Dancing with your heart 2

2

Обяснявах танца на Taemin докато другите гледаха и си говореха нещо.
-Момчета, може да ви стане малко скучно. И се извинявам, че не ви обръщам внимание.-извиних им се.
-Аз не виждам голяма разлика, но малко ревнувам.-каза Jonhyun и аз му се намръщих.
-Искаш ли и ти да научиш танца?-попитах.
-Не, тук ми е добре.-каза бързо той и другите се засмяха.
-Няма проблем за мен.-усмихна ми се Minho и Onew започна да кима. Само Key се взираше в пространството и мислеше за нещо.
-Key оппа, искаш ли да танцуваш с нас?-попитах го.
-Не, благодаря.-усмихна ми се той. Единствено него не можех да разбера. Но може би характера му беше по-сложен за разбиране.

Бях изумена от това колко бързо Taemin научи танца. Имаше неща които го затрудниха, имам предвид да запомни кое след кое следваше, но той се справи за рекордно време.
-Отне ми седмици да измисля танца, а то го научи за 2 часа.-казах с усмивка. Двамата започнахме да танцуваме танца няколко пъти. След време и двамата се стоварихме на земята изморени и изпотени.
-Май не ти беше много лесно с дънки.-казах.
-Мхм.-измънка той докато се опитваше да си поеме дъх. Следващия път ще си нося анцуг.-допълни той.
-Следващ път?-попитах и се изправих на лакти.
-Мхм. Може да доведа и Kai.-отговори той.
-Наистина ли?!-зарадвах се.
-Деца, станете от пода ще настинете!-скара ни се Key. Аз се засмях и започнах да се изправям.
-Да, мамо.-пошегувах се, но осъзнах, че го познавах едва от няколко часа.-Упс, извинявай, оппа!-извиних се и всички се засмяха дори Taemin на земята.
-Няма проблем. Всички знаем, че се държи като майка понякога.-каза Jonghyun. Но аз исках да го чуя от Key, но той не изгледаше обиден.
-Хайде, оппа. Не мързелувай.-казах на Taemin.-Да танцуваме поне още малко.-казах и му подадох ръка да се изправи. Той я взе с усмивка и се изправи не изпускайки поглед от очите ми. Връзката ни ставаше силна и можех да съм сигурна, че ще бъдем добри приятели. Може би заради желанието ми да го пазя, защото беше толкова невинен, а може би заради общата ни страст към танците.
-Започвам да ревнувам!-провика се шеговито Jonghyun, но аз само изсумтях.
-Let's dance!-извиках щастливо.

Не помня колко време още танцувахме, но когато се прибрах у дома с последни сили се тръшнах на леглото готова да заспя.
-Не си лягай потна. Изкъпи се. Миришеш.-каза майка ми на вратата и си тръгна. Това ме накара да се замисля какво ли първо впечатление съм направила на момчетата. Потно миришещо момиче, което е прекалено приятелски настроена. Въздъхнах горчиво и с пълни мъки се довлякох до банята. Дори не исках да се виждам в огледалото.
Най вероятно и нямаше да ги видя повече. Това, че Jonghyun имаше време да се мотае с часове покрай мен докато тренирах, не означаваше, че другите имаха това време. Taemin...той каза, следващия път, но този следващ път може да след месец или два.
Когато излязох от банята видях купчината с учебници на бюрото ми и въздъхнах отново. Вече беше края на годината и завършвах, за това трябваше да уча независимо колко бях уморена.  Седнах на стола и започнах да уча. Математика, история, география, английски, литература, японски... Не помня кога точно съм заспала.

Следващата събута сутрин някой ме беше изпреварил във фитнеса. Това беше странно, защото по принцип никой не влизаше вътре. Освен след нова година когато идваха по двама-трима, но бързо им омръзваше и си забравяха новогодишните обещания.
Отворих олющената зелена врата и видях две момчета да танцуват на Maxstep. И по-точно Taemin и...и... Не бях виждала момчето до тогава. Не го виждах добре, защото се движеше, но не ми приличаше на никой от SHINee, всъщност много приличаше на Taemin. Бяха почти като близнаци. Тогава се сетих какво ми каза Taemin вчера "Ще доведа и Kai.". Това сигурно беше той, но не приличаше толкова много на този Kai, който познавах от екрана. Като изключим нечовешки добрите му движения той приличаше на обикновено момче. Момче на моите години, чиито проблеми бяха само завършването. Не...той беше роден в началото на годината и вероятно беше завършил миналата година. Песента свърши и момчетата се обърнаха щом чуха пляскане. Явно не бяха забелязали, че някой бе влязъл.
-Soomi!-зарадва се Taemin и се затича към мен. Преди да се усетя той ме прегърна и ме изненада. Добре, може би не съм единствената, която се сприятелява прекалено бързо. Той ме пусна преди да реагирам и ме представи на Kai.
-"Kai".-усмихна ми се срамежливо той здрависвайки се с мен. Той беше срамежлив!? Той? Момчето което без притеснение се снимаше без блуза? Момчето, което танцуваше така на сцената сякаш правеше секс? Той е срамежлив?! Бях изумена от откритието ми и за малко забравих името си.
-Ъ... А, Lee Soomi.-представих се. Taemin ни изгледа странно, но не каза нищо.
-Ще танцуваме ли?-попитах ги и се отдръпнах.
-Ще ни покажеш ли първо танца?-попита Taemin.
-О, да вярно.-засмях се и отидох до чисто новия плейър.-Ъм...-замислих се като оставих старото си CD, което държах на земята.
-Ще ни е по-лесно така.-усмихна ми се Taemin.-Звукът е по-добър. Key hyung го предложи.-обясни той.
-Това ли било? Аз си мислех, че не ме харесва.-казах и въздъхнах.
-Hyung е много грижлив. Той не искаше да танцувам, за да си почина, но аз винаги танцувам. Той също много те хареса, просто показва любовта си по друг начин.-обясни Taemin.
Аз кимнах и пуснах диска. Почаках да се пусне песента и започнах да танцувам. Този път не бях толкова притеснена и танца се получи по-добре.
-Уау!-единствено промълви Kai и започна да пляска.
-Нали? За втори път я гледам и пак съм изненадан.-съгласи се Taemin.
Започнах да ги уча на танца, но много по-късно осъзнах нещо.
-Къде е Jonghyun?-попитах.
-Има фото сесия.-обясни Taemin.-Най-вероятно няма да може да дойде днес.
За разлика от Taemin, Kai не научи танца за отрицателно време, но си го обясних с това, че той нямаше толкова голям опит. Въпреки това той се справяше също толкова добре.
-Браво бе! Надминахте учителя си.-казах намръщена с ръце на хълбоците си и се засмях когато видях израженията им.-Не трябва ли да поразчупим  танца? Сега като сме трима.-попитах като упражнявах танца вглеждайки се в движенията си в огледалото.
-Имах няколко идеи.-започна Taemin и ни обясни. Одобрих някои от тях и добавих от себе си. Kai също помогна. Понеже нямаше куража или просто ни се доверяваше той не даде идея, но танцуваше това, което ни дойдеше на ум, за да решим дали да остане, или да го меним. Когато променихме танца танцувахме няколко часа и седнахме да си почиваме.
-Сега завършваш, нали?-попита Taemin.-Jonghyung hyung ми каза, че си му споменала.
-Спомням си как му се карах, че имам много да уча за завършването и, че нямам време за глупостите му, но предполагам той е пропуснал да ти каже.-усмихнах се.
-Какво мислиш да учиш?-попита Kai.
-Хореография.-отговорих с усмивка.-Много хора ми казваха, че трябва да правя това и въпреки родителите ми ще уча това.-допълних.
-Родителите ти не ти дават?-попита Kai.
-Ако ми даваха да съм се явила на кастинг още на 12.-засмях се.
-Танцуваш от 12 годишна?!-изненадаха се и двамата.
-О, не. Просто още от тогава искам да отида на кастинг.-обясних и те въздъхнаха-Танцувам от 10 годишна.-обясних и те отвориха широко очи.
-Ти си родена да танцуваш.-каза Taemin.
-Искаше ми се и родителите ми да го разберат.-усмихнах се горчиво и смених темата.-А вие нямате ли си жестока зала със облачета, а ми стоите тук?-ухилих се.
-SM имат още други зали, но зависи от графика. Разбира се винаги можем да танцуваме там, но тук е спокойно, а исках да танцувам с теб.-усмихна ми се Taemin. Изглеждаше различно, но не можах да разбера как.
-И на мен ми беше приятно да танцуваме заедно. Мога ли да дойда някой друг път да танцуваме заедно?-попита Kai. Вече не беше забил поглед в земята, но си оставаше срамежлив. И макар и единия да беше година по-голям от мен, а другия на моите години, двамата заприличаха на малки палета, които исках да гушна.
-Разбира се! Можете да идвате когато си поискате.-усмихнах им се.

Момчетата отидоха да се преоблекат в съблекалнята докато аз винаги идвах с екипа си. Те си тръгнаха, но аз исках да остана за още малко.
Те имаха нужда от почивка, защото бях чувала, че звездите се преуморяват прекалено много. Излъгах ги, че си тръгвам и когато си тръгнаха пуснах старият си CD плейър. Не проработи в началото, но го ударих на едно специално място и отново преработи.
-Дръж се още малко миличък. Ще издържиш поне още няколко месеца.-казах му и се изправих да танцувам.
Бях пуснала диска с песните на Beast. Те бяха любимата ми група и знаех всяка тяхна песен и танц. Диска започваше от най-лесните и завършваше с най-трудните. После пуснах друг диск със смесица от бързи и бавни, лесни и трудни танци и когато наближи вечерния ми час реших да си тръгвам.
Прибрах нещата си и точно когато отворих вратата да излизам видях как той се подпира на касата изпотен и задъхан. Jonghyun. 

Единствен той можеше да ме накара да имам мръсни мисли. Той знаеше какво прави с мен само докато ме гледаше докато танцувам, но не му беше достатъчно. Облизваше се,  докосваше устните си, прокарваше пръсти през косата си. Слава бога, ограничаваше се само с това! Но колкото и да ме подлудяваше не исках да съм му поредната.
Сега отново го правеше. Не, този път не беше нарочно, но потен, задъхан ме караше да мисля неправилни неща. А усмивката му...
Когато ме видя той си пое дъх и се усмихна дяволито. Сякаш вълка беше хванал червената шапчица на тясно.
-Ще излезеш ли с мен?-попита той.
Това ли беше? Беше дошъл, БЯГАЛ, ако трябва да сме точни, до тук само за да ме пита този изтъркан въпрос.
-Не.-отговорих и се опитах да го подмина, но той хвана ръката ми.
-Защо?-попита той. Погледнах го изненадана. Никога не беше питал. След първия ми отказ той се усмихна лукаво и си тръгна. Този път лицето му показваше отчаяние.
-Защото не искам да съм поредната!-извиках.
-Вече не ти ли доказах, че не си?-попита той. Самодоволната му усмивка беше изчезнала.
-Не си.-отговорих и издърпах ръката си от неговата. Но само след няколко крачки той отново я хвана, но този път здраво. Опитах се да си измъкна ръката, но той беше много по-силен от мен.
-Моля те. Само веднъж и никога повече няма да те моля.-помоли се той.
Аз го погледнах. Пълно отчаяние беше изписано на лицето му. Стана ми жал, а и какво толкова може да стане от една среща?
-Добре. Но само една и после ме оставяш на спокойствие.

Dancing with your heart 1

 1

Танцувах както винаги в залата. Обожавах да танцувам, но днес беше различно. Той отново ме гледаше. Човек би си помислил, че съм свикнала хората да ме гледат как танцувам, особено него, след като той идваше да ме гледа как танцувам почти всеки ден. Понякога го нямаше с дни, но знаех защо. Не бях тъпа, той беше звезда. Не съм учила един или два танца на групата му. SHINee беше много известна група дори извън границите на Корея. Той не се криеше, спокойно влизаше и сядаше на някой стол в ъгъла.
Все още си спомням първия ден когато дойде. Навън валеше като из ведро, но на мен не ми пречеше, защото бях в залата много преди да завали и най-вероятно нямаше скоро да си тръгна. Беше събота и както всяка събота стоях в залата от сутринта до вечерта. Самата зала беше фитнес, но понеже беше в малък квартал никой не влизаше вътре. Танцувах...хм...не си спомням. Може би беше Replay на SHINee. Той влезе вътре мокър до кости. Нямаше чадър. Само шапка с козирка. В този момент носеше от онези платове на устата и не разбрах кой е. Самата аз бях вир вода сякаш бях навън в дъжда.
-Мога ли да остана за малко?-попита той. Аз му кимнах без да кажа нищо и продължих да танцувам Replay докато той седна на един стол до прозореца. Тогава беше все още лято и нямаше парно. Той свали якето си, но остана с шапката и кърпата на устата. Тогава ми направи впечатление, но сега като се замисля го е направил, за да не го позная.
Не се срамувах, че ме гледа как танцувам и бързо го игнорирах. Танцувах на всякакви възможни празненства на училище, на града, на каквото можех. Но не можех да отида на конкурс за някоя компания защото родителите ми не ми позволяваха. Това беше много трудно за мен, но в крайна сметка след два месеца ставах на 18 и можех да взимам сама решения.
Танцувах няколко часа само на тази песен. Мислех си, че може да е досадно за един човек да слуша една песен няколко часа, но той не помръдна от мястото си. Само свали шапката и кърпата от лицето си от жегата, но аз не му обърнах внимание. Когато бях доволна от тренировката си отидох до CD плейъра и пуснах друг диск. Този и с песните, които щях да изпълня след две седмици на празника на училището. Отново започна Replay, но когато свърши се пусна Shock на Beast и накрая на Mirotic - TVXQ, но единствено на тази песен бях сменила танца. Както казваха приятелите ми "танц трепач". Baekho имаше име за всеки мой танц, а този беше "Танца трепач". Това и ме накара да сменя края на нещо по-ефектно и в крайна сметка карах хората да останат с отворени усти. И той беше впечатлен. Изправи се и започна да пляска. Обърнах се да го видя, въпреки че можех да го видя в огледалото. И тогава видях лицето му. Стъписах се толкова много, че залитнах от завъртането и едва не паднах.
-Беше много добра.-каза той с уникалната си убийствена усмивка.
-Ама...ама...ама...-запелтечих докато той приближаваше.
-Да аз съм.-продължаваше да се усмихва той.
-J...J...J...-продължавах да заеквам. Той кимна търпеливо чакайки ме да довърша. Очевидно беше свикнал на подобни реакции.-JONGHYUN?!-извиках най-накрая.
-Същия. Kim Jonghyun, главния вокалист на SHINee. А ти трябва да си една от талантливите ни фенки.-обясни той, усмивката не напускаше лицето му.
-Не съм фен.-казах намръщено и се обърнах към огледалото и започнах да упражнявам няколко движения, които сама измислих предния ден. Не ми харесваше колко беше самоуверен и надут. Но той продължаваше да се усмихва. Може би си мислеше, че съм срамежлива.
-Но танца, слуша песента толкова много пъти, помислих си, че може си фен.-каза той.
-Харесва ми хореографията.-обясних продължавайки да танцувам.
-Не харесваш песента?-попита той и чак тогава изражението му се промени. Беше обиден? Наранен?
-Не съм казвала такова нещо. Просто има разлика от луда фенка и просто почитател.-обясних продължавайки да се упражнявам. Каква загуба, бях му фен, а той се оказа...
-Искаш ли да излезем?-попита той.
Отпуснах ръцете си и се обърнах към него. Толкова ли голямо впечатление му бях направила? Но среща... Не можех. Родителите ми не даваха не само да отида на конкурс за компания. А танците отнемаха почти всичкото ми свободно време. Останалото учех като луда, за да имам добри оценки и родителите ми да са доволни. А и не можех да изляза с него. Кой знае с колко много момичета е излизал и зарязвал просто така. Щом просто така реши да покани момиче на среща, момиче, което не познава.
-Не.-отговорих му.

Чудя се дали ако бях приела, ако бяхме излязли той вероятно щеше да загуби интерес в мен и да ме забрави. Но аз отказах и той започна да идва често. Питаше ме дали ще излезем още на вратата и след отказа ми сядаше на някой стол до стената и ме гледаше. Независимо колко го гонех той винаги се връщаше. Като загубено пале. И така половин година...
Този път обаче не ми беше до глупостите му. Обърнах се щом чух телефона му да звъни.
-И какво си мислиш, че правиш?-попитах.-Спри си звука или просто излез.-допълних-И не се връщай повече.
-Да?-попита той говорейки на телефона.
-Супер, точно сега ме игнорираш.-промълвих.
-Точно пред ресторанта. Да, със зелената врата.-обясни той и преди да се усетя вратата на фитнеса се отвори и вътре влязоха група момчета. Не просто група момчета, а SHINee!
Jonghun затвори телефона и го прибра в джоба си.
-Искам да те запозная с приятелите ми.-усмихваше се той слагайки собственически ръка на раменете ми, която махнах веднага.
-Добър начин да ми научиш името.-усмихнах му се. Той знаеше, че ако не го кажа на него ще го кажа на приятелите му и така ще го научи.
Запознах се с Key, Onew и Minho. Остана идола ми. Сладкото макнае със сладкия глас и dance machine - Taemin.
-Lee Soomi.-представих се докато подадох ръката си да се здрависаме.
-Lee Taemin.-представи се и той и се сдрависа с мен. Другите също бяха мили, усмихваха ми се сякаш виждат най-големия си фен. Но може би това беше нормалната им усмивка която използват на раздаванията на автографи. Още беше рано да разбера дали са дори или са надути като Jonghyun, но си помислих, че щом си известен няма как да не си поне малко надут. Но те  се оказаха земни хора. Поговорихме си и разбрах, че не са по-различни от нормалните хора. Дори Jonghyun, който както 2 момчета от класа ми си беше самовлюбен. Ами предполагам убийствения му глас и тяло не му помагаха да се върне на земята.
-Taemin оппа, винаги съм си мечтала да танцуваме заедно.-казах му и той се усмихна.
-Искаш ли да танцуваме сега?-попита той.
-О, не бих ти провалила почивката.-усмихнах се.
-Шегуваш ли се? Това дете танцува почти винаги.-каза Key.
-Наистина ли?-попитах. Всички започнаха да кимат в синхрон и аз се засмях.
-Тогава какво искаш да танцуваме. Replay? O, не. Sherlock? Ама това иска повече хора. Ами...
-Защо не ме научиш на някой танц.-попита той. Гледаше ме толкова сладко и невинно както го виждах през екрана. Наистина изглеждаше толкова невинен, че би влязъл във вана на някой без да разбере, че го отвличат.
-Аз? Но аз нямам кой знае какви добри идеи.-казах.
-Не е вярно. А танца на Mirotic и другите?-попита Jonghyun.
-Добри са, но като за ученичка. Не са нищо професионално.-казах. Да, гордеех се с танците си и с танцовите си умения, но знаех, че не са нищо специално в сравнение с Taemin. За мен той беше БОГ, а аз...
-Покажи ми.-каза макнаето.
-О, не мога...-започнах, но той ме прекъсна като сложи ръце на моите.
-Моля те.-помоли се той със звездички в очите. Не разбирам защо беше толкова развълнуван от един танц. Изчервих се веднага щом ръцете ни се докоснаха. Този мимолетен skinship беше достатъчен да ме накара да направя всичко. Това и кучешките очи на Taemin.
-Добре.-въздъхнах и всички се развълнуваха. Отидох то старото ми CD, което напоследък започна да издава багажа и смених диска. Пуснах третата песен и застанах на мястото си пред огледалото, но този път с гръб към него и погледнах момчетата. "Просто публика. Просто публика." повтаряйки си изпълних танца. В началото ме гледаха с каменни изражения, освен Jonghyun, който не сваляше усмивката си. За момент си помислих, че може би Baekho греши, но после Taemin започна да пляска като луд и останалите го последваха с усмивки.
-Благодаря.-усмихвах се и очите ми се насълзиха. Сега повече от всичко исках да отида на прослушване.

New year, new love *MBLAQ Mir fanfiction* 3

 3

Колкото и да не исках, не можех да го изкарам от главата си. Мислех за него постоянно.
Когато сресвах косата си си представях, че прокарвам пръст през косата му.
Когато си слагах червило си представях, че същите тези устни докосват неговите.
Стигна се до там, че мислех за него дори на работа. Започнах да ставам разсеяна и непохватна. Молех се на господ, че не работех някоя опасна за живота работа. Но все пак се заливах с кафе, бърках сметки и трих грешни файлове.
Не можех да спра да мисля за него.
Не ми помагаше, че беше втора смяна. Като се замисля бях в Корея вече четвърта седмица. Още първата се запознах с Mir. Не забелязах, че го няма втората седмица, когато е бил нощна смяна, защото беше много натоварено, и ето той отново работеше вечер. Само че тази седмица аз не бях натоварена като изключим проблемите ми с непохватността, и не можех да го махна от мислите ми!
Но не биваше. Той беше малък и невинен. Поне в моите очи. Исках да го запазя такъв!
И въпреки това не можех да спя всяка вечер. Забила поглед в тавана не спирах да мисля за него. Опитвах се да мисля за друго той отново се появяваше. Помислех ли си за готвене той се появяваше до мен, помагаше ми, целият покрит в брашно. Помислех ли си за поляна с цветя и малка рекичка наблизо (това, което винаги ми помагаше да заспя) той седеше до мен на плаче с кошница пълна със сандвичи и напитки. Опитах се да се разсея с плуване, или дълъг горещ душ, но дори тогава мислите му за него не ми дадоха мира.
Накрая не издържах. Трябваше да го видя! Беше едва петък, но на мен ми се струваше като месец. Не ми пукаше, че беше почти полунощ, скочих от леглото и се облякох набързо. Взех шала му (смених го на шал) и го сложих в една торба. Но не можех просто да отида при него. Щях да изглеждам отчаяна. Въпреки, че бях такава не исках той да го знае. За това първо минах през магазина и напазарувах първите неща, които видях.
Намерих го на същото място, на което беше всеки ден. Партньора му седеше на шофьорското място, а Mir от страна на пътя. Почуках на стъклото и той го свали, за да ме види.
-Здравей.-усмихнах се.
-Какво правиш тук?-попита ме той. Отново беше формален, защото беше на работа.
-Забрави си шала.-отговорих.
-Това ли е момичето, за което говореше?-попита партньора му. Беше по-стар от него, личеше си, че е старши, но не ме притесняваше. Беше усмихнат и изглеждаше мил. Имаше мустаци, но си помисли, че ако ги махне ще изглежда добре. Mir му хвърли един злобен поглед, който му казваше да мълчи и той промени темата.-Можеш да си починеш за малко.
Mir кимна и излезе от колата.
-Наистина ли дойде до тук по това време само, за да ми дадеш шала?-попита той веднага щом затвори той.
-Не, разбира се! Трябваше спешно да напазарувам и реших да ти дам шала, така и така ми е по пътя.-отговорих намръщено. Той погледна в торбата с покупките ми и се усмихна.
-Фъстъци, праз, шоколад и канела?-попита той. "По дяволите, трябваше да мисля какво купувам!" помислих си.
-Ами, да! Всяка една кухня трябва да има това по всяко време.-излъгах.Но той не се хвана. Все пак беше полицай, въпреки, че в очите ми той беше сладък, невинен и наивен.
-Както и да е, взимай си шала.-казах гневно и му бутнах торбата с шала в ръцете му. Бузите ми бяха червени, но не беше от студ. Но носех само едно тънко яке и се надявах той да си помисли, че просто ми е студено.-Тръгвам си.-казах и му обърнах гръб да си тръгвам.
-Знаеш ли...-започна той и ме накара да спра.-Умирам за няколко парченца шоколад.

Двамата седнахме на една скамейка наблизо и аз оставих шоколада между двама ни начупен на парченца. Ядяхме в мълчание. Хвърлях му тайни погледи, но той винаги ме хващаше, за това спрях да поглеждам дори когато взимах парченце. За това и не се изненадах когато пръстите ни се докоснаха. Цялата потръпнах и бързо отдръпнах ръката си.
Отново милиони мисли закръжаха из главата ми и не забелязах какво прави Mir докато той не уви шала си около врата ми. Аз го погледнах учудено и се загубих в очите му. Никога не бях виждала толкова бездънни очи, толкова чувствени, толкова...толкова...
Отдръпнах поглед след като излязох от транса и се опитах да скрия глава в шала. Но това не помогна когато усетих аромата му. И той не се дръпна, първо издърпа косата ми изпод шала и се заигра с един кичур коса. Когато го пусна най сетне се отдръпна.
"Защо не ме целуна?" "Не, така е по-добре." "Но аз искам да ме целуне..." докато водех спорове със себе си взех още едно парче шоколад. Последното. За това по навик го оставих да се разтопи в устата ми. Както винаги правех.
-О, взе последното.-измънка той.
И толкова ми трябваше. И без това си го представях и преди. Прошепнах бързо "Можем да си го споделим." и го целунах. В началото той беше изненадан, но после отвърна на целувката. Харесваше ми вкуса на устните му, бяха меки и топли. Това беше отдавна жадуваната целувка. Целувка с вкус на шоколад.
Само това ми беше нужно. Не знам дали беше твърде рано, или много късно, но знаех, бях СИГУРНА, че го обичах. Обичах го! ОБИЧАХ ТОВА МОМЧЕ!
Седнах в скута му и целувката ни стана още по-страстна когато езиците ни се срещнаха. В този момент дори не се замислих, че бяхме на улицата, където някой можеше да ни види. Но беше късно и тъмно, а в главата ми отново беше само той. Само че този път можех да прокарам пръсти през косата му и аз го направих, този път можех да го целуна и аз го правех, този път той беше достъпен. И ГОСПОДИ, ако това беше сън, не исках да се събудя.
Той отново ме изненада. Макар да беше сладък и невинен в очите ми той се целуваше страхотно. Караше ме да искам още и още. Чудех се дали е имал приятелка преди и всъщност колко ли е имал. Опитах се да не мисля за това сега, а и ми беше лесно. В главата ми всичко беше каша, колената ми бяха омекнали, а устните ми отказваха да се отделят от неговите.
Когато той се отдръпна, за да си поеме дъх аз отново се приближих за още, но той ме хвана за раменете и нежно ме дръпна. "Какво? Защо?" помислих си.
-Не сега. Не тук.-каза ми той. Виждах в очите му, че и на него му беше трудно, но определено беше по-силен от мен. Ако зависеше от мен...е, както и да е.
-Прибирай се. Късно е.-каза той и ме пусна. Можех да го целуна отново, но начина по който ме изпрати ме нарани. Това ли беше? Бях ли прекалила? Ами ако си имаше приятелка? Защо трябваше да съм толкова глупава!
Набързо взех покупките си и едва не се затичах до вкъщи.
-Утре имам почивка от много години и...-започна той и ме спря-Искаш ли да излезем?-попита ме той.
Разбира се, че ще прибързам с решенията. Той беше на работа, да не говорим полицай, а ние се целувахме на улицата.

На следващия ден той позвъни на вратата ми. Този път си бяхме уговорили час и този път не беше рано сутринта, а следобед. Когато и двама ни се бяхме наспали добре.
Двамата вървяхме по улицата, не знаех на къде, но и по някаква причина не можех да попитам. След вчерашната случка ми беше много неудобно. Никога до сега не бях правила първата крачка, а и да го нападна така...
Изненадах се когато ръката му хвана моята. Пръстите му бяха дълги, ръката му беше по-голяма от моята и топла, въпреки студа.
-Нуна, искаш ли да гледаме някой филм?-попита той. За секунда ми се стори, че провали момента. Вече му казах да не ми казва така, но той продължаваше. Предполагам от възпитание, но...
-Защо не.-усмихнах му се. Нямаше смисъл да провалям всичко за една дума.
Дори когато гледахме филма той не пусна ръката ми. Беше комедия. Отново не посмях да гледаме нещо, зареди което би ни било неудобно. Но след онази целувка не знам колко невинен беше всъщност. Това от една страна беше добре, защото винаги съм си мислела, че ще го разваля.
След филма Mir ме заведе в един ресторант. Не беше изискано, но беше уютно и ми харесваше. Храната беше много вкусна и по всичко си личеше, че той често ходи в ресторанта.
-Hyung, от много време не сме се виждали.-усмихна се той на сервитьора.-Това е момичето, за което ти говорих.-допълни той и кима към мен. Аз му се усмихнах.
С усмивка му се представих. Беше много красив и имаше страхотна усмивка.
-Lee Chang Sun. Радвам се да се запознаем.-поклони се той все още с усмивка-Съжалявам, че Cheolyongie те е притеснявал всяка сутрин. Той все още е дете.-каза той. "Вече забелязах" помислих си.
 Двамата си поръчахме и зачакахме да донесат яденето.
-Lee Chang Sun изглежда много мил.-казах, за да започна разговор.
-Казах му да не ми казва дете.-мръщеше се той. "Точно като дете" помислих си.-Спомняш ли когато ти разказвах за Lee joon от групата ми?-попита той и смени темата.-Това е сценичното му име. За него ти говорих.-обясни той.
-Китариста?-попитах и той кимна.
-За мен ли говорите?-попита Lee Chang Sun носейки храната ни.
-Тъкмо щях да те похваля, че ресторанта е твой.-отговори Mir.
-Въпреки, че съм собственика обичам да идвам често и да готвя. Но специално за стар приятел идвам и на крака.-обясни ми Chang Sun.-Bon appetit.-каза той и ни остави.
Mir не започна да яде и чак когато започнах да ям разбрах защо. Искаше да види как ще реагирам ха храната.
-Уау...-измънках. От години не бях опитвала по-вкусно нещо. Mir  само ми се усмихваше.
-Lee Chang Sun!-извиках.
-Да?-попита той на вратата на кухнята.
-Току що си спечели нов редове клиент.-казах и продължих да яда докато Mir и приятеля му се смееха.
След като вечеряхме просто се разхождахме по улицата. Не знаехме къде да отидем.
-Жалко, че има облаци. Искам да видя звездите.-казах гледайки към небето. Отново си държахме ръцете и му имах доверие, че няма да ме остави да се спъна и падна.
-Това може да се уреди.-усмихна се той и ме задърпа на някъде.
-Почакай! Не бързай.-казах, но Mir беше прекалено развълнуван, за да забави ход.
Не разбирах какво мисли. Човек не можеше просто така да види звездите когато имаше облаци. Но разбрах какво има предвид когато стигнахме планетариум. Но по това време той вече беше затворил...
-Едва ли е отворен по това време.-казах му, но той просто ми се усмихна и пусна ръката ми. Отдалечи се на няколко крачки и позвъни на някой. Не можех да го чуя, но само разбрах, че човека, с който говореше беше негов приятел. Когато затвори, Mir отново се върна при мен и отново хвана ръката ми, но този път я стисна леко от нетърпение.
Не разбирах какво чаках, но минута по-късно вратата на планетариума се отвори и нечия глава се показа от там.
-Hyung, защо се забави толкова?-попита с усмивка Mir и момчето му се усмихна. Всъщност той изглеждаше на моите годили или година по-голям.
-Защо си толкова забърз...О!-спря се той като ме видя.-Това ли е момичето, за което ми говореше?-попита той.
-Виждам, че си говорел много за мен.-усмихнах му се и той се изчерви, после отново се обърнах към приятеля му и се представих.
-Аз съм Seungho.-представи се и той и ни пусна в планетариума.-Зачудих се как така сладкия Cheolyongie е решил от нищото да се радва на звездите. Сега виждам причината.-усмихваше се ми той. С крайчето на очите си можех да видя как Mir реагираше на начина, по който го нарече приятеля му. Сякаш тинейджър представяше приятелката си на родителите му и те го излагаха.
Seungho ни заведе в залата и включи машината, веднага след това излезе от залата и ни остави сами изгасяйки лампите.
Двамата седнахме един до друг и наблюдавахме звездите на тавана. Mir не пускаше ръката ми карайки ме да се чувствам най-щастливото момиче на света. Само факта, че не пускаше ръката ми говореше много.
-Seungho...-проговорих най-накрая.-Той не е ли също член на бившата ти група?-попитах.
-Да. Той беше лидера.-отговори Mir.-Въпреки, че дори и без група, той си остана лидер за нас.-допълни той.-Всъщност виждала си още един от групата.
-Така ли? Кой?-попитах заинтересована.
-Партньора ми. Неговото сценично име е G.O, а истинското му име е Jung Byeong Hee.-обясни той докато аз наблюдавах лицето му, стори ми се, че той не ме разбра. Просто гледаше звездите с усмивка.
-Аха.-кимнах и се усмихнах. После отново погледнах тавана.-Тогава само един не съм виждала, нали така?-попитах.
-Да. И аз не съм го виждал скоро. Той е единствения, който преуспя от групата. Стана модел и е участвал в една драма.-обясни той.
-Според мен всеки от вас е преуспял. Виждам как всеки от вас е щастлив с това, което има. Това, че той е известен не означава, че вие не сте направили нещо незначително.-усмихнах му се. Той ме погледна учудено, въпреки, че едва ме виждаше. Личеше си, че думите ми са били важни за него. А очите му... Те блестяха като звездното небе. Отново не можах да се сдържа и го целунах. Този път целувката беше бавна и изпълнена с Любов. Не беше жадна и страстна. Опитах се да покажа колко много го обичах само с тази малка целувка. Отдръпнах се рано, защото целта ми не беше да се превърне в целувчен фест, но изглежда Mir беше на друго мнение. Той ме дръпна отново към себе си. Целуна ме по-страстно и обви ръцете си около кръста ми придърпвайки ме по-близо. Не, това не беше целта ми! Не исках да го развалям. Една малка сладка целувка, това беше достатъчно.
Но не и за него. Не спирах да го мисля за дете, но той беше вече мъж. Той не искаше приятелите му да го смятат за дете, какво оставя за приятелката му. Чакай приятелка ли му бях? Той захапа долната ми устна и забравих за какво мисля. Дете? Той не беше вече дете. Отпуснах се и го оставих да ме целува под изкуственото звездно небе.
Не знам до къде щеше да стигне всичко, ако Seungho не беше включил лампите, но не беше влязъл. Само през отворената врата каза несигурно:
-Съжалявам, ако прекъсвам нещо, но става късно, а искам да се прибера при годеницата си.
Двамата с Mir се засмяхме и бързо излязохме. Когато вървяхме по улицата осъзнахме, че имаме да вървим много. Телефона му звънна и когато той видя кой е на дисплея вдигна с огромна усмивка.
-Hyung, от много време не сме се чували.-каза той.-Прибираме се с приятелката ми.-отвърна той след кратко мълчание и стисна ръката ми.-Добре.-каза след дълго мълчание и каза къде сме. После затвори и ми се усмихна.-Все пак ще се запознаеш и с Thunder.-каза ми той.
След няколко минути пред нас спря черна спортна кола и от там излезе познато лице. Наистина съм го виждала в няколко списания, въпреки краткия ми престой в Корея. Той не беше ли и брат на Dara от 2ne1?
-Park Sang Hyun, радвам се да се запознаем.-каза той и си подаде ръката. Аз се представих и се здрависах с него. Не изглеждаше надут, както си го представях. Поговорихме си малко, след това той реви да ни откара.
-Радвам се най-сетне да видя момичето, за което Cheolyongie ми говори толкова време, въпреки, че нямаме много време да говорим.-каза Thunder гледайки пътя. Аз погледнах с усмивка Mir, той се изчерви и погледна надолу.
-Явно си разказал за мен на всичките си приятели.-казах.
-Разказал? Той не спираше да говори за теб. Повтаряхме му, че няма да те спечели като те спира всяка сутрин, но явно сме грешели.-продължи той. Двамата се засмяхме, само Mir си остана червен като домат да гледа земята.

-Не е нужно да ме изпращаш.-казах пред вратата. Той настояваше да ме изпрати до вратата и остави приятеля си да чака в колата.
-Искам да те изпратя, нуна.-настоя той.
-Изявяваш се като кавалер, а Cheolyongie?-попитах. Той се нацупи сладко и аз се усмихнах. Целунах го за последно и едва се разделихме.-Искаш ли утре да гледаме филми?-попитах. Съни нямаше да я има, защото беше при родителите си за малко.
-Защо не.- усмихна се Mir. Аз също се усмихнах и се обърнах да отключа вратата.-Но...може ли този път аз да избера филма. Вече не съм малко момче.-попита той и аз замръзнах. Обърнах се бавно към него и видях леката му усмивка, едва прикрита. Знаеше. Знаеше защо избирах детски филми.-Време е да спреш да ме смяташ за дете.-каза той, а после се наведе и ме целуна за кратко. После се отдръпна и си тръгна с ръце в джобовете. "Сега на герой от филм ли ми се прави?" помислих си и се усмихнах.

На следващия ден прекарахме в гледане на филми и...в правенето на бананов хляб. Не, сериозно. Не помня как се стигна до там, но се получи точно както си го представях. Cheolyongie настояваше да помогне, но така просто правеше нещата по-трудни. Накрая просто го молех да ми дава продукти, но той изтърва едно яйце, после се подхлъзна на него докато ми носеше брашното и го разсипа навсякъде. Крайният резултат беше смешно изглеждащ, но вкусен бананов хляб и нацапана кухня с брашно дори по стените. Да не говорим за нас самите. Имахме брашно по дрехите, лицата и дори косите. Дори не разбирам откъде се намери всичкото това брашно.
Трябваше да се изкъпем, за това му дадох мои дрехи, взех и за себе си и влязох първа в банята, след като той настояваше. През цялото време си мислех как той може да се вмъкне в банята и да ме прегърне през кръста, но това не се случи. Излязох от душ кабината леко разочарована, подсуших се и се облякох. Излязох с мокра коса и хванах как Cheolyongie гледа неодобрително дрехите, които му дадох. Бяха широк бял потник и широко долнище на нощница - светло розово с тъмнорозови сърца.
-Съжалявам, но нямам друго.-усмихнах му се.-Имах широки дънки, но ги оставих вкъщи, защото работата ми изисква официални дрехи, а куфара ми има само определен капацитет на дрехи.-обясних.
-Няма проблем.-усмихна се той. Нямах търпение да го видя така. Просто щеше да подчертае колко сладък и невинен изглеждаше в очите ми.
Той влезе в банята и този път ми мина през ума, че може би АЗ трябва са вляза в банята и да го прегърна през кръста, но се отказах и започнах да чистя кухнята. Най-накрая изчистих брашното и започнах да мия чиниите, когато той влезе с прилепнал по тялото бял потник и едва не изтървах една чаша. Косата му беше мокра и се усмихваше сякаш знаеше какво се върти в главата ми.
-Хайде да гледаме последния филм.-усмихна се той още повече и ме хвана за ръката и ме заведе в хола. Досега бяхме гледали два екшъна и много убийства, но той не  се уплаши, нито реагира. Седнахме да гледаме филм, който този път беше романтичен. Но аз не гледах. Той не пускаше ръката ми и си играеше с прътите ми, а палеца му галеше опакото на дланта ми. Аз се взирах в него, но той сякаш беше погълнат от филма. Заиграх се с косата му, а после започнах да целувам челюстта му и надолу по врата му. Но той не ми обръщаше внимание и това ме влудяваше. За тава започнах да галям гърдите и плочките му. Ама той имаше плочки!
-Гледай филма.-каза той с дрезгав глас. Получаваше се!
-Ти си по-интересен.-промълвих и продължавах да целувам врата му. Той започна да трепери, едва сдържайки се. Усмихнах се и захапах леко врата му. Това му дойде в повече и той ме събори на леглото докато той беше върху мен. Целуна ме страстно и жадно както беше първата ни целувка. Аз отвърнах едва сдържайки усмивката си. Ръцете му започнаха да галят докато стигнаха ръба на тениската ми. Повдигна тениската съвсем малко и погали корема ми, но после му се стори недостатъчно и свали потника ми нетърпеливо. Усмихнах се отново този път добре сдържайки смеха си. Този път и аз бях нетърпеливо дете и свалих и неговия потник, за да се порадвам на голата му плът. Целувките ми станаха дори по-страстни, но някой отвори входната врата и ни стресна. Двамата като луди скочихме и започнахме да си търсим дрехите, открих един потника и си го сложих без да мисля. И тогава влезе Съни.
-Упс...май прекъсвам нещо.-усмихна се тя поглеждайки към момчето без блуза в хола и.
-Ти...трябваше да си дойдеш чак в сряда.-казах.
-Само това ли имаш да ми кажеш?-усмихна ми се тя и аз погледнах към пода докато Cheolyongie намери тениската ми и я сложи. Беше му супер стегната по тялото и сигурно му беше трудно да се движи без да я скъса.-Шефа се обади и каза, че няма кой да ме замести. Както и да е. Аз ви оставям да си довършите започнатото.-усмихваше се тя и излезе.

Въпреки, че ни остави и двамата решихме, че кино вечерта ни е към края си. Изпратих го пред вратата въпреки, че ни беше супер неудобно. Не правехме нищо нередно, но и на двама ни беше неудобно.
-Е, ще се видим утре, нали?-казах със забил поглед в земята.
-Мхм.-измънка той. Постоя малко и си тръгна.

Цяла нощ се чудех дали отношенията ни няма да се променят. Той си тръгне без да ме целуне! Бяхме като непознати. Можех поне да го целуна...Аз съм виновна...
Сутринта се приготвих за работа набързо, защото за първи път закъснявах! Съни беше тръгнала преди мен. Предната вечер не можах да се наспа, за това и едва се събудих.
По пътя карах като луда и не се учудих, че ме спряха полицаи. Само, че днес бързах и нямах време!
-Защо, защо!-питах се като спирах колата. Полицая почука на стъклото и аз го свалих.
-Документи за проверка.-каза той и аз замръзнах.
-Не може да бъде.-промълвих.-Cheolyongie това ти ли си?-попитах. Той се наведе и го видях. Както всяка сутрин и днес ме спря.
-Когато съм на работа съм полицай Bang.-усмихна се той.
-Но сега нямам време, закъснявам!-оплаках се.
-Документи и лична карта за проверка.-повтори той.
-Ще си платиш за това.-казах като му подадох документите си през прозореца.

New year, new love *MBLAQ Mir fanfiction* 2

2

 -Ама какво по-?!-извиках стресната. Той наистина седеше пред вратата ми с огромна усмивка. Този ден нямаше край! Отне ми час и половина да приспа Съни. Това момиче ми дължеше много като изтрезнееше. Като се напиеше се държеше като дете! Когато се прибрахме направо я избутах във ваната и пуснах душа облях я с ледена вода, а тя се опитваше да се измъкне да си намери чадъра! Чадъра! След несполучливия опит с душа оставих да се подсуши, за да и направя кафе, но когато се върнах в банята с чаша в ръка тя си беше напълнила ваната и си играеше с пяната. Все още с дрехите си. Когато най-накрая тя си легна вече беше 7:30. Преоблякох се и заспах в моето легло в другата стая, но половин час по-късно на вратата се позвъни. И кой може да е това - Mir! -Нали щяхме да излизаме.-усмихваше се той. -Трябва да се шегуваш.-измънках. Косата ми стърчеше навсякъде и бях по зелена нощница с мечета и хич не ми беше до шеги. -Разбира се, че не се шегувам.-продължи той и още висеше пред вратата ми. В същия момент чух някой от съседите да отключва вратата си. -Влизай преди някой да ме види по нощница!-скарах му се и го задърпах в коридора и затворих вратата.-Слушай сега. Ние не си уредихме среща. Ти не каза къде и кога и просто ми се изтърси пред вратата! Как може да си толкова досаден!-скарах му се.

  -О, извинявай.-той направи тъжна физиономия буря от мисли се завъртя в главата ми.("Ау, колко е сладък!", "Как може да е сериозен полицай и да се държи като дете в свободното си време", "Да не си мисли, че тази физиономия ще ми промени мнението за него?", "Как може да е толкова сладък?").
-На колко си всъщност?-попитах.
-На 25.-отвърна той.
-Какво?! Аз съм по-голяма от теб с 3 години!-изненадах се. Той килна с усмивка. Разбира се, че знаеше.
-Като стана въпрос, аз не знам нищо за теб. Дори как се казваш.-допълних.
-Bang Cheol Yong.-каза той.
-Какво ще кажеш да зарежем срещата и да си поговорим на чаша кафе?-попитах и тръгнах към кухнята, но се спрях когато разбрах, че той не ме следва. Обърнах се и го видях да си сваля обувките. "О, до корейците си събуваха обувките." помислих си и го изчаках да си свали якето и шапката. Носеше горнище и дънки и за първи път го виждах с обикновени дрехи.

 Mir седна на плота и ме наблюдаваше докато приготвях кафе. Имаше детинско и невинно изражение, гледаше ме с любопитство сякаш за първи път наблюдаваше човек да прави кафе. Ама той да не страдаше от раздвоение на личността?!
-Разкажи ми нещо за себе си.-подканих го и го спрях когато отвори устата си.-И ако ме наречеш нуна ще ти откъсна главата!-предупредих го. Нещо ми подсказваше, че щеше да го направи.
Той стисна устни опитвайки се да сдържи смеха си и започна да разказва за хобитата си. Разказа ми как в колежа е бил в група, но когато започнал работа като полицай вече нямал време и разпуснали групата, но си останали приятели.
-Имам един въпрос. Кажи ми защо ме спира всеки ден преди работа.-настоях. Вече стоях пред него на плота с чаша в ръцете си.
Той се изчерви и погледна надолу. Той се изчерви! "Колко по-сладък можеше да е?!" запитах се, но и друга мисъл мина през главата ми "Това ли е същия полицай, който ме спира всяка сутрин?!"

-Ами да си призная паднах си много по теб, но не знаех как да те заговоря.-призна си той и почеса тила си усмихвайки ми се.

"Я, май се влюбвам!"помислих си, но избутах мислите настрани.

-Такова си бебе.-засмях се и се преместих на дивана, за да не види изражението ми. Надянах се до не му нараня чувствата. Ето, вече започвах да се държа като майка! Ето за това ни излизам с по-малки.

Но когато го погледнах ме заболя сърцето. Беше погледнал надолу, но сякаш беше съвсем другаде. Мислите му, сигурно разбих сърцето му.

-Какво чакаш, седни до мен.-казах и потупах мястото до мен. Той ме погледна стреснато сякаш току що го бях събудила.-Искаш ли да гледаме филм?-попитах. Той се усмихна и се затича на мястото до мен. Наистина беше все още дете.

Започнахме да гледаме някакъв семеен филм. Бях се погрижила да не е романтичен и да има ограничение на възрастта. Пак забраввих, че не е дете. Беше толкова невинен.

"А и ще е неудобно, ако има любовна сцена." залъгвах се.

Към края усетих главата му на рамото ми. стреснах се и го погледнах - спеше. Е, да си призная филмът беше скучен. А и той все пак беше изкарал една нощна смяна.

-Такова си бебе.-прошепнах и го завих с едно одеяло и го целунах по главата. Оставих го да спо на рамото ми и също заспах.

New year, new love *MBLAQ Mir fanfiction*

Къде беше? Никъде не я намирах. Претърсих целия ресторант, но не я намирах никъде. Къде можеше да е? Това беше едно отвратително посрещане на нова година! Докато я търсих дори си счупих токчето.
Независимо колко се оглеждах не намирах никъде Съни, най-добрата ми приятелка, с която празнувахме нова година. Обиколих целия ресторант, но нямаше и следа от нея. Притеснявах се за нея, защото се беше напила прекалено много.
Причината да празнуваме само ние двете беше, защото от скоро се бяхме преместили да работим в нов клон на банката, в която работим, чак в Южна Корея и още не познавахме никой. Беше ни много трудно, всичко беше ново, различно, а понякога дори не го разбирахме. Но поне знаехме езика и някак се справихме.
Най-сетне един от хората в ресторанта си спомни, че видял Съни да върви надолу по улицата към друг ресторант.

 Господи, надявах се да не се е заблудил! Закуцуках към другия ресторант и огледах още на вратата. Тук беше още по-голяма лудница. Някаква жена танцуваше на масите без блуза и хората около нея я окуражаваха. Нямаше време да мисля за това, трябваше да намеря приятелката си! Търсих отново и из този ресторант, но не я намерих. Проверих всяко кътче два пъти, но нямаше и следа от нея. Разпитвах наоколо за "млада жена с черна коса, жълт пуловер и черни панталони", но никой не я беше виждал. Започнах да си мисля, че мъжът от ресторанта се беше припознал и се забързах обратно в ресторанта, за да я потърся, но по пътя към изхода се сблъсках с жената и можах да я видя по добре. Това беше Съни! Скарах и се пред всички, че се е напила до такава степен, намерих пуловера и захвърлен на земята и и помогнах да се облече.

Как беше възможно да се напие до такава степен?! Може би от носталгия към дома, или защото приятеля и беше там, или защото колежките ни не я харесваха. Не знам.
Вкарах я в колата ми и седнах зад волана. Аз не бях пила. Бяхме се решили, че аз ще карам. Може да се каже, че тя беше пила и за двете ни. Минах само няколко пресечки когато един полицай ни спря.
Разбира се, защо да не е той!
Още от първия ден на работа се срещнахме. Тогава все още не познавах пътищата и случайно влязох в еднопосочна улица. Той ме спря и от тогава ме спира всеки ден за работа независимо, че спазвах правилника. Просто искаше да ме дразни. Не знам как се казваше, но децата му викаха Mir. Той беше мил с тях, всички деца. Тези от дома за сираци близо до работата ми. Независимо дали бяха добри или рисуваха със спрей в някоя уличка.
-Какво искаш?-попитах го раздразнено докато Съни си пееше някаква песен на задната седалка.
-Просто си върша работата. -усмихна ми се той със

 зашеметителната си усмивка. Господи, каква усмивка! Ако не беше такъв задник бих го поканила на среща.-Книжката, моля.-започна той изтърканата до болка процедура. Накара ме да извадя всичко от жабката, после да покажа и че имам всичко нужно и в багажника. Бях изрядна както винаги.
-Добре. Пили ли сте?-попита той.
-Не, не съм.-изръмжах му. Той продължаваше да бъде формален с мен и си личеше, че намира за забавно, че аз говорех неформално с него.
-Приятелката ви изглежда е пила.-подчерта той.
-Въх, не думай!-казах и той се усмихна още повече.
-Не мисля, че е пила сама. Искам да проверим с дрегера.-продължи той.
-Ти се шегуваш, нали!?-попитах. Днес беше още по-досаден.
-Празник е, много хора пият. Моя работа е да се погрижа тези хора да не са зад волана.-обясни той сякаш не знаех и ми подаде дрегера.
-Ама ти сериозно ли?!-попитах отново, но той само се усмихваше.-Ами ако не го направя?-попитах.
-Ще трябва да ви задържа в участъка.-отговори той. Това ми се стори още по-лошо, за това направих каквото трябваше. Mir погледна дрегера намръщи се и го разтърси.
-Какво?-попитах притеснено. Не бях пила, но все пак се притесних.
-Счупен е. Не показва нищо.-отговори той отново с усмивка.
-Това е защото не съм пила нищо!-извиках и Съни започна да пее по-силно, за да ме надвика. Искаше ми се да се застрелям.
-Това не е сигурно.-продължи той.-Ще вървите ли в една линия.
-Ама ти сериозно ли?-попитах.-Не виждаш ли, че съм със счупено токче?!-попитах, но той не каза нищо. Изнервих се и свалих обувките се пред него, после го

 подминах, отворих вратата на задната седалка и ги хвърлих вътре.
-Флъфи!-извика щастливо Съни, хвана едната и я прегърна. Не разбирам как точно обувката ми приличаше на кучето и, но предполагам това правеше алкохола. Отидох обратно до полицай Mir и му се усмихнах. Извървях няколко крачки напред и се завъртях като модел на подиума, после се надигнах на пръсти и като балерина извървях отново точно права линия и накрая се поклоних точно пред лицето му.
-Не съм обеден. Ще се разминеш само с един акт.-каза той и започна да пише нещо в един тефтер. Беше ме нарочил от самото начало!
-Стига бе! Трябва да се шегуваш!-извиках изненадана.
-Да караш пиян не е шега.-каза той, но се спря когато чу алармата на часовника си.-А, смяната ми свърши.-каза той сякаш ми пукаше и прибра тефтера в джоба си и започна

 да си тръгва.
-Ама нямаше ли да ми пишеш акт?-попитах.
-Работното ми време свърши. Сега това не е моя работа.-Усмихна се той. Знаел е през цялото време! За това ме е бавил толкова много! Искаше ми се да му се развикам, но той ми се усмихна главозамайващо и замръзнах.
-Знаеш ли, трябва да се прибера и да се преоблека, но после имам много свободно време. Искаш ли да излезем?-попита той. Говореше ми неформално. Разбира се, работата му беше свършила.
За това ли се държеше като задник през цялото време? Това беше толкова детинско! Въпреки това, не можех да не призная че си падах по него.
Не намерих гласа си, за това просто кимнах. Той се усмихна още по-широко и накара сърцето ми да забие още повече, ако въобще това беше възможно. После се обърна и тръгна към колата си оставяйки ме все още стъписана, замръзнала на място като статуя на пътя.
-Флъфи, имаш нужда от баня!-обади се от колата Съни и ме върна на земята. Усмихнах се и се върнах към колата си. Какъв идиот! Не си уредихме среща!
Е, така си мислех. Не се сетих, че може да е запомнил адреса ми.

Midnight Sun 10

 Момчетата ни помогнаха да си намерим билети за концерна за завръщането им.
-Много ви благодаря момчета.-усмихнах се държейки билетите с две ръце сякаш бяха от скъпоценен камък. Първият ми концерт и, надявах се, не и последния.
-Чух, че и SHINee ще са там.-каза Фея.
-Да, точно след нас са.-отговори Donwoon и и се усмихна. Тя започна да пищи щастливо и той се пристори на притеснен.-Да ревнувам ли?-попита той.
-Разбира се, че не.-усмихна се тя и го целуна. Предния ден бяха излязли на среща, този път сполучлива и вече официално бяха гаджета. Никога не бях чувал някой да описва толкова дълго една целувка.
-Ще гледаме ли филм заедно днес?-попитах ги.
-Мисля, че ще можем.-отговори Doojoon.

-Добре, но нека да не е страшен. Последния път се уплаших много и не можех да спя.-оплака се Фея. Разбира се, че лъжеше нея нищо не можеше да я уплаши.-И ако гледаме пак ще трябва някой да спи с мен.-допълни тя и погледна с мили очи Dongwoon и премига. После изчезна към банята да си оправи грима.
-Нали знаеш, че тя се преструва?-попитах го. Някак си не исках тя да го лъже.
-О,да.-усмихна се той.-Много е забавно.
Всички го погледнахме с невярващи очи и после се засмяхме. По късно мениджъра им се обади и им каза, че ще са заети вечерта и не можехме да гледаме филм заедно.
Вечерта на концерта двете с Фея се бяхте приготвили. Бях сложила дрехите избрани от момчетата и колието от Doojoon. Фея също беше зашеметителна със синьо-зелена рокля и обувки на висок ток. Отидохме много рано преди да е започнал концерта и дори тогава имаше много хора. Минахме през VIP входа и си намерихме местата. Очите ми разглеждаха всичко наоколо. Бях развълнувана и сърцето ми биеше лудо.

Накрая започна и концерна, една след друга се изредиха различни групи. Накрая дойде ред и на Beast.

Танца беше забавен и много добър. Момчетата се забавляваха и даваха всичко от себе си. Намериха ни из тълпата. Фея се беше погрижила за това, носеше табела, на която пишеше "Ожени се за мен Dongwoon" на английски. Разбира се това не беше на сериозно, но беше идеално за хващане на окото. Всички показаха, че са ни видели като ни махаха или ни се усмихваха. Аз обаче не можех да откъсна поглед от Doojoon. Май наистина си падах по него.

За жалост песента си имаше край и момчетата си тръгнаха. Почакахме малко и както Dongwoon каза след тях на сцената се качиха SHINее. Завикахме всички заедно и тогава нещо се случи.
Някой грабна ръката ми. Не можах да видя кой беше заради полудялата тълпа от фенове. За жалост и Фея беше една от тях и не забеляза, че някой ме издърпва към изхода. Започвах да се паникьосвам. Опитвах се да измъкна ръката си, но хватката само се затягаше повече и повече. Започваше да боли, но виковете ми само се сливаха с виковете на останалите. Опитвах се да използвам възможно най-много корейски думи, опитвах се да кажа, че ме боли, че искам да ме пусне, виках за помощ. Но виковете ми просто се сляха и избледняха с виковете на феновете. Не знаех какво да правя!
Когато най-сетне излязохме в коридора хватката се разпусна и аз успях да измъкна ръката си.

-Отиваме си у дома.-каза някой и аз замръзнах. Чувах как сърцето ми бие в ушите ми, сигурно дори той го чуваше. Познатият английски и грубия настоятелен глас, който не търпеше не за отговор.
Какво правеше Той тук?! Как ме беше намерил толкова лесно? Толкова бързо? Не! Не още! Беше прекалено рано! Не можех да си тръгна просто така! Не още.
Бях толкова стресната, че се съвзех чак когато Той отново хвана китката ми. Погледнах към него. Лицето му показваше всяка негова емоция. Само по лицето му можех да разбера какво се беше случило с него. Помислил е, че ще е лесно да ме върне, защото вярва, че без него аз съм нищо. Отишъл е до родния ми град до старата ми къща и е полудял когато е разбрал, че не съм там. На връщане направо е отишъл до къщата ми, но по това време вече съм била в Корея. Времето, което не е знаел къде съм. Тук не съм сигурна, но сигурно е изпочупил всичко в апартамента си, а може и в къщата ми, защото сам си направи ключ без да ме пита. Някак си бе разбрал къде съм и си бе купил билет и ме бе намерил сред хилядната публика, само за да ме измъкне и върне в Ню Йорк.
-Да вървим.-каза той почти ръмжейки. Но аз не помръднах от мястото си и той се обърна отново към мен.
-Как ме намери.-едва намерих гласа си.
-Тъпата ти приятелка. Направи папка със снимки във Facebook за почивката ви в "Соул".-обясни той имитирайки гласа на Фея.-С момчета ще си прекарваш, а? Така ли? Аз умирам от притеснение ти ще се разхождаш из тая дупка с момчета! Какво ли не казвах на приятелите си! Ами работата си? Знаеш ли колко е трудно да върша и моята работа и твоята!?
-Напускам.-казах.
-О, ти няма да напуснеш! Нещо повече ще стоиш дълго след работното си време!-крещеше ме той и ме дърпаше към изхода.
-Пусни ме!-извиках. Не знам от къде намерих тази сила и кураж. Просто исках да му се противопоставя! Трябваше да го направя преди много, много време. Той се изненада толкова много, че се закова на едно място.-Напускам!-повторих поглеждайки го в очите. Нямаше повече да забивам поглед в земята, поне не и сега. Трябваше ми сила. Трябваше да бъда силна.-И искам да скъсаме.-казах.
-Заради някой от тия с дръпнатите очи ли? Заради някой от тия маймуни ли ме оставяш!?-разкрещя се той.-Ти си моя, разбра ли! Моя!
-Не, не съм!-извиках. Ръката му се извиси високо и аз нямах време да реагирам когато той ме зашлеви. Спомних си нещо, което казах на Doojoon преди време. "Той никога не би ме наранил." Грешила съм. Но това вече нямаше значение за мен.
-Не не е заради момчетата. От много време насам знам, че не те обичам. За това избягах. Избягах от теб. Знаеш ли, не те обичам, МРАЗЯ ТЕ!-извиках с пълно гърло. Той отново ме зашлеви дори по-силно и от първия път.
-Промили са ти мозъка! Прибираме се у дома независимо дали искаш или не!-извика той и отново ме задърпа към изхода.
-Не, пусни ме!-виках, но той беше по-силен от мен. Независимо колко се дърпах отново нямаше смисъл.
-Пусни я!-извика някой. Този глас, акцента, можеше да бъде само Doojoon.
Той стигна до нас и се изпречи лице в лице с Него.
-Къф си ти, че да ми казваш?!-извика му Той.
-Мой приятел. Ти бил ли си ми такъв? Ти не беше нищо за мен освен собственик. Ти си егоист, знаеш ли?-казах му.
-Тогава да се прибираме кученце. Нямам търпение да те набия с вестник, за да знаеш къде ти е мястото и да не бягаш.-каза той и продължи да ме дърпа към изхода, но Doojoon го хвана за яката и му се разкрещя в лицето със силен акцент, точно както правеше когато беше ядосан.
-Така няма да я задържиш! Тя просто ще избяга отново!
-Тогава ще я намеря отново и пак ще я върна.-инатеше се Той. А после се намери на земята. Дори аз не разбрах какво бе станало. Doojoon го беше ударил. Юмрук право в лицето, което беше накарало устната му да кърви.
-Върви си Калвин.-казах му за първи път споменавайки името му от както го напуснах. Вече не се страхувах от него.
Той се изправи бавно без да изпуска поглед от Doojoon, който също го наблюдаваше. Спря се за секунда и се изплю пред краката на Doojoon, след това ме погледна и се подсмихна на нещо, което само той разбираше, обърна се и си тръгна.

Когато най-накрая изчезна от погледите ни аз въздъхнах облекчено. Погледнах към Doojoon и се усмихнах. Той наистина беше до мен когато имах нужда от него. Не ми пукаше как беше разбрал че съм в беда и как ме беше открил. Той ми помогна, точно както беше обещал. С широка усмивка аз го прегърнах силно без да ми пука за нищо друго.
-Благодаря ти.-прошепнах.
-Винаги ще те пазя. Нали ти обещах?-прошепна той и целуна главата ми.
-Обичам те.
Не знам защо го казах. Просто се изплъзна от устните ми. Но беше истина. Въпреки това самата аз бях изненадана от думите си.
-Na-do sarang hae.-прошепна той и ме целуна карайки ме да забравя проблемите си веднъж завинаги.

___________________________________________________________________________

Doojoon

 Е, това е от мен. Мога и да напиша кратко продължение, но ме мързи.

Ето ви секси Kai за довиждане:

 Като се замисля ето ви всичките от EXO K: