Midnight Sun 4

  Забравяйки всички проблеми влязохме в един ресторант и седнахме на една маса. Момчетата поръчаха, понеже нямахме представа от корейска храна. От лявата ми страна седеше Junhyung и аз се обърнах към него.

-Благодаря за разговора по телефона.-усмихнах се.

-Няма проблем.-усмихна се и той.-Doojoon е много добър лидер, но понякога не може да сдържи чувствата си и да запази хладнокръвие.
Двамата поговорихме и открих друга негова страна. Очевидно извън сцената харизматичния и самоуверен рапър беше сладък и тактичен. Разговаряхме и открихме общи интереси, включително Bon Jovi, един от любимите ни певци.
Когато храната пристигна двете с Фея се развълнувахме най-много и грабнахме клечките за ядене. Огледах непознатите ястия и се зачудих от къде да започна.
-Кажете ми кое точно е прочутото кимчи, за което винаги чувам в драмите?-попитах и момчетата се засмяха.
Junhyung посочи със своите клечки едва скривайки смеха си. Докато опитвах от различните неща забелязах как Hyunseung от дясната ми страна сочи с клечки яденето и сякаш му правеше комплименти. Не можах да не се засмея и той ме погледна изненадано.
-Извинявай, Hyunseung oppa.-извиних се, но той поклати глава.
-Няма нищо.-усмихна се той-Храната е много добра. Харесва ли ти?-попита той.

-Много.-отговорих с усмивка.-Не мога да повярвам, че съм пропускала такава храна толкова много време.-допълних и се засмях.

Не можах да не забележа как докато с Hyunseung си говорехме Yoseob ловко отмъкна храна от чинията на му, но никой не показа заинтересованост.

-Не знаех, че си такъв лакомник.-казах на Yoseob.-Защо взимаш от Hyunseung?-попитах.

-Защото е най-малко вероятно той да ме нарани, ако взема от него.-отговори с голяма усмивка той.

-Не ти ли стига твоята порция?-попитах изненадана. Yoseob най-много от всички изглеждаше като че ли не яде много.

-Всъщност той яде много. Той може да се почувства сит само след като е изял една купичка ориз, ramyun и седем наденички.-обясни ми Hyunseung и аз се засмях.

Фея и Dongwoon също се забавляваха и реших да не се намесвам. Нещата между тях изглежда вървяха много добре и си отдъхнах.

Когато излязохме от ресторанта навън вече се стъмняваше и в главата ми изскочи една единствена мисъл.

-Къде да ви заведа сега?-попита се Yoseob оглеждайки наоколо.

-Хотел.-казах-Още не сме си намерили стая.

-Права си.-съгласи се Фея прегърнала ръката на Dongwoon.

-Можете и да останете в общежитието ни, но не мисля, че има много място...-започна Doojoon.

-Достатъчно проблеми ви създадохме.-възразих, въпреки злобните погледи, които Фея ми изпращаше.

-Аз нямам нищо против.-каза тя.

-Общежитието им е достатъчно претъпкано с шестима, не им трябва още двама.-казах и и се обърнах към останалите и се усмихнах измисляйки оправдание.-Кой може да откаже от руумсървис.-усмихнах се и другите кимнаха.

Момчетата ни закараха до един хотел с приемливи цени и останаха с нас за да видят стаята ни. Цената беше малко висока, но си заслужаваше щом влязохме в стаята ни с Фея. Двете легнахме на меките ни легла и едва не забравихме за момчетата в стаята ни.

-Ако сте изморени ще ви оставим.-чух смутено да казва Junhyung и веднага се изправих.

-Няма проблем.-усмихнах се.-Можем да си поговорим още малко. Освен, ако нямате някакъв ангажимент...-довърших.

-Имаме интервю сутринта. Но не можем да оставим гостенките си да скучаят, нали така?-отговори Gikwang.

-Какво сте намислили за развлечение?-попита Фея лягайки по корем и повдигайки се на лакти, за да вижда момчетата. Игривата и усмивка не се махна от лицето й докато срещна с очи Dongwoon, който също й се усмихна.

-Мислим утре да ви разведем из Сеул. Както вие ни разходихте из Ню Йорк.-отговори Gikwang.

-За това стойте сутринта в хотела, докато не ви се обадим.-допълни Doojoon и седна на леглото до мен.

-А какво ще правим сега?-попита Фея.

-Какво ще кажете за една игра на карти? Покер?-попитах и отворих раницата си изваждайки от там един пакет.-Можем да залагаме със соленки.-обясних.

-Не знам правилата.-каза Yoseob.

-Няма проблем. Ще ти обясня.-усмихнах се.

-Не става. Двамата с Dongwoon винаги пропускат да играят с нас, защото не знаят правилата на играта.-каза Doojoon.

-Ами някоя друга игра...-замислих се, но Dongwoon ме спря.

-Yoseob не го бива в игрите и не може да губи.

-А караоке?-попита Фея. Yoseob веднага се усмихна и закима щастливо. Защо ли не се учудвам?

До късно всички пяхме и скачахме на леглата. Не пропуснахме и да поръчаме неща от руумсървис, разкарвайки служителите цяла нощ. Когато беше прекалено късно момчетата си тръгнаха, а ние с Фея си легнахме изморени от пътуването и часовата разлика.

Не сънувах нищо от изтощение, но сутринта първата ми мисъл беше за приключението, което ме очакваше с момчетата из Сеул.

Този път беше кратко знам. Но следващият път ще има обиколка из Сеул и няма как да не на пише дълга изстория. Осъзнавам, че може да не познавате героите, за това ще кача техни снимки.

Като започнем с лидера Doojon:

Gikwang или са среща намисан и Kikwang:

Junhyung:

Dongwoon:

Yoseob:

Hyunseung:

Много са сладки, нали?

Сестра ми също чете историята и ме кара да избера някой и за Джоан, но е много трудно. Не знам кой да избера.

Всички са толкова сладки и ми се иска да се откажа.

Може да дадете и вие идеи, много ще ми помогне. Моля помогнете. Ще съм ви много благодарна.

А за благодарност аз ще се опитам да поствам по-често и да не правя много грешки.

Това е от мен. Чао и да следващата част!

Midnight Sun 3

-Да, при нас е.-отговорих.-Ще се погрижим за него не се притеснявай.-заслушах се в слушалката докато Doojoon притеснено и изнервено говореше нещо на корейски после продължаваше на английски толкова бързо, че едва разбирах нещо от акцента му.-Утре ще го заведем да си купи билет и лично ще го изпратим, за да сме сигурни.-допълних. После чух шумолене и въздишка.

-Ще ти превеждам.-каза някой и ми отне време да разбера, че е Junhyun. Той не говореше много, както и Hyunseung и ме изненада да чуя гласа му.-Иска да му купите билет възможно най-скоро.-започна той и замълча докато чувах изнервения Doojoon.-Иска да дойдете с него, за да не се притеснява.-допълни той несигурно.

-Какво?-попитах изненадано.

-Това каза.-отговори той.

-Не мога просто така да си тръгна. Фея също и тя има работа, която не може да изостави.-започнах да обяснявам.

-Не я слушай, винаги мога да кажа, че отивам на проучване!-извика Фея, която до сега стоеше до Yoseob и го успокояваше.

-Ти нямаш ли си работа?-попита Gikwang и разбрах, че телефона е на високоговорител.

-Свързано е с бившия ми приятел, беше ми шеф и напуснах щом ме заряза.-отговорих с въздишка.

-Ние ще уредим билетите. Просто го доведи тук.-каза по-успокоен Doojoon.

-Добре, само се успокой. Ще се обадя когато купя билетите.-предадох се и затворих.

Когато обяснихме всичко на Yoseob, решихме да се приберем в къщата ми и да се опитам да се свържа с някой от приятелите му докато най-накрая, след цял ден успяхме да се свържем с Doojoon, което разбира се щеше да ми струва нечовешки много, но това беше без значение.

Когато разговорът приключи, оставих телефона на масата с въздишка. После седнах до Yoseob и разтърках слепоочията си.

-Беше ли много сърдит, hyung?-попита той. Аз усетих притеснението в гласа му и се обърнах към него с лека усмивка. 

-Той просто се притеснява за теб.-отговорих.-Не се притеснявай ще купим билети за трима ни и ще отидем заедно в Сеул.-опитах се да го утеша.-Нали Фея?-попитах и се обърнах към нея, докато тя говореше по телефона си.

-В момента го уреждам.-отговори тя щастливо.

-Съжалявам за притеснението.-извини се той и погледна надолу.

-Не съжалявай. Погледни го от моя страна, колко често се случва на един фен да се срещне по този начин с любимците си и да може да им помогне.-продължих и сложих ръка на рамото му.-Пък и много искам нещо което да промени ритъма на живота ми, след като се разделих с приятелят ми.-допълних.

-Така и не разказа какво точно се е случило с него.-каза любопитно Yoseob.

-Защото няма какво да се разправя.-засмях се горчиво.

-Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.-каза той.

-Не, не е тайна. Просто ходих с едно момче, което се оказа прекалено предпазлив, не ми позволяваше да се виждам с приятелите и дори с родителите ми. Командваше ме до такава степен, че настоя да работя при него, за да ме държи под око постоянно. Не разбирам как но просто му омръзнах и ме заряза. Няма значение, сега се чувствам по-добре, свободна и щастлива.-разказах на кратко и се усмихнах.

Yoseob кимна и съвсем скоро започна да се шегува както винаги разведрявайки ни. Когато Фея ни запази билети за следващия ден решихме да си лягаме и тя си тръгна оставяйки ме с него. Аз приготвих стаята му, но той реши да остане с мен докато си приготвям багажа и да си говорим.

-Утре ще пътуваме много, трябва да поспиш.-казах с лека усмивка.

-Няма проблем, още не съм свикнал с часовата разлика.-отговори той.

-Фея наистина си пада по Dongwoon, не му казвай, че тя ще ме убие.-засмях се.-Но ще ми помогнеш много, ако ми кажеш ако той също я харесва. Не искам тя да се нарани.-обясних и той кимна.

-Разбирам, но не мога да ти кажа. Просто ги остави да се оправят сами.-каза той с усмивка и се приближи сякаш не искаше да чуе друг какво ще каже, въпреки, че нямаше никой в цялата къща.-А ти харесваш ли някой от групата?-попита той и аз се засмях.

-Това не е честно.-казах, но после отговорих.-Харесвам ви всички. От както ви опознах, е колкото е възможно, ви харесвам всички.-отговорих.-Как е възможно да питаш, все пак ви познавам от скоро.-усмихнах се прибирайки дрехи в куфара си.

-Много от феновете ни си имат любимци и се запитах дали си от тях.-отговори той.

Когато приключих с приготвянето на багажа си казах лека нощ на Yoseob и си легнах. Изненадващо заспах бързо. Може би бях прекалено изморена, за да се притеснявам за пътуването на следващия ден.

Сутринта ме събуди алармата на телефона ми. Изненадващо Фея не беше в стаята ми и сама избрах дрехите си - тениска, дънки и кецове. Нищо претенциозно, което нямаше да се хареса на моята вярна приятелка, но исках да пътувам в удобни дрехи. Все пак това беше 15 часово пътуване.

Събудих Yoseob, който се събуждаше много трудно и ми отне време. Докато той се приготвяше аз приготвих на бързо закуска и двамата я изядохме докато чакахме да стане време да тръгваме. Помислих си, че Фея ще ни чака на летището, но малко преди да тръгнем тя влетя в кухнята забързано.

-Успах се.-каза тя.

-Така ще е като предната вечер спа само няколко часа.-скарах и се и тръгнах към коридора, Yoseob следвайки ме.

-Какво си облякла?!-попита тя.

-Дрехи.-отговорих.

-Отиваме в Корея със звезда и носиш изтъркани дънки и тениска на Queen?!-попита тя.-С тези стари кецове.

-На мен ми харесва.-усмихна се Yoseob.

-Благодаря.-усмихнах му се и излязох от къщата. Куфарите ни бяха прибрани в колата ми, освен този на Фея, който тя мъкнеше зад себе си на колелцата му.

-Каква е Корея, Yoseob?-попитах го докато чакахме да отлетим. Той седеше до мен, докато Фея се разполагаше на две свободни седалки пред нас.

-Ще видиш.-каза той с усмивка.-Не се притеснявай.

-О, тя не се притеснява за това, никога не е пътувала със самолет до сега.-каза Фея от предната седалка.

-Всичко ще е наред.-увери ме той и се опита да ме разсейва през целия път, което си беше много и отценявах усилията му. Но когато филма, който гледахме свърши аз го погледнах видях и видях, че спи дълбоко. И той беше човек все пак.

-Двамата много се разбирате.-каза Фея, която се беше обърнала назад, за ни вижда.

-Мисля, че станахме добри приятели. Двамата много си приличате. Опитвате се винаги да ме развеселите.-казах с усмивка погледах спящото му лице.-Но и той се притеснява какво ще стане когато се прибере у дома.

-Е, той е голямо момче вече. Може сам да се оправя.-каза тя.

-Те са му като семейство, нормално е да се тревожат за него.-отговорих.

-Може просто да се тревожат за провалените графици.-пошегува се тя и аз се засмях тихо.

На летището вече ни чакаха останалите от Beast заедно с купища фенове и репортери. Тогава вече се притесних за дрехите си, но задържах хладнокръвие и спокойно последвах Yoseob до приятелите му, казаха си по едно здравей и тръгнахме към изхода, където ни чака един ван и трябваше да се съберем по четирима на на места за трима, което не беше много удобно. Тогава нещата се промениха когато Doojoon удари главата на Yoseob.

-Ох, това заболя!-оплака се той.

-Знаеш ли какви проблеми ни създаде?-попита Doojoon.

-Не му се карай, моля те.-помолих.-Ъм...oppa.-допълних. Предположих, че трябва да говоря по-формално когато съм в Корея. Както се казва "Когато си в Рим, прави като римляните.".

-Остави го, ще му мине след малко.-усмихна се Gikwang.

Не мина много време от пътуването, докато Doojoon, не проговори отново.

-Ял ли си?-попита той.

И просто така всичко мина по старо му.

-Искам да покажа добрите места за хранене на Фея и Джоан.-усмихна се Yoseob.

Midnight Sun 2

Вечерта мина непоносимо бавно и аз не успях да спя спокойно мислейки за любимата си група. Фея остана да спи в къщата ми в гостната, защото искаше да е сигурна, че ще изпълня обещанието си, че ще нося правилните дрехи и ще кажа правилните неща. Тя също имаше проблеми със съня, защото до късно се чуваха песни на Beast пуснати от лаптопа и.
Не помня кога съм заспала, но се събудих когато усетих някакъв плат на лицето си. Махнах го и разбрах, че е една от роклите ми. Огледах стаята и видях Фея да ровичка из гардероба ми и да изхвърля част от дрехите на леглото ми.
-Колко е часът?-попитах.
-Събуди ли се поспаланке? Отиди да си измиеш лицето и зъбите. Ползвай моя крем за лице, за по-блестяща и чиста кожа.-каза моята приятелка без да се обърне. Разглеждаше внимателно една синя тениска със смешен надпис и черен потник с дълбоко деколте. После хвърли разсеяно и двете на леглото и продължи с други две тениски.
-Защо ми е крем?-попитах.
-Как така защо?! Виждала ли си кожата на корейките? Няма да ги оставим да ни засенчат!-отговори тя, но този път се обърна към мен. Изглежда приемаше нещата много на сериозно.
Аз въздъхнах изморено и реших да я оставя да прави каквото си иска и послушно да следвам съветите и. Все пак не исках да започвам деня си с лошо. Нищо не можеше да се обърка, ако слушам съветите и. Не случайно работеше в модно списание.
Измих си лицето и зъбите, след това използвах крема на Фея и когато бях готова се върнах в стаята си и видях каки дрехи ми беше приготвила. Беше светло синя дълга тениска, клин с разноцветни петна в синьо, зелено, сиво и бежово и синя лента за коса. Докато ми къдреше косата си сложих подготвените от нея позлатени гривни и прибрах нещата си в черната кожена чанта.
Фея носеше бяла тениска и синя на бели точки пола с висока талия, комбинирана с бледо розов широк колан, същия цвят чанта и обувки на висок ток. Вече си беше накъдрила косата и направила грима. Докато аз ощсе опитвах да направя моя както тя ми беше обяснявала.
-Кога въобще заспа?-попитах я.
-Не съм спала.-отговори усмихната тя съсредоточена върху косата ми.
-Пак ли?-попитах. Фея имаше навика от много малка да пропуска да спи цяла вечер от нетърпение. Когато бяхме на училище това не и се отразяваше много добре в началото, но след време свикна до такава степен, че не и личеше.
Когато обух черните си сандалети вече бях готова за нови приключения. За разлика от Фея аз носех обувки без ток, защото в противен случай  не издържах да вървя дълги разстояния.
Вечерта бях звънала на Doojoon , за да се разберем кога да отидем до хотела. Обадих му се отново преди да откарам колата до хотела им, за да ги предупредя, че идваме.
-Изглежда не се притесняваш да говориш с него по телефона.-каза Фея усмихната.
-Момчетата говорят толкова спокойно и приятелски, че дори не се замислям преди да кажа нещо.-отговорих също с усмивка.
Момчетата вече ни чакаха във фоайето на хотела готови за приключения. Казахме си здравей, и се заговорихме като за начало докато някой не попита.
-Къде ще отидем първо?
-В зоопарка.-отговорих. Имах достатъчно време цяла нощ на обмисля кое място и кога да посетим.-Най-близо е.-допълних.
Когато пристигнахме в зоопарка в Бронкс всички до един се почувствахме отново като деца разглеждайки наоколо забавлявайки се. Хей, може да сме на по 21-23, но детското в нас не се беше променило. Ето това ни сближи още повече с Beast. Фея се преструваше, че не може да върви с обувките, за да хване вниманието на Dongwoon, което беше един от обикновените и номера. Той като джентълмен и помогна и те бързо се сприятелиха.
Когато си поехме дъх опрашихме до втората забележителност - Бродуей, което се оказа не по-малко изморително, но решихме да посетим още едно място преди да седнем и да си починем. Разгледахме музея "Мадам Тюсо", където и аз самата посетих за първи път и видяхме уникалният интерактивен кино-театър 4D.
Когато излязохме телефонът на Фея иззвъня и тя вдигна намръщена. Когато свърши разговора тя се обърна към мен с раздразнено изражение.
-Беше шефа. Иска да свърша една работа.-каза тя.
-Но днес си в отпуска.-оплаках се.
-Знам, но тъпата Кайла не е свършила работата си отново.-отвърна тя и тръгна към едно такси.-Ще се видим довечера!-извика тя и помаха за довиждане на момчетата.
-Какво стана?-попита Yoseob.
-Оказа се, че ще довършим екскурзията без Фея.-отговорих.
Отклоних мислите си, че съм сама с Beast и продължих ролята си на екскурзовод.
Разбира се едно посещение в Ню Йорк не е пълно, докато не опиташ хот-дог! Заведох ги на мястото с най-добрия хот-дог, където два и напитки струват по 5 долара. Момчетата останаха доволни, което ме зарадва. За това веднага след като си починахме продължихме обиколката на забележителностите.
Стигнахме до лудия и шумен Тайм Скуер, където между 34-та и 59-улица оставих момчетата да пазаруват, а после стигнахме пето авеню и разгледахме градската библиотека „Рокфелер” и катедралата „Свети Патрик”. Показахме 82-ра улица, където се намират голям брой музей и за това я наричат ”милята на музеите”, но нямаше време да ги разгледаме.
В близост на пресечката с 34-та улица се намира и Емпайър Стейт Билдинг, където беше нашата следваща спирка. "Момчета, това е първата сграда в света с над 100 етажа." споделих с тях, което беше единственото нещо, което помня след първото ми посещение на сградата.
Последната спирка беше Статуята на Свободата, където за спомен всички си купихме малки статуи на свободата като висулки за телефоните ни и дори взех една за Фея.
За вечеря отидохме в един от любимите ми ресторанти с най-добрата италианска храна. С момчетата поговорихме още малко когато ги връщах в хотела им. През целия ден имахме достатъчно време да се опознаем и да се отпусна между тях нацяло. До края на вечерта си говорехме като стари приятели.
-Значи се прибирате утре?-попитах.
-Да, утре сутринта.-отговори Gikwang.-Трябва да си разменим телефоните и имейлите.
-Това не е лоша идея.-съгласи се Doojoon и извади телефона си. Написа нещо и скоро получих съобщение на телефона ми със имейлите на момчетата.-Ще ни пишеш, нали?-попита той.
-Няма ли да преча?-попитах.
-Може да не ти отговорим веднага, но щом имаме време ще ти пишем.-отговори Gikwang.
Когато стигнахме паркинга на хотела и колата ми трябваше да се разделим. Казах си довиждане с всеки един и преди да вляза в колата се спрях.
-Какво ще кажете утре да ви  изпратя на летището?-попитах карайки всички от момчетата да се усмихнат.
-Това е страхотна идея.-зарадва се Gikwang.

Когато влязох в хола на къщата си Фея вече ме чакаше на дивана. Аз седнах до нея уморено и въздъхнах.
-Е, разказвай.-веднага помоли тя.
-Нямаше да е нужно да ти разказвам, ако не ни беше оставила.-казах раздразнено.
-Имах работа.-оправда се тя.
-Добре те познавам. Да не говорим, че Кайла е в майчинство.-казах.
-Хвана ме.-усмихна се тя.-Е, разказвай. Dongwoon пита ли за мен?-попита тя.
Аз се засмях и започнах да разказвам. Не можех да отговоря точно на въпроса и, защото когато говореше с мен беше по други теми, но и не го разбирах повечето от времето, когато говореше корейски.
На следващия ден закъснявахме, защото ни отне повече време да се приготвим по желание на Фея и влязохме тичайки в сградата на летището. За пореден път се опитвах да звънна на Doojoon, но телефонът му беше изключен. Стигнахме до таблата и проверихме за обявяване на полетите. Полета от Ню Йорк до Сеул - отлетял.
Двете с Фея въздъхнахме недоволно и се обърнахме с клюмнали глави към изхода. Толкова бяхме разсеяни, че не чухме когато някой ни викаше името. Докато не го видяхме да тича към нас. 
-Yoseob, какво правиш тук?!-попитах изненадано.
-Търсих ви. Не искам да отлетя без да си кажа довиждане с вас.-отговори той задъхано.
-Но самолета вече отлетя.-казах.
-Какво?!-попита изненадано Yoseob.

Midnight Sun

 Нова глава в живота ми започна. Да, той ме заряза, защото му бях омръзнала, но и на мен ми беше омръзнало от връзката ни. Беше ми омръзнало да жертвам всичко, за да може той да е доволен.
Първото нещо, което направих като се прибрах беше да потърся kpop песни, които бях пропуснала последните няколко месеца. Солото на Hyunseung - Troublemaker, новата група B.A.P, Big bang с Blue, Bad boy, Fantastic baby и Monster. Shinee - Sherlock! Бях пропуснала толкова много! И защо? Заради него, той мразеше kpop и ме накара да ги забравя. За песните, тениските и аксесоарите на любимите ми изпълнители, махна и плакатите от стаята ми, но аз ги запазих тайно под леглото. За жалост той ги намери и ги изгори пред очите ми. След тази случка му забраних да доближава стаята ми, но това помогна малко. Огънят освети задния двор на къщата ми и мислите ми. От тогава връзката ни започна да не върви добре, но се опитах да я задържа и глупаво се убеждавах, че ще се промени.
До деня, в който реши да ме зареже просто, защото му омръзнала връзката ни. Аз му бях омръзнала, въпреки всичко, което бях пожертвала. Диетите, които пазих, за да съм в идеалното тегло, както той искаше; почти изчезналите връзки с приятелите ми и семейството ми; кучето ми, което изпратих в приют, само, защото той мрази кучета.
Докато разглеждах почти забравените сайтове моята стара приятелка, която остана с мен през всичкото това ми звънна по телефона.
–Получих съобщението ти. Знаеш какъв е шефа ми и, за това ти звъня чак сега. Добре ли си?-попита тя притеснена.
-Разбира се, чувствам се супер!-извиках зарадвана от другата страна на линията.
-Слава богу, помислех си, че ще те утешавам за глупости!-успокои се тя с въздишка.
–Хей!-пошегувах се и двете се засмяхме. Това беше типичната Фея, винаги можеше да ме разсмее. Фея беше прякора на Рина, който самата тя си беше измислила. Заедно бяхме в детската градина когато се запознахме и тя се представи първо с прякора си. "Наричай ме Фея, защото аз имам дарбата магически винаги да разсмивам хората."
-Е, какво ще кажеш за време само за нас двете. Да отпразнуваме, какво ще кажеш Джо?-попита тя.-Пица?
След диетите и всичко пицата беше нещото, което исках най-много. Фея ме познаваше достатъчно добре, за да знае.
-Разбира се! Да се чакаме в пицарията на улица "Луустър".-отговорих и затворих.

Мисля, че е време да се представя. Казвам се Джоан, на 22 съм, живея сама в Ню Йорк и единствената ми подкрепа до сега и за напред си остава най-добрата ми приятелка Рина. Семейството ми живее в Чикаго, освен брат ми, който пътува постоянно света като мечтателя какъвто беше. Пицарията на улица "Луустър" беше не само пицарията с най-добрата пица, но и пицарията с най-добрите служители. Говоря така, защото те не бяха само добри в работата си, но и се сприятеляваха с хората лесно и печелеха много редовни клиенти. От години беше единствената пицария, за нас двете с Фея.
Когато пристигнах имаше много хора по улицата и реших да огледам. Може би се заснемаше още един филм по улиците на Ню Йорк. Когато разбутах хората на мястото, където се беше събрала най-голяма тълпа и започнах да скачам, понеже бях ниска, видях две момчета да си говорят. Единия имаше синьо-лилава коса, а другия с наситено червена. Реших, че бих запомнила момчета с такива коси и реших да вляза в пицарията. Вътре вече ме чакаше Фея с огромна усмивка.
-Видя ли лудницата навън? Мисля, че снимат филм.-казах когато седнах на стола пред нея. Не си направих труда да поръчам, понеже знаех, че Фея се е погрижила за това.
-Не точно.-отвърна тя още с огромна усмивка. Знаеше нещо.
-Какво знаеш?-попитах.
-Ще видиш.-изпя тя и отпи от колата си. После избута второто шише пред нея до мен.

Не мина много докато разбера каква е тайната. Скоро в пицарията влязоха 6 невероятно красиви и невероятно познати момчета. Веднага познах момчетата с червената и със синята коса, но видях лицата им когато ни подминаха с Фея и седнаха на масата зад нас - бяха Hyunseung и Junhyung! Зад тях бяха Doojoon, Dongwoon, Gikwang и Yoseob - момчетата от най-любимата ми kpop група някога - BEAST! Всички бяха с променени прически и заради това не ги познах веднага, но това бяха те!
Обърнах се недоумявайки към Фея, която открито се смееше и не се притесняваше от раздразнените погледи на другите хора в пицарията. Тя познаваше kpop колкото и мен и също беше фен на Beast.
-Трябваше да си видиш лицето!-каза накрая тя и се успокои.
-Трябва да ми обясниш всичко.-поправих я.
-Добре, това е лесно. Beast снимат музикален клип тук на нова песен от новия им мини албум.-каза на един дъх тя, после си пое дълбоко дъх и отпи глътка от колата си.
Аз се обърнах към тях, срещнах погледа на Yoseob, който ми се усмихна и аз веднага се обърнах напред засрамена и изчервена.
-Не трябваше да говориш толкова силно. Мисля, че ни чуха.-прошепнах и понечих да погледна отново към тях, но Фея ме стресна.
-Или сама се издаде като се обръщаш към тях.
Е, да си признаем, трудно е човек да отдели поглед от тях. Присторих се, че гледам през прозореца, но веднага щом Фея отхапа от пицата си аз погледнах към тях отново. Този път никой на ме хвана, всички си говореха и се смяха.
-Защо просто не отидеш при тях?-попита моята вярна приятелка.
Всички, освен нея. Тя много добре знаеше, че ще се опитам да ги погледна отново.
-Няма да е възпитано.-отвърнах и я погледнах тъжно.
-Днес е твоят ден! Не искам да съжаляваш за нищо повече!-каза щастливо тя и се изправи рязко.-Ако ти не отидеш аз ще се справя сама.-ухили се тя и отиде до тяхната маса.
-Извинете ме за притеснението ми, но приятелката ми ви е голям фен, но се срамува да дойде.-започна тя с правилен и отчетлив английски като на дама, за да може момчетата да я разберат.-Днес приятелят й я заряза и се опитвам да я развеселя.-допълни тя.
-Няма проблем, можете да се присъедините на масата ни, ако искате.-отговори Gikwang с лека усмивка. Почувствах се много неудобно и се свих на мястото, но Фея лесно ме издърпа и избута между Doojoon и Dongwoon и седна между Yoseob и Hyunseung.
-Съжалявам, че се натрапвам.-извиних се и погледнах надолу към масата свита като дете, което съжалява, че е изяло бисквитка без позволение.
-Няма проблем. Винаги се радваме когато срещнем фен, дори тук, толкова далеч от дома.-отговори Doojoon.
-Сигурно е трудно с промените.-казах като погледнах към него, но все още свита.
-Трудно? Още не мога да свикна с часовата разлика.-отговори Yoseob от другата страна на масата.
-Той най-трудно се приспособява към това.-каза Gikwang и се засмя.
Момчетата от групата се оказаха много разговорливи и аз се отпуснах бързо разговаряйки с тях. За жалост времето отлетя бързо и те трябваше да си тръгват.
-Последна молба, може ли автографи?-попита Фея преди момчетата да станат от масата.
-Разбира се.-усмихна се Gikwang, който изглежда беше най-разговорлив от тях и дори от Фея.
Всеки все по една салфетка и написа по нещо, после ги подадоха на Doojoon, а после и той на мен, но не ги пусна веднага. Аз го погледнах изненадано.
-Само, ако ни разведете утре из града.-каза той и Фея се засмя. Аз се изчервих и кимнах срамежливо.-Добре, името на хотела и телефона ми са написани на салфетката.-каза той догато пусна салфетките и се изправи. Другите момчета го последваха, след като казаха довиждане и започна да да си говорят нещо на корейски смеейки се.