От писатилката 15

 

15

Не можех да повярвам, че наистина се разхождам по улиците на Los Angeles. Чувствах се като в рая. Осъзнах какво е да видиш нещо, за което си мечтал дълго време.

  Аз и Шон се разхождахме и аз не пропуснах да снимам всичко и да вляза във всеки магазин. Дори си купих няколко неща.

-От къде намираш толкова пари?-попита Шон докато седяхме на една скамейка.
-Моля? А, за нещата, които купих?-попитах всичко наоколо ми влияеше много разсейващо.
-Кубинки, гердана, гривната, тениската, дънките и часовника.-уточни той.
-От книгата ми. Вече съм на 18 и печалбата от книгата е моя.
-Не се ли притесняваш, че книгата ти скоро ще омръзне на хората?-попита той.
-Тогава ще напиша нова.-отговорих и се засмях. Шон ме погледна учудено.-Не. Шегувам се. Не съм мислила за това. Предполагам, че просто ще бъда забравена.
Замълчахме за малко докато оглеждахме наоколо. Аз оставих покупките си на скамейката и започнах да обикалям и снимам.
-Чудя се...Нарочно ли носиш шапката, в случай че видиш Hollywood undead?-попита той.
-Не, те са някъде из Европа на турне. Няма начин да ги видя. Нося я просто така. За да изразя себе си. Музиката и част от живота ми.
-Музиката е илюзия.-каза спокойно той. За момент се спрях и обмислих думите му. Не можа да разбера много добре какво иска да каже.
-Какво означава това?-попитах. Шон се усмихна и повдигна рамене.
-Хайде да се прибираме. Шоуто започва скоро, а ти го откриваш.
 


По пътя я видях. Другата Ерика. Героинята в книгата ми - висока, слаба и много красива. Докато вървяхме с Шон тя не отлепи поглед от него, нито той от нея.
Така и се срещнаха в книгата за първи път. Срещат се на улицата, после тя влиза в една тъмна уличка, напада я вампир и Шон я спасява.
Но този път Ерика влезе в магазин за дрехи. Молех се Шон никога повече да не я срещне.
Влязох в хотела сама. Шон каза, че има да свърши някаква работа. Отидох още по-притеснена в залата.  Приветстваха ме с аплодисменти и леко се успокоих. Все пак бях притеснена за него. Качих се на платформата и застанах пред микрофона.

-Ъм...здравейте.-казах.-Радвам се да знам, че имам толкова много фенове тук. Чувствам се като рок звезда. сега трябва да ви обясня, колко съм щастлива, какво включва програмата за седмицата, въпреки, че има разписания във всяка стая, да благодаря на спонсорите и още тон неща, но аз знам колко мразите дългите речи. За това - нека купона започне!

-Музиката започна и аз слязох от платформата и седнах на една маса. Един по един феновете идваха при мен за автограф.

Забелязах нещо интересна на вратата. Обърнах се и видя другата. Беше се облегнала на вратата, Шон стоеше до нея и си говореха.

Сигурно се е върнал да се запознае с нея. Двамата си говореха и се усмихваха - ето една разлика. Когато Шон я спаси той веднага си тръгна и не й даде шанс да му благодари. Също когато за първи път си говореха той беше безчувствен към нея. Но все пак гняв замъгли тези мисли.

но не помръднах от мястото си. Не е моя работа какво прави Шон...и с коя.   

Една малка игра. Тези, които си напишат нещо за книгата и тази глава, заедно с името си и нещо за себе си мога да го включа в книгата си. За една глава или повече! За това, не се стеснявайте и пишете!