Новото училище или Кошмар?! 2

2

Не беше като да не си представих що за ученици учат в скучното училище,просто не вярвах колко съм права.По пътя до училище слушах музика на Mp4-та ми.Още на входа видях група момчета с пълната униформа.

Бяха три момчета,може би на моите годили.Две от момчетата бяха прилежно облечени с пълната униформа,но момчето между тях не носеше сакото(учениците можеха да избират между сако и карирана жилетка),ръкавите на ризата му бяха навити до пакетите,косата му беше на иглички и имаше обица на едното ухо.

Ето как изглеждаше:

 

Трите момчета бяха прекалено разсеяни от разговора си,за да ме забележат.

Продължих пътя си към стаята ми.Вече щях да прекарвам всичките си часове в една стая.Както в една стая така и с един клас.Доказателство,че учениците щяха да са консервирани както и самото училище.По-трудно човек можеше да си създаде приятели,не че бих искала да съм приятелка с такива смотани богаташки деца.

Когато стигнах вратата ми се искаше да извикам с пълно гърло и да избягам на далеч.До прозореца на първите редове стояха група момичета,които си слагаха розови сенки и червила с тонове,към стената стояха зубарите,които учеха и останалите момчета стояха зад зубарите,мереха ги с хартийки или правеха коментари за мадамите до прозореца.

Влязох в стаята и бавно и спокойно стигнах до два свободни чина до прозореца и седнах на чина по - близо до прозореца.Когато влязох всички очи бяха върху мен и колкото да мразех да ми обръщат толкова много внимание бях доволна по някаква причина.Никой не беше очаквал някой като мен и незнаеха как щях да им стъжня живота на тези глупави богаташчета.

Когато се отпуснах на стола си увеличих звука на Mp4-та ми като знаех,че всички в стаята ще чуят песните,но не ми пукаше и спокойно качих краката си на чина и огледах стаята.Стените бяха бледо жълти със две малки картини на едната стена и часовник над бялата дъска.Нямаше плакати,нито плочи,нито дори изрисувано нещо по стените.Стаята беше скучна и безинтересна.

Огледах още малко учениците.Между момчетата на последните чинове стоеше момчето,което видях пред училище заедно с двама негови приятели.Той гледаше към мен говореше на приятелите си нещо и се смееше.

Едно от момичетата,които още се гримираха ме зяпаше сякаш съм нещо,което не е вярвала че съществува.Като същество от приказките.

Когато се усети,че я видях да ме зяпа тя се намръщи отмести косата от рамото си с рязък жест и се обърна към приятелките си.Личеше си от далеч,че „приятелките” й не й бяха приятелки и,че всички бяха готови да се хванат за вратовете и,че при първа възможност те биха забили нож в гърбовете на така наречените им „приятелки”.

Госпожата влезе спокойно в стаята и остави нещата си на бюрото й.тя беше от жените,които изглеждаха на 60,а бяха на 40.Кожата й беше бледа,имаше дълбоки бръчки,прав и дълъг нос и широко чело.Всичките й черти и дори дрехите й казваха че е много строга.Роклята и беше черня сякаш от Втората Световна,коятао стигаше до земята с висока яка и не виждах обувките й,но бях сигурна,че бяха също толкова старомодни.Косата и беше стегната  болезнен кок,който сякаш опъваше кожата на лицето и назад.

Аз седнах по нормален начин на чина,изключих Mp4-та ми колкото и да не исках.Госпожата огледа класа сякаш търсеше някой.Когато очите й стигнаха мен тя се спря за миг и се намръщи.Преди да каже нещо някой почука на вратата и влезе.Госпожата отмести поглед(както и целия клас) от мен върху човекът,който влезе.Беше момче което накара сърцето ми да бие лудо.

 

Не знаех,че в онова училище - затвор имаше някой свестен и то толкова зашеметяващ като него.Рядко се захласвах по момчетата в сравнение с Ююки…Но трябваше да призная че момчето беше доста привлекателно.

-Ейдън Амарис!Колко пъти съм ти кавала да не закъсняваш за час!И отново миришеш на цигари!-скара му се учителката.Не одобрявах хората да пушат,но това беше тяхно решение.Госпожата нямаше право да се кара за решението на момчето,всъщност за който и да е било човек.

-Закъснях само две минути.-каза спокойно той със спокойно изражение.

-Няма значение!Ти повече от всички знаеш,че не одобрявам закъсненията.Пише ти отсъствие за часа.-каза спокойно тя като записа отсъствието в дневника.

Момчето,което разбрах,че се казва Ейдън Амарис тръгна към мен и се усетих,че само мястото до мен беше свободно.Той седна на свободния чин и когато той се обърна към чина ми очите ни се срещнаха.Имаше много светло кафяви очи.Изглеждаше доста изненадан да ме види.когато седна на чина до мен изглеждаше доволен да ме види сякаш сме приятели и не сме се виждали от години.

Носеше ризата и ръкавите бяха навити до лакатите му и на панталоните от униформата си беше сложил верига.Ризата му беше разкопчана и под нея носеше тениска на „Кошмарът преди Коледа”.

-Ейдън ще бъдеш и днес след училище за наказание.Както и вие госпожице Емили Стивънс!Не съм виждала някой да се гаври така жестоко с униформата на училището или на каквото и да е училище.В старото ви училище така ли ви позволяваха да се разхождате сякаш сте извадени…от…от някое лошо списание.-Целия клас,включително и мен,се засмяхме.

-В старото ми училище нямахме униформи.-казах просто.-Там си правехме каквото си искаме.-усмихнах се.

-Тук не е така.Ще се видим след часовете и с теб.-довърши госпожата като започна да преподава урока си.

-Здравей казвам се Ейдън.-Усмихна се той като подаде дясната си ръка и видях татуировката му.

 

-Аз съм Емили.-усмихнах се и също подадох ръката си и се здрависахме.Аз се обърнах към прозореца и започнах да наблюдавам хората,които преминаваха пред училище.

-Знаеш ли,стоиш на мястото ми.-Прошепна той.Аз се обърнах към него.

-Незнаех.-усмихнах се.Не смятах да се преместя.

-Няма значение.Бих дал мястото си за красиво момиче като теб.-усмихваше се той.

-Не се хващам толкова лесно на такива евтини глупости.-предупредих го,но той ме караше да се усмихвам.

-Ох,колко съм глупав!-каза той като се удари по челото.-Неисках да прозвучи така Съжалявам.-Ейдън изглежда казваше истината,а и аз имах навика да вярвам на всички.Много лош навик наистина…

-Страхотно и ти ли слушаш Slipknot?!-зарадва се той като видя чантата ми закачена на стола.

-Какво?А,това ли?-посочих чантата.-Не просто нося чанта за 45 долара на група,която не харесвам.-казах саркастично.Ейдън се засмя схващайки какво имах предвид.

-Е да трябваше да се досетя.

-Ейдън и Емили още половин час наказание за говорене в час!-извика госпожата.

-Колко време ще е наказанието?-усмихнах се.

-Не знам!И аз загубих бройката.-засмя се той като ни даде още 15 минути,което после правеше час и 45 минутно наказание.

След часа двамата седнахме до прозореца,гърбовете ни облегнати на стъклото и слушахме музика от моята Mp4-ка.Оказа се че всяка песен,която имах или Ейдън знаеше и харесваше или не знаеше,но веднага му ставаше любима.

Когато втория час започна ние седнахме на местата си.Имахме психология.Учителката ми изглеждаше приятна и кротка на може би 30 години.Имаше съвсем леки бръчки около очите когато се усмихваше.Беше с къса кестенява коса и елегантни светли дрехи.

Видях момчето от сутринта отново да ме зяпа и да говори  приятеля си докато се смееше.

-Този кой е?-попитах Ейдън като посочих момчето.Ейдън въздъхна дълбоко.

-Защо харесваш ли го?-попита той сериозно.

-Не,но не спира да ме зяпа.-отговорих.

-Това е Белфорд Брайънс – любимец на всички момичета.И трябва да кажа той определено се възползва от това.преспал е с доста момичета от училището.Стой далеч от него.Чух,че се зарекъл да преспи с всички момичета от класа и са останали само три момичета с теб.В момента е с Барбара Брайли.-каза той като посочи блондинката,която също по това време ни зяпаше.Същата,която видях преди първия час.Барбара веднага се обърна към учителката.-Тази е по - досадна от всяка.Смята се за най-красивата,най-умната и въобще най-най от всеки.Типичните момичета за това училище.Това или това.-Ейдън посочи зубарка,която усилено си правеше записки.-А,момчетата-това или това.-Той посочи Белфорд Брайънс и после един зубър.

-Ясно.-прошепнах.-Всички ли са така?-не се сдържах да питам.

-Да.Преди имаше едно момиче,но не издържа. Белфорд й разби сърцето после тя неможа да понесе подигравките и се премести.

-Скапаняк.-казах си.

-Такъв е.-прошепна Ейдън.

Когато часът свърши заедно слушахме музика от неговия плейър.Оказа се че аз,също като него или знаех и харесвах песните или ги харесах от първо слушане.Някой песни ги имахме и двамата.

Третият час отново мина в разговори.Имахме литература.Дори не помня коя творба обсъждаше класа и дали съм я чела или дори чувала.Покрай Ейдън забравях за всичко.

Когато и третият час мина имахме голямо междучасие и после физическо.Понеже не знаех къде е салона Ейдън предложи да ме заведе до там.Не,че някога бях карала физическо.Ние никога не карахме физическо в старото ми училище.Старият ми учител дори не си правеше труда да влезе в салона,а на края на годината всички имахме шестици.Рай.

Докато обяснявах на Ейдън за старото ми училище и „дисциплината” не гледах къде отиваме докато не се осъзнах,че бяхме зад училището.

-Какво правим тук?-попитах като се сдържах да не се изсмея.Не знам защо изведнъж ми стана много смешно.

-Изчакай да изпуша една цигара.-отговори спокойно той като извади от джоба си кутия цигари.Взе една цигара и я постави между устните си.После предложи и на мен цигара.

-Предпочитам да изпия отрова.-казах с отвратено изражение и отдръпнах от него.

-Както искаш.-измънка той като взе запалка от джоба си и запали цигарата.

-Просто несмятам да се самоубивам скоро и то по този начин.По-добре да се гръмна в главата.Разбираш ли?-попитах и Ейдън кимна с глава.-Но всеки човек има право на свой избор.Няма да критикувам никой.-довърших.

-Изумяваш ме все повече.-усмихна се той.Аз се учудих на думите му но не казах нищо.-Имаш ли си приятел?-попита Ейдън от нищото.

-Мислех първо да се опознаем…-пошегувах се да прикрия изненадата и неудобството си.

-Не просто питам.Страхотно момиче като теб не може да е свободно.-усмихваше се той.

-Ако искаш да знаеш аз съм свободна.-Казах като скръстих ръце престорено разсърдена.

-Сериозно.Не го очаквах.-изненада се той.

-Очевидно.

-Не го приемай на сериозно.-засмя се той.-Това е да те питам „Кой е любимият ти цвят?” и „Имаш ли домашен любимец?”.

-Черен,котка,куче и морско свинче.-отговорих въпреки,че не беше въпрос и отпуснах ръцете си.Ейдън пусна фаза на земята и го смачка с крака си.

-Готов съм искаш ли да отиваме към салона?-попита той.

-Става.Но само колкото да кажа на учителя че съм там и после може да се измъкнем.

-Както казах.Започвам да те харесвам все повече и повече.-засмя се той.

Имахме двама учители.Мъж и жена.Разделиха класа на момичета и момчета и предположих,че щяхме да правим различни упражнения.Аз отидох при учителката и казах,че съм нова.Тя ми даде черни къси гащи и бял потник.Аз се преоблякох набързо в съблекалнята и вързах косата си на две опашки.Всички от класа бяха със черни къси гащи и бял потник.На потникът беше логото на училището.

Преди да започнем с упражненията трябваше да направим няколко обиколки около игрището.На втората обиколка Някой рязко ме дръпна за ръката настрани.

-Хей!Пусни ме!-извиках.

-Ш-ш-ш.Щи ни чуят.-Прошепна Ейдън в ухото ми.Беше ме притиснал силно до него.Веднага се изчервих.

-П-пусни ме!-казах като се отдръпнах от него.

-Извинявай.-засмя се той.-Хайде.-Той хвана ръката ми и отново ме заведе зад училището.-Отива ти да си на опашки.-каза той след като извади цигара от кутията и я постави между устните си.Той гледаше земята или ръцете си.Не бях сигурна.Гласът му беше много успокояващ.

-Приличам на малко момиче.-засмях се.

-Изглеждаш много невинна.-довърши той като запали цигарата.Все още гледаше земята,но не го сметнах като нещо странно.Аз се засмях.

-Както казах.Изглеждам като малко лапе.Но мисля,че изглеждам смешно.Ейдън се обърна към мен,огледа ме и се усмихна.

-Екипът ти отива.

-Ейдън нека сменим темата,моля те…-притесних се.Eйдън отново се засмя.

-Винаги ме караш да се смея Ем.-когато чух как ме нарече ме накара да се сетя за старите ми приятели.Щях да им се обадя веднага след като се прибера удома.

-Колко часа имаме още?-попитах

-Сега е четвъртият…още три часа.

-Няма да издържа…-измънках.

-Толкова ли съм досаден?!-престорено се обиди Ейдън.

-Не.Часовете са прекалено много.

-Прави като мен – тръгни си когато искаш.

-Предпочитам да остана.-засмях се.

-Тогава и аз ще остана да ти правя компания.Повярвай ми покрай мен времето минава бързо.-усмихна се той и ме накара да се засмея.

-По-скоро времето бяга от теб.-пошегувах се докато още се смеех.

-Хей!Това беше грубо!-обиди се той.

-Споко само се шегувах.-обясних му.

I wake up to find myself
After all these years
And where all the time has gone
Still seems so unclear
Cause there's no one else
Since I found you
I know it's been so hard
You should know

Двамата с Ейдън стояхме на тревата все още зад училището и слушахме музика от моята Mp4-ка.

-Не знаех,че слушаш и Mötley Crüe.-усмихна се той.

-Mötley Crüe- If I Die Tomorrow-прошепнах и продължих да слушам песента.Не,че не го сушах,но не исках да изпускам и секунда от песента.

If I die tomorrow
As the minutes fade away
I can't remember
Have I said all I can say
You're my everything
You make me feel so alive
If I die tomorrow

-Ако умра утре с какво ще ме запомниш?-Попита Ейдън и ме накара да се засмея.

-С този въпрос.-засмях се-Какви ги говориш?-попитах.-Та ние сега се запознахме.

-Просто ми отговори.-измънка той като гледаше небето.Отне ми време да помисля.

-Най - свестния човек в това скапано училище.Много забавен и голям сладур.-усмихнах се.Той не каза нищо повече.Очаквах някаква реакция от него,но сякаш той е ме чу.

It brings out the worst in me
When you're not around
I missed the sound of your voice
The silence seems so loud
Cause there's no one else
Since I found you
I know it's been so hard
You should know

If I die tomorrow
As the minutes fade away
I can't remember
Have I said, all I can say
You're my everything
You make me feel so alive
If I die tomorrow

I spent all my life
Looking for our innocence
I've got nothing to lose
Nothing to prove
I won't make the same mistakes
Now I know
That everything will be okay
If I die tomorrow

If I die tomorrow
As the minutes fade away
I can't remember
Have I said all I can say
You're my everything
You make me feel so alive
You're my everything
You make me feel so alive
If I die tomorrow
If I die tomorrow

-А ти?-попитах най – накрая.Ейдън затвори очите си и помълча за кратко.Когато отвори очите си по навик погледна часовникът си.

-По дяволите!Закъсняваме!-стресна се той и се изправи.Аз също станах и двамата се затичахме към съблекалните и после стаята.

Въпреки,че бързахме ние закъсняхме за география и трябваше да стоим за наказание още един час.което правеше два часа и 45 минути още в онзи скапан затвор/училище.Но с Ейдън времето наистина минаваше бързо и докато се усетя вече беше време за наказанието.

Наказанието беше да стоим аз и Ейдън в стаята ни(явно нямаше други наказани)със надзирателка заместник директорката,която през цялото време четеше списание.

-Вече огладнявам.-прошепнах като сложих ръка на корема си.

-О,да!Забравих.-прошепна Ейдън.-Голямото междучасие не ти показах столовата и те замъкнах зад училище.-каза той като се удари по главата.

-Няма нищо.Аз по принцип сутрин не ям.Просто не съм стояла толкова дълго в училище.Чак по това време огладнявам.

-Имам един сандвич…-Ейдън започна да рови из чантата си.-Майка ми прави сандвич всяка сутрин.-Той извади сандвича от чантата си и ми го даде.

-Благодаря.-благодарих като махнах станиола от него и захапах.

-Винаги ли си била…така?...-попита той.

-Кое?А,дрехите!Не преди носих само дънки и широки тениски на различни групи.Обаче се влюбих в едно момче.Струваше ми се,че той си пада по по - изисканите момичета и помолих приятелките ми да ми помогнат да изглеждам така.Момчета така и не ми обърна внимание,но аз свикнах с тези дрехи и продължих да ги нося.

-Момчето е бил глупак да не те забележи.-усмихна се Ейдън.

-Спри с тези глупости.-казах му докато се опитах да скрия червената по бузите ми.

Никога не бях стояла след училище за наказание.Просто в старото училище нямаше правила или ако някога е имало,то никой не ги е спазвал.За мен наказанието не се различаваше по нищо с часовете.Просто стояхме в стаята и аз и Ейдън си говорехме.

Когато наказанието свърши двамата с Ейдън с радостен вик изтичахме от училище.Когато вече минахме границите се спряхме и започнахме да вървим бавно.

 One final fight, for this tonight.
Woah...
With knives and pens we made our plight.

Беше телефона на Ейдън.Той извади телефона си от джоба и го доближи до ухото си.

-Да?...Да….Да отново….Не…С една приятелка…Не…Не и тя слуша нормална музика….НЕ!Та ние днес се запознахме!...Пред училище все още…ОК.Чао.-довърши той и затвори телефона.

-Кой беше?-попитах.

-Една приятелка.Сега ще дойде.-усмихна се той.Двамата стояхме за малко и изведнъж BMW спря пред нас като заби рязко спичали.

-Извинете.Още не съм свикнала със спирачките.-каза шофьора-момиче със усмивка от ухо до ухо.

 

-Eм, запоэнай се с Карал.

-Здрасти!-каза тя.

-Здравей.-усмихнах се.Ейдън отвори задната врата и като кавалер ме изчака първа да вляза,след това и той влезе.

-Хей,коя беше тази група,с която звънна телефона ти?-попитах го.

-Една нова група.Казва се Black Veil Brides.-Ейдън се пресегна и включи CD-то на Карал.-Песента я има в диска,който ти дадох.-каза той на шофьора.

-О,още не съм го чула.Забравих.-извини се тя.

Alone at last, we can sit and fight.
And I've lost all faith in this blurring light,
but stay right here we can change our plight.
We're storming through this despite what's right.

One final fight, for this tonight.
Woah...
With knives and pens we made our plight.

-Бях ти показал снимка на групата когато ти дадох диска.-обясни Ейдън.

-О,да!Вокалиста е много сладък.Ем,ти също трябва да го видиш.Сладур!-усмихна се тя или поне така ми се стори от огледалото за обратно виждане.

Lay your heart down the ends in sight.
Conscience begs for you to do what's right.
Everyday it's still the same dull knife,
Stab it through and justify your pride.

One final fight, for this tonight.
Woah...
With knives and pens we made our plight.
Woah...
And I can't go on without your love, you lost, you never held on.
We tried out best... Turn out the light,
Turn out the light.

-Мога да кажа,че вокалиста има страхотен глас.Все още не съм го виждала ,но аз не съдя хората по външния вид.Разбираш  ли ме?

One final fight, for this tonight.

Woah...
With knives and pens we made our plight.
Woah...
And I can't go on without your love, you lost, you never held on.
We tried out best... Turn out the light,
Turn out the light.

-Ето защо те харесвам толкова много.

-Ем.Нека те питам.Знам,че Ейдън няма да ми каже истината.Вие заедно ли сте?Току що чух какво ти каза Ейдън.

-Не не сме заедно.-засмях се.

-Казах ти че днес се срещнахме.-обясни Ейдън.

-Това за мен нищо не значи.-усмихна се тя.-Стигнахме.

-Тук живея аз.-каза Ейдън.Къщата ми се стори прекалено много позната.Обърнах главата си към другата страна на улицата и там беше къщата на баба и дядо.

-Живееш точно пред нас!-изненадах се.

Двамата с Ейдън слязохме от колата.Първо слезе Ейдън като побърза от моята страна и отвори вратата вместо мен.

-С всички ли е такъв кавалер?-попитах Карал като излязох от колата.

-Само с момичетата по,които си пада.-усмихна се тя.

-Не е вярно!Винаги се държа така.-възпротиви се той.Карал сам се засмя и продължи пътя си.

-Не я слушай.На нея и хлопа дъската.Искаш ли да влезеш?-покани ме Ейдън.-Няма никой,но може да си поговорим--

-А,не!-прекъснах го и се усмихнах.-Няма никой в къщата.Това си е неправилно.

-Но ще си поговорим както в училище.Нищо повече.А и ти си ми само приятелка.Или по-точно ще бъдеш приятелка,но това ще стане само,ако общуваме--

-Добре добре.-прекъснах го отново.Той се усмихна широко и двамата влязохме в къщата му.Той веднага ме отведе в стаята си и хвърли раницата си на земята до бюрото му.

Стените му,също като моята,бяха облепени с плакати до такава степен,че не се виждаше цвета на стените.Леглото му беше обикновено дървено както и всички предмети в стаята.Между бюрото и прозореца на поставка беше оставена електрическа китара.Една съвсем обикновена стая.Аз седнах на леглото докато още оглеждах.До вратата имаше секция с много дискове и част от тях бяха пръснати по земята.Гардеробът му,от едната страна на леглото му,беше отворен и се виждаше пълната бъркотия вътре.От другата страна на леглото стоеше нощно шкафче,на което имаше нощна лампа и CD-плейър.

Ейдън седна пред мен на стола на бюрото и ми се усмихваше странно.

-Какво е толкова смешно?-попитах.

-Това,че ти неискаше да влезеш от предпазливост,а сама седна на леглото.

Грешка.По навик винаги съм сядала на леглото на приятелите си…

-Няма да отговоря на това.-казах като погледнах настрани.Ейдън се засмя.Той дойде при мен и седна на леглото.Пресегна се към CD-то и го включи.Песента,която се пусна беше на Motley crue - Shout at the devil.

-E какво искаш да правим?-усмихна се той.

-Ти сам предложи да дойда за да си говорим.-предупредих го.

-О,да.Бях забравил.-продължаваше да се усмихва той.

Двамата започнахме да си говорим за различни неща като игнорирах комплиментите и другите глупости от същия род.Въпреки това ми беше страшно забавно с него,а когато се усетих вече се стъмняваше.

-Трябва да тръгвам.-изправих се.

-Не-е-е-Ейдън се държеше като дете.

-Трябва.-усмихнах се.Той също се изправи.

-Не и докато ме целунеш.-каза той сериозно с дълбок глас.

-Не.-отказах отново.

-Поне по бузата.-той леко се приближи.

-Наистина трябва да тръгвам…

-Добре тогава аз ще те целуна.-прошепна той като се приближи още повече и устните му докоснаха бузата ми нежно.Когато се отдръпна очите му гледаха моите той отново се приближи като за секунда погледна устните ми.

-Добре вече трябва да вървя.-отдръпнах се и излязох бързо от стаята.

-Много бързаш.-усмихна се Ейдън след мен като бързо ме настигна.

-Баба и дядо ще ме чакат.-обясних.

-Разбирам.-съгласи се той.Ейдън ме изпревари по стълбите и отвори входната врата за мен.Аз забавих крачка.

-Лека нощ.-Прошепнах като излязох,но все още бях с лице към него.

-Лека нощ.-Прошепна той с дълбок глас.-Ще се видим утре.

Аз се обърнах и продължих към моята къща.За първи път някой ме казваше да потръпвам само като чуех гласа му.Докосването му сякаш изгаряше кожата ми и честно казано обожавах честите му промени на настроението.

Когато най накрая се прибрах вечерях с баба и дядо.След вечеря веднага се обадих на Ююки,а с нея беше Дерек.Разказах им всичко от сутринта до последната ни дума с Ейдън.

-Очевидно,че той си пада по теб.-каза Ююки.

-Никой да не пипа момичето ми!-извика Дерек.Ние не бяхме заедно но той често се държеше сякаш бяхме.

-Дерек аз няма да изляза с някой без да го познавам.Не се притеснявай.-успокоих го.