Dancing with your heart 22

22

Събудих се рано още преди да чуя алармата си. Изправих се с прозявка и се огледах щом зрението ми не позна осветлението. Изчаках да се разсъня и установих, че отново съм в стаята на Kibum и Jonghyun, но този път двамата бяха в стаята. Те спяха на другото легло, изправих се и отидох да ги видя, за да съм сигурна, че не съм ги събудила и се изчервих. Бяха толкова сладки. Jonghyun спеше по гръб разперил ръце и крака, но едната му ръка беше около кръста на Kibum. Той пък се беше свил сложил глава на рамото на Jonghyun и заровил лице във врата му, а едната му ръка си почиваше върху гърдите на приятеля му. Бяха толкова близки. Внимателно ги завих и излязох от стаята. Възнамерявах този път аз да приготвя закуската, за това отидох в кухнята.
Проверих какво има в хладилника и реших да приготвя кимчи палачинки. Надявах се да не ми се скарат, че им готвех. Намерих голяма купа и приготвих сместа. После потърсих тиган из шкафовете и без да искам съборих една от тенджерите на земята издавайки силен шум. За малко не угари главата ми. Притесних се, че може да съм ги събудила и прибрах тенджерата на мястото и.
-Какъв е този шум.-измънка някой на вратата. Обърнах се и видях Jinki със затворени очи и нощница.
-Съжалявам.-извиних се тихо.
-А!-извика той изненадано вече отворил очите си.-То какво правиш тук?-попита той.
-Предполагам Kibum оппа ме е донесъл тук снощи.-казах и се опитах да стигна тигана, но беше прекалено на високо.
-Да, имаше нещо такова.-измънка сънено той и погледна купата със сместа.
-Ще ми помогнеш ли?-попитах и го погледнах безпомощно. Той дойде до мен и ми свали тигана с въздишка.-Благодаря ти. Извинявай, че те събудих.-казах и той ми се усмихна.
-Няма проблем.

Започнах да пържа палачинките докато Jinki чакаше на масата почти заспал. Някой друг влезе в стаята и аз се обърнах да видя кой. Беше Taemin, който направо отиде към хладилника, взе си бананово мляко и тръгна да излиза.
-Ако искаш почакай малко. Правя кимчи палачинки.-усмихнах му се.
-Отивам на тренировки.-каза той и си тръгна. Не бях сигурна дали го каза на мен или на Jinki и ме игнорира. Въздъхнах тежко и ме заболя сърцето. Искаше ми се да бяхме приятели.
-Той... Някога ще ми прости ли?-попитах Jinki без да го погледна.
-Не знам. За първи път го виждам така.-отговори ми той и аз въздъхнах тежко.-Не се притеснявай, ако трябва ще поговоря с него.-предложи той.
-Не!-казах рязко-Недей. Той има право.-казах и махнах една палачинка то тигана.
-Има право на какво? Да ти се сърди, че нямаш такива чувства към него както той към теб?-попита той.
-Той има правото на избор.-казах и изсипах още смес в тигана.

Когато бях готова със закуската оставих палачинките на масата и започнах да подреждам.
-Какво е това?-попита щастливо Jonghyun когато влезе и се забърза към масата. Kibum го следваше, но той дойде до мен изненадан.
-Надявам се, че няма проблем.-казах му с усмивка.
-Не, няма.-усмихна се той.-Просто не беше нужно да го правиш.
-Исках да ти благодаря.-казах му.
-О! Много е вкусно.-извика Jonghyun  докато ядеше една палачинка.
-Почакай да се съберем всички.-скарах му се.
-Къде е Minho?-попитах и Jinki се изправи, за да го извика.
Петимата закусвахме спокойно. Седях до Kibum, с който си говорехме. Jonghyun беше пред мен, но не посмя да ме погледне. Аз, обаче не спирах да гледам синината на скулата му. Беше добре подреден и се зачудих как ли е Dongho. След закуска Kibum ми даде същата тениска като предния път и аз си сложих дънките, които бях купила предния ден. После се върнах в кухнята, за да почистя бъркотията, която бях създала. Вътре все още стоеше Jonghyun и ядеше палачинките, които бяха останали.
-Ако продължаваш да ядеш ще надебелееш.-казах му и той се обърна към мен изненадан и аз се засмях. Прибрах продуктите в хладилника и извадих лед. Той продължаваше да яде когато сложих торбичката с лед на скулата му.
-Ох!-изохка той.
-Трай. Сам си си виновен.-скарах му се и повдигнах леда, за да видя по-добре синината.-Не изглежда зле. Мисля, че ще се махне бързо. Dongho те е пощадил.-усмихнах му се.
-Аз друго си помислих.-каза той намръщен.
-Jonghyun оппа, трябва да поговорим.-казах. Той ме погледна и въздъхна тежко.
-Все някога трябваше да стигнем до тук. Искаше ми се да го прескочим, но...
-Защо? Оппа, искам да поговорим.-казах му и двамата седнахме на масата един срещу друг.-Трябва да поговорим за възможностите, които имаме.
-Имаме такива.-попита той.
-Имаме две. Или да се съберем, или да си останем приятели.

Dancing with your heart 21

21

-Не!-извика някой на вратата и двамата с Jonghyun погледнахме към вратата. Там стоеше задъхан Dongho гледайки зверски. Веднага погледнах настрани засрамено и скрих гърдите си с ръце.
-Махай се!-извика му Jonghyun.
-Няма!-извика Dongho и затвори вратата.
-Тогава ще продължим без теб.-каза Jonghyun и вкара по-дълбоко пръст в мен карайки ме да извикам.
Чух как Dongho извика и се затича към нас. Издърпа Jonghyun далеч от мен и го блъсна в огледалото пропуквайки го и оставяйки тънка кървава линия на гърба му. Jonghyun не остана по назад и се хвърли върху приятеля ми, събаряйки го на земята и удряйки го с юмруци. Dongho го обърна заставайки върху него, този път той беше този, който налагаше другия. Изправих се и издърпах Baekho хващайки го за яката на блузата му.
-Спрете се!-извиках им.
-Но, нуна. Той само си играе с теб.-оплака се той гледайки ме в очите. Jonghyun се изправи и го погледна злобно.
-Не е вярно. Правиш го само, защото я искаш за себе си.-каза той.
-И защо бих искал това?-попита бясно той.
-Защото я харесваш и искаш да е с теб!-извика Jonghyun готов отново да се бие и Dongho се напрегна.
-Не! Спрете се.-скарах им се.-Jonghyun,-обърнах се към него.- спри да ме ревнуваш от всеки. В момента стоя пред вас без блуза, а ти си единствения, който не откъсна поглед от гърдите ми.Dongho,-обърнах се и към него.- мога сама да се справям. Не е нужно да ме пазиш от всичко, мисля, че говорихме за това.
-Но, нуна... Той е най-лошия избор, който можеш да имаш.-каза той.
-Но ще бъде моя избор.-казах му и се обърнах с гръб към тях. Намерих сутиена си и го сложих. Обърнах се, за да ги погледна и ги хванах да се гледат лошо, но веднага погледнаха настрани. Потърсих и потника си и си сложих и него. Погледнах ги, този път бяха свили юмруци готови да ударят, но когато ги хванах те се отдръпнаха и Dongho дойде до мен. Този път беше по-успокоен, защото бях облечена. Прегърна ме силно и прошепна в ухото ми.
-Помисли за Minki.-каза той. Не трябваше да го казва. Представих си как вместо него Minki ни беше хванал, сълзите в очите му и оплашеното му изражение. Щях да го травмирам до живот, може би никога нямаше да ми се довери.

Отдръпнах се, взех си якето от закачалката и избягах.
Заплаках отново. Можеше ли да съм толкова безразсъдна!? Сама затруднявах живота си толкова много. Бягах, но сълзите ми ми пречеха да виждам. Опитах се да не забавя ход, за да не падна отново, но преди това се блъснах в някой.
-Съжаля...-опитах се да се извиня, но той ме прекъсна.
-Добре ли си?-попита познат глас. Избърсах очите си, за да го видя и го прегърнах.
-Kibum оппа, липсваше ми.-изплаках и той ме прегърна. Вече не му беше толкова неудобно когато го прегръщах, а може просто да ме прегръщаше, защото имах нужда от това.
-Искаш ли да поговорим?-попита той.
-Съмнява ме някога да разкажа на някого за това.-казах му, а гласа ми биши заглушен, защото бях заровила лице в палтото му.
-Както кажеш.-прошепна той и  погали косата ми.

Kibum ме заведе в едно малко кафене, в което нямаше почти никакви хора. Седнахме в един забутан ъгъл един срещу друг и той хвана ръцете ми над масата.
-Можеш да ми кажеш каквото си поискаш. Така ще ти олекне.-каза ми той с мек тон. Беше наистина добър приятел.
-Има едно момче... Какво говоря има купчина момчета.-признах си и оставих косата ми да клюмне.-Едно момче си пада по мен, но приятелите ми не го одобряват. От друга страна едно ДРУГО момче също си пада по мен, но му казах, че искам да сме само приятели, но предполагам повече няма да се видим. Приятелите ми не одобриха и него и ми отне много време, за да ги убедя, че не съм с него и, че няма да ги изоставя.-обясних му.
-Както деца не биха приели разведените им родители да си намерят друг.-каза Kibum.
-Точно така.-съгласих се.
-Имам един въпрос.-започна той и стисна ръцете ми.-Защо си с първото момче щом приятелите ти не го одобряват?-попита ме той.
-Не съм с него.-казах и Kibum ме погледна учудено.-Ние сме... Как му казват... Приятели с облаги.-обясних.
-А защо?-попита той.
-Ами...-започнах, но се спрях. Не знаех защо. Не мисля, че беше само, защото той беше известен. Самата аз го отблъсквах, после го придърпвах към себе си и отново всичко се повтаряше.-Не знам.-казах. Не сме говорили за това с Jonghyun от много време. А и ние всъщност не си говорим много.
-Искаш ли да поговорим за това?-попита ми Kibum.
-Не. Ще се справя сама.-усмихнах му се горчиво и той ме погледна с притеснено.
-Сигурна ли си?-попита той и погали опакото на дланта ми с палци карайки ме да настръхна.
-Аз съм голямо момиче, оппа.-казах му.
-Какво ще кажеш за една терапия?-попита той.
-Каква?-попитах любопитно.
-Шопинг терапия.-усмихна се той.
 

Двамата се разхождахме по магазините разглеждайки. Спирах се на някои дрехи, но ги подминавах. Не знаех какво трябваше да избера. Подминавах бързо спортните стоки, защото не ми трябваха екипи. Трябваха ми стилни дрехи. Но всъщност бях безнадеждна. Не знаех какво да си купя. Разглеждах и се зачудих как хората комбинираха цветовете, как избираха какви аксесоари да ползват. Нищо не разбирах.

Спрях се само на чифт дънки, които платих с кредитната си карта за спешни случаи. Дълго след обикалянето най-сетне решихме да се прибираме и Kibum настоя да ме изпрати у дома. Бях толкова изморена, че едва движех краката си. Очите ми също едва стояха отворени. Бях като пребита.
-Искаш ли да те нося?-попита ме той.
-Ти сериозно ли?-попитах изненадана.
-Да, имаше тежък ден.-усмихна се той.
-Не, благодаря. Не би могъл да ме издържиш.-казах и продължих да вървя.
-Според мен, бих могъл да те издържа.-настоя той и клекна пред мен.-Качи се.
-Стига. Изправи се.-казах, но той не го направи. Почаках малко и се отказах. Качих се на гърба му и увих внимателно ръце около врата му, а той задържа с ръце краката ми. Усетих гъделичкане в стомаха и се запитах кога последно бях яла.-Но ако ти натежа веднага ме свали.-казах му и сложих глава на рамото му. Усетих мекия му аромат и се зачудих на какво ми напомняше. Беше на нещо безкрайно познато, но не можех да се сетя на какво. Отпуснах се и явно съм заспала.

Dancing with your heart 20

20

-К-какво правиш тук?-попитах Jonghyun изненадана. Не трябваше да се държа така. По принцип бих му се развикала и изгонила, но днес заради съня не можах дори да си намеря гласа.
-Taemin ме изпрати. Каза, че не може да дойде, защото е зает. Имала си нужда от помощ и дойдох.-обясни той.
-Д-добре.-измънках и продължих да танцувам. Не ми беше лесно, защото Jonghyun ме гледаше с онзи поглед, същия поглед, който сънувах. Той облизваше устните си, хапеше ги и ги докосваше с пръсти. Макар да беше правил това и преди ми действаше още повече, след сънищата. Накрая сама спрях песента с треперещи ръце. Не биваше така.
-Готова съм. Ще ме запишеш ли?-попитах го и той се ухили лукаво.-Какво? Нали за това дойде?-попитах го.
-Ще те запиша, щом искаш.-каза той и се изправи. Намръщих се, защото не разбрах какво му беше толкова смешно.
-Носиш си лаптоп или таблет, нали?-попитах го и той и извади таблета си от чантата си. После дойде до мен все още с усмивка.-Ти знаеш ли въобще защо си тук?-попитах го. Той ме погледна объркано и аз въздъхнах.-Знаех си.-казах.-Трябва да ми направиш клип за кандидатстването ми в Pledis и да ми помогнеш да попълня бланката ми за SM.-обясни му.
-Само това ли?-попита той.
-Какво очакваше?-попитах го объркана.
-Виж...съжалявам за...
-Знам.-прекъснах го.-Беше просто прилив на хормони, простих ти още тогава.-казах му и отметнех с ръка. Той ме погледна с усмивка и ми стана неудобно.
-Ще ме снимаш ли?-попитах и той кимна пускайки камерата на таблета си.
Аз се представих на три езика - корейски, английски и български. Baekho ми каза, че това ще ми спечели повече токи. Също както английската ми песен, дори не знам от къде знаеше това. След като се представих беше ред на песента. Чудех се как ще реагира на песента и дори забравих, че това беше първият път, който той ме чуваше да пея.
-I keep on fallin', in and of love.-изпях със затворени очи опитвайки се да не мисля за него, а за това как Dongho пееше песента, но не се сдържах и го погледнах започвайки да пея песента по свой начин.-With you.-Jonghyun ме погледна изненадано и леко поклати таблета. Беше разбрал, че песента е за него, но не прекъсна клипа.

 Когато спрях да пея започнах да танцувам свой танц на MBLAQ - Run и накрая се поклоних казвайки чао отново на 3 езика. Клипа свърши и Jonghyun ме погледна притеснено.
-Какво? Имаме още работа. Трябва да пратиш клипа, потърси къде в сайта на Pledis.-казах му.-Също трябва да попълня молба за кастинга на SM. Знаеш ли как? Dongho каза, че може в Интернет.-казах му и той кимна.
-О, да.-заекна той и се загледа на нещо в таблета, но после започна да движи пръстите си по него и скоро започна да ме пита въпроси. Име, години, дата на раждане... Всичко.
-Имала ли си някога приятел?-попита той.
-Не може да го има.-намръщих му се.
-Така пише. Аз съм попълвал същата бланка.-лъжеше ме той.
-Дай да видя.-казах и пристъпих към него и той се отдръпна.
-Добре де, няма го! Просто ми е любопитно.-усмихна се той.
-Следващия въпрос.-намръщих му се.
-Няма ли да ми  отговориш?-попита той.
-Не. Давай следващия въпрос и гледай да е от бланката.-казах строго.
-Гръдна обиколка?-попита той.
-Ще те ударя!-скарах му се и понечих да замахна с ръка, но той се отдръпна назад.
-Не, наистина го пише. Виж сама.-каза той и ми даде таблета. Наистина искаха размерите ми. Ама това какво беше? Кастинг за певци или за модели?
Написах сама мерките си и му подадох таблета молейки се да не види, но той ги видя и повдигна вежди с усмивка.
-Следващия въпрос.-изсъсках.
Но причината да бях лоша с него беше, защото се пазех от това, което бих направила по принцип. Но той ме гледаше със блестящи очи, беше толкова щастлив да ме опознае, че не ми даде сърце да му се карам. Накрая, след последния въпрос аз въздъхнах облекчено и Jonghyun изпрати попълнената бланка.
-Много ти благодаря. С какво мога да ти се отблагодаря?-попитах го, но после мислено се зашлевих. Как можах да му кажа това. Той се ухили и бях готова да избягам.
-Ще танцуваш на песни по мой избор.-каза той. Взе кутийката ми с дискове и ги разгледа един по един, накрая се спря на един и се ухили.
-Какво е това?-попита той. Аз погледнах над рамото ми и се зашлевих мислено отново.
-Диск с песни само на момичешки групи. Но това беше, защото имаше състезание за момичешки групи, а аз не пропускам състезания.-обясних на бързо. Jonghyun ми даде кутийката и отиде до CD-то.
-Искам песен номер 2, 4 и 6 усмихна се той.
Знаех кои са. Дори още помнех танците. Но не можех да го направя. Въпреки това трябваше.
-Искам и да си сложиш токове.-допълни той.
-Перверзник.-изсъсках и взех клина си от шкафа ми. Преоблякох се в съблекалнята, върнах се и си сложих токовете.

Първата песен беше Poison на Secret. Не го погледнах, но усетих погледа му по тялото ми. Той отново започна да ме изкушава с устните си, а с очи галеше тялото ми. Когато песента свърши легнах на земята.
Jonghyun пусна четвърта песен, която беше Dr. Feel good на Rania и се изчервих.

  Тази песен не трябваше да е там. Малко по малко започнах да мисля за него. Дали щеше да е същия като в съня? Дали щеше да е груб? Какво ли беше тялото му? Независимо колко се опитвах да мисля за друго не успявах. Гледах го в очите докато правех тези неприлични движения, а той сякаш четеше мислите ми.
Малко преди да свърши песента и преди дори да е видял танца ми на 6та песен той дойде до мен и ме целуна жадно. Не бях изненадана, дори не съм сигурна дали не го целунах първа. Жадувах за тези устни, сънувах ги. Но се зачудих какво друго мога да опозная от него. Този път целувките не ми стигаха, исках още. И той го разбираше и безсрамно вкара езика си в устата ми. Притиснах се към него и той прокара ръка по гърба ми, към дупето и уви краката ми около кръста му. Аз увих ръце около врата му и той нежно ме постави на земята лягайки върху мен. Откъсна устните си от моите само за да ги постави върху врата ми и да потърси слабото ми място. Намери го почти веднага и се спря на него щом чу тихия ми стон. Той измърка доволно на стоновете ми и продължи да хапе и целува  врата ми докато ръцете му галеха бедрата ми. После ги премести на потника ми и го повдигна, за да разкрие сутиена ми и започна да галя гърдите ми. Целуна ме страстно по устните и се премести на гърдите ми галейки и целувайки ги през тънкия плат на сутиена. Стоновете ми станаха все по силни и тялото ми започна да трепери от желанието. Бързо свалих блузата му и започнах да целувам мускулестото му тяло. Усетих как се бе втвърдил и за миг не ми мина през ума, че щяхме да го направим в залата.
Бързо го обърнах по гръб за да мога да го целувам свободно. Целунах устните му жадно, после започнах да целувам надолу гърдите му, а после и плочките. Стигнах до ръба на дънките, погалих втвърдения му член през материята, възседнах го, свалих нацяло потника си и го целунах отново движейки ханша си много бавно. Дразнех го. Чух леките му стонове и полудях. Дори не бях сънувала толкова секси стонове. Jonghyun ме обърна по гръб и ме притисна силно към земята. Задвижи си бедрата малко по-бързо и свали сутиена ми. Започна да целува едната ми гърда докато галеше другата. Взе зърното ми в уста и го притисна нежно между зъбите си карайки ме да изстена силно. После се премести на другата ми гърда, а едната си ръка спусна по корема ми под клина и бикините ми. После се отдръпна и ми се усмихна.
-Вече си толкова мокра.-каза той и ме целуна докато стимулираше клитора ми. Усещането беше толкова силно, че нямах силата да го целувам, а само стенех без да внимавам дали някой ще ни чуе. Jonghyun премести още малко пръста си надолу и го вкара в мен карайки ме да извикам.
-Б-боли!-изстенах и той ме целуна нежно.
-Толкова си чувствителна.-промълви той в ухото ми и само от дъха му настръхвах цялата.-Ще бъда внимателен.-каза той и вкара по-дълбоко пръста си и аз забих ноктите си в гърба му.-Отпусни се.-прошепна той в ухото ми вкарвайки още по-дълбоко пръста си и аз изстенах отново.
-Не!-извика някой на вратата.

Dancing with your heart 19

19

Карах колата на татко, за да отида до другия край на града. Аз не карах често, но беше спешно, за това го помолих за колата и той се съгласи. Не се бях наспала добре, защото учех за изпита, а по някаква причина той щеше са се състои чак в другия край на града. И, разбира се, аз се успах.

Опитвах се да карам внимателно, но и да побързам. Разбира се, че полицай ме спря. Изпсувах няколко пъти докато отбих на пътя. Помислих си, че ако карам по пътя покрай изоставените фабрики няма да има полицаи. Запитах се как така имаше полицаи точно там. Полицая дойде до вратата ми и аз спуснах стъклото усещайки топлия пролетен вятър. Той се наведе, за да ме погледне и смъкна черните си очила.

-Знаете ли с колко карахте, госпожице?-попита ме той.

-Да, но бързам, а и внимавам много, полицай...-казах и погледнах значката закачена на джоба му-...Kim Jonghyun.

-Това не е достатъчно.-усмихна се той.

Когато видях усмивката му колената ми омекнаха. Загледах се в очите му, но те бяха още по-хипнотизиращи и се зачудих как ще карам колата с крака като от кашкавал. Очите му бяха толкова стъклени, блестящи, толкова хипнотизиращо секси, че усетих електричество по тялото си.

-Но, аз много бързам.-оплаках се. Той повдига вежда сериозен и се замислих дали няма нарочно да ме задържи възможно най-много.

-Документите, моля.-каза той. Може би наистина това беше идеята му. Въздъхнах и извадих документите си от чантата ми. Полицая погледна шофьорската ми книжка, облиза устните си и погледна надолу с усмивка. 

-Може и да измислим нещо.-каза той и ми върна документите.

-Да, много бих се радвала.-усмихнах му се. Той се подхилна и се отдръпна от колата, но преди това ме погледна и отново облиза устни.

-Тогава излезте от колата.-каза той.

Ама... Аз си помислих, че ще ме остави. А и това беше първото ми нарушение. Въпреки това излязох недоволно от колата. Веднага щом затворих вратата той ме блъсна грубо към колата и започна да ме целува. Нямаше никакво разстояние между нас и не можах да се измъкна. А и тялото ми сякаш мислеше друго. Той ме целуваше страстно, ръцете му слязоха под полата до дупето ми и го стиснаха карайки ме да изстена и той се възползва да вкара езика си в устата ми. Оставих го да опознае устата ми, съвсем забравих за теста си. Полицай Jonghyun постави единия ми крак около кръста си и бавно започваше да отърква вече твърдия член в бикините ми. Започнах да стена тихо и с треперещи ръце разкопчах ризата му разкривайки мускулестото му тяло. Погалих извареното му тяло, когато той остави крака ми на земята и си помогна с палката да разкрачи краката ми. Преди да разбера полицая повдигна полата ми,свали бикините ми до колената ми и започна да гали най-чувствителното ми място.

-Вече си толкова мокра?-попита той с усмивка и вкара един пръст в мен. Задържах стона си като прехапах долната си устна. Той се доближи до ухото ми и усетих топлия му дъх по врата си.-Не се сдържай сладурче. Искам да чуя гласа ти.-прошепна той. Аз не посмях, но когато той вкара втори пръст изстенах силно и отдръпнах глава назад. Усещането беше съвсем ново за мен, но не болеше. Чувствах се като на седмото небе. Но тогава полицай Jonghyn се отдръпна и аз го погледнах учудено.

-Искам да те видя как се самозадоволяваш.-каза той и извади близалка от джоба си, свали опаковката и я постави в устата си.

Той си играеше с мен. Но нямаше какво да направя. Облегнах се на колата и плъзнах ръка между бедрата си. Исках да затворя очите си от срам, но бях хипнотизирана от него. Не можах да откъсна поглед от неговия и от устата му, която демонстративно ближеше близалката. забързах движенията си, влизайки по-на дълбоко с всяко ново движение и накрая изстенах почувствала как всеки мой мускул се стяга и после отпуска. Полицая изхвърли близалката на пътя и дойде до мен разкопчавайки колана си и дънките. После извади твърдия си член и постави ръка на рамото ми карайки ме да клекна. Разбрах какво иска и не посмях да откажа. Главата ми беше замаяна и не мислех трезво. Аз също исках да го чуя да стене. Взех го с ръка и почувствах дължината му, после облизах връхчето и описах няколко кръга около връхчето с език дразнейки го.

-Н-не ме дразни.-едва каза той. Доволна вкарах члена му в устата си той изстена от удоволствие. Задвижих главата си бавно, но когато това не беше достатъчно за него той зарови ръце в косата ми задвижи главата ми по-бързо и аз го оставих. Беше близо да свърши, бях сигурна, когато той се отдръпна. Издърпа ме за косата и отново ме блъсна към колата. Стреснах се и преси да разбера той влезе в мен. Беше много голям и извиках от болка. Полицая отново ме целуна, за да ме разсея и когато тялото ми привикна към дължината му той започна да движи бавно бедрата си. Започнах да стена и той се отдръпна, за да види лицето ми.

Когато беше близо той забърза темпото, и влизаше по-дълбоко докато и двамата не изстенахме от удоволствие и той забави темпото. После свали ризата и якето си, скъса копчетата на моята риза и я свали заедно със сутиена ми. Премести ме с лице към капака на колата и ме наведе напред, влизайки отново в мен. Този път не чакаше да свикна и започна да се движи още по-бързо, дишаше още по-тежко поставил глава на рамото ми и ръце масажиращи гърдите и сърната ми. Движех бедрата си с темпото му искайки още. На кой му пукаше къде сме, и двамата стенехме силно.

-Аз ще...-опитах се да проговоря, но осъзнах, че гърлото ми беше сухо.-Ще свърша.-казах.

-Знам, аз също/-изръмжа той в ухото ми и забърза темпото още повече докато и двамата не потръпнахме и изстенахме за последно.

Скочих от леглото като опарена. Отново ли?! Бях спряла да сънувам тези сънища преди време, но отново започнах... А и за винаги сънувах нещо реално, за първи път сънувах нещо такова. Полицай Jonghyun... като се замисля... Не! Не биваше. Тези мисли ми докарваха такива сънища.

Изкъпах се с вряла вода и се облякох на бързо. Днес щях да изпратя клипа за кандидатстване до Pledis и да попълня формата за SM. Бях помолила Taemin да донесе таблета си в залата, но не знаех дали ще дойде след случката на Коледа.

В залата нямаше никой, но и аз дойдох много рано. Започнах да репетирам танца си когато някой влезе в залата. Усмихнах се, защото бях изненадана, че все пак Taemin беше дошъл, но когато се обърнах да го поздравя видях Jonghyun.

-Здрасти.-ухили ми се той.

Dancing with your heart 18

18

"Все още 24.12.12

Сега всичко ми се изясни. Всяка реакция на Taemin ми беше изяснена. Той не харесваше да го мисля за малък и сладък, защото искаше да го видя като мъж и може би като потенциален приятел. Начина, по който ме гледаше, по който реагираше когато ни хващаше с Jonghyun. Като се замисля все той ни хващаше. Може би защото ме е търсел. Може би и затова винаги когато имаше време беше в залата вместо в SM. Той ме ревнуваше от Jonghyun и понеже знаеше, че с нас няма да се получи той си пробва шанса. За жалост аз винаги, дори още преди да го познавам, съм си мислела, че той е твърде невинен. След като го опознах веднага исках да му стана нуна и да го пазя и защитавам. Но той е искал нещо съвсем друго.
Нежните му устни движейки се върху моите ме събудиха от транса ми. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Независимо дали съм била аз сляпа, или той самия ми е пращал смесени сигнали, беше нечестно да ми е бесен, че не съм го разбрала. Та ние се познавахме от съвсем малко! Нямаше как да разбера какво мисли той за мен.
Може би трябваше да му го кажа още тогава. Може би трябваше да го обсъдим, но от друга страна ми се стори сякаш той имаше нужда от охлаждане, а аз трябваше да настигна JR.
Затичах се след него викайки прякора му, но той не се обърна. Започнах да го викам по име, но това само го накара да тича по-бързо. Трябваше да му обясня, че нещата не бяха такива, каквито изглеждаха. Той зави зад един ъгъл и аз го последвах, но го загубих. Паникьосах се, защото дори не познавах тази част на града. Тичах в кръгове опитвайки се да го намеря.

 

(Взех идеята от клипа, стори ми се много подходяща.)

Накрая го видях да върви на някаква празна уличка. Зарадвах се, че го видях, но се спрях да си поема дъх, защото бях бягала без да спра прекалено дълго. 

 Наблюдавах го как спира до една лампа и се обляга на нея. Не можах да видя лицето му, защото беше погледнал надолу, но когато седна на снега разбрах, че плачеше. Сърцето ми се късаше на тази глетка, а очите ми се напълниха със сълзи. Бързо ги избърсах и се запътих към него с усмивка, за да прикрия факта, че го видях по-рано. Избълвах някаква глупост. Може и да съм казала, че го гоня от половин час с толкова фалшив радостен тон, че дори човек, който не ме познаваше би разбрал, че е фалшив. Той не каза нищо, погледна към мен, но веднага отмести поглед. 

 Не посмях да клекна до него, затова направо продължих с очите. "С Taemin си се разхождахме да търсим подаръци и една снежинка ми влезе в окото. Та той реши да ми помогне и тъкмо проглеждам и те виждам. Виках те, ама ти явно не ме чу.". Толкова повърхностна лъжа.

"Видях ви." промълви той в горчивина в гласа.

Заболя ме сърцето и краката ми загубиха баланса си. Защо ми беше да го лъжа? Наистина, защо? Аз се стоварих на земята и се протегнах да го хвана, но той се отдръпна и избяга отново. Опитах се да го настигна, но той бягаше много по-бързо от мен. Стигнах отново до главната улица. Нямаше смисъл да се надявам, че може Taemin да е все още до елхата, затова се запътих към парка, където може би JR се криеше. По Коледа там се събираха много  двойки. Всъщност като изключим сърцата закачени навсякъде Коледа беше точно като на Свети Валентин.
Опитах се да го намеря обикаляйки наоколо. Блъсках се в хората, но сякаш нямаха край. Кой би излизал на среща по това време!?
Видях някой. Но не беше JR, беше Minhyun. Той лежеше в снега на земята и гледаше нещо на телефона си. 

 Ама той защо лежеше в снега?! Бях се притеснила за него и се затичах към него и за малко забравих JR. Отидох и клекнах до него. Попитах го какво прави в снега, а той бързо скри телефона си и ме погледна с празен поглед. Попитах го отново, но той не проговори. Притесних се за него и се изправих. Хванах ръката му и го издърпах. Той не се съпротивляваше. Аз изтърсих снега по дрехите му и въздъхнах раздразнено, защото той така и не проговори. Преди обаче да го питам той най-сетне каза нещо.
"Знам за целувката."
Това беше моя шанс да обясня нещата. Най вероятно JR му беше писал.
Опитах се да му обясня, но той ме прекъсна прегръщайки ме силно. "Нуна, не ни изоставяй!" извика той. За това ли бяха сърдити и двамата? Това ли беше цялата глупост?! Момчетата са твърде глупави. "Няма да ви напусна, Minhyun." казах му "Обичам ви прекалено много." . Но той сякаш не ми повярва, а когато проговори разбрах, че плачеше. "Но не ни обичаш колкото него.". Това беше глупаво! Какво го беше накарало да си мисли това?! Обичах ги повече от всичко и независимо какво те щяха да са на първо място, винаги. Казах му го, но той не ме пусна. За това и му разказах, че не обичам Taemin така, както те си мислеха и че той ме целуна. Той ме погледна тъжно леко отдръпвайки се, но не свали ръце от кръста ми.
"Винаги ще се притеснявам за избора ти, нуна. Винаги ще се притеснявам, че може да избереш неподходящия."
Тези думи се забиха дълбоко в сърцето ми. Момчетата, те винаги се грижеха за мен. Ето защо ми бяха сърдити, ето така всичко ми се изясни. А аз толкова необмислено излъгах JR.
Казах на Minhyun, че ще му е прекалено трудно да се притеснява за мен и, че е по-лесно просто да ми има доверие. Той кимна и ме целуна по челото. После прошепна, че ме обича и аз се изчервих. Прекалено е мил. И ми прощаваше прекалено бързо, от друга страна JR не можа дори да ме изслуша. Когато се сетих за това му се извиних и му казах, че ще потърся JR, за да му обясня. Той не искаше да ме пусне, но нямаше как. Промълви "Късмет." преди да пусне ръката ми. Оставих го все още притеснявайки се за него. Обърнах се за малко колкото да видя как той бавно тръгна на някъде и се замислих дали просто да не остана при него. После се пънах и паднах в снега. Отново.
Може би бях като Jinki, и съм точно като него твърде непохватна. Може би бях и по-зле. Осъзнах, че бях паднала на същото място където паднах и предния път. Толкова близко до парка ли е било? Предния път не можах да се огледам добре. Изправих се и се запътих към същата скамейка и видях, че някой вече седеше там. Той беше седнал на облегалката и качил краката си на седалката. Седнах до него на облегалката и въздъхнах. "Предполагам и ти си чул." казах на английски и Aron се обърна към мен. За разлика от Minhyun той не се бе депресирал. В очите му имаше плам и съм сигурна, че беше готов да намери Taemin и да го пребие.

 Побързах да хвана ръката му и да го успокоя. Избълвах хиляди глупости. Опитах се да защитя Taemin и да му обясня какво се бе случило, но той не се успокои. Той стисна силно ръката ми и пое дълбоко дъх. Аз докоснах със свободната си ръка студената му буза без да откъсвам поглед от очите ми. Беше толкова студен, че не можах да го оставя така. Свалих шала си и го увих около врата му. Той ме погледна изненадано за миг забравяйки гнева си. Аз го прегърнах и прошепнах да ми вярва. Погледнах го в очите чакайки отговор и той кимна. Не бях сигурна дали е добре да го оставя и го попитах. Той изглеждаше много по-успокоен и кимна. Целунах го по челото преди да си тръгна.

Aron ме притесняваше много. Не посмях да прогледна назад още веднъж, но и му имах доверие. Тогава осъзнах, че ни си бях взела телефона. Може би беше в залата. Трябваше да отида там и да го взема, за да звънна на JR. Така щеше да е най-лесно, да го открия. Разбира се, ако той ми вдигнеше. Затичах се още по-бързо и стигнах паркинга. Там видях разгневения Dongho с телефон в ръка и да обикаля наоколо като лъв в клетка. Предположих, че и той е разбрал. Отидох бавно до него със сведен поглед в земята. Когато той ме видя ме прегърна силно. Каза, че се радва да ме види, защото се е притеснявал за мен.Каза, че ми звънял, но не съм му вдигала телефона. Обясних му, че съм си забравила телефона. После той ме отдръпна и ме погледна внимателно изучавайки съсредоточено всяка моя черта. 

 Попита ме какво точно ми е направил Taemin, но не точно с тези думи и си призна, че не го харесва от много време. Казах му, че не е нищо и, че му прощавам. Помолих го да не прави нищо, защото можех сама да се справя. Dongho ме погледна притеснено и погали косата ми. Отново се обвиняваше, виждах го в очите му. Смяташе, че е негова вина, че не беше с мен в залата. Аз се повдигнах на пръсти и целунах носа му. Той ме погледна изненадано мигновено забравяйки за гнева си. Засмях се на изражението му и той се нацупи. Помолих го да намери другите момчета в парка докато търсех JR.

Разсеях се и забравих да си взема телефона. Затичах се към общежитието им, защото предположих, че може би беше там. Когато влязох обаче, видях сърцераздирателна гледка. Minki седеше на земята, облегнат на дивана. Той държеше телефона си до ухото.

  Може би ми звънеше, но аз така и не си взех телефона. Когато се отказа той остави телефона на земята и сълза се плъзна по бузата му. Той беше малко и ранимо момче, затова плачеше тихо сам, без да търси помощта на другите. Влязох в стаята и седнах до него и огледах. Вътре беше украсено и много красиво, на масата до стената имаше напитки и храна. Тогава не предположих, че са подготвили парти. Погалих главата му и той ме погледна изненадано.

Не беше забелязал, че вях влязла. Той бързо погледна настрани и изтри сълзите си. Той също искаше да го смятам за голямо момче, на което да се доверявам. Преди дори да му обясня истината той каза, че Aron му е казал. И въпреки това плачеше? Попитах го защо и той си призна веднага. Почти заплака когато обясни, че са подготвяли коледния купон, но не са успели да се свържат с мен. Всички тръгнали да ме търсят, а само той останал да ме чака за всеки случай. Каза, че се притеснявал къде може да съм била. После получил съобщението за целувката. Каза, че не иска да дава неговата нуна на когото и да е. Искаше де съм само негова. Аз му се усмихнах и той погледна надолу изчервен. Наистина беше като дете. Започнах да му говоря тихо и с мек глас колко много го обичам и, че не бих го изоставила и за най-красивото момче на света. Но и, че трябваше да запомни, че все някога ще си намеря приятел, но дори тогава моите приятели щяха да са на първо място. Той постави глава на колената ми докато ме слушаше и аз започнах да галя меката му коса.

Не помня колко дълго съм му говорила, но се събудих час по-късно. Предполагам се бях изморила от всичкото бягане. Огледах се и разбрах, че Ren вече не беше до краката ми, но някой спеше до мен. Погледнах към него и видях сладкото спящо лице на JR - Jonghyun. Изглеждаше толкова невинен и спокоен. Опитах се внимателно да преместя бретона от лицето му, но той се събуди. Той премига малко и се премести неудобно. После въздъхна и се изправи. "Яла ли си?" попита той и тръгна към кухнята. Аз го последвах без да кажа нищо. 

JR започна да приготвя рамен без да каже нищо. Когато беше готова се върнахме и я изядохме на дивана отново в мълчание. Когато се наядох оставих купичката си на масата и го погледнах. Той ме гледаше, но веднага погледна настрани. "Искаш ли още?" попита той. Това ли беше? Не си говорехме и тези бяха единствените му думи. Попитах го защо не ми говори, но той само се изправи и взе купичката ми от масата. Отиде в кухнята и започна да мие неговата и моята купичка. Отново го помолих, но той не проговори. Когато остави чистите купички настрани аз го обърнах с лице към мен и не му позволих да се измъкне. Беше между мен и кухненския плот. За трети път го попитах. Този път той се предаде и въздъхна. "Страх ме е да не те загубя. Знам, че това не е много смело, но не знам какво друго да направя. Винаги аз съм ти помагал, но в този момент искам ти да ми помогнеш. Моля те, кажи ми, че е нищо. Кажи ми, че не го обичаш, за да се почувствам по-добре защото ме боли, боли ме ето тук." каза той държейки ръка на сърцето си. "Знам, че не бива, че трябва да се радвам на щастието ти, но ти си най-хубавото нещо, което ми се бе случвало и искам да ти задържа!" каза той и сълзи е стекоха по бузите му. Аз се навдигнах на пръсти и избърсах сълзите му с ръка. После сложих две ръце на бузите му и го накарах да ме погледне. "Не го обичам." прошепнах. "За мен той е само приятел. Но ти си ми като брат. Ти, Minki, Minhyun, Baekho и Aron. Всички сте всичко за мен. Не бих ви изоставила, за това моля ви вярвайте в изборите ми. Какво ще стане следващия път когато наистина тръгна с някое момче?" попитах го и видях паниката в очите му. "Моля те, вярвай ми." прошепнах. Отне му време да обмисли отговора си. Време, което ми се стори като вечност. Очите му изучаваха моите и накрая той кимна. Аз се зарадвах и го прегърнах."

Dancing with your heart 17

17

"24.12.12

Мило дневниче,
мразя момчетата!
Не ги разбирам. Що за същества са те? Как си мислят, че можем да разберем какво си мислят? И защо винаги се сърдят, когато не сме прочели мислите им!?
Ах... Да видим от къде започна всичко....
Не съм писала от 21.12.12. От тогава Dongho съвсем не ми даваше да танцувам. Почти по цял ден пях с него, и не ми оставяше достатъчно време за танци. От както се скарахме с Taemin той не идваше в залата. После идваше за малко, но когато Dongho му казваше, че няма да мога да танцувам той го изглеждаше лошо и си тръгваше без да каже нещо. Dongho казваше, че е много надут, но аз знаех, че той не е такъв по принцип.
Днес обаче Dongho не дойде. Може би имаше работа или празнуваше. Започнах да танцувам с пуловера ми, защото беше студено, а и не очаквах да танцувам, но скоро ми стана много горещо. Реших да се преоблека там, правех това от години. Вътре не идваше никой освен мен, а и не отнемаше много време. Отидох до шкафчето си до вратата и го отключих. Едва свалих пуловера, защото ми беше тесен около врата. Погледнах се в огледалото и очите ми се напълниха със сълзи. Бях само кожа и кости. Започнах да се притеснявам за здравето си. Ядях нормално, но не успявах да кача обратно килограмите си. Побързах да се скрия като си сложа тениската, но преди да го направя някой отвори вратата.
Погледнах изненаданите му очи и замръзнах. Не можех да се скрия преди той да затръшне вратата. Аз бързо сложих тениската и се затичах след него по коридора. Лицето му беше червено като домат. Извиках на Taemin да спре и когато той стигна вратата и се спря, за да я отвори аз успях да му хвана ръката.
"ИЗВИНЯВАЙ, ИЗВИНЯВАЙ! Не съм видял нищо!" викаше той. По изражението му не изглеждаше да не беше видял нищо, но не му го казах. Даже го излъгах, че му вярвам само, за да го задържа. Едва успях да го видя последните няколко дни, а накрая се случи това... А и ме видя по сутиен, какво от това? Не е за умиране.
Реших да сменя темата като го задърпах обратно в залата. Попитах го какво прави там. Повечето хора прекарваха с гаджетата си или със семействата си, но той не ми отговори. Трябваше да го попитам няколко пъти, за да ми отговори. Каза ми, че иска да ми покаже нещо и ме попита дали мога да отида с него някъде.
Отне ми време да помисля. Не можеше ли поне един ден да танцувам спокойно? Поне един ден? Искаше ми се просто да можех да танцувам и да забравя проблемите си. Но от друга страна не бях виждала Taemin от много време и това беше шанса ми. Той ме гледаше с притеснени очи, които ме умоляваха да кажа да. Тези негови сладки, невинни, детски очи. Нямаше как да му кажа не.
Taemin се зарадва и хвана силно ръката ми и ме задърпа навън. Толкова нямаше търпение и забрави, че бях само по тениска. Спрях го пред вратата и той ме погледна тъжно, защото предполагам, си помисли, че съм променила решението си. Аз му обясних, че трябва да се облека и си сложих якето и шапката. Взех шала си и го сложих докато той ме водеше някъде.
Стигнахме до  центъра. Вървяхме малко, този път по-бавно когато Taemin ми закри очите. Попитах го какво прави и той отговори, че е изненада. Вървяхме още малко, с бързината на костенурка, защото му беше трудно да ме направлява и да крие очите ми едновременно. Бях много притеснена, защото като нормален човек се страхувах, че може да се спъна или да се блъсна в нещо или някой.
Накрая той прошепна в окото ми, че сме пристигнали и махна ръцете си от очите ми. Погледнах наоколо и в началото не бях сигурна какво точно трябваше да видя. Беше вече тъмно навън, хората обикаляха наоколо с покупки в последния момент и беше пълно с двойки, прегръщайки се, топлейки се от студа и радвайки се на падащия сняг. И тогава нещо грабна вниманието ми. Точно в този момент лампичките на украсената огромна елха пред нас светнаха разкривайки приказна гледка. Всичко наоколо се озари в шарени светлини и радост се появи по лицата на всички. Така, както и на моето.
"Красиво е." казах на Taemin, който стоеше до мен и се усмихваше. Помня много добре разговора после. Той извади нещо от джоба си и се обърна към мен. "Искам да чуеш нещо."каза той и сложи слушалки в ушите ми. После пусна музика от телефона си и чух първите ноти на някаква песен. Опитах се да се замисля, дали съм я чувала някъде, но когато чух гласа на Taemin разбрах, че никога не съм я чувала."Композирах я за теб."каза той.
Заслушах се в песента. В меката мелодия на пияното, в мелодичния му глас. И в текста.
 

Christmas love

Fresh winter morning, 

warm Christmas cookies, 

white falling snow. 

This is why I love Christmas.

The smile on childrens faces, 

the feeling you get preparing presents, 

setting up the pine tree. 

This is why I love Christmas.

But this Christmas is different. 

This Christmas I have someone to share it with. 

You brighten up my days 

and this is why I love this Christmas.

This is why I love you.

Последната част беше шепот, но пианото затихна, за това и чух последното изречение много добре. Усетих как сърцето ми заби лудо и в главата ми забушуваха хиляди мисли. Погледнах нагоре към него, но преди да кажа нещо той притисна меките си устни върху моите. После нежно ги задвижи едва събрал куража. Беше толкова сладък и невинен дори когато се целуваше. Аз се стреснах и го отдръпнах веднага. Той ме погледна не вярвайки с очи, които не мога да забравя. Мисля, че му разбих сърцето. 

Той ме попита защо, а аз просто отговорих "Съжалявам.". Толкова съм глупава. Сега се сещам за милиони неща, които трябваше да кажа, но тогава промълвих само тази дума. Той беше бесен, видях го в погледа му, за това погледнах надолу. "Защо? Защото ме мислиш за дете нали?! Защото не съм мъж като Jonghyun hyung?" извика той гневен. Аз го погледнах изненадана. Трябваше да кажа нещо, иначе щях да разваля приятелството ни. Въобще имах ли шанс?

"Ти си ми като брат. Цял живот съм мечтала да танцувам с някой, цял живот съм вила сама. За мен ти си като брат, който обичам просто... не както момиче обича момче." казах и видях с кайчето на очите си JR той беше изненадан да ни види, но не се доближи. "Ще ми дадеш ли шанс?" ме попита той. Аз поглеждах ту към Taemin ту към JR и не разбрах кога той се бе доближил и ме целуна отново. Аз се паникьосах когато видях JR да бяга на някъде и тръгнах след него, но Taemin ми държеше ръката здраво. Той ме гледаше настойчиво и чакаше отговор. "Съжалявам." Прошепнах и тръгнах след JR.

Родителите ми ме викат да вечерям. Ще пиша останалото след малко..."

Dancing with your heart 16

16

Както си и помислих Taemin беше в залата. Той ме погледна щастливо, но ми се стори малко тъжен.
-Беше ли тук и вчера?-попитах го.
-Да, но ти не дойде.-каза той. Значи, за това е бил тъжен. Аз отидох до него и му хванах ръката. Той ме погледна изненадано и аз се усмихнах. Беше толкова сладичък, че едва се сдържах да не го прегърна. По някакъв начин ми напомняше на Minki, защото също като него и той искаше много внимание. Държеше се като дете.
-Следващия път ми звънни и ще дойда.-казах му.-Просто Dongho ми помогна с песента за кастинга.
-Ще отидеш на кастинг?-изненада се той и очите му засияха.
-Да.-отговорих. И преди да кажа нещо друго Taemin ме прегърна силно.
-Добре, добре.-засмях се.-Дай ми да си поема въздух.-пошегувах се и той се отдръпна веднага карайки ме да се засмея и да изохкам.
-Какво е това? Имаш рана на устната.-попита той и нежно докосна раната на долната ми устна.-От вчера ли е?-попита той.
-Не, от два дни е.-отговорих. Той отдръпна пръста си, но не откъсна поглед от устните ми.
-От къде е?-попита той. Не спираше да пита, което ме притесняваше. Нямаше нужда да знае какво е направил приятеля му от прилив на хормони. Това щеше да си остане тайна за него.
-Прехапах се.-отговорих.
-Толкова силно?-изненада се той. Ама какво гледаше толкова раната? Да не искаше да я целуне?
-Ами аз съм много саката.-казах и се отдръпнах поглеждайки към огледалото.-Ще ме научиш ли на нов танц?-попитах го.
-Разбира се!-зарадва се той.
Taemin обичаше да танцува. Също така обичаше да учи нови танци. И най-вече, също като мен, не беше постоянен с танците. Не знам как танцуваше един и същ танц с години, но го правеше. Този път не аз, а той ме учеше. Личеше си, че се радва на тази възможност. Също си личеше и още едно нещо.
-В момента го измисляш, нали?-попитах го ухилена.
-Хвана ме.-призна си той.
-Къде е Jongin?-попитах.
-Има работа.-отговори той.
-Но аз не съм танцувала Mirotic с вас от много време.-нацупих се и Taemin ме погледна разсеяно.
-Какво?-попитах.
-Нищо...-каза той и поклати глава.
-Не, какво?-попитах го.
-Ами... На нова година ще има концерт.-каза той.
-Да?-попитах.
-Случайно хореографа ни ме видя да танцувам танца и го хареса.-обясни той без да ме погледне.
-Наистина?!-попитах щастливо.
-Да, но той иска аз, Jongin и Eunhyuk sunbae. Смята да говори с Lee Sooman sunbae-nim.-обясни той без да ме погледне.
-Но, това е страхотно!-зарадвах се.
-Но това е твоя танц и ти си в него.-каза Taemin.
-Ето тук ти не разбираш ситуацията. Аз ще уча за хореограф. Те мислят танците независимо дали ще танцуват в тях.-казах му.-А и за мен ще е голяма чест трима страхотни танцьори да танцуват танц, който съм измислила.-казах и заподскачах из залата танцувайки на пръсти и завъртайки се. Но това не беше красив и професионален танц, а просто лигавене, защото в този момент бях щастлива.
-Ами, ако ти бяха взели танца без да ти кажат? Това не е ли кражба?-попита той.
-Е, това е SM, за което говорим.-засмях се, но той не ме разбра, защото беше в компанията от прекалено дълго. -Имам предвид че... Е, сигурно щяха да говорят с мен.-казах и той кимна.
-И не се сърдиш на мен?-попита той с блестящи очи и нацупена притеснена физиономия.
-Taeminie...-зарадвах се и го прегърнах-...оппа.-добавих и той се размърда неудобно.-Не се сърди.-казах и му ощипах бузата.-Просто си много сладък.-обясних.
-Ще танцуваме ли?-попита той и се измъкна от прегръдката ми. Наклоних глава настрани и го погледнах учудено как започна да танцува. Не разбрах защо се отдръпна, защото той често ме прегръщаше. Може би просто не мога да разбера момчетата.
Когато започнах да танцувам с него и разбрах, че движенията му бяха много бързи и резки. Опитах се да го следвам, но той беше прекалено бърз, а аз все още не знаех стъпките. Спрях и се загледах в него. Изражението му беше сериозно, не както обикновено, но и не съвсем като изражението му когато танцува. Косата му беше мокра и полепнала по лицето му. Изглежда след време се умори и седна на земята. Аз отидох до него и сложих хавлия на раменете му когато седнах до него. Той не изглеждаше доволен да ме види и погледна напред махайки хавлията от раменете си.
-Оппа, съжалявам.-извиних се и хванах ръката му, но той я отдръпна.-С какво да ти се извиня?-попитах го. Той ме погледна в очите и се доближи. Неговите очи бяха много по-тъмни от преди, той постави ръка на бузата ми и с палец докосна раната на долната ми устна. Хиляди мисли закръжиха из главата ми карайки ме да се замая. Taemin се доближи още повече без да откъсва поглед от моя. Очите му бяха толкова не бяха тъмно кафяви както обикновено, бяха станали почти черни. Не бяха игривите очи, които помнех. Стана ми неудобно и погледнах настани. Тогава и той се отдръпна въздишайки дълбоко.
-Просто ми викай оппа.-каза той и се изправи.-Трябва да тръгвам.-каза той и излезе.
Все още ми се сърдеше. Изчаках до на вратата на залата. Съблекалните бяха в единия край на коридора, а в другия изхода, затова нямаше как да не мине покрай мен. Той се върна с поглед забит в пода и си помислих, че ще ме подмине, но той спря. Мина една дълга минута, в която той не помръдна и почувствах как сърцето ми започна да се къса. Накрая той ме погледна и се усмихна. Не ми се сърдеше.
-Довиждане.-каза той и си тръгна.
"Не ми се сърдеше? Или само ме залъгваше." Въздъхнах раздразнена. "Не разбирам момчетата" помислих си и затръшнах вратата. "И никога няма да ги разбера."

Dancing with your heart 15

15

21.12.12

Ето ме, пиша отново. Като влюбена ученичка, отново водя дневник. Макар и преди да го правех не бях писала от много време. Защото просто нищо не се случваше. Сега като си чета дневника се смея за нещата, които съм писала. Преди години си падах по JR, но сега знам, че сме само приятели. Бях объркала истинското приятелство с любовта. А и как едно момиченце да разбере това? Вече съм по-зряла, но все пак проблема с любовта се повтаря. Точно като в живота на една героиня в един любовен роман и аз имам много проблеми на главата си.
Обичах ли го, или не? Онова момче, което ми замайваше главата всеки път?
Но това не беше проблема за днес. За жалост и днес оставих танците. Отново той беше виновен. И макар, че Dongho ми е много добър приятел не ми харесва колко устремено се опитва да ме раздели от танците.
Сутринта, още преди да съм станала от леглото някой позвъня на звънеца. Мама отвори, за това аз останах в леглото. Дори не си помислих, че Dongho може да влезе в стаята ми и да скочи на леглото ми. Викайки ми да ставам. Разкрещях му се, защото беше прекалено рано да ставам.
Той ми обясни, че вчера ми е обещал, че ще ми докаже, че мога да пея и аз съм се съгласила. Сега се сещам за това, но тогава ми се спеше и не си спомних за такова нещо. Въпреки това той продължи да ми нахалства да ставам от леглото. Не можах да го измъкна от стаята и се съгласих. Станах от леглото и си избрах дрехи. Хвърлих ги на леглото и го погледнах. Той ме гледаше с усмивка. Беше толкова невинен. Твърде невинен. Не се беше усетил, че трябваше да излезе.
Попитах го дали няма да и излезе и тогава той направи супер сладката изненадана физиономия и скочи като пружина от леглото. Извини се. Не помня какво точно каза, а и тогава не разбрах много, защото той избълва милиони думи в секунда и излезе от стаята. И тогава се смях и сега се смея докато го пиша. Аз се преоблякох на бързо обличайки дънки и блуза. Имам малко чифтове дънки, защото не ми трябваха много. Но скоро разбрах, че вече ще ми трябват повече. Носех униформата си на училище или анцузи и клинове когато танцувах, но за колежа няма да ми е нужна униформа.
Dongho ме заведе до метрото. Попитах го къде толкова далеч щяхме да ходим, но той не ми отговори. И сама разбрах когато стигнахме. Беше ме завел в  Pledis Entertainment. В началото си помислих, че ще ми даде да танцувам в някоя от залите и се проклех, че си сложих дънки. После си помислих, че всъщност може да ме запознае със Seventeen, защото го молех от много време, но не бях предположила какво беше намислил.
Влязохме в звукозаписното студио. Бях супер объркана. Колко глупаво от моя страна да не разбера какво беше намислил. Той ме запозна с един мъж, който се казваше Sangsudong Wolf. После без да ме пита ме блъсна в звукоизолираната стая. Вътре беше толкова тихо, че се уплаших и колената ми омекнаха.
Не мръднах от мястото си до вратата, защото не знаех какво да правя когато чух гласа на Dongho. Много добре си спомням какво ми каза. Каза ми, че не бива да се притеснявам и да имам доверие в него. После попита дали имам доверие в него и аз кимнах. Намерих го зад едно дебело стъкло да говори на един  микрофон. Dongho ми каза да застана пред микрофона в стаята и да си сложа слушалките окачени там. Sangsudong Wolf направи нещо и чух Fallin' в слушалките. Беше само инструментала, но го познавах добре. Отместих слушалките, за да чуя какво ще ми кажат и Dongho обясни, че продуцента ще запише гласа ми, за това трябваше да изпея песента няколко пъти.
Какво ли е трябвало да направи, за да уреди всичко това? Бях много изненадана от него, защото това беше много зряла и обмислена постъпка от негова страна. Но аз реших да се изхитря. Оставих слушалките на врата си и тропнах с крак. Попитах го, ако го направя дали ще ме запознае със SEVENTEEN. Двамата се засмяха и Dongho с усмивка се съгласи. В този момент се засрамих и се почувствах като по-малката. Сложих слушалките си и кимнах към продуцента.
Изпях песента няколко пъти, но гласа ми все трепваше. Трепереше точно толкова колкото и тялото ми. Нещата бяха отчайващи. Накрая Dongho сам влезе в стаята при мен и ме потупа по гърба. Каза ми да не се притеснявам. Сложи листа с текста на поставката и застана до мен. "Искаш ли да опитаме заедно?" ме попита той. Той ми хвана ръката и мигновено страха ми изчезна. Изпях песента следвайки гласа му. По изражението на продуцента си помислих, че е доволен. Той клатеше одобрително глава докато слушаше.
Но после той пак ме остави сама. По лицето му през стъклото прочетох, че нямаме много време. Поех дълбоко дъх и погледнах уверено продуцента. Той кимна и аз започнах да пея. Този път имах доверие на гласа си. Знаех какво да правя и изпях песента. Мислейки си за него. Не биваше, но си помислих за Jonhyun. Тази песен, независимо какво винаги ми напомняше за него.
Когато спрях да пея Dongho ми махна да изляза и аз го направих. Продуцента направи няколко неща на компютъра и после пусна песента, за да я чуем. Не чух Alicia Keys. Чух друг глас, все пак магнетичен и чувствен. Силен и хипнотизиращ.
Не можах да повярвам, че това съм аз. Попитах и двамата ме увериха, че гласа, който чувах в действителност беше моя. Продуцента не бе работил върху гласа ми, уверих се след няколко пъти повтаряне и от двамата. И после Sangsudong Wolf ми каза думи, които се запаметиха завинаги в главата ми.
"Гласът ти е пълен с чувство. Не е само добър глас, а чувствен. Толкова много, че може да влезе в сърцата на хората и да не го напусне."
Dongho беше съгласен. Продуцента ме попита дали ще отида на кастинг и моя добър приятел ме погледна със звезди в очите.
Да, щях да отида на кастинг. Dongho наистина ми беше доказал, че мястото ми е точно там.
Новината беше добра за него, за това той помоли песента ми да бъде записана на диск и докато чакахме той изпълни своята част от сделката. Заведе ме в залата за тренировки, където не 17, а 8 момчета тренираха. Предположих, че останалите не са там и се запознах с тези, които бяха там. Имаше едно момче, което беше на 12. Бях изненадана, че ще дебютира на толкова млада възраст. Той ме попита какво е мнението ми за възрастта му и аз си признах, че се чувствам стара карайки всички да се засмеят. Имаше и по-големи момчета и от мен карайки ме да се замисля какви ли ще са отношенията  между тях. Но те изглеждаха добри приятели и се забавляваха много.
Също бяха добри приятели и с Minki и JR. Когато двамата влязоха и Minki ми даде диска всички се зарадваха да ги видят и започнаха да си говорят с тях.
Ren ме гледаше странно. Очите му блестяха и той се усмихваше нежно. Веднага разбрах, че е разбрал, че ще отида на кастинг и сигурно бе чул песента. Попитах го, но той отрича до последно. Е, докато не започнах да го гъделичкам. Съборих го на земята и останалите от SEVENTEEN ме последваха и накрая Minki се предаде и си призна. Каза ми, че е харесал как пея и ме помоли да изпея песента отново. Но аз го помолих да не е тази песен, но той го прие и ме помоли да изпея друга. Помислих дълго и когато се сетих за подходящата се захилих. Сигурно съм изглеждала много смешна, но тогава не се замислих. Докато седяхме на дървения под, момчета обградили ме заинтересовани да чуят как пея аз изпях Not over you на NU'EST. 

 Искаше ми се Minki, Baekho или поне JR да се включат, но те не го направиха. Те ме оставиха да изпея цялата песен сама.
Момчетата бяха долови, въпреки, че не беше "впечатляващата английска песен, която ще ми спечели точки", която ми избра Dongho. И по-късно разбрах защо. JR беше запазил кавъра ми на телефона си и момчетата можеха да го слушат когато си поискат.
Minki ме изпрати до вкъщи, защото Dongho имаше работа. Наблюдавах го колко беше щастлив и си го представях как подскача по пътя. Но всъщност той е много по-сдържан човек и радостта му се изразяваше само в очите му и леката усмивка. А очите му, те блестяха сякаш държаха милиони звездички в тях. Когато стигнахме вратата той каза, че е много щастлив, че ще отида на кастинг и, че се надява да сме в една компания.
Да... Може би щях да съм в Pledis, но можеше и да не ме приемат. Все пак ми се струва, че ще е много по-лесно да вляза там, от колкото в SM.
Накрая той ме целуна по челото и си тръгна. Minki е много сладко момче. Той се грижеше за мен от както станахме приятели. Той не допуска много хора до сърцата си, но щом го направи той би направил всичко за тях.
Прибрах се късно и въпреки това реших да пиша в дневника си. Сега е прекалено късно, за да уча нов танц, но много искам да науча. Трябва ми един компютър и за залата.
Или ще помоля Taemin да ме научи на нов. Сигурно ще е в залата утре. Дано е там.

Dancing with your heart 14

14

-Как смее!-викаше Dongho размахвайки юмрук. Aron се опитваше да го успокои, но и едновременно да се пази от юмруците му. Аз седях на близо и останалите момчета ме бяха обградили. Всичко се повтаряше. Само, че този път бяхме все още в залата.-Да наранява моята нуна. Никой няма право!

-Знам, знам, но моля те успокой се. Не прави прибързани решения.-каза Aron.

-Но той нарани нашата нуна.-каза Baekho с тъга в очите.
-Знам, но моля те, успокой се. Няма да компенсираш с нищо.-съгласи се Aron.
-Прав си.-каза той и мигновено раменете му се снижиха заедно с ръцете му и лицето му изрази тъга.-Трябваше да съм там и да я спася. Такъв съм идиот.

-Не си.-казах му докато Minki галеше косата ми. Това беше неговия начин да ме утеши, защото не знаеше по какъв друг начин. 

Аз го прегърнах и усетих аромата му на ванилия. Вече се чувсвах по-добре, защото той успяваше да ме успокои без думи. От друга страна JR шепнеше неща, които не чувах, защото за мен нямаха значение. Но също ме успокояваше. Той не смееше да ме докосне сякаш, ако го направеше щях да избухна в плач оново.

Minhyun мълчеше. Личеше си, че се самообвиняваше от самото начало.

-Minhyun.-промълвих. Той премига връщайки се на земята и ме погледна объркан.
-Кажи, нуна.-измънка той. О, да бях по-голяма от  повечето от тях, но рядко го осъзнавах, защото в повечето случаи те бяха тези, които ми помагаха.
-Не гледай така. Не си виновен.-казах му, но той отново погледна земята.-Недей.-прошепнах, отидох до него и седнах на земята. Погалих го по главата и очите му се напълниха със сълзи. Сърцето ми започна да се къса когато ги гледах така.-Моля те, недей!-извиках и го прегърнах силно.
-Обичам те, нуна! Ти си ми като сестра и не мога да те предпазя.-каза той и заплака.
-Ама защо плачеш? Не бива да плачеш. Моля те.-казах му и избърсах сълзите му.-Не искам да те виждам така. Моля те, усмихни се.-казах.-Искаш ли да сготвя нещо?-попитах го и той ме погледна примигайки няколко пъти мигновено спирайки да плаче.

-Да сготвиш?-попита той и всички ни погледнаха. Те много обичаха когато им готвех. Не бях сигурна защо, но винаги се радваха когато им готвех.
-Кекс с шоколад и кокосови стърготини?-попита той и очите му заблестяха карайки ме да се разсмея.
-Добре. Само да се усмихнеш.

Някак си нещата се обърнаха и аз бях тази, която развеселяваше другите. Така и аз се почувствах по-добре. Заедно отидохме да пазарувам. Всички обикаляха наоколо и се връщаха само, за да оставят нещо в количката и после пак изчезваха.
-Полека! Нямам много пари.-виках след тях, но те не ме слушаха. Minki от друга страна не ме остави и за секунда. Той държеше ръката ми без да я пуска както малко срамежливо дете не напускаше майка си.

-Не се притеснявай. Можеш да отидеш с тях.-казах му и се усмихнах.
-Не мога. Не искам да те оставям сама.-каза той. Аз се усмихнах и го целунах по бузата. Той беше много мил. Страхуваше се, че може да ме остави и аз да заплача сама отново.-Нуна.-каза той докато оглеждах глазурите и аз се обърнах към него.-Ти си  ми като сестра. Много те обичам. Моля те, не се опитвай да се справяш сама. Просто ме извикай следващия път.-каза той и аз се усмихнах.
-Моя малък рицар на бял кон.-засмях се и ощипах бузата му и той се нацупи стискайки малките си розови устни.

 -Омо! Приличаш на котка.-казах и той се обърна с гръб.-О, не се обиждай.-засмях се.
-Нуна, искам да ме приемеш на сериозно.-каза той сърдито.
-Знам.-отговорих.-И те приемам на сериозно. Просто ми се иска да не порастваш толкова бързо.-казах му и отидох пред него.-За мен ще бъдеш сладкото макнае, за което ще искам да се грижа.-казах му.
-А за теб кой ще се грижи?-попита той със сериозно изражение.

-Мога и сама.-казах и бутнах количката напред без да го погледна.
-Иска ми се понякога да можеше де приемеш, че се нуждаеш от подкрепа.-каза той с въздишка и тръгна след мен.

Когато се прибрахме и оставихме покупките в кухнята момчетата предложиха да помогнат.
-Не!-извиках като опарена и всички се засмяха. Последния път в кухнята беше много мръсно и не ми се чистеше.
Всички седнаха на столове и ме наблюдаваха как приготвях кекса. Не разбирах защо им е толкова интересно, но после се осъзнах. Когато готвех слушах музика. И когато слушах музика танцувах. Не беше същото като в залата, но беше по-смешно. Например взимах лъжица и се завъртах на пръсти. Или си тананиках докато разбърквах сместа.
-Не се смейте.-казах, но те не се смяха. Само някои се усмихваха.
-Много си сладка.-каза Dongho и аз му се намръщих.

-Тези лъжи ги говори на приятелката си.-казах му и скрих усмивката си.
-Проблема е, че той няма.-каза Aron.

-Няма? Какво стана с онова момиче, за което ми говори?-попитах.
-Оказа се, че тя не ме харесва.-отговори той.
-Моля? Такова сладко и талантливо момче като теб?-попитах учудено, но с усмивка.-Тази трябва да е много глупава. Не се притеснявай, има още много риба в морето.-ухилих му се и добавих какао в сместа.

Докато чакахме кексът да се опече аз седнах започнах да чистя бъркотията, която бях направила.
-Ще ни изпееш ли нещо?-попита JR.
-О, да това ме подсети! Ще сменим песента.-каза Dongho.
-Какво? Защо?-попитах. Тъкмо започнах да схващам предишната песен.
-Защото другата ми хареса повече. На английски е и ще ти спечели повече точки. Също много е подходяща за гласа ти.-каза той.
-Ти от къде знаеш?-попитах го.
-Онази песен, която пя по-рано в залата - Fallin'.-каза той и аз за малко да изтърва една чиния. Не, не и тази песен.
-Мисля, че Heaven е по-подходяща.-казах му и започнах да мия чиниите.
-Не съм съгласен.-възрази JR.
-Но...-започнах да се оправдавам, но Minki ме спря.
-Ще я изпееш ли?-попита той.
-Не ми се пее точно тази песен.-казах без да ги погледна. Не разбрах кога Minki ме прегърна през кръста и сложи глава на рамото ми.
-Моля те, нуна.-помоли се той.
-Minki...-той не разбираше колко много искаше от мен. Никой от тях не разбираше, защото отказвах да им обясня. Знам, че трябваше, но те и без това се притесняваха достатъчно много. Въздъхнах и кимнах. Той ме пусна, но остана до мен сядайки на плота.  Аз се обърнах и поех дъх.
-I keep on fallin'
in and out of love...
Запях. Не ги погледнах, защото се страхувах, че ще заплача отново. Затворих очи и осъзнах, че знаех целия текст. Кога го бях научила? Може би съм я чувала прекалено много пъти, но тогава тя не значеше нищо за мен.
Когато спрях да пея Minki първи започна да пляска и останалите го последваха с щастливи възклицания.
Аз се обърнах към мивката продължавайки да мия чиниите.
-Съгласен съм с Dongho. Това е подходяща песен.-каза Minhyun.

-Защо не си ни казала, че можеш да пееш?-попита Aron.

-Оппа, не мисля, че мога да пея.-казах му с въздишка.
-Ами, ако докажа, че грешиш?-попита Baekho.
-Докажи ми.

Dancing with your heart 13

13

Следващата сутрин Dongho ме чакаше в залата. Стоеше си там и ме чакаше без да имаме уговорка.
-Нямаш ли график?-попитах го. Бях им сърдита всеки път когато ме изоставяха заради графика, на шега, но те винаги ми се компенсираха с нещо.
-Не и днес. Момчетата ме пратиха, за да ти помогна с подготовката за кастингите.-каза той.
-Каква подготовка?-попитах.
-За песента. Ти си готова за танца, или сама ще се приготвиш, но за песента аз ще ти помогна.-обясни ми той с усмивка.

-Мислех си, че мога да покажа само танц.-казах.
-На някои, но не на всички.-обясни той.
-Има ли смисъл. Аз не мога да пея.-казах и оставих старият си CD плеър на земята в ъгъла където винаги беше. Днес ги нямаше Taemin и Jongin и трябваше да ползвам моя CD плейър. Въздъхнах когато го включих в контакта.-Моля те включи се, моля те.-казах и се опитах да го включа, но не стана. Аз го ударих на обичайното място и той се включи.-Да!
-Трябва да си купиш нов.-каза Dongho. И аз мислех така, но нямах пари.-И всъщност пееш много добре.-каза той и аз изсумтях.
-Да бе.
-Добре, сама ще се увериш когато минеш кастинга.-каза той.
-Добре, ще пея след малко.-казах и пуснах един диск.
-Не, сега ще пееш, защото знам колко време ще ти отнеме.-възрази той.
-Не може ли да почакаш?-попитах и се изправих отивайки до средата на залата, за да танцувам.

-Не.-каза той и спря CD плеъра от контакта.
-Защо го направи. Сега няма да мога да го включа.-казах и се затичах към поочупената машина. Опитах се да я включа, но независимо колко я удрях не се получи.-Добре, ще пея.-въздъхнах.-Какво ще пея?-попитах го изправена към него с ръце на кръста.
-Мислех си за Ailee - Heaven.-каза той.

-Ама тази сложна песен?! Не може ли нещо по-лесно?-попитах.
-Така няма да ги впечатлиш.-каза той.
-Така ще има направя лошо впечатление.-намръщих се и той се засмя.

-Моля те, имай поне малко вяра в себе си.-каза той и сложи ръце на раменете ми.-Приеми го като танците.
-Не мога. Танците са живота ми, а пеенето...-опитах се да обясня, но той ме прекъсна.
-Заради мен. Моля те, заради мен, нуна.-каза той поглеждайки ме със сериозни очи.-Помисли си за залите, в които ще тренираш танците си.-каза той. Бях забравила. Но той добре помнеше, че от край време мечтаех за истинска зала и компютър, на който да пускам музиката.
-Добре.-усмихнах му се и той се ухили.

 Той се отдръпна и ми даде лист от раницата си. Погледнах се учудено и видях текста на Heaven. Dongho също ми даде и химикал на групата.
-Защо ми е?-попитах вдигайки химикала.
-За да записваш.-каза той.
Той започна да ми обяснява неща на термини, които не разбрах, но следвах гласа му и той повтаряше, че се справях добре.
-Добре, сега да я изпеем отново.-каза той и аз го спрях вдигайки ръка с опъната длан към него.
-Чакай малко. Обясни ми нещата с по-малко термини, защото нищо не разбрах.-казах.
-Сигурна ли си? Изпя го много добре.-попита той и повдигна вежда.
-Да. Просто следвах гласа ти.-отговорих.
-Това е добре. Значи, че имаш усет.-каза той. Усет? Какво трябваше да означава това? Съвсем не  разбирах какво ми казваше...
-Хайде отново, аз ще ти обясня.
Започнахме отново да пеем, после отново и отново. По някое време Dongho пусна инструментала на песента. Точно като с танците не разбрах колко време беше минало когато някой започна да пляка.
-Най-сетне и аз да те чуя как пееш. Наистина си много добра.-каза Jonghyun идвайки към нас.
-Прекъсваш ни.-намръщих се. Dongho спря песента и в залата настъпи тишина.
-Мислех си, че с мен ще бъдеш по-добър дует. Колко ще е страхотно. Да сме дует в музиката и в живота.-каза той с усмивка.
-Но не и с в танцуването.-казах и той се намръщи.
-Мога да танцувам.-каза той.
-Ще ми докажеш ли?-попитах.
-Предпочитам да те целувам и прегръщам.-ухили се той. После се обърна към Dongho и усмивката му веднага изчезна.
-А-аз ще ви оставя.-каза той и излезе.
-Защо го изгони?-попитах го.
-Той сам си тръгна.-повиши тон той защитавайки се.
-Бе да бе!-изсумтях и погледнах телефона на Baekho, който стоеше на перваза до мен. "Чудя се какви ли песни има..." помислих си и зарушках из списъка. През очите ми се появиха няколко песни на EXO. Бях забравила, че са фенове. Особено Minki. Пуснах What is love и затананиках тихо.

-Гласът ти е толкова секси.-измърка той и ме прегърна през кръста. После ме целуна. Опитах се да се отдръпна, но той не ме пусна.

-Недей. Моля те, не сега.-казах, но той не ме пусна. Дори ме притисна силно към стената не оставяйки никакво място между нас. Целуваше ме страстно сякаш беше жадувал за това от много време. 

 Той облиза долната ми устна, но аз не разтворих устни. Тогава той захапа долната ми устна толкова силно, че усетих металически вкус и аз извиках. Той се отдръпна бързо като опарен с паникьосано изражение.
-Господи, извинявай!-извини се той. Аз допрях пръст към устните ми и погледнах кръвта, която беше останала по тях.-Не беше нарочно.-каза той и се доближи, за да се извини.
-Недей.-спрях го.-Върви си.
-Извинявай. Мога да се реванширам...-каза той и отново се доближи.
-Недей. Моля те върви си.-казах без да го погледна. В този момент не исках да го виждам. В този момент не го обичах, а мразех. И не беше заради раната на устната ми. Беше защото той не ме разбираше, нито се вслушваше в мен. Той просто идваше да вземе това, което искаше без да пита.
-Съжалявам.-промълви той и си тръгна. Аз заплаках тихо без да се замисля, че може би Dongho щеше да влезе всеки момент. Погледнах телефона, който още свиреше песента. Спрях я и щях да го оставя когато видях една песен.
Излъгах момчетата. Аз пеех понякога. Но само когато бях тъжна и сама. А тази песен беше подходяща. Пуснах я и оставих гласа ми да озвучи залата.

 -I keep on fallin'... in--- in and out of love with you
Sometimes I love ya, sometimes you make me blue
Sometimes I feel good, At times I feel used
Lovin' you darlin', makes me so confused

I keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you

Oh Oh, I.... never felt this way
How do you give me so much pleasure,
And cause me so much pain(yea-ea,yea-ea)
Just when I think I've takin' more than would a fool
I start fallin' back in love with you

I keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you

Oh baby
I,I,I,I'm
Fa-a-allin'
I,I,I,I'm
Fa-a-allin'
Fall,fall,fa-a-a-allin'

I'm keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
I'm fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
I'm fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you

Накрая песента свърши. Аз заплаках отново, но някой постави ръка на рамото ми. Бях готова да я махна когато се обърнах и видях Dongho, един от най-добрите ми приятели. Той винаги беше до мен докато имах нужда от него. Аз го прегънах и заплаках силно. 

 Той също ме прегърна и се почувствах на  сигурно място. У дома. Това беше за мен дома. В прегръдките на приятелите ми, там където се чувствах спокойна и в безопасност.
-Благодаря ти.-казах му още в прегръдките му, все още плачейки. Знаейки, че до края на дните си ще имам само него и приятелите си. Защото света е прекалено груб и жесток.