От писатилката 16

 

16

-Коя беше тази, с която си говореше на откриването?-попитах по-късно Шон в стаята ни.

-Казва се Ерика.Много е забавна и имаме много общи интереси. Видях я по пътя и после се върнах да я заговоря. 

-Аха.-измънках и зачаках за повече информация. Той не проговори повече и се загледа в телевизора.-Изглеждахте щастливи.-казах.

-Да. Тя е страхотна.-усмихна се той със замечтано изражение и сякаш ми разби сърцето.

-Мислиш ли, че я е "специалната"?-попитах. Сама си търсех белята с тези въпроси, но исках да знам.

-Знаеш ли какво?-Шон се обърна към мен със звезди в очите.-Мисля, че да.

-Ох.-измънках и сведох поглед към земята. Сякаш нещо стисна силно сърцето ми.-Разбирам. И аз срещнах едно момче, което си мислих, че е...но може би си въобразявам.

-Хенри ли е? Май и той те харесва.-аз отново го погледнах.

-Не. Ние сме само приятели. И двамата се харесваме само като приятели.-забързано обясних.

-Добре! Не се пали.-отстъпи той и замаха с ръце в защита.

-Аз...трябва да изляза.-казах и бързо излязох преди той да види сълзите ми.

Можеше ли да е толкова глупав?! Не знаеше ли, че го харесвам? Имам предвид, дори сляп човек би забелязал! Той дори не забеляза, че и двете имаме едни и същи имена. Да, аз съм само "мъника" и това ще остана. По добре никога да не го бях срещала!
Скрих се зад хотела на една скамейка свих се на кълбо и заплаках. Не ми пукаше дали някой ще ме види.

Не си заслужаваше нищо. Исках просто да се върна у дома. Щях да се преместя да живея някъде другаде и никога повече не исках да го видя.
-Наистина ли?-попита някой зад мен. Несъзнателно съм казала тези неща на глас.
-Да! Съжалявам, че го срещнах. Не си струва за всичкото забавно време прекарано с него и начина, по който промени живота ми.
-Сигурна ли си?-попита тя и седна до мен. Тогава успях да погледна с кого си говоря.

(Да знаеш колко ми отне да намеря подходяща снимка)

Беше една от сервитьорките, която видях по-рано, но не беше с униформа.
-Но все пак, това си е твоя работа.-каза тя. Аз забих поглед в земята, но та не си тръгна. Една от значките, които носеше беше на книгата ми, а друга на Death Note.

-И аз си падам по Death note.-казах най-сетне за да разчупя неудобната страна.
Двете се заговорихме и аз се отпуснах малко по малко. Оказа се, че имаме много общи неща и я беше много мила име подготви за най-важния въпрос.
-И защо плачеше преди малко?-попита тя.
 Вече се бях успокоила и трезвено обясних ситуацията и обмислих думите, които бях казала по-рано.

 -Сама разбираш, че думите ти са били необмислени нали?-попита тя и аз кимнах.
-Ако не ми беше помогнала кой знае каква глупост щях да направя.-признах си.
-Как да не помогна на една от моето племе.-каза тя. Не разбрах за какво говори.-И ти харесваш книгата, нали? Видях те на откриването.-обясни тя.После разбрах какво казва. Тя не беше разбрала, че аз съм писателката.-Имаш късмет. Аз още не съм виждала Ерика Ричардс. Преди малко ми свърши смяната и сега отивах на раздаването на плакатите. Идваш нали?-попита тя и се изправи.
-Без мен как?-пошегувах се и също станах от скамейката.
-Между другото, казвам се Кристина.-каза тя докато вървяхме към залата.

Който иска може още да коментира и да го добавя в главите. Тази глава беше много блудкава и с помощ на гостенката нещата се пооправиха.