13.09.2011 г.

4 Days worth of rock

Миналата седмица в Ямбол,парка беше доста по-посещаван от обикновено.Не е само,защото са изсекли 40% от дърветата,а зареди „ЯМБОЛ БИРФЕСТ 2011”.Да и аз бях там.4 вечери от определените 6.Причината е,че някои от концертите не си заслужаваха присъствието.
(В последния момент промениха малко реда и откриха Ахат)

Ахат

Хайде да започнем от началото.С две приятелки се уредихме да отидем на концерта.С Джесика тръгнахме от Каргона пеш,а Мишето щеше да ни дойде по-късно от Бенковски.Когато стигнахме имаше доста хора,а тепърва щеше да се изсипят още много хора.
Спряхме се на близо до сцената и зачакахме.Тогава още не знаехме,че концерта ще започне в 21 и нещо,а пристигнахме в 19.Докато чакахме Мишето видяхме доста познати,а една от тях се присъедини към компанията ни .
(Това е снимка на мен и момичето,което срещнахме в парка.Казва се Живомира,тук гледаме китарата,ако се питате и снимката я намерих в сайт,който отразяваше събитието.)


Концерта,както казах започна доста късно,а и нямаше група,а дуо.Не изпълниха песни на Ахат(освен „Черната овца”,но нали знаете – без нея не може),но избора на песни не беше лош.Звукът беше лош,но не останахме много разочаровани.


Ямбол Рок Бенд

Вторник беше съвсем различно нещо от Понеделник.Същия ден ходих в Гърция и Турция и не можах да се уредя с някой да отидем на концерта.
Когато доближихме Ямбол се обадих на единственото момиче,на което имам телефона и,което би отишло с мен на концерта,но тя отказа.Още по-забавно беше,че ми падаше батерията на телефона(това е важен фактор за по-късно).Моите ме оставиха пред парка още преди да сме се прибрали у дома.
Дълго време просто се шляех и чаках да започне концерта.Когато започна разбрах защо хората не ходят сами на концерт.Въпреки,че звукът беше по-добър от вчера,че цялата група беше на сцената,че пускаха готини песни и всичко останало,което забравям да напиша си умрях от скука!На всичкото отгоре някакво си пиянде си изля питието в краката ми!Към 22 часа трябваше да посрещна една приятелка на спирката.Затичах се към спирката,защото закъснявах и видях…празен автобус.Обиколих го ама няма никой!Изваждам телефона си за да звънна на момичето и гледам,че тя ми писала SMS,в който пише да не ходя да я посрещам!Телефона ми сам си спрял вибрацията и хич не съм разбрала!
Останах още 1-2 минути на концерта и си тръгнах.Няма да ви описвам какво е да се прибираш сам о непрогледен мрак,след като майка ми ме наплаши…

Ямбол Project

Прескочих два дни,които нямаше пак да ми харесат и дойде време за концерта на една от любимите ми Ямболски групи!
Денят ми не беше никак добър.Излязох с братовчедка ми и сестра ми,те взеха и се наговориха срещу мен.Като се прибрахме се скарах със сестра ми,защото е ми се миха чиниите.Бързо изхвърчах о вкъщи още в 17 и нещо!Няма да споменавам колко по-лошо ми стана като ми се развали mp-4-ката ми.Шляех се из парка и докато търсих свободна скамейка да седна видях една друга приятелка и се натрапих на нея и приятелите й.Веднага ми стана неудобно и офейках.
Прескачам около час когато Джесика ми звънна и ми каза,че размислила и ще дойде.Зарадвах се и тогава вече късмета ми се усмихна поне за малко.Концерта беше супер както очаквах от групата,но не можах да взема автограф от вокалиста както последния път,защото трябваше да си тръгваме малко преди края на концерта.Само защото по средата на концерта раздаваха награди доооста дълго време.

Силует

Всъщност а тази група мислех да не ходя.Нямаше с кой!Но родителите ме просто ей така ни звъннаха със сестра ми и казаха да се приготвяме за концерта.
Понеже беше събота или защото това беше първият концерта на групата в Ямбол имаше много малко хора.Аз не посмях да стоя пред сцената сама и стоях на маса с родителите ми,техни приятели и сестра ми.Обаче,о време на време ходехме да видим от близа групата,а те се оказаха доста добри.За жалост скоро трябваше да си тръгваме…

Искам да пишете коментари!Важно е за мен да драснете поне един ред и да кажете мнението си за глупостите,които пиша!Няма да публикувам без един свестен коментар!

8.09.2011 г.

Две публикации за един ден!

Да знам…Но понякога и такива чудеса се случват :D
Ще кача няколко снимки.Първата е на една актриса.Поиграх си с Photoshop.


Това e снимкa на временната татуировка,които направих на плажа преди време.Сестра ме сама се съгласи.


Това е от мен за сега.

I wish that I could fly,
 way up in the sky,
Like a bird so high,
Oh I might just try,
Oh I might just try.

От писателката 4


4

Събудих се и въздъхнах дълбоко.Първи ден в колежа…Учене беше първата ми мисъл.Да…мъчение…Отново!Мразех да ставам рано и за това и не бях в настроение.

Влязох в хола още по нощница и се прозях силно.Когато отворих очите си видях Шон и още три момчета да ме зяпат.

Момчето,което седеше на фотьойла и най-близо до мен,беше с кафява коса и зелени очи.

Момчето от дясно на едната табуретка имаше руса коса и зелени очи.

Шон стоеше на дивана пред блондина,а до него седеше червенокос със кафяви очи.

-Добро утро!-усмихнаха се те и поздравиха едновременно.Аз изръмжах и без да им кажа нещо тръгнах към банята.

-Груба е.-каза някой от тях.

-Явно не е ранобудна.-каза друг.

-Хубав потник!-извика трети и всички се засмяха.Изръмжах отново и затръшнах вратата на банята силно.

След време излязох от банята с мокра коса.Бях си взела на бързо душ и се облякох отново с нощницата.Когато стигнах холът момчетата още бяха там.

-Бърза е.-каза момчето с кафявата коса като се обърна към Шон.

-Да!Повечето момичета прекарват много време в банята.-каза блондинът на Шон.

-Нямате ли се дом?-попитах грубо.Те се засмяха.

-Определено не е ранобудна.-Засмя се момчето с кафявата коса.Аз стоях за малко с ръцете си на кръста когато не спряха аз поклатих глава възмутено и отидох стаята си.Когато отворих вратата.

-Сладка си!-извика някой.Аз се обърнах и видях как блондинът ми намига.Другите момчета започнаха отново да се смеят.Аз завъртях очи е затворих вратата.

Да…точно това държание ме остави без приятел всичките тези години…

Бързо се приготвих и излязох от стаята си с черни тесни дънки и червена карирана пола.Носех кожени обувки до колената,черен потник,на който пишеше „Hollywood undead” с бели букви.Бяла вратовръзка стоеше разхлабена около вратът ми.Носех кожени ръкавици без пръсти.В дясната се ръка държах чантата се на Slipknot.Сложих очилата си,понеже не виждах много добре на далеч.

Това е цената да стоиш и да четеш до късно…Или да пишеш…Или да стоиш на компютъра…Лоша комбинация…



В хола все още стояха момчетата,на същите си места освен Шон,който се беше изправил и беше сложил якето си.

-Какво правите още тук?-попитах ги по-малко грубо.

-Ще те закараме!-усмихна се Шон.

-Добре…-съгласих се без да му мисля много.

-Това е Том.-Посочи Шон момчето с кестенявата коса.Том носеше черна тениска,дънки,същите черни ръкавици като моите и кожени ботуши.Той само ми се усмихна.

-Това е Каел.-Шон посочи блондинът,който носеше светло синя тениска,черни дънки и светло сини кецове.

-И Рик.-Червенокосото момче.Той носеше бяла тениска под черно горнище,черни дънки и кожени ботуши.

-Момчета,това е Ерика.

-Здравей!-поздравиха всички.

-Какво чакате?Да тръгваме!-изръмжах.

 

 

Ето това е четвърта глава.Отново ще помоля за коментари.Искам да коментирате за историята.Как е за сега липсва ли й нещо и подобни.

3.09.2011 г.

Bullet

I wish that I could fly,
 way up in the sky,
Like a bird so high,
Oh I might just try,


I wish that I could fly,
 way up in the sky,
Like a bird so high,
Oh I might just try,
Oh I might just try.


Please write coments!

От писателката 3



Глава 3


Държи се като Шон,има същите интереси,прилича на него.ТОГАВА КАК НЕ Е ЧЕЛ КНИГАТА?!Не е възможно…Не съм ясновидка…Какво да правя?Не мога да изтърпя да съм в един апартамент с момче…Не и с Шон!Най-вече с него!
Бях толкова потънала в мислите си,че не разбирах колко късно е станало.Опитах се за спра да мисля по тази тема за да заспя най-накрая.Лежах си в леглото и изведнъж усетих,че си тананикам на музиката от другата стая.Беше твърде силна за да мога да заспя.
Станах от леглото си и излязох от стаята си.В хола лампите бяха изгасени и трудно се виждаше нещо.Отворих вратата на стаята на Шон,понеже не ми беше до любезности.Изсъсках от светлината в стаята му както правеха вампирите по филмите.
-Какво правиш?-попитах го когато очите ми привикнаха със светлината.Беше ми неудобно да стоя по нощница пред Шон,но понеже живяхме в един апартамент това нямаше да бъде последният път.
Бях с черни дълги панталони с черепи навсякъде,а горнището на нощницата беше черен потник с хилещо се зелено дяволче стоеше от лявата страна на корема ми,а червата му бяха излезли от корема му и стояха на топка в дясната страна на потника.
(Няма много общо с описанието и се извинявам за това,но не можах да намеря снимка на описаната нощница – сама я измислих…)

-А!-стресна се Шон когато ме видя (по-точно потника ми).
-Против кошмарите е.Не питай…-обясних бързо.Шон носеше сив паналон и бял потник.
(Така само,че панталоните са без точки (или каквото са там на картинката)

-Защо си увеличил музиката толкова късно?-попитах.
-Просто не мога да заспя.-отговори ми той с усмивка.-Стой и слушай музика с мен.-предложи.
-Не благодаря.Просто намали музиката за да заспя.-помолих като се обърнах за да си ръгна.
-Добре мъник!-засмя се той като затворих вратата.Отново я отворих,но този път рязко и с големи крачки се забързах към Шон и оставих само една педя между нас.
-Защо ме наричаш мъник?!-извиках гневно-На твоите години съм!Не мисля,че се по голям от мен с повече от една година!-занареждах бясна.
-Ниска си.-обясни той просто с голяма усмивка.Прав беше.Шон беше поне една глава по-висок от мен.
-Какво от това?!-извиках-Спри да ме наричаш така!Казвам се Ерика!Наричай ме Ерика,Ери,Мери,ако щеш,на не и мъник!-извиках.
Колкото и да го харесвах,тогава беше скъсал нерв и не можех да се сдържа да не му се развикам.Ниски момичета и момчета,вие ще ме разберете.НЕ.Обичам.Да.Ме.Наричат.Ниска!Вече не съм и малка,за да ме наричат мъник,а колкото и ниска да съм това ме обижда.И как мога да живея с момчето на мечтите ми като той ме мисли за „мъник”.Не казвам,че трябва да сме заедно.Казвам,че това ще ме подлуди.
-Добре…Мери.-усмихна се той.
-Мамка му!-извиках още по-разгневена,защото той се забавляваше на моя сметка.
-Добре!Добре!Не се пали.-побърза да каже той-Виж…ъм…Ерика?Ерик?-„Супер сега ми лепна момчешко име…за момче ли ме мисли!?”помислих си като се намръщих.-Не!-извика той като видя изражението ми.-Ерика или Ер!-каза „Да,ой чете мисли,а аз съм ясновидка…”пошегувах се.-Съжалявам за шегата.-извини се той.-Не знаех,че не приемаш добре шегите и,че си толкова избухлива.-усмихна се извинително той.”Каква усмивка…”Помисли си дяволчето,но  пренебрегнах.Той говореше по-спокойно и аз се успокоих.”Как ще живея с този?”помислих си.
Въздъхнах и се върнах в стаята си.Не чух повече музика и бързо заспах.


Искам коментари!Сериозно говоря.Без коментари няма и да поствам…Това май само на мен ще се отрази зле…От не знам си колко време сама чакам някакъв коментар за да пиша па,но коментари няма!
Моля пишете коментари!




2.09.2011 г.

Съжалявам.

Утре ще се опитам да пиша - имам цял ден,но на скоро не съм писала.Ще се опитам да пиша по-често и както обещах да пиша главите на "От писателката" всяка сряда(с изключение на утре).

Моля ви все пак пишете коментари.Това ще ме зарадва и ще пише по-често!

"I wish that I could fly, way up in the sky,
Like a bird so high,
Oh I might just try,
I wish that I could fly, way up in the sky,
Like a bird so high,
Oh I might just try,
Oh I might just try..."