От писатилката 13

Последна глава. Мързи ме да пеша повече.

13

Часът по история мина добре. Тремата с Хенри и Шон си говорихме без никакви неудобни моменти.

 После аз и Шон тръгнахме към кабинета по физика.
-Разбрах, че си написала книга.-каза той."О,не!" помислих си-Тази, за която ме пита..."Цветя в нощта".-усмихна се той.
-Да.-казах и се насилих да се усмихна. Предпочитах да не знае за книгата.
-Е, какво е да си написала известна книга?-попита той.
-Нищо специално.-отговорих.
-Не, сериозно те питам.-каза Шон когато влязохме в кабинета. Използвах момента докато сядахме на местата си един до друг, за да обмисля отговора си.-Какво е да имаш такъв талант?
-Отново ти казвам - нормално. Всеки си измисля истории просто така, аз просто реших да напиша една. Това е.
-И как беше преди да я издадат?-продължаваше да пита той.
-В началото давах книгата на приятелки и съученички като рискувах никога да не я върнат. Така веднъж я загубих, но скоро я открих. Те се оказаха добри момичета и ми я връщаха.
-Колко по-различно е преди и след като издаде книгата?-продължи той.
-Какво е това? Интервю?-попитах усмихната."От както се запознах с тези момчета, не спирам да се усмихвам" помислих си."Момчетата са наистина добри." съгласи се ангелчето. Дяволчето не посмя да възрази и си замълча.-Не мисля, че има голяма разлика, освен...О,да! Забравих. Ще има събиране на фенове на книгата с автографи, състезания и така нататък. Искаш ли да дойдеш с мен?Ще бъде в LA, а няма кой да дойде с мен.
-Щом ще е в LA, идвам.-усмихна се той.
-Наистина? Нямаш проблем да не ходиш на лекции цяла седмица?-попитах.
-Разбера се.-усмихна се той широко.-Много бих искал да отида до LA.
-И да посетиш баровете?-засмях се.
-Кога е?-попита той.
-Другата седмица.-отговорих.
-Имаме пит дни? Нямя да дочакам. 

Идея за корицата на книгата "Цветя в нощта"

Някъде посред нощ:

-Къде ми е четката за зъби!

-Ох, ритнах куфара! Кой е изгасил лампите?!

-Къде прибрах четката си за коса?!

-Защо куфарът ми е отворен?!

-Забравих къде прибрах раницата си!

Да нито аз, нито Шон можехми да се организираме.

-Самолета излита след един час!-извикахме едновременно.

Двамата извикахме такси и преди да се усетя, Шон спеше с глава на рамото ми.

-Изглежда много му се спи.-засмя се таксиметровия шофьор.-Ти няма ли да поспиш?

-Не. Ще спя в самолета.-отговорих.

Малко по-късно вече бяхме пред летището.

-Шон. Събуди се.-прошепнах. Шон бавно и сънено се изправи и разбра къде е заспал.

-Съжалявам.-прошепна сънено той леко изчервявайки се.

 За радост не бяхме закъснели. Когато двамата се настанихме на местата си веднага заспах. Беше много дълга и изморителна седмица за мен.

И така самолетът излетя с мен и Шон готови за малко приключение в Los Angeles.

Събудих се в малката ми стая. Странно, този път бях заспала на леглото си с дрехите. Сигурно бях много по-изморена от колкото си мислех, след като се върнахме от LA.

Влязох в хола и видях Шон на дивана, който подпираше главата си с ръце.

-И ти се си ранобуден, а?-пошегувах се, но той не ми обърна внимание.-Ей! На теб говоря!

-Аз съм виновен.-прошепна той.

-А? За какво?-попитах.

-Трябваше да й помогна.-продължи той.

-Няма как да си успял да я спреш от онази кола.-каза том като излезе от кухнята с четири бири. каел и Рик бяха зад него.

-За какво говорите?Помогнете малко!-извиках.

-Много ще ми липсва.-прошепна Шон. Том сложи едно шише пред Шон и седна на обичайното си място на фотьойла.

-На всички ще ни липсва.-каза Том.

-Да, но не вие стояхте и гледахте как някаква кола блъска Ерика!-извика Шон и понечи да се изправи, но сами дръпна ръцете си от лицето. Очите му бяха зачервени, но не плачеше.-Не можах да я спася!Не трябваше да я пускам...сега тя е...тя е...

-Не, не е възможно! Аз съм тук, нали?-стреснах се.-Ехо! Вижте ме! Тук съм!-извиках със сълзи по бузите.-Моля ви кажете, че се шегувате!

Вървях из улиците. Или се реех, каквото там правят духовете. Гледах кака купища хора се струпваха пред книжарниците. Купуваха си моята книга.

Мамка му на книгата! Исках да живея, не да бъда мъртва писателка. Бях само на 18!

Заедно с хората, които излизаха от книжарницата, от която заедно с мама си купихме книгата ми излезе познат човек.

-Хенри!-радвах се да го видя. Отидох до него и той спря. Той също беше купил книгата ми.- Хенри кажи ми, че това е просто една лоша шега.-помолих.

Той само се ослуша, поклати глава и продължи."Дали ме чу?" запитах се. Видях Шон да върви по улицата. Хенри веднага се затича към него гневен.

-Ти си виновен!-извика Хенри.-Заради теб тя е мъртва!-извика той и бутна силно Шон, но не достатъчно, за да падне.

-Нищо не можех да направя!-извика Шон като възстанови баланса си.

-Ти я уби!-извика Хенри.

-Не.-извиках.

-Шофьорът беше пиян!-извика Шон.

-Не!-извиках по-силно. Нямаше смисъл.

-Ти си виновен!-извика Хенри и двамата с Шон започнаха да се бият на улицата.

-Спрете!-извиках с пълно гърло.

-Ери. Ерика! Събуди се!-чух спокойния глас на Шон.-Пристигнахме.-каза той като си отворих очите.

-Беше само сън?-попитах.

-Какво сънува?-попита той.-Повтаряше името ми и на Хенри.-каза той и аз се изчервих.

 -Не е това,което си мислиш.-измънках.

После осъзнах какво сънувах и, че беше само сън и прегърнах Шон.

 -К-какво правиш?-попита той. Беше му неудобно.

-Сънувах ужасен сън.-отговорих-Ужасен сън.

 Не не е последна глава. Просто исках да ви подплаша. Получи ли се?