Новото училище или Кошмар?! 8

Да, знам, закъснявам с главата. Петък вечерта я завърших и нямаше как да я напиша. Надявам се поне за 9 глава да се справя в срок. Ето я и 8 глава. Приятно четене.

8

-Харесваш ли Ривър?-попитах Ейдън докато чакахме Юки и Дерек да се преоблекат.

-Не ме питай глупави въпроси.-намръщи се той.

-Рисувал ли си за нея?-продължих.

-Да.-отговори просто той и въздъхна. 

-Значи я харесваш.

-Не. За бога тя ми е братовчедка.-отвърна той. Премигнах няколко пъти опитвайки се да не показвам никаква реакция. Не го харесвах вси пак, можеше да харесва който си поиска.-Нека говорим за нещо друго.
-Имаш много хубав глас.Защо не пееш в някой група?-попитах.
-Започнахме нещо като група, но не можем да намерим барабанист. Знаеш ли колко е трудно да се намери свободен такъв и да свири добре?-попита ме той раздразнено. Не знаех дали още е раздразнен заради въпросите ми или заради групата си.
-Аз свиря на барабани.-казах.
-И на всичкото отгоре...-продължи той, но се спря.-Можеш?-попита той и аз кимнах.-Ето заради хора като теб не можем да си намерим барабанист. Защо не си ми казала?
Реакцията му ме изненада. Мислех, че ще се зарадва, но тази му реакция беше по-забавна. той определено беше различен от другите. Като свеж полъх. Усмихнах се и му отговорих.
-Не си питал.
-Како ще кажеш за едно прослушване в понеделник?-попита той.
-Става.-съгласих се. Може би беше добре и да го предупредя, че не бях много добра.
-А от къде всъщност знаеш да свериш?-попита той.
-Не свиря много добре. Юки е много по-добра, тя ме научи. Това се придава по наследство в нейното семейство. Баща и я е научил, него дядо и и тя-мен. Но да чуеш баща и...А дядо и е свирил на концерт на...
В същия момент телефона ми започна да звани с "Here I Go Again" на Whitesnake, любимата песен на баба, което означаваше, че тя иска де се свържи с мен. Бях я забравяла и имах много да обяснявам.

-Къде си?-попита тя веднага.
-В старото училище. Трябва да взема едни неща. Лекарката ме прати.-обясних.-Дали ще мога да остана?-попитах с милия си глас.

-Знаеш, че си наказана.-настоя баба. Отдалечих се от Ейдън, разбирайки, че разговора ще продължи по-дълго от очакваното.
-Но аз не съм виждала приятелите си от много време.-продължих-И ти си била на моите години.
-Добре, но не казвай на майка си. Иначе ще ме изяде с парцалите през телефона.-пошегува се тя. Затова я обичах, за разлика от родителите ми тя си спомняше младините и ме разбираше.
Видях Юки да излиза от съблекалнята и да ми маха да се доближа до нея. Искаше да ми каже нещо, далече от Ейдън за да не чуе.
-Трябва да затварям бабо. Юки иска да говори с мен.-казах.
-Разбира се. Тя винаги е много нетърпелива. Чао.
-Чао.
И отново за разлика от родителите ми баба познаваше приятелите ми. Може би така беше по-лесно на майка да ги смята за проблемни и неподходящи за мои приятели.
Затворих на баба и отидох при Юки. В главата ми се появих различни теми, за които тя искаше да говори с мен. Да, определено беше за Ейдън. Усмивката и по-рано казваше всичко.
-Какво?-попитах.
-Казвай всичко за вас двамата. Искам да знам и най-малката подробност.-прошепна веднага тя с огромна усмивка.

-Казах ти вече, ние сме само приятели.-скарах и се.
-Но вие изглеждате като идеалната двойка.

Супер забавна снимка :D

Погледнах към него. Не, моята приятелка грешеше. В онзи момент Дерек стоеше до него и му говореше нещо разпалено. Може би го критикуваше, но по-вероятно беше да го предупреждава да не де доближава твърде много до мен, както правеше с другите ми приятели момчета. Не разбирах, защо всички ни виждаха като двойка. Като нахална муха спомена спомена как си държахме ръцете с него се натрапи и прекъсна мислите ми. Може би понякога се държахме като двойка, но бяхме просто много близки приятели. Това е.

След училище всички се разхождахме из града и се забавлявахме. Обикаляхме всички любили места и и не пропускахме да представим най-готините на Ейдън. Освен, че Дерек обичаше да се прави на готин, той обичаше и да снима и имаше професионален фотоапарат купен със собствени пари. Винаги носеше фотоапарата със себе си и направихме много снимки да спомен.

Да си представим, че тук Дерек снима...

Стигнахме и до Паметника. Една огромна лилия от камък се издигаше на един хълм в края на града. Разказахме за историята на лилията. Преди години, някъде около 60, дъщерята на кмета починала млада и в нейна чест построили Лилията, защото така се казвало момичето. Лилия била много мила и помагала винаги с каквото може. Тя беше моя идол, защото винаги знаела какво де каже. Дори когато е спорила с баща си е знаела правилните, думи за да не го обиди и излезе права. Също така е обединила бедния квартал и богатия, за това всички я обичали. Моята работа в училище беше нищо, в сравнение с нещата, които е правила.
-Сега, след като знаеш историята остана само едно нещо.-каза Дерек и връчи химикал на Ейдън.
-За какво ми е?-попита той.
-Всеки идвал на този хълм е записвал името си в Книгата.-обясних.
Тримата го задърпахме към другата страна на статуята, където зад метална мрежа и стъкло стояха три запълнени книги, а в метална кутия пред тях стоеше друга. Взех книгата и я отворих. Ейдън зае мястото ми, написа имената си, датата и часа. После написа нещо и бързо затвори книгата преди да видим.
-Сега какво?-попита той, след като се обърна.
-Време е за концерта.-отговорих като се загледах към залеза. Най-добрата част от деня наближаваше.

Новото училище или Кошмар?! 7

7

Докато чакахме Юки и Дерек реших да рисувам. Двамата имаха физическо, а на мен не ми се стоеше да ги гледам. С Ейдън седнахме на тревата облегнати на едно дърво и аз започнах да вадя четки, бои и скицника ми от чантата си.

Но нямах идея какво да рисувам. Загледах се напред към сградата на училището и една от рисунките изобразяваща човек, който се опитва да изяде прозореца. 

Близко е до това, което си представях.

 До тук добре, но не можех да нарисувам нищо подобно.

Ейдън ме изпревари. Взе една от четките ми и я потопи в синята боя. Изненада ме, защото започна да рисува не на листа, а на врата ми.

-Какво правиш?-попитах изненадана.

-Рисувам.-отговори той спокойно сякаш не правеше нищо специално.

-Защо на мен?

-Млъкни да се съсредоточа.-каза спокойно той и аз послушно млъкнах.

Той продължи да рисува нещо много внимателно. Не знаех какво рисува нито можех да погледна. Разбрах само, че използва много нюанси на синьото и накрая използва черно(предположих за външните очертания). Четчицата гъделичкаше кожата ми и караше цялото ми тяло да настръхва. Дъхът на Ейдън също нежно галеше кожата ми и забързваше дишането ми.

Слушахме Saviour на Black Veil Brides (колко много ми напомняше тази песен на него) и може би несъзнателно той започна също да пее. Имаше мелодичен глас като мед, същия като на Andy. Без да спира той продължи да рисува по врата ми.

-Имаш много хубав глас.-казах.

Може би беше прекалено съсредоточен или просто нямаше какво да каже, защото той нае ми отвърна. Запитах се какво ли си мисли. След като нежно свали презрамката на роклята ми реших да мълча. Малко след това той прибра четката в кутията и.

-Какво нарисува?-попитах.

-Нямаш ли огледало?-усмихна се той.

-Не.-отговорих и започнах да прибирам боите и четките.

-На боите пише, че могат да се използват върху кожа, така че ще издържи достатъчно. От къде имаш такива бои?

-Баба ми ги подари за Коледа.-отговорих.-Дори не съм видяла какво пише върху боите.-признах си с усмивка и тръгнах съблекалните до физкултурният салон. Ейдън веднага ме последва, но когато стигнахме вратата го спрях.-Ти си до тук. Изчакай ме.

Близо до вратата имаше три огледала, леко начупени и с графити по края. Застанах пред първото и огледах врата си. Мрежа от сини цветя рози, лилии и теменужки се преплитаха във формата на пеперуда , чийто крила покриваха голяма част от врата и рамото ми. Всеки детайл и сянка имитираха истинска татуировка. Нещо повече - това беше много добра картина. Винаги се изумявах как художниците можеха да нарисуват добра картина с много детайли без да я претрупват.

Не намерих нищо подобно на рисунката но тези са достатъчно добри, за да ги покажа.

Още преди да изляза от съблекалнята бързо влязоха всички момичета и някой от тях се спряха до мен заедно с Юки.

-Емили, истинска ли е?-попита една.

-Кой ти я направи?-попита друга.

-Тайна.-усмихнах се.

И докато ме заливаха с въпроси хванах ръката на моята приятелка и я отведох навън, където още ме чакаше Ейдън. Тя също искаше отговори, но на нея щях да разкажа. пуснах ръката и и посочих художника. Някъде из коридора някой слушаше The animal на Disturbed и едва се сдържах да не запея.

-Той я нарисува.-казах и се обърнах към нея-Нарисува я с обикновени бои.-допълних.

-Ще нарисувал ли нещо и за мен?-помоли се тя.

-Аз не рисувам за всеки.-усмихна се той. Съмнява ме да разбираше какво означаваха тези думи за мен. Юки се обърна към мен и се усмихна хитро.

Новото училище или Кошмар?! 6

6

-Добре дошла! Добре дошла, добре дошла.-припяваше Юки на някаква измислена мелодия докато тичаше до мен. 

Чакаше ме на портата и когато ме видя дотича до мен. Както винаги беше в готик лолита рокля, но този път с пусната коса. Дерек също ме чакаше на портата ухилен от ухо до ухо. Опитваше се да се прави на готин с ръце в джобовете и и облегнат на оградата.

Беше боядисал косата си в червено, но предпочитах касата му да е черна. Усмивката му веднага изчезна когато видя Ейдън.

-Кой е този?-изръмжа Дерек и Юки веднага го сръчка в ребрата.

-Не бъди груб.-прошепна му тя.-Ти сигурно се Ейдън.-каза тя, след като се обърна към него.

-Нима сте чували за мен my lady.-пошегува се той.

-Моята добра приятелка ми е разказвала за вас в писмата си.-продължи шегата тя и се поклони като по филмите държейки крачетата на роклята си карайки всички да се засмеем.

-Да не се връщаш?-попита Юки по пътя към сестрата.

-Не. Трябва да взема някакви документи.-отговорих.-Ще си тръгваме днес.-допълних.

-Но е петък!-възрази тя.-Остани малко.-помоли.

-Ще видим.-казах и се усмихнах. Имитирах майка си когато искаше да каже "не". Разбира се, че  щях да остана, но дразненето на моята най-добра приятелка беше прекалено забавно.

Отидохме до лекарката и тя ми даде документите, които ми трябваха. По пътя обясних на старите си приятели за новото ми училище и защо не бях с униформа.

-Това звучи типично в твой стил.-подчерта Дерек.

-Ейдън!-извика някакво момиче зад нас. Обърнахме се и видяхме Ривър.

-Ривър, отдавна не сме се виждали!-зарадва се Ейдън и отиде при нея и я прегърна.

-От кога се познавате?-попитах. Щях да попитам "Познавате ли се?", но това вече беше очевидно.

-Нали ти казах, че има момиче, което беше нормално в училище, но се премести. Това е Ривър.-обясни Ейдън когато се отдалечи от нея.

-Теб също не съм те виждала скоро.-усмихна ми се тя.-Да не се връщате обратно?

-Не. От къде такъв късмет!-оплаках се-Идвам за малко.

В същия момент звънецът за края на часа би и от десет човека в коридора стана твърде претъпкано.

-Тя не харесваше вниманието на другите.-обясняваше ми Ейдън по пътя към старата ми къща.-Обаче знаеш кой беше решил да излиза с всички и това включваше нея. Тя е прекалено невинна, за да разбере, че той я лъже. Влюби се в него, а после той и се подигра и скъса с нея. Сякаш тя не беше нищо за него.-изръмжа той. Изглеждаше много бесен.

-Успокой се.-опитах се да го успокоя и хванах стиснатата му в юмрук ръка.-Тя е добре тук. Всички я обичат.

Той ме погледна в очите сякаш се опитваше да разбере дали го лъжа, но не каза нищо. Въздъхна и продължихме напред. "Дали я харесва?" попитах се, но не исках да мисля за това.

-Ти ми напомняш на нея.-каза той след дълго мълчание.-Не искам да бъдеш наранена.

-За това ме пазиш толкова много.-казах.

Когато той сплете пръсти с моите разбрах, че не бях пуснала ръката му и се изчервих.

-Почти стигнахме.-казах, защото си помислих, че ще е още по-неудобно, ако мълчим.

Спряхме пред къщата и отключих. Винаги пазех ключовете си с тези за къщата на баба и дядо. Предполагам очаквах да се върна скоро.

Вътре всичко беше покрито с чаршафи. Нямаше много прах или паяжини,но все пак беше плашещо. Опитах се да включа лампите в коридора, но нищо не стана.

-Изглежда днес ще сме без ток.-казах и отидох до дивана, махнах чаршафа и седнах.

-Това ще бъде трудно изживяване.-каза той и седна до мен.

-Не е кой знае какво. Повечето време ще прекараме навън и може дори да ядем при Юки или Дерек.-обясних.-Първо ще изчакаме де свършат часовете. Не, че ще е проблем да избягат, но имат два часа музика и учат за Black Sabbath.

-И защо се премести пак?-попита той учуден и изненадан.

-Не беше по мое желание.-припомних му и въздъхнах.-Ако искаш може да отидем в час.-предложих.

-Това звучи страхотно.-усмихна се той.

Госпожата по музика веднага ни пусна в часа и. Наричахме я по първото и име Деметра(като гръцката богиня на земеделието и зараждащия се живот), защото тя беше готина и ни позволяваше да правим каквото се поискаме.

-Как е в новото училище?-попита ме тя.

-Ужасно. Пълна противоположност на това.-оплаках се и бързо седнах до Юки.-И нямаме часове по музика и рисуване.-допълних.

-Явно нямам работа там.-каза тя и плесна с ръце, за да спре класа да говори. Всички млъкнаха, това означаваше, че часът е започнал.-Кой иска да покаже първи презентацията си?-попита тя и за разлика от обикновено се сформира "гора от ръце" както обичат да казват учителите.-Първо искам да разкажете за историята на групата. Кои от класа имате за историята групата?

И така започна часа. Гробно мълчание, говореха само ученика за презентацията си или Деметра, която добавяше интересни факти. От време на време слушахме и музика когато се говореше за албумите и дори разказаха на кратко за членовете на групата.

Погледнах към Ейдън, който изглеждаше изумен сякаш виждаше самата група и се опитваше да събере всичката информация, която може. Доближих се до него и прошепнах в ухото му "Можеш да вземеш записките на Юки, ако искаш.".

Той се обърна към мен и също прошепна в ухото ми, за да не притесняваме другите. "Вече знам всичко за Black Sabbath, но с радост бих приел тетрадката ти със записките от предните часове."

Тръпки полазиха по врата ми, заради дъхът му, но за радост пронизителен звук озвучи училището и ни прекъсна. Сали отново имаше известие за учениците. Нищо ново щом е петък.

-Напомням за концерта на Silver cage тази вечер. О, и Емили, изненада ни с гостуването си и не сме подготвили нищо. Приеми концерта като твоето посрещане.-извести тя и ново пронизително пищене озвучи училището.

-Кои са Silver cage?-попита Ейдън.

-Ще видиш.-отговорих с лукава усмивка.

Новото училище или Кошмар?! 5

5

Когато влязохме в стаята госпожата и класът ме изгледаха така сякаш бях чудовище от ада или по-скоро мит,който до сега са смятали за нереален.

Разбира се си докарах час наказание,но к`во ми пука,а?Понеже закъсняхме и двамата имахме по петнадесет минути наказание.Имахме някакъв час,в който имаше задачи(може би математика или физика или дори химия,много знаех аз) и за това с Ейдън спокойно си говорехме през цялото време.Което ни даде по още петнадесет минути скука и глад.

-А може ли днес да закусвам?-попитах Ейдън.

-Не ти ли харесват сандвичите на майка?-попита той.

-Не е това,но и пица да ям всеки ден пак ще ми омръзне.-отвърнах.

-А това не е вярно!Аз мога всеки ден да ям пица и никога ама никога няма да ми омръзне.Пък и защо ти е да закусваш обиколена от идиоти,всякакви богаташки деца надути като пуяци.-продължи той и изглеждаше разсеян.

-Не ми казвай,че са ти направили нещо.-стреснах се.

-Не ти казвам.-изръмжа той и си сложи слушалките.Музиката беше толкова усилена,че чувах песента и без слушалки.-Ти просо имаш късмета да си учила сред хора от твоето стадо.-каза тихо той(едва ли чуваше собствения си глас).Аз кимнах и взех едната слушалка и се зарадвах на песента на Slipknot-Spit It Out.Облегнах се на него и сложих главата си на рамото му.

Междучасието беше спокойно докато не дойде при нас онзи грозник Брайънс.Той беше с обикновената си усмивка и двамата с Ейдън се намръщихме.За да го чувам по-добре свалих слушалката от ухото си.

-Какво?-изръмжа Ейдън.

-Какво?Не може ли просто да посетя съученика си и новата ученичка?-попита той престорено невинно.

-Не.-отговори Ейдън.

-Много си груб.-продължи Брайънс се така детински.

-Какво искаш Брайънс?!-попита отново Ейдън с такава ярост,че ме стресна.

-Исках просто да поканя Емили на бала.-каза Брайънс.Ейдън свали слушалката си и се изправи рязко.Музиката още се чуваше силно.

-Тя вече си има кавалер за бала.-отговори му Ейдън и се усмихна-Мен.-продължи.Брайънс се намръщи и отстъпи назад.

-Не можеш да я пазиш винаги Амарис!-извика Брайънс и ме накара да потреперя.

-Достатъчно е да дишам ще я пазя,защото тя е единствено истинско в това училище.-изръмжа Ейдън и започнах да се притеснявам още повече.Той беше толкова сериозен в думите си,че се зачудих можеше ли Брайънс да ми стори нещо толкова лошо?

Не чаках много следващото междучасие за да говоря с Ейдън.Целият час не можех да се съсредоточа над всичко освен случката по-рано.Не познавах много добре Ейдън на реакцията му ме изненада много.

Замъкнах бързо Ейдън зад училище още щом звънецът озвучи снобското училище.Отне ми малко време за да си поема когато стигнахме.Така имах достатъчно време а да си събера мислите и да измисля правилния въпрос.

 -Какво точно стана?-попитах.Замислих се и опитах отново-Имам предвид предното междучасие.-уточних и се надявах Ейдън да ме разбере.

-Вече ти казах.Той е опасен.-отговори ми той като извади цигара от кутията и я запали.

-Решил си да ме пазиш?-попитах объркано.Той кимна.”Точно като в шоуджо манга” помислих си.Манга е японската дума за комикси и карикатури.Шоуджо манга е предназначена манга за момичета от 10 до 18 годишна възраст,в които често става въпрос за любов и романтика.Често в тези манги момичетата биват пазени и спасявани от момчето по което си падат.

-Искам да си само моя.-прошепна той.

-Моля?Май нещо не те разбрах.-усмихнах се неудобно.Ейдън се приближи до мен и ме прегърна през кръста.

-Обещавам ти да те пазя.-прошепна ми той.Прегърна ме още по-силно.Усещах дъха му на врата си.

-Не ме прегръщай така.Ние сме само приятели.-казах му.Бях  супер откачила,защото ми беше приятно в прегръдката му,а ние бяхме само приятели.

-И приятелите се прегръщат,Емили.-каза ми той.

-Знам.-отговорих.”Той още ме прегръща”-помислих си-Но не така.-довърших и се отдръпнах от него.Знаех,че и той иска да не сме само приятели,но…чакай нямах предвид „и той”!Аз не го харесвам по този начин!Неее!

По време на следващия час сестрата ми повика в коридора. Искаше някакви бележки от старото ми училище. Обясни, че сестрата там е знае. Помолих я да ме извини от часовете, за да отида и да ги взема. След дълго умоляване тя се съгласи да извини отсъствията ни с Ейдън при условие, че помагаме през големите междучасия.

Ейдън седеше на една от скамейките. Беше невероятна картинка, която можеше да разкаже много истории. Момче чакаше любимата си на гарата. Или момче току що се бе завърнало у дома. Извадех телефона си и тайно го снимах. Светлината и всичко се получи почти идеално. Гордеех се с шедьовъра си, макар и да беше направен с обикновен телефон. Отидох до него, подадох му шише с кола и му показах снимката.

Не успях да намеря подходяща снимка.

 -Какво ще кажеш?-попитах.-Как ли да я кръстя?

-Какво ще кажеш за "Момчето, което чака да му донесат колата"?-пошегува се той.-Защо се забави?-попита той докато седнах до него и прибрах телефона си.

-Трябваше де купя и билети много ясно. Влака ще пристигне след половин час.-отговорих и отпих от сока си. 

-Ще чакаме толкова дълго?-попита той като нетърпеливо дете.

-Или това, или в час.-напомних му.

-Знам, но просто нямам търпение да видя старото ти училище. Това е като да видя рая преди да съм умрял.

Засмях се докато изваждах mp4-ката си от чантата си. Спрях се преди да си сложа слушалките и се огледах. Нямаше никой, освен двама ни и това ме накара да се ухиля доволно. Измъкнах слушалките и пуснах музиката.

-Така е много по-удобно.-казах и въздъхнах.

-Разкажи ми за училището си.-помоли се Ейдън.

Не беше нужно да моли втори път. Обичах да разказвам за старото си училище  сякаш разказвах за голямо постижение, което съм постигнала. Загубих много като се преместих, но поне намерих нов приятел.

Влакът пристигна с няколко минути закъснение и ние се настанихме сами в една от кабинките(ако така се казват), за да продължим да слушаме музика без слушалки. По пътя се обадех на Юки, за да знае, че ще отидем да се видим.

-Беше в час по математика.-казах, след като й затворих.

-И й позволяват да говори по телефона?-изненада се Ейдън.

-Разбира се, стига да излезе от стаята.-отговорих и се усмихнах.-Само дано не ни приготвят някоя изненада.

-Звучи сякаш те боготворят.-каза той.

-Не преувеличавай. Там всички сме приятели.-отвърнах и го удавих леко по рамото.

Това е просто за малко смях. При мен се получи.

-Може би ме харесват защото преди време направих няколко промени.-допълних.

-Какви точно?-попита той.

-Спрях, така да се каже, "войната" между стиловете с една дълга и унизителна реч, убедих директора да не носим униформи, да имаме много часове музика и рисуване и да учим за готини групи и подобни. Също така често играх ролята но съдия в малки спорове. О, да често училищни групи и от града свиреха пред училище. Трябваше да съберем малко пари за сцена у оборудване, но май никой не възрази.-отговорих му.

-Охо, много неща си направила! И се чудя защо те харесват.-възкликна той.

-Не мисля, че е нещо особено.-възразих и се изчервих.

-Имай малко самочувствие. Онези богаташки загубеняци ще те пречупят, ако имаш такава слабост.-посъветва ме Ейдън.

-Или слабост въобще.-допълних и той кимна.-Все им викаме богаташчета, а не нам ти какъв си. Всъщност не отговаряй.-бързо допълних-Глупаво е, че дори питах. 

-Богат.-отвърна той и погледна към земята-Все някога щеше да разбереш.-усмихна се горчиво той.

-Звучиш сякаш се срамуваш от това.-казах.

-Така е.

На гарата у дома усетих носталгия. Глупаво звучеше, но там дори въздухът ми се стори различен. Буквално подскачах на път към училище. Не беше много далеч, за това вървяхме до там.