9
-Това е апартамента.- казах когато аз и Хенри влязохме.-Искаш ли нещо?-попитах по пътя към кухнята.
-Какво има?-попита той и аз отворих хладилника.
-Бира и портокалов сок.- отговорих и взех сока.-Трябва да напазарувам.
-Ще пия сок.-каза Хенри.
Аз затворих хладилника и взех две чаши.Когато влязох в хола Хенри оглеждаше наоколо.
-Приятен дом.-каза той.
-Благодаря. Искаш ли да останем в хола или да отидем в стаята ми?-попитах.
-Предпочитам в стаята ти...В случай, че Шон се върне преди да съм си тръгнал.-обясни той.
Двамата влязохме в стаята ми. Аз поставих сока и чашите на земята, взех две възглавници и ги хвърлих също но земята. Седна на едната и посочих другата на Хенри. Той спокойно седна до мен и постави раницата си до него.
-Първо ми обясни ситуацията.-казах веднага.-Ученето после.
-Добре.-съгласи се той, после си пое дълбоко дъх и въздъхна дълбоко.
-Аз бях част от групата им. На Шон, Рик, Каел и Том. Бях влюбен в едно момиче - Мишел. Един ден разбрах, че тя излиза с Шон. Бях му бесен. Той знаеше колко я харесвах, но не му пукаше. Сбихме се и от тогава не сме се виждали.
(И да, песента има общо с историятя)
-За едно момиче?-попитах. После се засмях.
-Какво? Не е смешно!-извика Хенри.
-За...едно...момиче!-казах през смеха си докато се търкалях на земята.
След време се успокои и се изправих. Хенри изглеждаше леко наранен и едва се сдържах да не се засмея отново.
-Виж,-започнах като сложих ръка на рамото му-приятелите са за цял живот. Хубави момичета има навсякъде! Няма смисъл да се карате за едно! Аз и Миша също с ме харесвали еднакви момчета. Това означава, че имаме еднакви вкусове. Но до сега не сме се карали за момчета. Трябва да се разберете с Шон.-обясних.
-Щ-ще си помисля.-отговори Хенри и ме накара да се усмихна.
Хенри и аз започнахме да си пишем домашните, които не бяха много, но ние си говорехме много и това удължаваше времето за учене.
-Трябва да тръгвам.-каза Хенри като се изправи.
-Не мога да повярвам, че ученето може да е толкова забавно.-усмихнах се и също се изправих.
-Какви са ти часовете утре?-попита Хенри и аз извадих програмата се от чантата.
-Немски, мамка му, история, мамка му, музика, м...хубаво...физика, мамка му, психология, мамка му, английски, двойно мамка му!
-Супер!Имаме заедно първия, втория, петия и седмия час!-усмихна се той.-Между другото, не съм очаквал да чуя толкова много лоши думи в едно изречение.-засмя се той.
-Да, да. Правя го често.-усмихнах се.
Когато Хенри си тръгна аз прибрах учебниците си, взех чашите и сока и ги прибрах. Когато излязох от кухнята Шон беше в хола. Целият беше мокър, защото навън валеше.
-Каза ти нали?-попита той още на вратата.
-Да.-отговорих.
-Преди да кажеш нещо, трябва да ти кажа, че Мишел ходеше с всеки.
-Не ми пука. Искам да се помирите.-казах спокойно също без да помръдна от мястото си.
-Това няма да се случи.-каза той и тръгна към стаята си.
-Ти си безсърдечен.-казах и също тръгнах към моята стая. Забелязах, че Шон спря като го казах.-По-добре си вземи вана и си сложи топли дрехи. Ще настинеш.-казах без да го поглеждам и затворих вратата на стаята ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар