13
Събудих се след онези непоносими сънища с Jonghyun и изръмжах сънено. Защо той никога не напускаше ума ми?
Поне сега беше различно. Сънищата ми бяха много сладки и романтични - разходка в парка, гледане на филм прегърнати на дивана в хола... Неща, които много ми се искаше да правим. Разбира се, сега и двамата бяхме заети и нямаше как да се сбъднат мечтите ми. Затова си оставаха само сънища.
Избутах мислите си за него за по-късните часове поне докато се разсъня. Бързо се приготвих и проверих часа - не закъснявах и това беше добре. Имах навика да избързвам когато съм развълнувана и този ден не беше различен. Понеже нямах лекции този ден имах целия ден на разположение.
Забързах се навън със слушалки в ушите заслушана в последните песни, които си бях качила на телефона.
Поне сега беше различно. Сънищата ми бяха много сладки и романтични - разходка в парка, гледане на филм прегърнати на дивана в хола... Неща, които много ми се искаше да правим. Разбира се, сега и двамата бяхме заети и нямаше как да се сбъднат мечтите ми. Затова си оставаха само сънища.
Избутах мислите си за него за по-късните часове поне докато се разсъня. Бързо се приготвих и проверих часа - не закъснявах и това беше добре. Имах навика да избързвам когато съм развълнувана и този ден не беше различен. Понеже нямах лекции този ден имах целия ден на разположение.
Забързах се навън със слушалки в ушите заслушана в последните песни, които си бях качила на телефона.
Спрях се пред сградата на SM entertainment и направих снимка с телефона си. "Първият ми ден в SM като трейни." казах си и бях сигурна, че ще я кача в Интернет съвсем скоро.
Влязох вътре самоуверена и се запътих към стаята, която посещавах много често, за да си подавам документите.
-Добро утро Сюзън!-усмихнах се на жената зад бюрото още щом влязох. Тя се засмя и ми се усмихна. Това беше като наша игра. Аз знаех името и, но дори да го забравех можех да го прочета от табелката на бюрото и, но след историята и за любимия и филм аз я наричах на шега Сюзън, името на любимата и героиня, въпреки че беше корейка. Тя също знаеше моето, но ме наричаше "миличка" и ме караше да се чувствам като у дома си.
-Готова ли си за ново приключение?-попита ме тя и извади една папка от рафта зад нея.
-Иска ли питане!-усмихнах се. Бях готова да запиша още една героиня в репертоара си.
Влязох вътре самоуверена и се запътих към стаята, която посещавах много често, за да си подавам документите.
-Добро утро Сюзън!-усмихнах се на жената зад бюрото още щом влязох. Тя се засмя и ми се усмихна. Това беше като наша игра. Аз знаех името и, но дори да го забравех можех да го прочета от табелката на бюрото и, но след историята и за любимия и филм аз я наричах на шега Сюзън, името на любимата и героиня, въпреки че беше корейка. Тя също знаеше моето, но ме наричаше "миличка" и ме караше да се чувствам като у дома си.
-Готова ли си за ново приключение?-попита ме тя и извади една папка от рафта зад нея.
-Иска ли питане!-усмихнах се. Бях готова да запиша още една героиня в репертоара си.
Всички имаме много свои стани. Аз, която е пред родителите ми, аз пред приятелите, аз танцувайки, аз пеейки, аз с Jonghyun... А сега и аз - трейни в SM. Още една моя роля, която трябваше да приема с отворени ръце.
-Ето това е графика ти и залите, в които трябва да отидеш. Освен това, попитах дали можеш да танцуваш за залата, която искаше, но казаха, че не могат да оставят трейни да се разхожда където си поиска, защото залата е за дебютирали групи, но успях да издействам пропуск за когато няма никой вътре. Мога само да ти кажа, че почти винаги е заета, но може да имаш късмет.-обясни тя давайки ми лист с графика и пропуска за залата с облаците, която винаги съм искала да посетя. Същата, в която споделихме целувка с Jonghyun на първата ни среща.
Благодарих и и излязох от стаята.
Искаше ми се да бях срещнала някой по коридорите, защото умирах от притеснение, но късмета ми не беше толкова добър. В асансьора бях само с един мъж, който ми заприлича малко на Yunho, но не бях сигурна, а и да беше той изглеждаше толкова изморен, че не едва ли му се занимаваше с притеснена фенка, нова трейни. Излязох на третия етаж докато той остана в асансьора.
Погледнах листа си, за да видя в коя стая трябваше да бъда. Когато се уверих, че от притеснение да не объркам стаята съм запомнила числото, тръгнах към 315-та стая. Когато стигнах се спрях и си поех дълбоко дъх, хванах дръжката и преглътнах преди да отворя вратата.
Стаята беше пълна с музикални инструменти, което я правеше да изглежда малка, но беше много слънчева. В единия и край имаше два големи прозореца, през чиито щори все пак се процеждаше достатъчно светлина. Благодарение на нея оранжевите стени изглеждаха още по-светли. Под прозорците имаше малък бял диван, два стола и малка стъклена маса. Стаята беше толкова слънчева и весела, че за секунда забравих за всякакво притеснение. Само едно нещо не накара сърцето ми да спре да тупти като откачено, а го забърза. Липсата на хора. Не трябваше ли учителя ми по пеене да е в стаята? Да не би да бях объркала нещо?
Пристъпих няколко крачки напред и се огледах. Стаята нямаше други врати, нито място, където да се скрие. Реших да попитам Сюзън и рязко се обърнах към вратата и застанах лице в лице с много красив мъж, само на две педи разстояние. Той ме гледаше изненадано и в началото едва помръдна. Носеше черна шапка с козирка, бяла широка тениска и черни дънки. Той погледна часовника на ръката си щом се отърси от шока.
-Подранила си.-каза той. После затвори вратата зад себе си и ме погледна настойчиво. Когато не разбрах намека той хвана рамената ми и ме бутна в страни, за да отиде то дивана, седна и извади една папка от раницата си.-Не е нужно да се притесняваш, аз не ям хора.-той погледна листите в папката и после ме погледна без да повдига глава. После се изправи и се доближи.-Jung Byunghyuk.-каза той и си подаде ръката. За момент просто я гледах, имаше метален пръстен и кърпа увита около китката му, а по-рано забелязах, че има и татуировка на опакото на дланта до малкия пръст.
Отне ми време да разбера, че трябва да му стисна ръката.
-О, Lee Soomi!-казах и подскочих като опарена преди да му стисна ръката.
-Както казах, не е нужно да се притесняваш.-каза той и седна отново на дивана. Посочи ми да седна пред него на стола и аз бавно се доближих, но се спънах в крака на единия стол и бързо се поклоних за извинение преди внимателно да седна пред него. Да, не биваше да се притеснявам, но не исках да объркам нещо с човека, който щеше да ме учи един бог знае колко години.
Учителя ми извади лаптоп от чантата си и го сложи на масата. Отвори го и го намести, за да виждам и аз. Пусна клип, на който аз пях на кастинга. Не знаех, че ме записват тогава, но и от притеснение бях пропуснала много неща. Когато слушах записа намирах грешки, които не бях забелязвала тогава.
-Гледах как си се справила на клипа и ми се струва, че учителя ти по пеене не е бил много добър...-започна той.
-Това е защото всъщност нямах учител, а само приятел, който е професионален певец.-казах.
-Това обяснява много неща. Но означава, че ще трябва да започнем от самото начало. От днес забрави за всичко което си научила. Всеки негов урок и съвет. От днес ти не си получавала негови уроци. Днес получаваш първия си урок по пеене.
Изгледахме няколко пъти клипа. След първия път той ми обясни какво харесва и какво не, а после докато го гледахме за втори път той спираше и допълваше казаното. Когато реши, че е казал всичко ми даде лист с текста, но на него бяха изписани и нотите.
-Разбирам, че не си била на уроци до сега и сигурно не разбираш нотите, затова ще ти обясня и тях, но за сега искам да ми изпееш песента.-каза ми той.
Минаха три часа в които той ми обясняваше кое как да изпея. Повторения отново и отново... Оказа се, че без предварителни уроци ще ми е много трудно.
Когато времето ми свърши учителя ми даде листа и ме помоли да се упражнявам сама вкъщи. Бях изморена, но графика ми за деня не беше към края си. Трябваше отново да вляза в асансьора и този път да отида на подземния етаж. Там отново видях мъжа, който приличаше на Yunho, но този път го видях добре и разбрах, че наистина беше той.
Поклоних му се като на по-голям и той ми кимна. Вече изглеждаше сякаш си беше възвърнал част от енергията, но не исках да го притеснявам. Само дето правех нещо по-лошо - не можех да спра да го зяпам. Дори не разбрах, че го правя докато той не ме погледна с повдигната вежда и аз погледнах настрани засрамено.
-Фен ли си?-попита той с усмивка и аз кимнах обръщайки се към вратата.-Нова си... От кога си тук?
-От днес.-казах и той кимна.
-Чух за теб. Ти измисли танца за Нова година, нали?-попита той.
-Д-да.-отговорих.
-Хареса ми.-каза той когато вратата за подземния етаж се отвори и двамата излязохме. Изглежда щяхме да сме в една посока поне още малко.
-Б-благодаря.-усмихнах се и най-сетне отново го погледнах.
За момент вървяхме в тишина докато спрях пред вратата на залата, в която щях да карам уроци по танци.
-Имаш талант щом дори Tony Testa е видял нещо в теб. Може би някой ден ще потанцуваме заедно?-попита той и аз го погледнах изненадано.
-Д-да... Защо не.-измънках.
-Jung Yunho, междодругото.-каза той и си подаде ръката. Аз го погледнах учудено и той се усмихна.-Така и не се запознахме официално.-обясни. Той знаеше, че му знам името, но беше възпитан и по този начин щеше да научи и моето име.
-Lee Soomi.-казах и се здрависах с него.
-Е, ще се видим по коридорите отново.-усмихна ми се той и ми помаха преди да тръгне някъде. Аз му помахах и се обърнах към вратата. Там две момичета ме гледаха злобно и си помислих, че ми завиждат за разговора, но ги игнорирах.
-Може би не знаеш правилата тук.-каза едната.-Има огромна стена между трейнитата и звездите, която не трябва да бъде преминавана. Разбра ли?-попита ме изрусено момиче с бритон, който прикриваше едното и око.
-Дори не си мисли да доближаваш Yunho оппа!-изжъмжа другата, като по-скоро прозвуча като злобен пинчър. Имаше черна дълга права коса подстригана на черта и прав бритон.
-И на мен ми е приятно да се запознаем.-усмихнах им се фалшиво и минах покрай тях в залата.
-Не се надувай още първия ден!-извика ми едната зад гърба. Аз се спрях, но не се обърнах.
-Благодаря за посрещането, не беше нужно.-казах фалшифо трогната и продължих напред.
Този път не бях сама. За уроците по танци бяхме събрани може би тридесет трейнита в залата. Треньора изглеждаше мил, но никога не можеше да си сигурен. Когато той ме видя сам дойде при мен.
-Добър ден. Казвам се Lee Soomi.-казах и се поклоних. Този път нямаше да има излагации.
-Добър ден.-усмихна ми се той. Изглеждаше на двадесет и нещо и имаше топла усмивка. Също ми изглеждаше познат, сякаш съм го виждала и преди.-Казвам се Jung Byungil и ако се чудиш, да брат съм на учителя ти по пеене. И двамата те избрахме да те учим.-каза той гордо.
-Избрахте? Мислех си, че някой друг ги избира или...-попитах.
-Напротив. Ние като учители имаме различен стил на обучение, затова всеки учител избира ученика си.-обясни Byungil, а момичетата от по-рано изсумтяха. Аз ги погледнах и не осъзнах, че съм правила някаква физиономия докато не чух учителя си да се подхилва леко.
-Не знаех, че ще сме толкова много в групата. Искам да кажа, че не знам танците и...
-Нямаш проблем.-каза ми той с усмивка. Нямаше много общо със брат си. Учителя ми по пеене беше сериозен и дори се намръщваше когато се замисляше за нещо, от друга страна учителя ми танци беше усмихнат и изглеждаше приятелски настроен.-От днес ще учим нов танц и ще си наравно с другите.
Аз му се усмихнах и кимнах. После той се обърна с гръб към мен, към огледалата, и извика на всички да си застанат на местата. Понеже не знаех точно къде да застана, почаках да видя другите и да се ориентирам.
-Тук трябва бързо да се учиш. Това не ти е детската градина и нямаш право да оплакваш да учителя, че не знаеш танца.-каза ми момичето с русата коса от по рано.-Учи се бързо.
-Ето ти първия урок. Това е моето място.-каза другата и ме избута и едва не паднах, но се завъртях и задържах баланса си, което накара и двете момичета да изсумтят.
-Фукла.-каза чернокосата.
Аз им обърнах гръб и отидох в другия край на стаята. Имах да им покажа един пръст, но реших да не правя проблеми още първия ден. Намерих друго свободно място и застанах там и забелязах, че всъщност няма никакви момчета в залата. Може би беше нормално, но аз никога не съм харесвала танците на момичешките групи. В повечето случаи са били толкова лесни, че можех да ги науча за половин час и никога не стигаха нивото на Tony Testa.
-Добре ли си? Тези патки не се държат с никого както трябва.-каза момичето до мен. Беше с две плитки и плосък корем. Да си го кажа честно, имаше страхотно тяло.
-Няма проблеми. Такива като тях под път и над път.-усмихнах се.
-Не бива да им обръщаш внимание. Толкова са груби към всички и заради това си държание още не са дебютирали, и двете са на 23 и май някой ми каза, че са трейнита поне шест години.
-Шест?!-изненадах се. Ама...
Не биваше да очаквам да дебютирам веднага, но шест години бяха наистина много. Може би щях да изпадна в паника, ако учителя ни не ме прекъсна.
Той пусна музиката и започна да ни показва движенията. Всъщност танца беше по-лесен от колкото си мислех и Jung Byungil беше добър учител. Движенията не бяха кой знае колко готини, но не бяха и скучни, но не си сменяхме местата. Сякаш всеки танцуваше за себе си. Това беше така, защото беше самата истина.
Така изминаха четири часа, като на всеки час имахме кратка почивка. Накрая с усмивка разбрах, че имам само още едно нещо в графика си.
Запътих се към другата зала на същия етаж и по пътя едва не се блъснах в някой. Когато погледнах нагоре, за да видя кой е видях познато лице.
-Здравей!-усмихнах се на Tany Testa.
-Здрасти.-усмихна се той.-Как е с тренировките?
-Добре. Е, танците не са съвсем като твоите...-пошегувах се и той се засмя.
-Това е сигурно защото още се учиш. Помисли го като стимул да дебютираш и да направя хореографията ти.-каза той и аз кимнах.
-До колкото помня ти каза, че ще правиш хореографията и за новата песен на SHINee. Е, кажи ми... Хубава ли е?-попитах и той се засмя.-Не, сериозно те питам! Искам да я чуя~ освен това да попитам за хореографията...
-Нищо няма да кажа.-прекъсна ме той.
-Няма ли да ми покажеш поне нещо?-попитах.
-Не.-каза просто той.-Ще трябва да почакаш.
Покрай нас минаха надутите патки от по-рано и ме погледнаха лошо. Е, казаха за звездите, нищо за хореографите им...
Двамата си казахме довиждане, защото трябваше да бързаме и всеки тръгна по своя път. Имах късмет, че не закъснях когато влязох в една малка стая пълна с реквизити, стари костюми на айдълите, микрофони, гримове и рафтове с много папки. Вътре под една нощна лампа, понеже вътре беше много тъмно, една жена усърдно шиеше нов костюм.
-И-извинете... Да не би да съм объркала стаята...-попитах на вратата едва подала си главата. Жената повдигна разсеяно глава, погледна ме през очилата си и за секунда остана така. После подскочи и се изправи рязко.
-О, не! На правилното място си.-усмихна ми се тя.-Актьорско изкуство е точно тук, просто подготвях нов костюм и се отплеснах.-тя цъкна лампите и дойде до мен.-Знам какво ще кажеш. "Това не е ли работа на стилистите?", ами аз съм и стилист, а точно за това завръщане им трябва малко по... Специални дрехи.
-За SHINee ли?-попитах.
-Моля? О, явно си навътре с информацията.-засмя се тя.-Не е за тях, но помогнах с избора на някои дрехи. Както и да е...-продължаваше да говори тя. Беше точно това, което съм чела в книгите за артистите. Много сговорлива, разсеяна и леко странна. Черната и коса беше прибрана на разпуснат кок, от който стърчеше един молив, блузата и беше втъкната в дънките, но само едната част, а другата се бе измъкнала. Но имаше стил и си личеше дори и от обикновено скучно момиче като мен.
-Тук е много тясно, нали? По принцип водя учениците си някъде другаде, за да се отпуснат. По... Артистично е.-усмихна ми се тя.-Само трябва да запиша нещо, но ако си намеря молива! От един час го търся...-каза тя и вдигна няколко разпилени листи на бюрото.
-Ъм...-измънках, за да привлека вниманието и. Тя ме погледна и аз посочих косата си. Тя ме погледна и в началото не разбра какво казвам, но после се усети. Взе молива от косата си и се усмихна.
-Божке! Трябва да спра да го правя.-възкликна тя и аз се опитах да се сдържа защото беше използвала думата "божке".
Тя записа нещо в една папка и двете излязохме навън оставяйки бъркотията зад гърбовете ни. Излязохме и от сградата на SM, понеже нямах нищо друго в графика си и нямах проблем с това. Отидохме на арт кафе, което в последствие разбрах, че е кафе с картини по стените. Тя си поръча мокачино с много сметана, а аз чай с праскови и нар.
-Гледах изпълнението ти за университета.-каза тя.-Много ми хареса как се справи.
-Благодаря.-усмихнах се срамежливо. Беше ми странно да я виждам толкова спокойна извън работното и място.
-Аз завърших твоя университет и винаги присъствам на представленията им. Всяка година има по някоя група, която не знае какво да прави на представлението, но както във вашия случай често повечето се провалят. Иначе твоето представление ми хареса. Е, цялото представление, но и твоята роля, играта ти... Можеш да станеш актриса.-каза тя.
-Актриса?-попитах. Какво ли не бях чувала, но това беше ново.
-Мхм.-кимна с глава тя.-И то много талантлива.-после от спокойна отново получи нотка откаченост и за секунди извади папка от чантата си и я сложи на масата.-Това е една страхотна пиеса. Искам да научиш репликите на Рафаела.-каза тя.
-Моля?-ококорих се.
-Но като се замисля, че имаш и друга работа...-замисли се тя.-Нека направим така: утре ще я прочетеш за първи път пред мен. Така ще видя и как ще импровизираш. И... О, боже още името си не съм казала, нали?-попита тя и аз кимнах.-Божке, много съм разсеяна. Казвам се Sung Jungshi.-усмихна ми се тя.
-За малко да си помисля, че си сестра на другите му учители.-усмихнах и се.-Моето име го знаеш, но... Lee Soomi.
-Близнаците ли? О, имаш късмет. Двамата са много талантливи, но те никога не избират едни и същи хора. Не знам защо...-замисли се тя.
-Познаваш ли ги?-попитах.
-Да. Те са ми приятели от детство.-усмихна се тя.
-Как така ми са се паднали учители с общо минало.-засмях се.
-Приятелите имат общи интереси предполагам.-усмихна се тя.
Благодарих и и излязох от стаята.
Искаше ми се да бях срещнала някой по коридорите, защото умирах от притеснение, но късмета ми не беше толкова добър. В асансьора бях само с един мъж, който ми заприлича малко на Yunho, но не бях сигурна, а и да беше той изглеждаше толкова изморен, че не едва ли му се занимаваше с притеснена фенка, нова трейни. Излязох на третия етаж докато той остана в асансьора.
Погледнах листа си, за да видя в коя стая трябваше да бъда. Когато се уверих, че от притеснение да не объркам стаята съм запомнила числото, тръгнах към 315-та стая. Когато стигнах се спрях и си поех дълбоко дъх, хванах дръжката и преглътнах преди да отворя вратата.
Стаята беше пълна с музикални инструменти, което я правеше да изглежда малка, но беше много слънчева. В единия и край имаше два големи прозореца, през чиито щори все пак се процеждаше достатъчно светлина. Благодарение на нея оранжевите стени изглеждаха още по-светли. Под прозорците имаше малък бял диван, два стола и малка стъклена маса. Стаята беше толкова слънчева и весела, че за секунда забравих за всякакво притеснение. Само едно нещо не накара сърцето ми да спре да тупти като откачено, а го забърза. Липсата на хора. Не трябваше ли учителя ми по пеене да е в стаята? Да не би да бях объркала нещо?
Пристъпих няколко крачки напред и се огледах. Стаята нямаше други врати, нито място, където да се скрие. Реших да попитам Сюзън и рязко се обърнах към вратата и застанах лице в лице с много красив мъж, само на две педи разстояние. Той ме гледаше изненадано и в началото едва помръдна. Носеше черна шапка с козирка, бяла широка тениска и черни дънки. Той погледна часовника на ръката си щом се отърси от шока.
 |
| (Случайно намерена снимка, но ако се чудите - Demento. Не знам кой е но изглежда подобно на представата ми за това как трябва да изглежда умителя и по пеене.) |
Отне ми време да разбера, че трябва да му стисна ръката.
-О, Lee Soomi!-казах и подскочих като опарена преди да му стисна ръката.
-Както казах, не е нужно да се притесняваш.-каза той и седна отново на дивана. Посочи ми да седна пред него на стола и аз бавно се доближих, но се спънах в крака на единия стол и бързо се поклоних за извинение преди внимателно да седна пред него. Да, не биваше да се притеснявам, но не исках да объркам нещо с човека, който щеше да ме учи един бог знае колко години.
Учителя ми извади лаптоп от чантата си и го сложи на масата. Отвори го и го намести, за да виждам и аз. Пусна клип, на който аз пях на кастинга. Не знаех, че ме записват тогава, но и от притеснение бях пропуснала много неща. Когато слушах записа намирах грешки, които не бях забелязвала тогава.
-Гледах как си се справила на клипа и ми се струва, че учителя ти по пеене не е бил много добър...-започна той.
-Това е защото всъщност нямах учител, а само приятел, който е професионален певец.-казах.
-Това обяснява много неща. Но означава, че ще трябва да започнем от самото начало. От днес забрави за всичко което си научила. Всеки негов урок и съвет. От днес ти не си получавала негови уроци. Днес получаваш първия си урок по пеене.
Изгледахме няколко пъти клипа. След първия път той ми обясни какво харесва и какво не, а после докато го гледахме за втори път той спираше и допълваше казаното. Когато реши, че е казал всичко ми даде лист с текста, но на него бяха изписани и нотите.
-Разбирам, че не си била на уроци до сега и сигурно не разбираш нотите, затова ще ти обясня и тях, но за сега искам да ми изпееш песента.-каза ми той.
Минаха три часа в които той ми обясняваше кое как да изпея. Повторения отново и отново... Оказа се, че без предварителни уроци ще ми е много трудно.
Когато времето ми свърши учителя ми даде листа и ме помоли да се упражнявам сама вкъщи. Бях изморена, но графика ми за деня не беше към края си. Трябваше отново да вляза в асансьора и този път да отида на подземния етаж. Там отново видях мъжа, който приличаше на Yunho, но този път го видях добре и разбрах, че наистина беше той.
-Фен ли си?-попита той с усмивка и аз кимнах обръщайки се към вратата.-Нова си... От кога си тук?
-От днес.-казах и той кимна.
-Чух за теб. Ти измисли танца за Нова година, нали?-попита той.
-Д-да.-отговорих.
-Хареса ми.-каза той когато вратата за подземния етаж се отвори и двамата излязохме. Изглежда щяхме да сме в една посока поне още малко.
-Б-благодаря.-усмихнах се и най-сетне отново го погледнах.
За момент вървяхме в тишина докато спрях пред вратата на залата, в която щях да карам уроци по танци.
-Имаш талант щом дори Tony Testa е видял нещо в теб. Може би някой ден ще потанцуваме заедно?-попита той и аз го погледнах изненадано.
-Д-да... Защо не.-измънках.
-Jung Yunho, междодругото.-каза той и си подаде ръката. Аз го погледнах учудено и той се усмихна.-Така и не се запознахме официално.-обясни. Той знаеше, че му знам името, но беше възпитан и по този начин щеше да научи и моето име.
-Lee Soomi.-казах и се здрависах с него.
-Е, ще се видим по коридорите отново.-усмихна ми се той и ми помаха преди да тръгне някъде. Аз му помахах и се обърнах към вратата. Там две момичета ме гледаха злобно и си помислих, че ми завиждат за разговора, но ги игнорирах.
-Може би не знаеш правилата тук.-каза едната.-Има огромна стена между трейнитата и звездите, която не трябва да бъде преминавана. Разбра ли?-попита ме изрусено момиче с бритон, който прикриваше едното и око.
-Не се надувай още първия ден!-извика ми едната зад гърба. Аз се спрях, но не се обърнах.
-Благодаря за посрещането, не беше нужно.-казах фалшифо трогната и продължих напред.
Този път не бях сама. За уроците по танци бяхме събрани може би тридесет трейнита в залата. Треньора изглеждаше мил, но никога не можеше да си сигурен. Когато той ме видя сам дойде при мен.
-Добър ден. Казвам се Lee Soomi.-казах и се поклоних. Този път нямаше да има излагации.
-Добър ден.-усмихна ми се той. Изглеждаше на двадесет и нещо и имаше топла усмивка. Също ми изглеждаше познат, сякаш съм го виждала и преди.-Казвам се Jung Byungil и ако се чудиш, да брат съм на учителя ти по пеене. И двамата те избрахме да те учим.-каза той гордо.
-Избрахте? Мислех си, че някой друг ги избира или...-попитах.
-Напротив. Ние като учители имаме различен стил на обучение, затова всеки учител избира ученика си.-обясни Byungil, а момичетата от по-рано изсумтяха. Аз ги погледнах и не осъзнах, че съм правила някаква физиономия докато не чух учителя си да се подхилва леко.
-Не знаех, че ще сме толкова много в групата. Искам да кажа, че не знам танците и...
-Нямаш проблем.-каза ми той с усмивка. Нямаше много общо със брат си. Учителя ми по пеене беше сериозен и дори се намръщваше когато се замисляше за нещо, от друга страна учителя ми танци беше усмихнат и изглеждаше приятелски настроен.-От днес ще учим нов танц и ще си наравно с другите.
Аз му се усмихнах и кимнах. После той се обърна с гръб към мен, към огледалата, и извика на всички да си застанат на местата. Понеже не знаех точно къде да застана, почаках да видя другите и да се ориентирам.
-Тук трябва бързо да се учиш. Това не ти е детската градина и нямаш право да оплакваш да учителя, че не знаеш танца.-каза ми момичето с русата коса от по рано.-Учи се бързо.
-Ето ти първия урок. Това е моето място.-каза другата и ме избута и едва не паднах, но се завъртях и задържах баланса си, което накара и двете момичета да изсумтят.
-Фукла.-каза чернокосата.
Аз им обърнах гръб и отидох в другия край на стаята. Имах да им покажа един пръст, но реших да не правя проблеми още първия ден. Намерих друго свободно място и застанах там и забелязах, че всъщност няма никакви момчета в залата. Може би беше нормално, но аз никога не съм харесвала танците на момичешките групи. В повечето случаи са били толкова лесни, че можех да ги науча за половин час и никога не стигаха нивото на Tony Testa.
-Добре ли си? Тези патки не се държат с никого както трябва.-каза момичето до мен. Беше с две плитки и плосък корем. Да си го кажа честно, имаше страхотно тяло.
-Не бива да им обръщаш внимание. Толкова са груби към всички и заради това си държание още не са дебютирали, и двете са на 23 и май някой ми каза, че са трейнита поне шест години.
-Шест?!-изненадах се. Ама...
Не биваше да очаквам да дебютирам веднага, но шест години бяха наистина много. Може би щях да изпадна в паника, ако учителя ни не ме прекъсна.
Той пусна музиката и започна да ни показва движенията. Всъщност танца беше по-лесен от колкото си мислех и Jung Byungil беше добър учител. Движенията не бяха кой знае колко готини, но не бяха и скучни, но не си сменяхме местата. Сякаш всеки танцуваше за себе си. Това беше така, защото беше самата истина.
Така изминаха четири часа, като на всеки час имахме кратка почивка. Накрая с усмивка разбрах, че имам само още едно нещо в графика си.
Запътих се към другата зала на същия етаж и по пътя едва не се блъснах в някой. Когато погледнах нагоре, за да видя кой е видях познато лице.
-Здравей!-усмихнах се на Tany Testa.
-Здрасти.-усмихна се той.-Как е с тренировките?
-Добре. Е, танците не са съвсем като твоите...-пошегувах се и той се засмя.
-Това е сигурно защото още се учиш. Помисли го като стимул да дебютираш и да направя хореографията ти.-каза той и аз кимнах.
-До колкото помня ти каза, че ще правиш хореографията и за новата песен на SHINee. Е, кажи ми... Хубава ли е?-попитах и той се засмя.-Не, сериозно те питам! Искам да я чуя~ освен това да попитам за хореографията...
-Нищо няма да кажа.-прекъсна ме той.
-Няма ли да ми покажеш поне нещо?-попитах.
-Не.-каза просто той.-Ще трябва да почакаш.
Покрай нас минаха надутите патки от по-рано и ме погледнаха лошо. Е, казаха за звездите, нищо за хореографите им...
Двамата си казахме довиждане, защото трябваше да бързаме и всеки тръгна по своя път. Имах късмет, че не закъснях когато влязох в една малка стая пълна с реквизити, стари костюми на айдълите, микрофони, гримове и рафтове с много папки. Вътре под една нощна лампа, понеже вътре беше много тъмно, една жена усърдно шиеше нов костюм.
-И-извинете... Да не би да съм объркала стаята...-попитах на вратата едва подала си главата. Жената повдигна разсеяно глава, погледна ме през очилата си и за секунда остана така. После подскочи и се изправи рязко.
-О, не! На правилното място си.-усмихна ми се тя.-Актьорско изкуство е точно тук, просто подготвях нов костюм и се отплеснах.-тя цъкна лампите и дойде до мен.-Знам какво ще кажеш. "Това не е ли работа на стилистите?", ами аз съм и стилист, а точно за това завръщане им трябва малко по... Специални дрехи.
-За SHINee ли?-попитах.
-Моля? О, явно си навътре с информацията.-засмя се тя.-Не е за тях, но помогнах с избора на някои дрехи. Както и да е...-продължаваше да говори тя. Беше точно това, което съм чела в книгите за артистите. Много сговорлива, разсеяна и леко странна. Черната и коса беше прибрана на разпуснат кок, от който стърчеше един молив, блузата и беше втъкната в дънките, но само едната част, а другата се бе измъкнала. Но имаше стил и си личеше дори и от обикновено скучно момиче като мен.
-Ъм...-измънках, за да привлека вниманието и. Тя ме погледна и аз посочих косата си. Тя ме погледна и в началото не разбра какво казвам, но после се усети. Взе молива от косата си и се усмихна.
-Божке! Трябва да спра да го правя.-възкликна тя и аз се опитах да се сдържа защото беше използвала думата "божке".
Тя записа нещо в една папка и двете излязохме навън оставяйки бъркотията зад гърбовете ни. Излязохме и от сградата на SM, понеже нямах нищо друго в графика си и нямах проблем с това. Отидохме на арт кафе, което в последствие разбрах, че е кафе с картини по стените. Тя си поръча мокачино с много сметана, а аз чай с праскови и нар.
-Гледах изпълнението ти за университета.-каза тя.-Много ми хареса как се справи.
-Благодаря.-усмихнах се срамежливо. Беше ми странно да я виждам толкова спокойна извън работното и място.
-Аз завърших твоя университет и винаги присъствам на представленията им. Всяка година има по някоя група, която не знае какво да прави на представлението, но както във вашия случай често повечето се провалят. Иначе твоето представление ми хареса. Е, цялото представление, но и твоята роля, играта ти... Можеш да станеш актриса.-каза тя.
-Актриса?-попитах. Какво ли не бях чувала, но това беше ново.
-Мхм.-кимна с глава тя.-И то много талантлива.-после от спокойна отново получи нотка откаченост и за секунди извади папка от чантата си и я сложи на масата.-Това е една страхотна пиеса. Искам да научиш репликите на Рафаела.-каза тя.
-Моля?-ококорих се.
-Но като се замисля, че имаш и друга работа...-замисли се тя.-Нека направим така: утре ще я прочетеш за първи път пред мен. Така ще видя и как ще импровизираш. И... О, боже още името си не съм казала, нали?-попита тя и аз кимнах.-Божке, много съм разсеяна. Казвам се Sung Jungshi.-усмихна ми се тя.
-За малко да си помисля, че си сестра на другите му учители.-усмихнах и се.-Моето име го знаеш, но... Lee Soomi.
-Близнаците ли? О, имаш късмет. Двамата са много талантливи, но те никога не избират едни и същи хора. Не знам защо...-замисли се тя.
-Познаваш ли ги?-попитах.
-Да. Те са ми приятели от детство.-усмихна се тя.
-Как така ми са се паднали учители с общо минало.-засмях се.
-Приятелите имат общи интереси предполагам.-усмихна се тя.