От писатилката 18

Време е да обявим кой е победителя  останалото!

(Да се представим, че това е Ерика, моля...)

-Не бързай толкова! Нека първо прочета кои е въпросът.

(А това Шон)

-А аз защо съм тук?

Защото така казвам.

-Кака въпросът беше "Какъв е първия час на Ерика на първия учебен ден?"

-Не беше ли психология?

-Да. И си показах рогата на досадния учител. Но не печелиш ти. Кристина те изпревари.

-И какво печели?

Аз ще кажа какво печели - продължение в историята. Поради самата история в тази глава няма да мого да я включа (вие ще видите защо), но ще продължи да се появява за напред. Благодаря, че четеш историята ми!

18

-Вън! Вън от стаята ми!-извиках. Ерика взе якето си от земята и излезе тичайки без да ме погледне.-Ти също!-извиках да Шон.

-Но къде да отида?!-стресна се той.

-Не ми пука! Отиди при момичето си, ако искаш! Не ми пука!

Затичах се до леглото си и седнах с гръб към него и заплаках. Скрих лицето си с длани и заплаках, защото наистина болеше. Да виждам как той се отдалечава от меше достатъчно зле, но да ги видя заедно беше неописуема болка. Аз просто не бях добра достатъчно за него. Искаше ми се Кристина да беше при мен и да ме успокои отново.

-Хей, како има?-прошепна Шон и седна до мен.

-Нищо! Не е твой проблем. Нищо, което да трябва да знаеш.

-Казах ти, че можеш да ми кажеш всичко. Мога да ти помогна за почти всичко.-продължи той със същия тон и сложи една ръка на рамото ми да ме утеши.

-Няма смисъл да се мъчиш. Няма да ти кажа.-отговорих. Забеляза как от плачене преминах на хлипане. Той ми помагаше и това още повече ме раздираше отвътре. Но аз просто не бях достатъчно добра за него.

-Добре.-въздъхна той.-Но знай, че винаги можеш да ми споделиш.-допълни той и се изправи.

-Къде отиваш?-изхлипах и опитвайки се да се съвзема и избърсах сълзите си.

-Не знам. Може бе в някой друг хотел...

-Остани. Може де спиш на дивана.

Взех си нощница и се преоблякох в банята. Когато излязох Шон спеше на дивана. Усмихнах се и легнах в леглото си.

От гледната точка на Шон:

Ерика беше заспала отдавна, но аз още бях буден. Не ми беше лесно да заспя на неудобния диван.
Реших да се преместя на леглото. То ми изглеждаше толкова меко и удобно. Легнах на единия край и погледнах към нея. Въпреки, че тя ме изпрати на дивана, тя се държеше много мило с мен. Знаех го, защото по принцип момичетата покрай мен се държаха различно. Бързо се сприятелихме с Ерика и свикнах да живеем заедно. Тя беше достатъчно мила, за да ме покани тук. Всъщност чак тогава разбрах колко различно се държеше около мен.

 Преместих кичур коса от лицето й. Да, тя ме харесваше. Как не го бях забелязал до сега? Всички знаци, които ми даваше... Особено днес когато срещнах Ерика...Господи, това беше очевидно! А, аз й говоря за Хенри! Понякога наистина се излагам.
Тогава усетих, че Ерика беше будна и очите й се взираха в моите.

Обратно при Ерика:

Усетих нечия ръка да премества кичур от косата ми от лицето ми. Отворих бавно очите си. В началото не виждах нищо, защото беше прекалено тъмно. Когато зрението ми свикна с тъмнината първото нещо, което видях бяха познати пронизително сини очи, а после и лицето на Шон.

С писък се отдалечих възможно най-далеч от Шон и за малко не паднах от леглото.
-К-какво правиш тук?!-попитах забързано.

-На дивана е много неудобно. Може ли да спя на леглото?-попита спокойно той. Изчаках дишането ми да се забави преди да му отговоря. На това му викам бързо и ефективно събуждане.
-Добре. но стой само в твоята част на леглото!-предупредих го. Исках тона на гласа ми да звучи сериозно, но на края потрепери когато го видях да се усмихва. Усмивката му беше достатъчна, за да ме накара да си забравя мислите.
-Но аз не мога да се контролирам докато спя!-оплака се той. Не му отговорих, обърнах се с гръб към него и затвърих очи. Смятах, че няма да мога да заспя докато той е в същото легло, но бях прекалено изморена и заспах почти веднага.

Има един конкурс, в който мисля да участвам с тази книга(веднага щом я завърша де). Това е още един добър стимул да пиша всеки ден! Намерих снимки, които общо взето приличат на Ерика и Шон(но въображението винаги върши по-добра работа). Ето ги:

(Разбира се с по--дълга коса и тъмни очи, но това са само подробности)

Шон сутринта(с чера коса и сини очи, но общо взето нещо подобно(?))