От писатилката 12

12

 Всичко вървеше добре. Колежа, у дома(понякога идваше и Хенри) учене и почивка. На училище нямах проблеми с учителите. Този по английски дори не смееше да ме погледне.
Единственият минус беше, че често Шон излизаше и ме оставяше сама до късно, но трябваше да свиквам. Бях в нов апартамент в нов квартал и не знаех дали да се притеснявам.
Това беше едното. Другото беше, че се чувствах леко обидена, за дето ме изоставя без да ми каже къде отива или защо. Но аз не му бях нито майка, нито някой друг, който да има право да го разпитва.
-Излизам.-каза той една вечер и си взе якето от дивана.
-Нали щяхме да гледаме филм?-попитах разочарована. Беше ми обещал да гледа филм с мен за компенсация, че ме оставя сама почти всяка вечер.
-Друг път. Момчетата ме чакат.-отговори той мина покрай мен и ми разроши косата.-Не ме чакай.-каза той и излезе. Гледах тъжно гърба му в случай, че се обърне и ме разбере, но той не се обърна и излезе тананикайки си някаква песен.

Сама изгледах комедията, която щяхме да гледаме, но не се забавлявах и заспах по средата на филма. Събудих се сутринта  още на дивана, завита с едно одеяло. Поне той се грижеше за мен...

 Минаха още няколко вечери - все същата история. Накрая просто ми писна и реших нещо може би твърде бързо и недообмислено.
-Тръгвам.-каза Шон и си сложи якето, готов да си тръгне както винаги.
-Може ли и аз да дойда?-попитах. Бях се облякла с дрехи по-подходящи за купон, а не с обикновените ми дрехи за вкъщи.

-Сигурна ли си?-попита той.
-Скучно ми е да стоя сама вкъщи всяка вечер.-отговорих.
-Е, добре.-съгласи се той и двамата излязохме.
Истината беше, че дори тогава не знаех къде отивам и тогава сърцето ми щеше да се пръсне от притеснение.("Ами какво ако..." "Не, забранявам ти да мислиш за лоши неща! Всичко ще бъде наред...Надявам се...")

Двамата се качихме на мотора му и той ни откара до някаква поляна извън града. Някой беше запалил огън и група от 10-15 човка го бяха наобиколили. От една от колите най-близо до тях се чуваше силна музика. Беше просто купон. Нямаше защо да се притеснявам. Но все пак ми беше кофти, че се натрапвам. Бях се натрапвала само още веднъж и си умрях от срам и съжалявах за това цял живот(това между другото е истински случай и няма да давам подробности, защото е наистина излагащо).
Когато доближихме огъня видях приятелите на Шон. Те също ни видяха и се усмихнаха.
-Хей, това е добра изненада.-зарадва се Каел.
-Определено е изненада.-съгласи се Том.
-Мен също ме изненада.-призна си Шон и отиде до тях, където имаше запазено място. Аз седнах на първото свободно място , за жалост твърде далече от Шон и приятелите му. Едно момиче мина покрай мен и ми даде пластмасова чаша с бира и наля в празните чаши на другите. Не можах да и откажа, но и не отпих от чашата.
Шон изглежда се забавляваше и не смеех да го помоля да си тръгнем. Поне никой не ме забелязваше, освен Рик, но той не каза нищо.

След дълго мъчение до мен дойде Том с почти празна чаша и седна.
-Изглеждаш ми много самотна.-каза той. 

-Защото е така.-признах си.
-Той е много разсеян и няма как да разбере чувствата на едно момиче.-каза Том.
-Моля те не му казвай.-помолих.
-И какво? Ще идваш и ще скучаеш всяка вечер? Или ще стоиш у дома като някоя самотна вдовица?-попита той.
-По добре у дома. Не искам да се натрапвам.-отговорих.

-Тук почти всеки идва без покана. А ти все пак си била приета да дойдеш, нали?-обясни той, но нищо не отговорих.-Защо не си пила от бирата?-попита той като видя пълната чаша до краката ми.
-Не пия. Но не можех да откажа, защото ще ми се присмеят.-отговорих честно.
-Тогава ще ти помогна.-каза той и взе чашата ми от земята и сложи на нейно място неговата.-А когато искат да ти налеят отново им кажи, че не харесваш такава. Те ще те разберат. Взели са най-евтината и никой не я харесва.-той обясни и се изправи.
-Не му казвай!-помолих и Том се усмихна.
-Обещавам.
След онази нощ не съм ходила с Шон на купони. Не съм му и говорила много. Не му се сърдех, аз си бях виновна. Просто се притеснявах, че ще се издам.Така окото седмица.
Една вечер той излезе от стаята си както винаги, но по нощница.
-Няма ли да излизаш?-попитах.

-Това е най-дългото изречение, което съм чул от теб тези дни.-каза той и седна до мен на дивана.-Реших да прекарам малко време със съквартирантката си.-отговори той.

Не казах нищо, но бях много щастлива. Двамата започнахме да гледаме някакъв филм, но по някое време ми се приспа и несъзнателна сложих главата се на рамото му. Той не се отдръпна, а сложи ръка около мен.

 -Как така се реши да останеш?-попитах.

-Един човек ми обясни ситуацията. Каза ми, че не трябва да те оставям сама. Обясни ми всичко и доста ми се поскара.-отговори той.

-Том, нали?-попитах. Той ми беше обещал да не казва!

-Не, Рик.-отговори той.

Като се замислех Рик беше другият, който забелязваше, в каква ситуация бях, но си помислих, че не му пука. Все пак това си беше моя работа, но явно бях сгрешила. Бърза разбрах, че и двамата с Том са много грижливи и мислено им благодарих за подкрепата.

-Каел също ми се поскара. Каза, че купоните не са за момиче като теб. Дори не бях забелязал, докато не ми каза.

-Приятелите ти са много грижливи хора.-казах и се усмихнах.

-Така си е.-съгласи се той и не помня нищо друго. Събудих се на сутринта в леглото си.