Новото училище или Кошмар?! 7

7

Докато чакахме Юки и Дерек реших да рисувам. Двамата имаха физическо, а на мен не ми се стоеше да ги гледам. С Ейдън седнахме на тревата облегнати на едно дърво и аз започнах да вадя четки, бои и скицника ми от чантата си.

Но нямах идея какво да рисувам. Загледах се напред към сградата на училището и една от рисунките изобразяваща човек, който се опитва да изяде прозореца. 

Близко е до това, което си представях.

 До тук добре, но не можех да нарисувам нищо подобно.

Ейдън ме изпревари. Взе една от четките ми и я потопи в синята боя. Изненада ме, защото започна да рисува не на листа, а на врата ми.

-Какво правиш?-попитах изненадана.

-Рисувам.-отговори той спокойно сякаш не правеше нищо специално.

-Защо на мен?

-Млъкни да се съсредоточа.-каза спокойно той и аз послушно млъкнах.

Той продължи да рисува нещо много внимателно. Не знаех какво рисува нито можех да погледна. Разбрах само, че използва много нюанси на синьото и накрая използва черно(предположих за външните очертания). Четчицата гъделичкаше кожата ми и караше цялото ми тяло да настръхва. Дъхът на Ейдън също нежно галеше кожата ми и забързваше дишането ми.

Слушахме Saviour на Black Veil Brides (колко много ми напомняше тази песен на него) и може би несъзнателно той започна също да пее. Имаше мелодичен глас като мед, същия като на Andy. Без да спира той продължи да рисува по врата ми.

-Имаш много хубав глас.-казах.

Може би беше прекалено съсредоточен или просто нямаше какво да каже, защото той нае ми отвърна. Запитах се какво ли си мисли. След като нежно свали презрамката на роклята ми реших да мълча. Малко след това той прибра четката в кутията и.

-Какво нарисува?-попитах.

-Нямаш ли огледало?-усмихна се той.

-Не.-отговорих и започнах да прибирам боите и четките.

-На боите пише, че могат да се използват върху кожа, така че ще издържи достатъчно. От къде имаш такива бои?

-Баба ми ги подари за Коледа.-отговорих.-Дори не съм видяла какво пише върху боите.-признах си с усмивка и тръгнах съблекалните до физкултурният салон. Ейдън веднага ме последва, но когато стигнахме вратата го спрях.-Ти си до тук. Изчакай ме.

Близо до вратата имаше три огледала, леко начупени и с графити по края. Застанах пред първото и огледах врата си. Мрежа от сини цветя рози, лилии и теменужки се преплитаха във формата на пеперуда , чийто крила покриваха голяма част от врата и рамото ми. Всеки детайл и сянка имитираха истинска татуировка. Нещо повече - това беше много добра картина. Винаги се изумявах как художниците можеха да нарисуват добра картина с много детайли без да я претрупват.

Не намерих нищо подобно на рисунката но тези са достатъчно добри, за да ги покажа.

Още преди да изляза от съблекалнята бързо влязоха всички момичета и някой от тях се спряха до мен заедно с Юки.

-Емили, истинска ли е?-попита една.

-Кой ти я направи?-попита друга.

-Тайна.-усмихнах се.

И докато ме заливаха с въпроси хванах ръката на моята приятелка и я отведох навън, където още ме чакаше Ейдън. Тя също искаше отговори, но на нея щях да разкажа. пуснах ръката и и посочих художника. Някъде из коридора някой слушаше The animal на Disturbed и едва се сдържах да не запея.

-Той я нарисува.-казах и се обърнах към нея-Нарисува я с обикновени бои.-допълних.

-Ще нарисувал ли нещо и за мен?-помоли се тя.

-Аз не рисувам за всеки.-усмихна се той. Съмнява ме да разбираше какво означаваха тези думи за мен. Юки се обърна към мен и се усмихна хитро.