Всичко излиза извън контрол

Бебетата не бяха моя работа. Всичко, което трябваше да правя е да записвам кое от тези сополиви същества е дошло в детската градина и понякога да готвя, ако готвачката беше болна.
Но днес всичко беше наопаки. Той изчезна и ме остави да поема неговата задача да се грижа за бебетата заедно с другите детегледачки.
В повечето случаи щях да оставя бебетата и да прочета някое списание например, но той лично ме помоли. Той - момчето мечта от 11 клас.
Той се премести по средата на годината. Не беше любов от пръв поглед. Не вярвам в тези глупости. Просто не можех да не забележа колко добре се държеше към всички. Беше мил дори към мен дори когато всички страняха от мен. Не твърдя, че е грозен. Господи, точно обратното е, но също така познавах и други красавци, които заслужено си изяждаха пердаха от мен.
Благодарение на едни големи случайности (включващи моята помощ - грубо изказване на мнението ми - помагаща му той да реши какво да работи) двамата станахме приятели и след време отворихме детска градина. Условието беше той и другите да се грижат за бебетата, а аз за дребните неща. Той можеше да бъде всичко, защото беше умен и тава му пречеше да избере професията си. При мен беше обратното и нямах право да имам претенции за работата си. Не си признавах в началото, но приех и, защото щях да бъда с него.
Но да се върнем на темата. Днес по някаква причина беше настанала лудница. Нито една от детегледачките не можеше да ми помогне, защото те самите имаха нужда от помощ.
И така, докато сменях памперса на един сополанко, цялата потна, с разрошена прическа, раздърпани и нацапани дрехи (никога през живота ми някой не ме е виждал в такова състояние) вратата се отвори рязко. Там на вратата с изумено изражение стоеше той. Когато разбра какво се случи той започна да се смее.
-Не се смей, а ела да ми помогнеш!-извиках отчаяно. После видях отражението си в огледалото. Тя дори не приличаше на мен, а на моя карикатура. Не можах да се сдържа и също се засмях. Заради това останах с него толкова време - той даваше живец и светлина в сивия ми живот.  

2056 Знака, кратка историйка написана на новия ми телефон. Не се получи много забавна, но пък беше написана от скука. Както и да е, благодаря, че я прочетохте.