Заварих Фея на една
скамейка пред една стая с лице заровено в ръцете й.
-Фея!-извиках и се
затичах към нея.-Какво стана? Къде е Dongwoon?-попитах когато я прегърнах и
седнах до нея. Doojoon също беше притеснен, но за разлика от мен той прикриваше
притеснението си и седна до мен. Може би беше, защото беше известен и лесно
можеше да тръгнат слухове, но си личеше, че малко беше достатъчно да избухне.
Имам предвид скоро щеше да излезе клипа и трябваше за да промотират албума, а и
все пак Dongwoon му беше като брат.
-Беше страхотно, ама
всичко се провали и той няма да ми прости! Как ще погледна момчетата
вече!-започна да хленчи тя толкова бързо и през сълзи, че едва я разбирах.
-Чакай, чакай. Поеми
си дълбоко дъх
и издишай.-обясних и и тя направи това, което и казах.-Спокойно.-Фея вече
изглеждаше успокоена и аз се усмихнах. В очите и все още се виждаше паника и така заприлича на
уплашено пале.-Разкажи ми всичко от началото.
Тя пое дълбоко дъх и
издиша отново.
-Нямах търпение за
срещата, за това станах много рано и започнах да рушкам гардероба за дрехи
подходящи за срещата. Нали съм те учила, че винаги трябва да си готов за среща,
в зависимост от случая, а аз не знаех какъв е! За това ми отне страшно много
време, за да намеря подходящи дрехи и Dongwoon дойде преди да съм готова.
Толкова бързах, че без да искам съм сложила твоите обувки.-каза тя и изпъна
крака напред, за да видя белите си кецове. Тя носеше сини дънки и лилава туника
и дори в хаоса случайно пак изглеждаше добре.
-Не разбирам това
какво общо има с това, че сме в болницата.-каза Doojoon. Отново от акцента му
едва го разбрах. Точно като когато Yoseob остана в Ню Йорк и той крещеше на
корейски от другата страна на слушалката и когато момчетата ни изоставиха в
мола. Винаги когато беше притеснен или изнервен правеше така.
-Ще стигна и до
там.-отговори Фея и пое отново дъх-Всичко беше съвършено планирано.-продължи
тя със замечтани очи-Не просто разходка и хот дог, както съм свикнала, а среща
като по филмите. Първо отидохме на едно невероятно, сладурско кафене с едни
много сладки бели масички и столове на покрива на сградата и той беше запазил
маса. Закусихме каквото той беше избрал за нас в едни симпатични чинийки с
цветя. Мисля, че кафенето беше за двойки и това беше много обещаващо! Храната
беше много хубава и имаше един десерт ду...до...хм...как беше името...-замисли
се тя.
-Да не се натровихте с
храна?-попитах нетърпеливо. Фея имаше навика да разказва с ненужни подробности,
а сега исках нещата да бъдат разказани просто и бързо.
-О, не! Храната беше
много хубава и прясна. После двамата се разхождахме из парка. Много е красиво
там, знаеш ли?-попита ме тя.
-Да, знам. Разхождахме
се всички заедно, помниш ли?-попитах започвайки да се изнервям както и Doojoon,
който тропаше нервно с крак по земята.
-Вярно...-замисли се
тя сякаш си спомняше как си прекарахме, но всъщност се чудеше как може да е
забравила.-Той ме заведе до едно място, където можеш да наемеш ролери. Аз се
съгласих, нали си спомняш, че аз не мога да карам ролери и си измислих
план: ще призная на Dongwoon и той ще ме научи! Щеше да е много романтично.
-Dongwoon не може да
кара ролери.-прекъсна я Doojoon.
-Ами аз от къде да
знам! Той не ми каза!-избухна Фея и нещо ми подсказа, че стигаме го края на
историята.
-Добре, успокой се и
продължи. Защо сме в болницата?-попитах. Опитах се да я успокоя, защото някои
лекари и сестри ни хвърляха неодобрителни погледи, защото шумяхме толкова
много.
-Ще стигна до
там.-повтори тя и отново пое дълбоко дъх и издиша.-В началото нещата бяха
добре. Държахме се за ръце, за да не паднем. Смяхме се когато залитахме, но
после всичко се обърка! Обърка се!
-Какво се
обърка?-попита на корейски Doojoon, но благодарение на многото корейски драми,
които бях изгледала и обстоятелствата нямаше как да не се сетя какво пита. Фея
обаче не разбра и го изгледа изненадано сякаш за първи път го виждаше да говори
на корейски, но после продължи, за радост по- спокойно.
-Видях, че продават
сладолед и много исках да си купя. В бързината си пуснах ръката му и започнах
да изкачвам хълма. Защо въобще ще слагат щанд за сладолед ма хълм!? Аз съм
виновна! За един сладолед!
-Какво се
случи?-попитах я.
-Някой с колелото си
профуча край мен. Толкова се стреснах, че залитнах и тръгнах надолу по склона.
Мислех си, че ще се пребия когато падна, но не стана. Паднах на нещо меко. Той
ме спаси! Беше толкова мило от негова страна. Опитал се да ме спре, но накрая
той се нарани. Стой в стаята от толкова много време! Кой знае колко съм го
наранила.
Преди обаче да кажа
нещо до нас дотичаха останалите момчета задъхани и притеснени.
-Какво се е случило?
Къде е Dongwoon?-попита Junhyung.
Фея за пореден път пое
дълбоко дъх и въздъхна като мантра и започна.
-Нямах търпение за
срещата и за това станах рано, но не знаех какво да облека.-започна наново тя.
-Нямаме време да започваме
наново. Имало е инцидент в парка и Dongwoon се наранил.-обясних на кратко.
Колко по-просто щеше да е, ако Фея беше обяснила ситуацията така.
-Не исках! Зная, че
съм виновна, но не исках!-започна да хленчи отново Фея.
-Лошо ли е
наранен?-попита ме Jumhyung игнорирайки Фея.
-Наистина не исках!
Много се извинявам!-продължаваше Фея.
-Не знам. Той е в
стаята, сигурно има лекар при него.-Обясних му също игнорирайки Фея.
-Бесни ли сте ми? Аз
наистина не исках! Ще ми простите ли?
-Разбира се.-отговори
някой и се обърнахме съм човека, който говореше - беше Dongwoon.-Все пак сам
съм си виновен за всичко.-допълни той с усмивка. Всички го гледахме втренчено
търсейки рани, но не видяхме нищо! Той разбра това и повдигна дясната си ръка-Разминах се само с
изкълчен пръст.-обясни той все още с усмивка.
 |
| *Аууу пръстчето на Dongwoon Т.Т! Както виждате той наистина си го е наранил по време на заснемането на dream team.* |
Всички си отдъхнахме. Фея не беше обяснила, че нещата са много по-добре от колкото изглежда.
-Но...но
защо...Но защо стоя толкова дълго лекаря?!-попита Фея сочейки към
лекаря, който излезе след него от стаята. Той погледна учудено, но не
каза нищо.
-Трябваше да ме прегледа с случай, че имам вътрешни наранявания, но както казах минах само с изкълчен пръст.-обясни Dongwoon.
За секунда просто седяхме, но после Gikwang първи развали тишината.
-Искате ли да гледаме филм в общежитието?
И само този въпрос промени всичко. Всички се усмихнаха и закимаха с глави, някои дори без притеснение извикаха щастливо.
Погледнах към Doojoon, който също се усмихваше и наблюдаваше останалите.
Като добър лидер, какъвто беше, като баща който гледаше децата си как
се забавляват. Той ме видя и аз му се усмихнах. Той беше много добър към
всички и аз харесвах тази негова страна. Той също ми се усмихна и
накара сърцето ми да забие лудо. Да...тук определено имаше нещо...