмонето обратни и понечих да сваля колието, но Doojoon ме спря.
-Аз ще го платя!-каза той.
-Не мога.-възразих.
-Приеми го като подарък.-продължи той.
-Наистина не мога...
-Невъзпитано е. Тук в Корея е обидно да не приемеш подарък.-продължи той и аз се спрях. Не знаех дали е така или ме лъже, но се предадох. Въздъхнах и казах:
-Добре.

Doojoon ме накара да се Почувствам като принцеса. Обиколихме още малко мола докато той носеше покупките ми, въпреки, че си личеше, че му е трудно. Оставих го, за да му се посмея в началото, но после взех част от торбите. Doojoon ни купи по един млечен шейк и късно следобед ме изпрати до хотела. Тъкмо се разделяхме пред входа когато телефона ми звънна. Беше Фея, за това го помолих да почака.
-Как е срещата?-попитах.

-Ами добре, научих, че парка е страхотно място за срещи, че и двамата с Dongwoon не можем да караме ролери и че болниците в Сеул са много добре оборудвани...

-Какви болници, къде сте?-притеснихте. Doojoon изглежда дочу за болниците и притеснително се заслуша.
-Ами нали ти казах, че и двамата с Dongwoon не можем да караме ролери и...ами сега сме в спешното на една болница.

-Това не може да бъде!

Midnight Sun 5

Събуждането беше трудно, но накрая с големи усилия станах от леглото. Фея беше нахвърляла всички възглавници по мен на леглото ми в опит да ме събуди, заедно със завивките на леглата ни и няколко други нечупливи неща като четката и за коса, две списания и няколко китката.

Поръчахме закуската в стаята - Фея плащаше за почти всичко. Докато се преобличахме пристигна закуската, за това я изядохме все още носейки нощници. Когато след дългото приготвяне приключи двете седнахме да едни столове на терасата и зачакахме обаждането от момчетата.

-Благодаря ти за всичко.-казах и.

-За какво?-попита учудена тя.

-Помогна ми толкова много. Когато имах нужда от теб ти ми помогна. Благодарение на теб се запознах с Beast и пак благодарение на теб съм тук. Благодаря ти, че правиш това възможно и ти обещавам да ти върна парите когато си намеря отново работа.

-Не говори глупости! За това са приятелите.-засмя се тя.-Освен това и аз печеля от това. Аз също се запознах с Beast и си взех отдавна чаканата почивка. Само виж къде сме!-каза тя разпервайки ръка към гледката от терасата.-Ние сме в Сеул! От кога си мечтаем да дойдем, но ти никога нямаше възможност. Приеми тази почивка като подарък от мен за рождения си ден.

Аз кимнах усмихната. Това беше типично за нея, тя винаги даваше и не искаше нищо в замяна. Бях останала с впечатлението, че Dongwoon е мил като нея и знаех, че нещата между тях щяха да се получат. Дори нямаха нужда от помощ.

-Как вървят нещата с теб и Dongwoon?-попитах и тя се изчерви. Не я бях виждала така от гимназията, беше хлътнала до уши. Дали не се беше влюбила?-Ти да не би...

Прекъсна ме телефонът в стаята. Фея бързо се затича към него забравяйки, че е на токове и се спъна в собствените си крака, едва задържайки се на краката си. Защо беше всичкото това бързане? Да не би да бях права?

-Yoseob е.-каза Фея след секунда и отново се заслуша в слушалката.-Каза, че скоро ще пристигнат и, че трябва да ги изчакаме отпред.-обясни, след като върна слушалката.

Двете забързано слязохме до първия етаж. Както винаги Фея се беше погрижила да сме облечени по последна мода в Сеул и не се учудих когато получихме изненадани и одобрителни погледи от момчетата, но се почувствах малко неудобно.

-Този път си сменихме страните.-казах с усмивка, за да започнем разговор. Всички се бяха съсредоточили върху Фея и Dongwoon, които само се усмихваха един на друг. Личеше си от далеч, че се харесват и всички от групата бяха заинтересовани какво ще се случи между тях.-Къде сте решили да ни разведете?-попитах.

-Тайна.-усмихна се Yoseob.

-Всеки е измислил по едно място, където да отидем.-обясни Gikwang с обичайната си усмивка и всички тръгнахме водени от него.

Беше ми лесно да вървя в обувките избрани от Фея – хай-топ кецове, за разлика от нея. Тя носеше високи сандалети и вървеше с тях сякаш беше с най-удобните обувки на света. Понякога и аз се оставях да ми избира обувките, но края на деня беше най-болезненото нещо на света.

Не мина много време, когато стигнахме първата спирка. В самият център на Сеул се намираше дворецът Чхангдоккунг(Changdeokgung). Знаех много за него, защото съм фен на Южна Корея и винаги съм мечтала да я посетя. Четох за всяко красиво кътче, списания, пътеводители, гледах предавания.

Беше много по-красиво от колкото си го представях. Общо пет дворци очертават културно историческия облик на южнокорейската столица - Gyeongbokgung, известен още като Северният дворец, Gyeongheegung, наричан също Западния дворец, Gyeongbok - Източният палат, петият - Токсугунг и, разбира се, внушителният Changdeokgung. Дворецът се счита за един от най-запазените от четирите запазени палати на династия Часон. Включен е в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разгледахме двореца, но не само това, но и невероятните градини на комплекса, известни като Хууон. Беше невероятна гледка с перфектно аранжирани цветни алеи, плодови и екзотични дървета, езера, мостове, красиви павилиони, в който някога са си почивали владетелите на Часон. Преди да си тръгнем минахме през така наречените кралски гаражи, в които видяхме първата кола внесена в Корея - Кадилак.

-Донесена е през...1900 и...и...-опита се да обясни Doojoon, но се спря на годината.

-1903 от крал Сунджонг.-помогнах му.

-Ти знаеш?-учуди се той. През цялото време той ни беше разказвал за двореца и градините. Неща, които вече знаех, но не исках да го прекъсвам, а и не всички знаеха цялата история. Забавлявах се когато той забравяше нещо и измисляше истории като на кой стол седял еди кой си и какво е подписал. Едва скривах усмивката си, защото той беше също толкова забавен колкото и в предаванията.

-Заинтересувала съм се един два пъти от забележителностите на Южна Корея.-отговорих срамежливо поглеждайки надолу.

-О не бъди срамежлива. Тя е луда по историята на Корея. Трябваше да видите лавиците и с пътеводители и с история на Корея.-каза Фея малко твърде силно и получи неодобрителни погледи от други туристи, но тя не забеляза както винаги.-Yoseob, ти ги видя, нали?-попита го тя като се обърна към него.

-Видях ги, но не прочетох какви са книгите.-отговори той.

-Това е забележително.-каза Gikwang с изненадано изражение.

-Не е нищо специално.-възразих.

-Ще видим.-каза Фея и тръгнахме към следващата забележителност.

Качихме се на метрото и стигнахме чак до Кьонгбоккунг (Gyeongbokgung), който е разположен най-на север от всички пет дворци в Сеул. Кьонгбоккунге известен още като Западния дворец. Отново Doojoon започна да разказва, но този път когато не се сещаше за нещо молеше аз да разказвам, за да не изглежда глупаво, което само аз можех да разбера. Безспорно дворецът надминада останалите четири палата н Сеул със своите размери и величие. Той е най-големият от всички и освен това за много е и най-красивият, както беше и пред мен. Това беше мястото, което Doojoon беше избрал.

След като разгледахме и този палат решихме да обядваме и да си починем. Стори ми се по-изморително от разходката в Ню Йорк, но може би, защото бях много развълнувана. Разхождах се енергично наоколо, снимах едва ли не всяка тревичка и детайл който ми мярнеше пред погледа. Не само аз бях изморена, за това тръгнахме към мястото избрано от Junhyung.

Стигнахме до малко магазинче за бързо хранене и момчетата избраха храната. Колкото и изморени да бяхме всички оживено си говорехме и се смеехме. Изглежда тези магазинчета за бързо хранене бяха популярни в Сеул, защото където и да видехме по пътя винаги имаше много хора. Пресовани водорасли, кимбап, най-различни пълнени и пържени палачинки, дори специалитет, който представляваше бишкоти с варено яйце вътре. Това беше обяда ни и много ни хареса с Фея.

След като си починахме Yoseob не отведе до Bongeunsa Temple (Храм Bongeunsa). Храмът беше близо до молът COEX, там беше много красиво и можахме да видим монаси.Yoseob спомена, че има програма позволяваща на туристи да "живеят" като монаси и се пошегува, че можем да опитаме, но Фея и Junhyung отказаха да се разделят от телефоните си. Разказах за историята храма и продължихме към мястото избрано от Dongwoon.

Той беше избрал Namsan Park, парк който ни освободи от претъпкания град и ни зарадва с красотата си.N Seoul Tower се намираше там и направих снимки на кулата. После ми хрумна, че сред тези снимки няма наша обща, за това събрах всички, за да ги снимам.

-Искам и ти да си на снимката!-каза Фея.

-Кой ще снима?-попитах.

-Помоли онази жена.-каза тя сочейки една жена. С няколко жестове и обясних, че искам да ни снима и та се съгласи. Обясних и как да ни заснеме и и благодарих на корейски.

-Gasahabnida.

Последното място беше избрал Hyunseung и разбрах защо е последно. Беше Dongdaemun Market или Tongdaemun безкрайна улица пълна с магазини. Сувенири? Защо не! Дрехи обувки? Купихме толкова много, че ако ги бяхме купили в началото до края на разходката ръцете ни щяха да окапят.

-Има още много за показване, но денят е към края си, а и вие сте изморени.-каза Doojoon докато вървяхме към хотела. Той носеше покупките ми, въпреки възраженията ми, а Dongwoon носеше тези на Фея и двамата бяха изморени и не им беше лесно но се усмихваха. Не искаха да покажат слабост.

-Има още много време. Ще ти покажем всичко!-извика зарадвано Yoseob.

-Защо не?-усмихнах ме се.

Когато стигнахме стаята ни с Фея си казахме чао с всички, както винаги прегръщайки ги. Вече не се чувствах толкова неудобно дори когато ги прегръщах. Освен с Doojoon. Той ме прегърна силно и малко по-дълго от другите. После се отдръпна и се усмихна сякаш не беше нищо различно. Може би просто си въобразявах. Прибрах ме се в стаята ни и разгледахме покупките и снимките.

On rainy days

Ето какво става когато скуката в дъждовен ден и претежаването на камера се сблъскат. Имайки на малко въображение и слушането на подходящата песен в подходящото време също помагат, но най-вече благодаря на преводачите, които са превели тази страхотна песен. Ако имам успех с този клип с радост ще направя и други.

Вие какво ще кажете. Можеби има нужда от малко ошлайфане до до тук ми стигат възможностите. Отне ми две седмищи да го завърша. Дано си е струвало.

Ето го и клипа. Какво ще кажете?

 

Благодаря за отделеното време.

"I don't think I can live without you"

Обичам ви.

Чао!