Новото училище или кошмар?!

1

 Докато се разхождах из коридорите на училището и поздравявах всички,които минеха покрай мен разбрах колко съм щастлива да уча в такова страхотно училище.

Всички бяха готик, емо или металисти.Имахме рокери в училищния отбор,готик за мажоретки и винаги участвахме в международни концерти.В часовете по музика винаги се слушаше песни,които ние учениците одобрявахме.Учителите бяха яки.Оставяха ни да бягаме от часовете помагаха на тези,които наистина искаха да учат а тези,които неискаха получаваха четворки и петици(зависеше от това колко пъти са били в час).Нямахме униформи.Директора отчаяно искаше да въведе униформи,дори измисли черни и от кожа,но на никой не му хареса идеята да бъде облечен еднакво с останалите.Понеже директора е мекушав лесно се предаде.В крайна сметка всеки можеше да носи каквото си иска и правеше каквото си иска.

По коридорите беше спокойно.За нас поне.Музика се чуваше отвсякъде.Някои слушаха със слушалки някой от CD-та.Ъглите бяха заети от двойки.Трябва де призная,и аз съм била на тяхно място преди.Докато не ми омръзнаха момчетата.Не ме разбирайте погрешно просто разбрах колко еднакви са момчетата.Нямаше караници и боеве вече.Всичко беше в пълна хармония.

Носех тези дрехи:

  Ризата е една от любимите ми

 

Носех от време на време карирани поли на училище да се посмея на другите училища с униформи.

Обувките бяха доста скъпи но сякаш трябваше да са заедно с чорапите.По принцип нося кубинки или ботуши.В най обикновен ден бих носила кецове.

Slipknot са любимата ми група.

Ето така изглежда косата ми:(разликата от снимката е,че косата ме е тъмно кафява)

Не зная защо днес бях в розово.Не е любимият ми цвят.Гримът беше както винаги си беше.

  От време на време някой казваше шега за розовото ми облекло.Но това бяха малки шеги всички ми бяха приятели.Нямах нито врагове нито дори имаше ученик от моето училище,да не ми е приятел.Това беше понеже бях приятелски настроена към всички.

До мен дотичаха най-добрите ми приятели Дерек и Ююки. 

Ююки беше фен на „Готик Лолита”роклите.А Дерек си е Дерек той често си сменяше цвета на косата.Днес,обаче беше с обикновения си цвят коса-черен.

-Ем,разбрах,че ще се местиш!Вярно ли е!?-попита разтревожено Ююки.

-Да.Вярно е.Тъпите ми родители заминават в Китай и ще трябва да се преместя при дядо и баба докато не се върнат мойте.-Под „мойте” имах предвид родителите ми.Всички наричахме родителите си така.

-А къде ще се местиш?-попита Дерек в гласът му лесно се долавяше тъга.

-В близкия град.Ходихме на екскурзия там миналия срок.Обещавам да ви идвам на гости.-усмихнах се за да успокоя всички.

-И кога се местиш?-попита Ююки.

-Петък.За да мога да си разопаковам нещата.-обясних.

-Значи имаме три дни.Струва ми се твърде малко.-Призна Дерек.

-Но ще си говорим всеки ден по телефона и скоро ще има и интернет в стаята ми и ще можем да си пишем до късно както винаги.-опитвах се да ги развеселя,но и на мен ми трябваше някой който да ме развесели.

 -Тогава какво висим тук?!-усмихна се Дерек-Нека се позабавляваме!

Тримата отидохме на любимото ни място-едно дърво съвсем в края на училището.Слушахме музика и си говорехме.Веднага щом свършиха часовете се прибрахме в моята къща и започнахме да прибираме заедно нещата ми в ритъма на музиката увеличена на макс.Беше рано да си приготвям нещата,колкото и много да бяха,но знаех,че другите дни щях да прекарвам възможно повече време с приятелите ми.Заедно се смеехме на снимки и на различни дрехи и мои неща.

Най-много ми беше тъжно да сваля плакатите на любимите ми групи.Стените ми изглеждаха скучни без плакатите.Започнах да припявам на песента 197666 на Murderdolls и всички започнаха да припяват с мен.Заедно обичахме да се забавляваме заедно  така.Често се шегувахме,да започнем група.Дори в четвърти клас за малко не взехме на сериозно шегата,но си остана само шега.Заедно бяхме от първи клас.Много време като се има предвид,че вече бяхме десети клас.Всички бяхме на 16,а аз бях най-малката понеже бях родена ноември месец.Беше Февруари месец,средата на учебната година,което правеше още по неудобно преместването ми в друго училище.

Дните минаха бързо и неусетно.Неусетно беше меко казано.Последния ден в училището ми.Стоях пред портите и се опитвах да не се разрева като малко бебе.Поех дълбоко въздух и продължих пътя си към стаята по музика(забравих да кажа,че имаме 2 или 3 часа музика на ден.Учихме за музиката и за различни групи както и имахме домашни да правим презентации.Единствените ми домашни,които някога съм правила).По пътя всички ме поздравяваха както обикновено,но този път някой ме прегръщаха и всички се сбогуваха с мен.Почти веднага усетих,че Дерек и Ююки са се погрижили да разбере цялото училище за заминаването ми.Докато се сбогувах със всички едвам се сдържах да не се разрева от страх,че повече няма да видя тези лица.

По време на час се чу пронизителния звук и после гласът на момичето,което по принцип чете известията – Сали,озвучи коридорите и стаите.

-Часовете днес ще се намалят с десет минути-Сали спря като се чуха радостни викове-Причината е преместването на нашата добра приятелка и съученичка Емили Стивънс.Всички да се съберат пред училище след часовете.-Завърши тя.”Не е нужно да го правят.Не съм толкова известна или нещо такова.Просто момиче,което сменя училищата.”мислех си.-Ох,и Ем-не си мисли,че не заслужаваш това изпращане,защото го заслужаваш.-каза тя и съобщението завърши.

 -Тя как позна?!-казах без да искам на глас и целия клас се засмя. Концертите бяха често правени на училище по всякакви поводи,но никога не съм си мислела,че някога ще посветят концерта за мен.

Очевидно бях по – популярна,отколкото си мислех.Часовете минаха бързо.И то буквално.Може би зареди намалените часове или защото през цялото време си говорех с някой или просто защото осъзнавах,че това е последния ме ден в това училище,последния ден,в който ще видя учителите ми и приятелите ми.

Пред училище за два часа беше издигната платформа.Училищни банди се изявиха с няколко песни,част от които обичах.В края се появи Ююки – организаторката на всичкото това.По принцип тя организираше концертите.

Носеше тези дрехи и обувки:

Бях и подарила роклята за рождения и ден миналата година.

-Всички знаем причината за този страхотен концерт,но е време да изложим и нашата приятелка…-„О,не…” помислих си-Ем,ела тук!-извика ме тя.Докато изкачвах стълбите Ююки продължи-Емили ще ни изпее песен.-усмихна се тя.

-Какво?!-попитах я.

-Хайде групата е добра и никой няма да те чуе как пееш,не че пееш зле,но просто ти си много срамежлива да ми повярваш.

Бързо се съгласих,за да не се задържам на сцената по-дълго,а и да не се излагам пред цялото училище.Попитах дали групата знае песента,която исках да изпея и се оказа,че я знаят.

Носех тези дрехи:

 Предпочитах да нося панталони,а щом беше последния ме ден нямаше да нося неудобните карирани поли(имах повече от една).

-Не знам какво точно да изпея но мисля,че тази е най-подходяща.-казах и се усмихна леко.

Песента се казва Sail Away на The Rasmus.

Once upon a time
we had a lot to fight for
we had a dream, we had a plan

Sparks in the air
we spread a lot of envy
didn’t have to care
Once upon a time

В същия момент на сцената отново се качи Ююки заедно с Дерек.Двамата държаха микрофони и започнаха да пеят с мен.

Remember when I swore
My love is never ending
And you and I will never die
Remember when I swore
We had it all
We had it all

Sail away
It’s time to leave
Rainy days are yours to keep

Fade away
The night is calling my name
You will stay
I’ll sail away

Once upon a time
We used to burn candles
We had a place to call a home
The dream that we lived
Was better than divine
Every day was like a gift
Once upon a time
Remember when you swore
Your love is never ending
And you and I will never die
Remember when you swore
We had it all
Wed never fallДо този момент небях забелязала,че всички пееха с нас.

Sail away
It’s time to leave
Rainy days are yours to keep

Fade away
Twilight’s calling my name
You will stay
I’ll sail away

No reason to lie, no need to pretend
I’m grateful to die
To live once again
I’m fearless to fly
And reach for the end
And reach for the end

Sail away

Sail away
it’s time to leave
Rainy days are yours to keep

Fade away
the night is calling my name
you will stay
I’ll sail away

Sail away

The night is calling my name

Sail away

Песента свърши и всички започнаха да пляскат.Аз прегърнах силно Ююки и Дерек и не се сдържах и испуснах няколко сълзи.Моите приятели също не се сдържаха.

Наистина беше време да отплавам.Далече от моите приятели,от училището ми и градът,в който израснах.

Със същата прегръдка си казахме чао.Надявах се да не е „сбогом” а „Чао,ще се видим след седмица”.Затова казах на приятелите ми „Чао” когато се качих във влака.Неисках да кажа сбогом.А тази дума исках да забравя,но си я повтарях в главата си толкова много пъти докато пътувах.Не можех да я забравя дори да се опитвах и кънтеше във главата ми всеки път когато се сещах за това,което изоставях.

Когато стигнах спирката ми на гарата не ме чакаше никой.Разбрах миналата вечер,че нито баба или дядо може да ме вземе.И двамата работеха и трябваше сама да се прибера.Три неща ме успокояваха по пътя.1-во:Багажът ме вече беше пристигнал и трябваше да нося само чантата ми с някой неща,за да не умра от скука по време на пътуването.2-ро:Още помнех къде живеят баба и дядо.И 3-то:Ако някой ме беше взел щеше да ме пита въпроси и щях да се разрева като малко бебе.

Когато стигнах къщата взех резервния ключ от тайното място под една саксия на верандата и отключих.Влязох в коридора и отново заключих както баба ме молеше преди.Квартала небеше опасен но баба винаги си беше предпазлива.Качих се в моята стая,където по принцип спях когато бях на гости.Видях,че баба вече беше сгънала и прибрала дрехите ми по рафтовете в гардероба.Първото нещо,което направих беше да извадя CD-то си от една от кутиите и да пусна един диск.В ритъма на Murderdolls – My Dark Place Alone започнах да вадя всичките си неща от кашоните ми и да ги подреждам на местата им.

Когато започна Slipknot – Surfacing увеличих музиката още повече и продължавах да си припявам и подреждам.Чух викове близо до прозореца ми,намалих музиката,отидох до прозореца ми и го отворих.Съседа също беше пред прозореца и очевидно той е викал.

-Би ли намалила тази дандания?!-Извика той.Съседа беше мъж на средна възраст.Косата му беше черна и оредяваше.Небеше женен и баба винаги се шегуваше,че няма да си намери жена с неговите маниери.

Аз не му отговорих и затръшнах прозореца е дръпнах щорите,но оставих намалена музиката и съседа повече не ме притесняваше.

Когато стана 18:27 баба и дядо се прибраха.Двамата работиха в шивашки цех.Баба беше шивачка,а дядо пазач.Баба стопли вечерята и тримата заедно вечеряхме.Говорехме си и си личеше колко е щастлива баба да съм им на гости(както и на дядо де).Казваше ми как ще се разхождаме по магазините и,че ще ми купи каквото си поискам.Дядо обеща да ме научи да карам кола.Баща ми никога нямаше време да ме научи.

Когато изядох всичко,което баба беше приготвила(тя ме накара и съм сигурна,че за времето което щях да остана при тях щях да надебелея много)се качих в стаята ми.Легнах на леглото си и си мислех за новото училище докато не заспах.Бях много притеснена.

На следващият ден с баба отидохме на училище за да приготвим нещата за преместването ми.Беше събота и нямаше никакви ученици.Училището беше поне три пъти по-голямо от старото ми.Беше много чисто.Нямаше графити по стените и шкафчетата и в градината имаше много цветя.Когато ме записаха ми връчиха грозна униформа направена от груба материя за сакото и ризата, вратовръзката и полата бяха от някакъв изкуствен материал.Жената,която ми я даде каза,че трябва да нося поне два елемента от униформата като вратовръзката не се смята.Полите,които трябва да нося не трябвало да бъдат над колената ми и блузите с дълбоки деколтета били забранени.”Какво да направя,че имам дълги бедра”пошегувах се,но жената ме погледна строго и ми се скара като каза да спазвам правилата.Довърши като каза,че токовете на обувките трябва да са най-много 2см. Също не трябва да боядисваме косите си и ако имаме татуировки да ги крием и да не си правим докато учим в училището.

Когато излязохме от училището ми се искаше да захвърля на някъде униформата.Молих баба да ме запише другаде,но тя каза,че майка е избрала училището.Разбира се сама дяволската ми майка би ме записала да уча в такъв затвор.Още не бях започнала училището и вече бях го намразила.Никога небях живяла под такива строги мерки.Ето това е униформата:

Както вече казах никога небях живяла под такива строги мерки и когато се прибрах промених леко униформата по този начин:

 

И така смятах да отида на училище.Щях да ги поуплаша тия надзиратели.Преди да се усетя боядисвах някой кичури от косата си в червено(същия тъмно червен цвят като полата).

(Само червените кичури.)Като кукла нали?

Това е първа глава. Честно да ви кажа поп принцип бях решила да пиша една друга завършена книга, но това поне ще ми е стимул да напиша тази до край. Какво мислите за нея за сега?(И да вече написах част от нея по-рано в блога.)