Този път той ме изненада. Не, защото той ме прегръщаше и ме беше целунал по бузата, не това го правеше по принцип, а защото той се беше прибрал толкова неочаквано. Той имаше ключ за апартамента ми, както аз за къщата му(огромна на два етажа), но до сега той не ме беше изненадвал така.
-Кога се прибра?-попитах вместо всички въпроси, които ми се въртяха в главата.("Защо ме целуна?" "Защо вършиш всичко това?" "Мисли ли за мен?" "Ще ме целунеш ли отново?")
-Току що.-отговори той.
-Защо не ме предупреди?-попитах.
-Исках да те изненадам.-отговори той.После започна да ровичка из джобовете си-Искам и да ти дам нещо.-продължи той и ми даде една сгъната бележка. Взех я и я разгънах с любопитство.
Можеше да е опаковка от дъвка или билет до Париж. Толкова произволен беше той.
На листчето имаше само пет думи изписани с неговия почерк:
"Ще бъдеш ли моя приятелка?"
Семпло, но оригинално и най-милото нещо, което бе правил за мен. Толкова дълго исках да чуя тези думи, толкова пъти си представих различни варианти на този момент, че не знаех как да отговоря.Погледнах изненадано към него. Очите му се смееха и той едва се сдържаше да не се засмее на изражение.
-Е?-попита той.
Не можах да намеря думите, или дори гласа си и реших да направя това, за което копнеех от години. Увих ръцете си около врата му и го целунах. Когато той отвърна на целувката ток премина през цялото ми тяло и се почувствах като на седмото небе.
Когато се отдалечихме той бутна пред лицето ми една роза с някакви листчета закачени на нея.
-Това е другият подарък.-каза той.Листчетата бяха билети за до Русия, защото той знаеше колко много искам да я посетя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар