Dancing with your heart 25

25

Обърнах се към вратата и видях усмихнатия до уши Jonghyun.
-Какво виждам? Приятелката ми ми изневерява с хореографа ми?-каза шеговито той и дойде до нас.
-Танцувахме.-казах очевидното, защото не знаех какво точно да кажа или направя. Трябваше ли да отида при него и да го целуна или просто да се държа като обикновено?
-Но нещо не се получава.-каза Tony Testa.
-Защо така?-попита Jonghyun.
-Изглежда има някакъв проблем, който я притеснява, но не смее да ми каже.-отговори той.-Същия проблем като с Taemin.
-Какво?-попитах изненадана.
-Да, има нещо, което го притеснява и е много разсеян.-обясни Tony и Jonghyun кимна.
-Мисля, че знам какво е.-каза той и ме погледна притеснен.
-Какво е?-попитах нетърпеливо.
-Ще ти кажа по-късно.-каза той и Tony си погледна часовника.
-Ето, че трябва да си тръгвам. Радвам се да се запознаем. Довиждане.-усмихна се той и си тръгна.
- Tony hyung е много добър хореограф. Той ще работи върху хореографията ни на следващия албум също.-каза Jonghyun.
-Кое? Вече сте готови!?-изненадах се-Искам да го чуя!
-Не, не още.-засмя се той.
-Какво щеше да ми казваш за Taemin?-попитах го и той въздъхна. Преди да каже нещо отиде до CD-то и го спря. После седна на стола си, на който седеше винаги и с жест ме покани да седна до него. По принцип бих седнала на перваза на прозореца, но разбрах сериозността на ситуацията и си задърпах стол, за да седна пред него.
-Спомняш ли си, че ти казах, че когато танцуваш караш всички да се влюбят в теб?-попита той сериозно и ме накара да изофкам недоволно. Приготвих се да се изправя, но той хвана ръката ми.-Не се шегувам. И тогава не се шегувах. Taemin също се влюби в теб. И макар да живеем заедно не сме говорили за това.
-Знаеш?-попитах учудена.
-Да. Всички знаем. Това е предимство и недостатък на това, че живеем заедно.-отговори той и погледна надолу.
-Той... Не иска да говори с мен повече. Не може да ме погледне.-казах и очите ми се напълниха със сълзи.-Аз съм виновна.
-Не, не си.-каза той и избърса сълзите ми.-Той е свикнал да получава всичко.
-Но той ми е приятел и не искам да се разделяме.-продължих. Не можех да спра сълзите ми да се стичат по лицето ми. Jonghyun сложи двете си ръце на бузите ми и ме целуна нежно.
-Ще говоря в него.-каза той когато се отдръпна.
-Не. Недей. Сама ще се оправя.-казах му и избърсах сълзите си с опакото на ръката си.
-Сигурна ли си?-попита той.
"Не...", но не му го казах.

На следващия ден обещаната сума пари беше преведена по банков път на мама. Обясних на родителите си от къде са всички тези пари и те бяха много щастливи за успеха ми.
Понеже парите бяха мои ги помолих да ги изтеглят, понеже вече знаех какво ще ги правя. Купих билети за новогодишния концерт за мен и родителите ми. Така те щяха да видят танца, а аз щях да видя Taemin. За това и бях купила билети за най-близките места до сцената, които можех да намеря.
До нова година бях обмислила всичко. Родителите ми се съгласиха да дойдат с мен и отидохме много преди концерта, за да си намерим добри места. Бях помолила Jongin да ми звънне когато Taemin има възможност да види телефона си.
-Какво си намислила?-попита Kai когато ми звънна.
-Нищо.-усмихнах се.
-Късмет.-каза той. Знаех, че се усмихва.
-Благодаря.-отвърнах и затворих. Набързо написах SMS и го изпратих на Taemin, защото най-вероятно той нямаше да ми вдигне.

"Когато излезеш на сцената провери от ляво."

Сигурно нямаше да ме види, за това се бях погрижила за нещо, което ще види със сигурност. Ако не друго бях достатъчно близо до сцената.

Започна концерта, и се забавлявах на различните изпълнения. Видях Beast, заедно с още много други групи и за момент забравих проблемите си и с майка решихме да се включим с останалите и също да си дерем гърлата.
Дойде момента, който всички чакахме. Казвам всички, защото наближаваше полунощ. Тогава и излязоха момчетата заедно с още много танцьори от SM. Забелязах Lay, Minho и още няколко звезди.
Веднага показах скритото си оръжие, което беше горещо розов плакат, на който пишеше "Taemin oppa!". Много лигаво и смешно, но ми се струваше правилния начин да го зарадвам. Нали за това беше причината да ми се сърди? Поне от части. Признавам си, сгреших.
Taemin търсеше на ляво от сцената и накрая погледите ни се срещнаха. Той погледна плаката изненадано и побърза да премести поглед. Дали помогна? Не съм сигурна.
Групата изпълниха невероятни танци и забравих, че ще изпълнят моя танц. Когато чух Mirotic сърцето ми заби лудо, а мама започна да вика щастливо и да стиска  ръката ми сякаш щеше да я счупи. На сцената останаха само Taemin, Kai и Yunho.
Tony Testa ми беше споменал, че Taemin е разсеян, но изглежда той се бе взел в ръце. Танцуваше съвършено както винаги, синхрона беше идеален, а танца изпълнен и без най-малката грешка. Може би той най-сетне ми беше простил и танците му отново бяха на ниво? Публиката викаше щастливо дълго след изпълнението.

На сцената се събраха всички изпълнители и осъзнах, че остават броени минути до нова година. Осъзнах, че имам да се сбогувам с много неща, които се случиха тази година. Толкова много неща се случиха тази година. И добри и лоши. И макар, да не ми се искаше да обърна гръб на старата година пред мен имаше нов път, нови изпитания и нови изживявания.

Нещата все още не бяха свършили.

Това е края на първа част. Не знам кога ще намеря време за втората по време на матурите и кандидатстването. А и има едни подробности покрай втората част... Ще видя какво ще стане.

Радвам се, че четохте фика ми толкова много време и прочетохте всичките 25 глави. Наистина не очаквах да стане толкова дълъг, нито края беше предвиден.

Благодаря ви за всичко. Надявам се ви хареса това, което прочетохте и съжалявам за завършека.

Dancing with your heart 24

24

Вярвах, че щом веднъж изгрее слънцето, то ще изгрее отново. Като дете винаги съм вярвала, че веднъж скрило се от очите ми слънце ще се появи и ще доведе със себе си деня. Аз вярвах в него и му се доверявах.

Но в онзи момент се надявах слънцето да не изгрее никога. Исках да настъпи вечен мрак, този момент да се удължи до край, а той да каже дамо една проста думичка. Пътят ми да се скъси, а той да ме почака още малко.

Влязох в залата и почаках зрението ми да свикне с тъмнината. Jonghyun не бе включил осветлението най-вероятно, защото не знаеше от къде. Но го виждах. Стоеше пред мен в средата на залата и се взираше в мен. Аз си поех няколко пъти дъх и се затичах към него. Прегърнах го силно, защото може би нямаше да имам друг шанс.

"Обичам те." помислих си, но не посмях да го кажа. Така беше по-добре в случай, че той беше решил да не се събираме.

-Какво реши?-попитах го когато се отдръпнах. Сърцето ми биеше толкова силно, че се притесних дали ще мога да го чуя.
-Не ми беше лесно да реша и не съм сигурен дали правя правилния избор.-каза той и сложи чело на моето вглеждайки се дълбоко в очите ми.
-Тогава помисли повече. Ако трябва ще ти дам още време...
-Не.-каза той и ме прекъсна.-Не мога повече.
-Тогава какво реши. Кажи ми най-сетне!-извиках нетърпеливо. Той ме целуна и аз отвърнах веднага. Това можеше да е последната ни целувка, за това вложих всичката си страст. Увих ръце около врата му и се притиснах към него. Задържах го колкото мога, но накрая той се отдръпна.
-Аз...-каза той и се усмихна нежно.-Нека опитаме.-каза той. Аз се зарадвах и го прегърнах силно.

Двамата седнахме на земята говорейки си. Той положи глава на краката ми и затвори очи, но не заспа.
-Разбираш колко ще ни е трудно, нали?-попита той.
-Да.-отговорих.
-Ще трябва да се крием. И никакви нормални срещи.-каза той.
-Знам.-усмихнах се наслаждавайки се на спокойното му лице.
-И не можеш да кажеш на приятелките си.-продължи той и аз въздъхнах.
-Знам.-казах, но все още с усмивка.
-И още нещо.
-Още?-изненадах се.
-Обичам те.-каза той и ме накара да се ухиля.
-И аз теб.-казах и се наведох, за да го целуна. Устните му бяха меки, а целувката топла. От прекалено много време не се бяхме целували така.
Но скоро за него не беше достатъчно и задълбочи целувката вкарвайки език в устата ми срещайки се с моя. Бързо се отдръпнах и му се извиних с усмивка.
-Не. Не сега.-казах му. Искаше ми се този момент да остане сладък и романтичен. Той ме погледна тъжно и умолително, но не се пречупих.
-Знаеш, че все някога ще го направим.-каза той и аз се изчервих.
-Млъкни.-казах.
-Е, трябва да го обсъдим.-настоя той и се изправи на лакти.
-Н-не искам.-казах без да го погледна.
-Толкова си сладка.-усмихна ми се той и ме целуна.
-Обичам те.-прошепнах и той се усмихна.
-Знам.-каза той.
-Хей!-скарах му се и го ударих леко.-Трябва да кажеш, че и ти ме обичаш!
Той се доближи до мен и отново ме целуна.
-Обичам те.-каза когато се отдръпна.
Двамата си говорехме още дълго за малки неща. Бях щастлива, защото бях с него и си говорехме.

Събудих се с ужасна болка в гърба. Огледах се и разбрах, че съм още в залата. Предполагам бях заспала предната нощ, но Jonghyun не беше до мен. Явно ме беше завил с якето ми преди да си тръгне.
Зачудих се къде ли е собственика на залата. Никога през живота си не го бях виждала. Не знаех кога заключва, но винаги когато влизах бях първа и винаги когато си тръгвах - последна. Но никога не го бях виждала. Когато поисках свое шкафче от в залата оставих съобщение с молба на дъската със съобщенията и на следващия ден имаше съобщение от него на дъската заедно с ключ за шкафчето ми. Знаех само, че е мъж, защото очевидно мама го познаваше.
Изправих се от земята и оправих измачканите си дрехи. Е, така и така бях в залата...
Реших да танцувам. Бях се притеснила какво ще кажат родителите ми, за дето не се прибрах снощи. А може би не бяха разбрали,  защото аз винаги се прибирах късно и излизах преди да са станали.
Избрах си диск с песни и започнах да танцувам. Очаквах някой да дойде, но после осъзнах, че Taemin няма да дойде, а Kai спомена, че има много тежък график същата седмица. Зачудих се дали няма да се завръщат скоро, но се сетих, че сама няма как да разбера, затова просото се замислих над друго. Мисли, които не исках да обикалят из главата ми.
Дали някога Taemin щеше да ми проговори? Дали някога щяхме да танцуваме заедно? Очите ми се насълзиха и се спрях. Винаги съм искала да танцувам с някого. Цял живот бях танцувала сама и никога не съм могла да танцувам танци с повече от един човек, а някои танци не можеха да се променят за един. И мамка му на танците! Той ми беше приятел, а развалихме приятелството ни толкова лесно. Не, не бях бясна на него, а на себе си. Трябваше да остана и да му обясня. Или пък нищо нямаше да ми навреди да кажа да. Така той щеше да е щастлив, но аз се оказах егоист.
Вратата се отвори и аз бързо изтрих сълзите си. Започнах да танцувам, за да не забележат, че бях плакала, но после видях три тъмни непознати фигури в огледалото и спрях отново. Обърнах се и видях трима стройни мъже със сериозни изражения.
-Lee Soomi?-попита един от тях.
-Да. С какво мога да ви помогна?-попитах.
-Аз съм представителя на Lee Sooman.-представи се един от тях.-Това е мениджъра на SHINee, а това е хореографът, който направи хореографията за новогодишния концерт.-каза той представяйки другите двама.-Тук сме, за да получим личното ви съгласие за да използваме танца ви на новогодишния концерт.-каза той.
-О, да.-сетих се и се успокоих.-Съгласна съм. Кажете къде да се подпиша.-усмихнах им се.
Същия мъж извади договор от куфарчето си и ми го даде. Прочетох го внимателно преди да го подпиша. Вътре главно пишеше, че давам правата за хореографията и, че няма да съдя компанията. Също пишеше, че ще ми изпратят солидна сума за правата.
-И кой ще танцува танца?-попитах.
-Lee Taemin, Kim Jongin и Jung Yunho.-каза хореографът.
-Мислех си, че ще е Eunhyuk.-зачудих се.-Не е проблем, че сте го сменили.-усмихнах им се извинително. Всъщност дори го предпочитах повече.
-Смених ги, защото хореографията му прилягаше повече.-отговори хореографията.
Имаше толкова неща за хореографията, които не знаех. Подхождаше? Аз щях да избера най-добрите танцьори, но тепърва щях да уча за това, а и самия живот щеше да ме научи на много.
-Ние трябва да тръгваме.-каза представителя и се поклони, а мениджъра го последва. Аз също се поклоних и ги изпратих до вратата, но хореографа остана.
-Значи тук танцуваш.-каза той оглеждайки.
-Ами, да.-казах просто.-Извинявай, името...
-Tony Testa.-каза той и ми се усмихна.
-Звучи ми познато...-замислих се.
-Измислих хореографията за Sherlock.-каза той и погледна намръщено CD-то ми.
-О, ясно.-казах и се сетих за хореографията. Независимо какво тя беше една от най-трудните, които да променя за един, без да стоя и да не променям много хореографията. Последното не можах да го изпълня съвсем.
-Мога ли да помогна с нещо?-попитах, защото ми ставаше много  неудобно.
-Не. Просто се чудих как изглежда мястото, където танцува един роден талант.-каза просто той без да ме погледне.
-Р-роден талант!?-изненадах се.
-Много съм чувала за теб от момчетата.-каза той и ме погледна от глава до пети и ми стана още по-неудобно.-Защо не отидеш на някой кастинг?-попита той.
-Аз всъщност се записах на два.-казах.
-Добре.-каза той сякаш на себе си и кимна гледайки огледалата.-Ще ми покажеш ли някой танц?-попита той.
-Ами... Добре...-съгласих се несигурна. Отидох до CD-то и избрах друг диск. Пуснах трета песен и се затичах на мястото си.

Започна Hip song на Rain, но аз отново бях променила хореографията. Това беше от онези мои хореографии, в които влагах всичката си енергия, но бяха невероятно ефектни.
 После към средата на песента се чу гръмотевица и песента се смени на Tarantallegra на Junsu отново с променена хореография.

Когато песента свърши бях толкова задъхана и плувнала в пот, че едва се държах на краката си, но се усмихвах, защото знаех, че съм го впечатлила. Усмивката му го показваше.
-Не е нужно да ме впечатляваш толкова много. Впечатли оценяващите и ще те приемат.-каза той и дойде до мен.-Искаш ли да потанцуваме?-попита той.
Затрудних се в отговора си. Той не беше Taemin и независимо колко исках да танцувам с партньор не успях да се накарам да кажа да. Сетих се когато той ме покани да танцуваме още първия път когато се запознахме и от тогава винаги танцувахме. Запозна ме се с Jongin и двамата бяха неразделни, а тримата танцувахме в хармония, която не можах да разбера. Сякаш беше магия.
-Разбирам.-усмихна се той.-Кой е виновника?-попита.
-Няма виновник.-насилих се да се ухиля.-Защо да не потанцуваме?-казах и донесох кутията с дискове, за да изберем песни, а след това започнахме да танцуваме, но синхрона го нямаше. Той ми показваше какво да направя и го следвах, но мислено не бях там, а и тялото ми ме предаваше. Бях много разсеяна, но преди той да попита какво имаше някой влезе в залата.

Dancing with your heart 23

23

 -Не мога да повярвам, че ме караш да избирам!-извика Jonhyun готов да се изправи и да си тръгне.
-Няма друг начин.-казах тихо.
-Но имаме толкова много неща на главата. Виж, като звезда не мога да излизам с никого.-каза той.
-Не е вярно.-казах с ясен тон и той въздъхна.
-Не, че ми е забранено, но определено имах много проблеми последния път.-каза той и разтърка слепоочията си.
-Мислиш си, че ако някой разбере какво се бе случило вчера, но знаеше, че не сме гаджета нямаше да има скандал?-попитах.
-Това беше заради прилива ми на желание.-извини се той.
-При теб винаги е така.-казах опитвайки се да не се скарам.
-Не може ли да почакаме докато дебютираш?-попита той и се насили да се усмихне.
-Още не са ме приели като трейни, а ти ми говориш за дебют!?-извиках най-сетне.-Ти разбираш ли, че може да дебютирам след 5 години? Или повече. Разбираш ли, че може въобще да не дебютирам?!-извиках и ударих ръцете си в масата.
-Сигурна съм, че ще дебютираш. Ти си много талантлива, повярвай ми.-усмихна ми се той и хвана ръцете ми, за да ме успокои.
-Това не е въпроса. Ако някога дебютирам, ако НЯКОГА това се случи, защо си мислиш, че до тогава няма да си намеря друг?-попитах.
-Не!-стресна се той.
-Не разбирам. Не искаш да съм с друг, но не искаш да съм и с теб.-казах поуспокоена. Нещата ми се изясняваха.
-Напротив. Искам те само за мен.-каза той и погали малкото ми пръстче, гледайки пръстена на него.-И ти това искаш. Пръстена го доказва.-прошепна той.
-Ти не носиш твоя.-казах.
-Напротив, просто сега ставам!-оправда се той.
-Ами на фото сесии? Носи ли го тогава?-попитах го.
-Не, тогава стилистката не ми позволява.-отговори той без да ме погледне.
-Това е символ на връзката, която можем да имаме.-казах. Изправих се и се опитах да сваля пръстена си.
-Не!-спря ме той веднага.-Моля те.
-Давам ти време да решиш дали ще сме заедно или ще ме оставиш на мира.-казах му и не махнах пръстена си от малкия ми пръст.
Оставих го да обмисля решението си и излязох. Намерих останалите в коридора готови да си тръгват и когато ме видяха ме погледнаха неудобно. Явно бяха чули целия разговор.
-И вие ли си тръгвате?-усмихнах им се. Облякох се и си сложих обувките на висок ток, които бях забравила да сменя. Взех чантата си със клина и блузата ми и обещах на Kibum, че ще му върна блузата когато мога, но отказах да ме закарат.
Причината беше, защото отивах другаде. Качих се на метрото и малко по-късно стигнах други общежития. Спокойно се качих по стълбите и почуках на вратата. И ми отвори Minki и когато ме видя лицето му се озари като на дете.

-Нуна!-извика той и ме прегърна.
-Как си, сладур?-попитах го. Беше много по-щастлив от последния път когато го видях и се зарадвах. Той ме пусна вътре и аз свалих обувките си.
-Къде е Dongho?-попитах.
-В стаята си.-отговори учудено той.-Снощи се прибра с насинено око и когато го попитах какво е станало той ми каза да питам теб. Какво е станало, нуна?-попита ме той и нацупи устни. Беше толкова сладък, че не се държах и ощипах бузата му.
-Dongho прибърза ... В танца, който му показвах и падна.-усмихнах му се.
-И се е ударил толкова лошо?-изненада се макнаето.
-Ами явно е прихванал от непохватността ми. Внимавай и ти да не я хванеш.-казах му с насмешка и той се ухили.-Отивам да го видя.-казах му и тръгнах към стаята на Dongho. Той имаше собствена стая, Aron също, а JR, Minki и Minhyun споделяха стая. Мениджъра им спеше във хола.
Почуках на вратата му, но никой не отговори. Почуках отново, но когато не чух отговор открехнах леко вратата и видях Dongho да лежи по корем на леглото си със слушалки на ушите си и сърфираше из Интернет на таблета си. Усмихнах му се и отидох до него. Погалих го по гърба и той скочи, но когато ме видя изненаданото му изражение се промени на нацупено.
-Искаш ли да поговорим?-попитах го.
-Няма за какво да говорим.-измънка сърдито той и погледна кум таблета си, но не си сложи слушалките обратно.
-Сърдитко.-усмихнах се и седнах на земята до леглото.-Не си казал на другите.
-И как да им кажа?! По-добре нищо да не знаят.-каза той.
-Знам, че се грижиш за мен и го оценявам.-усмихнах му се, но той се нацупи и погледна настрани.-Аз също не бих те дала на всяка. Първо бих я опознала, за да разбера какво харесваш в нея, а после... Е това си е твой избор дали ще излизаш с нея или не.-казах, но си помислих, че също като него, ако не я одобрявах нямаше да му дам да е с нея.
-Защо не ми вярваш? Той не е подходящ за теб.-каза ми той и ме погледна притеснено.
-Може би. Но няма как да разбера, ако не ме оставиш. Понякога трябва да направиш грешния избор, за да си сигурна по-късно в правилния. Остави ме сама да се уча от грешките си. Няма всеки момент да си с мен. Трябва да се науча да се справям сама.-обясних му и погалих бузата му внимавайки да не докосна синината на окото му. За разлика от него Jonghyun не се бе сдържал.
-Да, но аз те обичам, нуна. Не искам да те гледам наранена.
-Знам, но така нараняваш и себе си.-казах и той затвори очи борейки се със сълзите си. Аз се изправих на колена и целунах внимателно очите му.

-Добре. Просто... Пази се.-прошепна той. Аз се усмихнах и го прегърнах силно.

-Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря!-извиках щастливо и той заохка, защото го бях стиснала прекалено силно.

Ами останалите? Зачудих се как ще го приемат. Останах с тях, да гледаме филм, защото не можех да си позволя да мисля за решението на Jonghyun. Смях се с тях и се разсейвах докато часовете отминаваха.

-Момчета...-казах и всички се обърнаха към мен. изглеждаха щастливи, че са с мен и се натъжих, че трябва да им разваля настроението.-Какво ще стане, ако се намеря приятел?-попитах. Видях как веднага всички се намръщиха, а Dongho погледна настрани.

-Ами... Това си е твое решение.-каза JR и погледна настрани.

-Сигурен ли си?-попитах и той кимна.-Дори, ако е Jonghyun?-попитах и той сви ръце в юмруци.

-Дори, ако е този задник.-съгласи се той. Minki се сви до мен и сложи глава на рамото ми. 

-Но още ще ни обичаш, нали?-попита ме той.

-Дори повече от него.-усмихнах му се и видях как другите се поуспокоиха.

-Радвам се.-каза Minki и зарови лице във врата ми карайки ме да изтръпна.-Омо! Нуна има гъдел.-каза той и всички ме погледнаха.

-О, не. Не! НЕ!-извиках, но всички ме нападнаха да ме гъделичкат. 

 Късно вечерта момчетата ме изпратиха до вкъщи. Сякаш нищо не се бе променило. Сякаш отново беше лято и още не познавах Jonghyun. Дори не мислех за него, а за прекрасното време прекарано с приятелите ми.

Още на вратата преди да отключа телефона ми звънна. Вдигнах го без да поглеждам, защото очаквах да е майка ми, която се чуди кога ще се прибирам.

-Реших. Къде си?-попита той и ми отне време, за да осъзная, че беше Jonghyun.

-Вкъщи.-отговорих.

-Чакам те в залата. Ела, ако искаш да чуеш отговора ми.-каза той и затвори.

Ръката ми държаща ключа пред ключалката се отпусна до мен, а другата ми ръка прибра телефона ми в джоба. Дари не се замислих преди да се затичам към залата.