От писателката

Ето какво реших.Трудно ми е всеки път да измислям нова и различна кратка историйка.За това реших да препиша една от завършените ми книги.Всяка седмица ще поствам по 1 глава от книгата.Не се притеснявайте книгата е кратка.

От писателката

Е.Г.Г.



-Ето я!-усмихнах се като взех книгата,която търсех от рафта в книжарницата.

-Нека я видя!-каза мама като се приближи до мен.

-О,”Цветя в нощта”!-усмихна се продавачката зад щанда.Беше млада на около 20 със тъмно кафява коса вързана на висока опашка и огромна дружелюбна усмивка достойна за „Служител на месеца”.-Изненадван се,че е останал екземпляр.Много е продава.Разказва се за момиче,което се влюбва във вампир…

-Знам!-прекъснах я и се усмихнах.-Аз я написах.

Когато бях на 15 написах книгата „Цветя в нощта”.На 18 пи рожден ден мама ми подари най-хубавия подарък – беше намерила издателство,което да публикува книгата ми.Направо откачих.за няколко месеца книгата ми стана известна дори в чужбина.

Беше малко неприятно когато получавах милиони писма,в които феновете ме молеха да напиша продължение на книгата.Някой от писмата включваха техни истории включващи герой от книгата ми като читателите молят другата книга да съдържа случката,която те бяха пратили.В началото прекарвах по цели нощи като писах отговори на феновете ми,като им се извинявах.Просто ни исках да пиша друга част на книгата.

Тук  време да опиша себе си.Аз съм лъчезарна,понякога избухлива,очевидна креативна и по малко от всичко.Висока съм 1р63 и тежа…просто да кажем,че не съм красивото слабо момиче,което описах в книгата.Там „аз” съм висока,слаба,привлекателна като модел,безстрашна и силна.Може би знам какво си мислите,но щом ми се отдаде възможност да се променя го направих без да се замисля.

Книгата започнах с мисълта не да спечеля пари,както някои си мислеха,а да се отделя от реалността.Поне за малко.Исках аз да контролирам действията в книгата.За това и аз в книгата съм красива и вампирът,в който се влюбвам е красив,умен и забавен.Момче,което никога нямаше да срещна.Момче толкова перфектно(Не говоря за вампирската част,нея я добавих за малко вълшебство и пикантност на книгата.По-късно книгите с вампири станаха много популярни.)едва ли съществуваше някой като него!

-Ще я купя!-усмихна се мама като взе книгата от ръцете ми и отиде при продавачката-О,ще взема и за баба ти.

-Съжалявам-извини се продавачката.-Боя се,че тази е последната.Всички бяха разпродадени още първите няколко дни,след като пристигнаха.Ще получим други екземпляри другата седмица.

-Нещо.-казах.-Мамо,искам да ти подаря ръкописа.Книгата я дай на баба.

-Задръж ръкописа.Скоро ще струва милиони.Ах!-въздъхна щастливо мама-Толкова бързо порастват!В един момент ги храниш с биберон,в другия издават бестселъри!-каза тя като се обърна към продавачката.-А утре заминава в колеж!

„Да утре заминавам в колеж…”замислих се”Мамка му,забравих да си приготвя багажа!”



Това е първата част.Не е глава,а по-скоро като „интро”.В историята се разказва за Ерика Ричардс,която наскоро е издала книга,чиято история тя сама си измисля.Когато се мести в апартамента си в близост до колежа й,се оказва измамена и ще трябва да споделя апартамента с момче.Това момче,обаче не е обикновено той е като изваден от книга та й и…мечтите й.Какво ще се случи и дали Ерика,ниско и пълно момиче ще привлече вниманието на красивото момче то мечтите си.

НА 28 ЮЛИ ИЗЛИЗА НОВИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕ ПРО-РОК! 2

Про-дължението.Е,не би трябвало да има,но има.Днес поне не се оплаквам от липсата на списанието…

Сутринта алармата ми ме буди в 8:30 и аз събирам сили да стана от леглото,да се облека и да изляза с братовчедка ми.

Я чакай…ми да!Братовчедка ми звънна…поправка – я забрави,след третия или четвъртия път тя ми вдигна и ми се извини,че пак няма да излезем,понеже е на село.Защо ли го очаквах…

Изключих алармата и спах до 10:30.След,като се помотах из къщи най-сетне излязох да си купя списанието.Спокойна бях – знаех,че списанието ще там.Когато го купих и минах по пешеходната пътека към парка скъсах найлона и започнах да разглеждам списанието по пътя.Внимателно търсих неща за Black Veil Brides,което ми беше обещано от Найден Колчев.Намерих най-накрая ревю за последния им албум.Оценка – 5.5!5!!!Не ми се вярваше!От максимум оценка 10 да дадат само 5!Аз отдавна си знам,че cynical има различен вкус от моя,но единственото,което той пишеше беше,че Black Veil Brides били копирали от Kiss и Motley Crue.За това той дава оценка на албума „Само за маниаци”…

Като оставим това поне получих това,което исках – Отделена част от страниците за една от любимите ми групи.Докато слушах диска четох списанието веднага щом се прибрах.

Поне сестра ми пак отида при баба и дядо и няма да ми надува главата с нейните тъпи песни…и да стоя на компютъра цял ден.

Много ви моля пишете коментари!

Ще ви стимулирам с тази сладка и забавна снимка.

 

НА 28 ЮЛИ ИЗЛИЗА НОВИЯТ БРОЙ НА СПИСАНИЕ ПРО-РОК!

Излизал той…излизал…ама не в България,ми в София!

Отивам си аз на центъра(понеже Pro-rock не го продават другаде в Ямбол)и питам за списанието но първия реп.Не са го получили.Питам на втория – също.Та чак на третия човека ми обяснява,че броя излизал на определената дата в София,а чак на другия ден щял да го получи!Ми преди като ходих още на определената дата и като си купувах списанието?!Мамка му и аз искам да съм в София ама няма!Тъй,че мамка му следващия път много ще се вбеся,ако пак се повтори тая простотия!

Проверявам си аз за 100% сигурност в страницата на Pro-rock и гледам в коментарите за броя пише,че мамка му „В някои места е възможно броят да излезе ден по-късно, на 29 юли. „Е как да не се вбесиш бе мамка му!Аз значи,винаги ще трябва да чета ВИНАГИ коментарите,че да не отида като първата глупачка и да търся из целия център шибаното списание!Аз нямам ли си друга работа?!”Съжаляваме за неудобството.”Ами ще съжалявате я!Неудобството беше пълно когато онзи от репа ми обясняваше като на малоумна докато чакаха хора зад мен,че то нямало днес да го продават в Ямбол ми чак утре!

Бях е уредила с братовчедка ми да излезем днес,а тя забравила и ми вика,че днес не й се излиза!Вика ми да излезем утре.Аз бясна и викам няма утре ся си излизам,чао.И й затворих.После като разбрах за списанието и като разбрах,че утре пак ще трябва да ходя на центъра й звъня.Разговора беше нещо такова:

-Утре кога?-питам я веднага,без да чакам да ми каже нещо,все още гневна за списанието.

-Ми не знам.Довечера ще ти се обадя.-мънка ми тя сънено на другата линия.Май за втори път днес съм я събудила.

-Ама да не забравиш пак!-викам и затварям.Щото снощи уж щеше да ми звъни да се уредим,пък забрави и аз трябваше да й звън късно като се сетих за нея.

Днес хич не ми е ден,ама то кога ли ми е било ден…

Нова татуировка

Приготвих багажа си по-бързо от както някога съм си приготвяла багажа.Този път и причината беше различна.Махах се!Мама му махах се!Приготвих само някои дрехи и обувки и си тръгнах.

Вчера навъдих 18.Обещах на себе си,че няма да стоя при родителите ми когато навърша 18.С малкото багаж щях да оцелея седмица преди да трябва се стегна и да си изпера дрехите.Все тая ми беше,но майка настоя да докара останалите ми неща когато може(което най-вероятно,щеше да е неделя).

Пристъпих прага и се озовах сама на тъмната улица.Беше 3 през нощта.Беше нормално да няма хора.Разкриваше се улица като от страшен филм.Безлюдна тъмна и осветена само от единия край от една премигваща улична лампа.Не можаха да ме изпратят нито приятелите ми,нито родителите ми и бях сама докато чаках таксито си.

Чаках половин час и осъзнах,че не само закъснявам,но и,че таксито ми няма да дойде.Въздъхнах и ръгнах пеш към гарата.Тя не беше много близо и единствената причина,поради която да си извикам такси беше,че не е безопасно да вървиш сам из тъмните улици.Не в малкия ми град нямаше много престъпност,но майка се притесняваше от уличните кучета.Тя не разбираше,че аз бях приятелка с кучетата от моя квартал.Кучетата ме разбираха и аз тях.Непознатите не ме палеха.Просто трябваше да минеш спокойно покрай тихо и спокойно.

В същия момент до мен дойде едно от кучетата,чиято територия беше около нас.Знаех го,защото винаги когато ме следеше като излизах от вкъщи той спираше да някъде и знаех границите на територията му,която споделяше с глутницата му-майка му и баща му.Майка му също ме харесваше,но не мисля,че баща му ме прие,а бях сигурна,че той беше водача.Погалих кучето и продължих пътя си.

Половин час по-късно бях на гарата.Тя също беше така тъмна и страшна както улиците,по които минах.Нямаше никой и(надявах се)нищо.Зачаках влака,който също закъсняваше.Седнах на една от скамейките и се съсредоточих да не заспя.

Случи се нещо невероятно.Видях как един червен влак(да червен!)приближи с бясна скорост гарата.Беше твърде бърз и ме изненада колко рязко пред мен.Предната му част беше във формата на лице с огромна дяволска усмивка и имаше големи червени рога.Очите му бяха жълти.

Още по стряскащо беше когато главата се обърна към мен точно като по детските филмчета.Съществото се ухили още повече като разкри белите си назъбена като на крокодил зъби.

-Здравей.-изпя то сякаш казваше „Точно теб търся”.Аз не посмях да кажа нещо.-Виждам…от днес ще си самостоятелна…-започна той и зачака.С всички сили аз съумях да кимна.-Мога да изпълня всяко твое желание за напред в живота ти.Само кажи какво искаш.-из обаче бях толкова стъписана,че не можех да кажа нищо и не знаех какво става.-Не ме ли позна?-попита той.Нима го познавах?Не мисля,че щях да го забравя,ако някой път го чуя.-Аз съм Дявола.-каза то.Очаквах да съм стресната,но всъщност имаше смисъл.-Искаш ли да направим сделка.Ще изпълня желанията ти,ако в замяна ми дадеш душата си.-каза Дявола без да маха усмивката си през цялото време.

Клише.Това си помислих,но беше логично.Единственото нещо,което хората наистина притежават беше душата им.Аз преглътнах и се изправих треперейки.

-Искам да имам най-хубавия глас в света.-казах и дявола се ухили още повече и ъгълчетата на устата му почти се докосваха над главата му.-Но не искам да избиваш по-добрите певци от мен,а само да промениш гласа ми и да мога да пея всичко и то перфектно.-допълних.Дявола възвърна обикновената си усмивка и кимна.

В онзи момент усетих пареща болка на ръката ми.Побързах да видя какво причинна болката и видях татуировка.

Стреснах се ужасно много и когато погледнах към дявола той беше изчезнал и на негово място стоеше един обикновен влак.Бързо влязох преди да тръгне без мен.

Може би съм стояла 10 минути стъписана като обмислях какво се случи.Сън.Трябваше да е сън!Само татуировката щеше да докаже дали беше сън или не.Вдишах дълбоко и погледнах ръката си.

Това е още една историйка от мен.Надявам се да ви хареса и поля пишете коментари.

Вече стигнах началната права

Което просто ще рече,че най накрая се намери човек който да напише по един коментар.Може би това не е най-интересна тема за писане,но е достатъчна за мен.

Аnd I'm still waiting for the rain to fall
pour real life down on me
cause I can't hold on to anything this good
enough
am I good enough
for you to love me too?

Трябва да си призная и аз както другите често искам да имам одобрението на другите.Нима няма човек,който се бори за одобрението на някой?Може и да има…Но аз се гордея с признанието си.

Но и аз исках да бъда различна от онези патки с тонове грим и оскъдни дрехи.И тогава бях различна(това „отдавна” ще да е било преди 5-6 може би дори 7 години).Докато накрая открих себе си.Трудно е да откриеш себе си и дори сега се подобрявам,а може да умра преди да постигна съвършенството.

Това „съвършенство” няма нищо общо с перфекния малък град от „Edward Scissorhands”и перфектните еднакви къщички и коли или дори живота на хората в него.Дори аз не знам кое е,но ще разбера когато го постигна.

Ето какво мисля.Каквато и да съм ще съм себе си и дори горо споменатите пати може би просто не искат да са себе си,а някой друг.Аз не.Дори това да не се харесва на някои хора.

Този,но който искам одобрението съм само аз.

Но все пак ще трябва да спра да пиша.Нищо не написах,започнах от една тема,завърших на друга и ако не млъкна сега ще стане по-зле.

Имам нужда от помощ!

-Какво точно стана?-попитах.Замислих се и опитах отново-Имам предвид предното междучасие.-уточних и се надявах Ейдън да ме разбере.
-Вече ти казах.Той е опасен.-отговори ми той като извади цигара от кутията и я запали.
-Решил си да ме пазиш?-попитах объркано.Той кимна.”Точно като в шоуджо манга” помислих си.Манга е японската дума за комикси и карикатури.Шоуджо манга е предназначена манга за момичета от 10 до 18 годишна възраст,в които често става въпрос за любов и романтика.Често в тези манги момичетата биват пазени и спасявани от момчето по което си падат.
-Искам да си само моя.-прошепна той.
-Моля?Май нещо не те разбрах.-усмихнах се неудобно.Ейдън се приближи до мен и ме прегърна през кръста.
-Обещавам ти да те пазя.-прошепна ми той.Прегърна ме още по-силно.Усещах дъха му на врата си.
-Не ме прегръщай така.Ние сме само приятели.-казах му.Бях супер окачила,защото ми беше приятно в прегръдката му,а ние бяхме само приятели.
-И приятелите се прегръщат,Емили.-каза ми той.
-Знам.-отговорих.”Той още ме прегръща”-помислих си-Но не така.-довърших и се отдръпнах от него.Знаех,че и той иска да не сме само приятели,но…чакай нямах предвид „и той”!Аз не го харесвам по този начин!Неее!

Това е част от една от книгите ми.Наистина забих и не знам какво да пиша.Става въпрос за двама приятели,които се запознали преди две седмици когато Емили се премества в училището на Ейдън – красавец и единственото момче със същия вкус за музика като този на Емили в цялото снобско училище.Ейдън е единственият й приятел.Двамата се харесват,макар Емили да не си го признава дори на себе си.
Моля!Имам нужда от помощ за продължение.Може бе това е и начина да разбера дали имам читатели и,ако имам,да ви накарам да пишете.

Имаме един живот,да не го пилеем!

Много глупаво звучи(нито в мои стил).Защо?Защото мразя живота и не ми се живее.Искам само да полетя далеч от тук.Да отлетя със самолет,да скоча с парашут;да отпътувам до висок мост,да скоча с бънджи,да летя на балон,да летя,да летя...

Всеки има мечтите си нали?Да порасне,да започне избраната от него професия,са се ожени и да има деца...така дано не пропускам нещо...та както казвах тия глупости не са за мен.Мечтая за неща лесни за изпълнение не толкова глупави.Искам татуировки,да си боядисам косата,както казах да полетя и да скоча,може би(ако имам късмет)да видя някои от любимите ми групи(добре де много ми се иска да ги видя,но си знам късмета).Искам да открия таланта си,но кой знае...може да нямам такъв....

Забравих нещо много важно:да живея сама.Да имам малак апартамент,в който няма правила,богове и царувам АЗ!Като казах богове се сетих да поясня,че аз нямам богове.Атеистка съм и се гордея с това!А вие?Имате ли бог?Води ли ви той някъде?Помага ли ви?

Сериозно ви питам искам коментари!

Искам вашето мнение.Пишете ми коментари и идеи како да пиша следващия път.като например имам мания на тема татуировки.Рисувам често.АМА МНОГО ЧЕСТО.Имате ли мнение за татуираните хора?Смятате ли татуирането за изкуство?

Свършиха ми въпросите….Е,аз спирам да пиша преди да изтърся някоя глупост както винаги правя.

Подпис:Вечна Мечтателка

Дойде и пролетта

Да!Дойде най-накрая!
Не.Не говоря за истинската пролет,а за това,което представлява пролетта - началото.Чувствам се сякаш до сега съм спала дълъг зимен сън започнал от 15 септември и се събудих малко преди края на учебната година.И верно това копие на пролетта е по-кофти понеже е голяма жега(малко хора знаят,че мразя жегата - предпочитам студа) поне не сме на даскало ние учениците.Започнах отново да живея и това не ми харесва никак даже.Всяка вечер тъпите ми родители ми се карат,че само стоя в къщи и не чистя.Понеже нямам работа(не можах да си намеря)трябва да чистя в къщи като прислужница.Баща ми се прибира в къщи с братовчед ми да ядът и аз трябва да почистя масата и да измия чиниите им!Кажете ми не съм ли чистачка!?

Не!Не ми харесва тази пролет!Предпочитам си истинската.Със студа и дъжда.Със скритото слънце зад сиви облаци.Когато дори и да ходих на училище аз спях(и не говоря буквално) ходех като зомби към училище и обратно и 2 пъти в седмицата на уроци по китара.Тогава поне се радвах на красивите цъфнали дръвчета и на птичките,които оживяваха града.

Не!И есента си е за предпочитане.Живите огнени цветове в листата на дърветата и ятата птици изоставящи ме...Искам да съм като тях!Искам да лета!Искам крила и да отлетя от тук и от живота ми!

Не!Студа на зимата е за предпочитане!Искам отново сняг дори и леда(макар да казвах,че не го харесвам),защото той представлява чувствата на всички към мен - красиво изваяни,но ледени.Не обичам само на зимата празниците,които прекарвам с родителите си!Мразя Коледа.Дори когато получа подаръци те не струват.Мразя подаръците от родителите си!Дори когато искам пари пак ми пробутват някакви боклуци купени в последния възможен момент(имам предвид на същия ден май се пада 24)и ми казват,ако не харесам подаръка,"Ако беше учила щеше да получиш по-хубав подарък."Мразя и Нова година,където се събираме и в още по-лошия случаи на някой кръчма.Родителите ми пият и ядат,а аз слушам музика от плеъра си и щом мине 12 сам отпрашила към къщи.


Не!Най много мразя лятото,защото тогава ме мъкнат на плаж!Мразя пясъка,солената вода(всъщност мразя да съм заобиколена от много вода стигаща над от колената ми,като котка съм),мразя миризмата на плажното ми масло(фактор 70 междодругото - имам млечно бяла кожа,изгарям лесно и предпочитам да съм смъртно бяла така външно приличам на това,което съм отвътре).Мразя когато ходя някъде със семейството си.Мразя семейството ми!

НЕ!Отказвам да живея!Искам пак да застуди,да стане мрачно и всичко да заспи(ха!Това имаше рима).Пак като зомби да се влача по улиците и пак и пак и пак...Не искам да е лято!Не искам да ходя на море!Мамка му,дори не искам да е сезона на концертите,защото и без това няма да отида на нито един.
Мечтая,мечтая,пак да е студено и пак да съм сама.

Легендата за черешовото дръвче

Ето и,че реших да напиша една от обещаните ми историйки.Тема?Не съм измислила още,но като започна да пиша се ще се получи нещо.Ето и началото,пожелавам ви приятно четене и дано ви хареса.

Вървях си из тъмната гора и се чудех на къде да отида.Не е това,което си мислите.Не съм изгубена.Просто живеех близо до гората и търсих някое самотно място,където да мога да си почина от шума,родителите си,малката ми сестра и да порисувам малко.В горичката беше трудно да се изгубиш,понеже на всеки 20-30 крачки виждаш или малка пътечка оставена от някой дървари или главния път към селото.
Това и ми беше проблема.Гората беше по-обитавана и от селото.Имах си от малка една полянка,малка и усамотена,но скоро я откриха хората и често ходеха там.Вървяла съм може бе половин час когато стигнах хълмче,където дърветата се сгъстяваха,както и храстите,а пътечки нe се виждаха никъде.
Усмихнах на прекрасното място,беше пролет,любимият ми сезон,защото тогава цветовете на гората пламтяха от живот!Седнах на земята до едно дърво без да се замисля,както повечето момичета,дали ще си изцапам хубавите дънки,защото не бях привързана към вещите ми.Освен папката със рисунките ми.Извадих от раницата си молив и скицника ми се огледах наоколо.
Очите ми намериха нещо много интересно сред зелените дървета.Нещо розово и пухкаво,което изпъкваше от километри.Чудех се как не съм го виждала преди.Беше черешово дърво!Розовите му цветчета танцуваха от полъха на пролетния вятър и малки листенца падаха на земята като розов сняг.Решех да нарисувам точно него.Красивото черешово дърво обиколено от целени дъбове,ели и кестени.Красота!

Бях забравила за времето,но си спомням,че бях затворила очи за малко.Явно бях заспала когато чух нежен женски глас да пее.Отворих очи и се огледах.Последвах гласа и стигнах мястото с черешовото дърво.Само,че там нямаше черешово дърво,а красиво момиче с народна носия,дълга тъмно кестенява коса,сплетена на плитка и клонче с черешови цветове в косата й.Момичето пееше с невероятен глас и танцуваше наоколо.
Зачудих се къде е дървото!Нима бъркам мястото?Наоколо нямаше черешово дърво колкото и да се оглеждам!Реших да попитам момичето къде е дървото,но когато отворих уста тя се обърна към мен,стресна се и се превърна в черешово дърво!Ама хич не се шегувам!Направо се стъписах.Премигнах няколко пъти и изведнъж се оказах отново до дървото със скицника на краката ми.
Бях сънувала всичко.Дори не бях довършила рисунката си.Започваше да се стъмнява и аз забързах да се прибера у дома преди моите родители да решат да ми се скарат и за това.
Когато се прибрах беше вече време за вечеря.Всички седнахме на масата и вечеряхме тихо.
-Къде беше днес?-попита майка ми.
-В гората.Рисувах.-отговорих и просто.
-Това ме подсети!-извика сестра ми,тя имаше навика да вика вместо да говори.
-Не викай!-скара й се майка.
-Ама аз не викам!-извика отново сестра ми.
-По-тихо!-скара й се майка отново.Това беше един от обикновените им караници.
-Кажи сега за какво си се сетила.-подканих я.
-Днес учихме за една легенда в училище.-започна тя.Сестра ме беше умница.Знаеше всичко,което учиха,в сравнение с мен,по-тъпата от двете сестри.-За двама влюбени,които не можели да бъдат заедно.Бащата на момичето се преместил тук,за да бъде момичето по-далеч от любими си.Тя обаче избягала в гората.Там,където тя паднала на земята и заплакала се превърнала в черешово дърво и зачакала своя любим.
Не можех да повярвам!Без да разкажа на сестра ми за случката ми днес тя ми разказа тази легенда!Не знаех дали да вярвам на легендата или не,но случката и „съня ми” ми се сториха съвсем истински.
Години наред след това търсех дървото,но така и не можах да го намеря.Не си завършех рисунката и тя стоеше над леглото ми винаги и ми напомняше за дръвчето и необикновения „сън”.

Това е за днес.Не Се получи много,пък и не е много оригинална,но това е,което мога днес.Утре по-добре!Хахаха,дано…Благодаря,че я прочетохте цялата.Реших да я кръстя „Легендата за черешовото дръвче”.Между другото наистина имам умна сестра,а аз съм по-тъпата от дете.И спирам да пиша преди да изтърся някоя глупост както винаги правя(да това ще ми бъде като запазена марка и извинение да спра да пиша).
Приятен ден/нощ и rock on!

Вдъхновението

Кой ли ме вдъхнови да си направя собствен блог?На първо място е списание Pro-rock.За 5 лева на месец си струват парите!Много ама МНОГО си го обичкам списанието и не пропускам броевете!Та там ако няма нито една позната за мен група(тва дали се е случвало не знам)има пак какво да се чете.Първото е на страничка три,където Найден Колчев пише своето мнение на различни теми(последната беше за Sonisphere,които така кофти не само,че не се състои,но и го казаха в последния момент).Втората страничка,която обичам е седма(май я сменят незнам),където е Stiff с неговата "one stiff minute"(запомнете този човек за малко,по-късно ще разберете защо),който често ме разсмива и пише така увлекателно,че губя чувство за време(ако не четях списанието почти цялото още като го купя щях да имам занимание по време на часовете).Последно са ревютата на последните странички.Тук няма много какво да кажа,освен,че чета ревютата и избирам албуми,които да изтегля(искам да ги купя!Само,че в Ямбол никъде не продават такива албуми).

Та понеже обичам да бъда информирана честичко дори разглеждам сайта на списанието.Същото списание ме информира,че Stiff има блог(сещате ли се за него?Казах ви да го запомните).Че как да не му прочета блога!Няколко вечери подред дори четох като приказка за приспиване някои от постванията,които подчертавам доста ме увличаха и вместо да ме приспива ми се искаше да прочета нови и нови истории от миналото му!

Стигнахме и до самата идея на това,което пиша!(ЕВРИКА!)Помислих си:"Да си направя ли блог,да не си ли направя?Колко ли трудно ще е?"И реших да си направя блог.Ако ми омръзне ще спра да поствам(и без това няма да има много хора,които да ми четата глупостите)и толкова!Само,че първия ми пост беше малко възпрепятстван(с няколко думи компа ми се изключи преди да го кача онлайн) и дано това не е лоша поличба.Ох доста пописах...да ми беше това контролното по история...

Все пак трябва да спирам за да не кажа някоя простотия(това май ще ми стане като постоянно извинение).

Have a nice day/night and rock on!
P.S.
Ето link към блога на Stiff : http://onestiffsecond.blogspot.com/

Първият полъх на лятото и началото

  От къде ли да започна?Вече веднъж написах това,но компютъра ми се изключи преди да го запиша.Дали помня какво написах?Едва ли.

  Смятам да си напиша мнението в този блог с "мечтата" някой все пак да го прочете!Искам да напиша за всичко,което вълнува една тинейджърка : гаджета,приятели,училище и т.н.Да пиша за това,което дават по телевизията : тъпите чалга клипове и турските сапунки например.Като казах чалга,предупреждавам, доста често ще ги оплювам тези грозни патки чалга певиците.Темите,за които ще пиша ще са разнообразни и каквито ми дойдат на ума.

  Втората ми идея е да качвам мои историйки или книги(каквото ми дойде на ума),понеже имам навика да подрасквам някой ред като ми е скучно и ми е дошла музата(което ме подсеща че винаги когато ми е дошла музата някой ме прекъсва и не ме оставя докато не се откажа да пиша!Егати досадата баси!).

  Трета и последна(слава богу(кой бог?!))идея ми е да си качвам от моите драскулки.Kогато започна даскало повечето от драскулките ми ще са на тетрадките ми или на ръцете ми като временни татуировки.

  Това е което искам да кажа като интро за блога ми.И спирам да пиша преди да изтърся някоя глупост както винаги правя.

  Приятен ден(или вечер,зависи) и rock on!