От писатилката 8

8



-Шон?-попитах в коридора и той се обърна към мен-Ще помолиш ли Каел повече да не се държи като идиот?-помолих и Шон се засмя.

-Добре ще му кажа.-усмихна се той на някаква шега,която само той разбираше.

Когато влязохме в стаята по история видях Хенри в другия й край.

-Хей!Хенри!-извиках.Хенри ми видя,усмихна ми се и тръгна към мен.

-Кой?-попита Шон лека намръщен,но нямах време да му обърна внимание.

-Хенри.Моя нов приятел,за който ти казах,че срещнах днес.-обясних когато Хенри дойде при нас.

-Хенри това е Шон,Шон това е-

-Знам.-прекъсна ме Шон.

-Супер познавате се!-усмихнах се.Чек тогава усетих напрежението във въздуха.



Леле!Не мога да повярвам,че някой чете моите глупости,сериозно.Скоро четох една моя стара книга и се чудех как може да съм толкова НЕ талантлива.Никога няма да издам книга това поне е ясно.

О,и започна зимата!Господи обожавам зимата.Никога не съм я харесвала толкова много докато не усетих красотата й.Нямам търпение да завали сняг.Хм…сякаш забравям нещо…О,да!Оставям ви да прочетете останалото от главата.

Видях колко гневен беше Шон.Хенри също беше готов за битка.

-Какво става?-попитах.

В същия момент учителката влезе в стаята.

-Добре клас седнете по местата си.-каза тя.Всички седнаха на местата се освен ние тримата.Всъщност ние дори не помръднахме.Страхувах се,че ако единия мръдне другия ще го нападне.-Искам ВСИЧКИ на местата си!-скара ни се учителката.

Аз седнах на първия чин,който видях,от дясната ми страна седна Шон,а от лявата Хенри.Госпожата започна да говори.В ъгълчетата на очите се поглеждах към Шон,после и към Хенри.И двамата бяха напрегнати.Обърнах се решително към Хенри.

-Какво става?-попитах.

-Ще ти обясня по-късно.-каза той леко раздразнено без да ме погледне.

-Хенри?-прошепнах.Притесних се.Познавах го от съвсем малко и за първи път го виждах такъв.Хенри сякаш ми прочете мислите и се обърна към мен.Той повдигна леко веждите си и изражението му се промени.

-Съжалявам.Не е нищо,за което да се притесняваш.Ще ти кажа след часа.-обясни той.Аз положих голямо усилие да се усмихна,но Хенри не се усмихна обратно.Само кимна и се обърна към учителката.Аз се обърнах към Шон и косата ми настръхна.Той изглеждаше още по-гневен.Вероятно от факта,че говорех с Хенри.Аз протегнах ръката си за да го докосна по рамото и да го успокоя,но той удари ръката ми.Погледът му беше студен и гневен.Пълен с омраза.Това разби сърцето ми.Шон също се обърна към учителката,а аз забих поглед в чина и останах така през цялото време.

Когато часът свърши,Шон го нямаше за секунди.Опитах се да го извикам,но ой вече беше напуснал стаята.

-Остави го.Такъв си е когато е сърдит.-каза Хенри.”А той от къде знае?”зачудих се.-Преди да ме попиташ за това какво стана преди часът ти предлагам да те закарам.Може де поучим заедно и ще ти обясня какво стана.

-Шон ми е съквартирант.-казах.Хенри повдигна едната си вежда.

-Той няма да се върне докато не му мине.-обясни той.Двамата станахме и си взехме нещата.-А по пътя ще ми обясниш защо Шон ти е съквартирант.-усмихна се той.Аз се засмях.

-Ние сме само приятели-побърза да кажа.-не си мисли нещо друго.

Започнах да разказвам по пътя до колата на Хенри и после му разказах за книгата си,но не казах за приликата на герой от книгата ми с Шон.

Отново ми отне няколко дни да напиша…колко?Десет реда?Не са много…Сега да попитам ти защо ми четеш тази скучна книга и чакаш с нетърпение всяка нова книга?

От писателката 7

7

-Добре,клас.Темата е свободна.-каза учителят и седна на бюрото си и започна да пише нещо.

-Супер!Ще рисувам…портрет!-казах и се обърнах към Миша.-На теб с шапката,която повече няма да носиш!-подразних я.

-Не може ли да ми я оставиш?-попита тя.

-Не.Написах текста и го дадох.Няма връщане назад.-усмихнах се.-Ти какво ще рисуваш?-попитах я.

-Мисля да нарисувам Hollywood undead.-отговори тя леко натъжена.Аз се обърнах към Хенри.Той ни гледаше и му се усмихнах.

-А ти?-попитах.

-Още не съм решил.-усмихна се той.

-Е,какво мислиш?-попитах Хенри,когато завърших картината.





Знам,че не носи шапката,но никъде не открих снимка на момиче,което да я носи.



-Използваш прекалино много вода,но сенките са се получили добре.-каза той.(Какво?Мота героиня не може да е перфекна.Не и стига,че си издаде книгата и,че живее с момчето на мечтите си и трябва да е художничка!Не и го позволявам J)

-Благодаря за съвета.-зарадвах се.

-Искам да видя!-извика Миша.

-Още не е готова.-обясних.

-Готово!-усмихна се Хенри.

-Я!Искам да видя!-казахме едновременно с Миша.То многото години прекарани заедно понякога можехме дори да си четем мислите.Хенри се усмихна още по-широко и показа картината си.Беше портрет-мой портрет.Усмихвах се,а очите ми блестяха.

Нещо подобно между тези двете,но предпочитам първата.Много е красива нали?Момичето прилича малко на мен :D

Страхотна е!-усмихна се Миша.

-Но защо…мен?-попитах изненадана.

-Не знам.-отговори той и върна картината на мястото й.-Предполагам,че се превърна  моята муза.

-Колко сладко!-усмихна се Миша.

-Единствено мога да е вдъхновя за някоя пакост.-засмях се.

-Не е вярно.-усмихна се нежно той.-Виж каква картина вдъхнови.

-М-м.-Измънка господина като гледаше картината на Хенри-Много е добра.Изпълнена с живот и…любов.Толкова внимание към детайлите!Момче,ще станеш страхотен художник.-зарадва се учителя и огледа моята картина и тази на Миша.

Това беше картината на Миша.

-Вие двете не се довършили картините си!-скара ни се учителя.

-Ще ги довършим следващият час.-уверих го.

Когато часът свърши всички прибрахме нещата си.

-Следващия ми час е физика.-казах-Мразя този час!Нищо не разбирам.

-Физика?-попита Хенри.-Аз имам физическо.

-Аз Химия.-включи се Миша.

-Явно ще се видим друг час.-казах раздразнено.

Когато влязох в кабинета по физика видях Шон да стои на един чин.

-Хей,Шон!-извиках,затичах се към него и седнах на от дясната му страна.-Как е?-попитах.

-Супер.-усмихна се той-А при теб?

Страхотно.Запознах се с едно момче и имам рисуване и английски с Миша.О,да – скарах се с господина по психология.-усмихнах се.Усмивката му караше коленете ми да омекват и се радвах,че бях седнала.

-Още първия час?

-Разбира се!Това е типично  мой стил!-засмях се.

Когато госпожата влезе в стаята всички замълчаха.Мълчанието помежду ни ме убиваше.Виждах как Шон беше спокоен и внимаваше какво обясняваше госпожата,но аз не можех да я чуя въпреки,че се съсредоточавах колкото мога.”Какво да правя?Трябва ли да му кажа нещо или да не му обръщам внимание?”

?””Аз мисля,че трябва да сложиш ръка на крака му.Време е да му покажеш,че се падаш по него.”каза дяволчето.”Не.Ще се държим като дама.Ако той е кавалер сам ще ни заговори.”започна да спори ангелчето.”Млъкнете!Защо седнах до него?Аз дори не знам какво да му кажа и въобще дали трябва да м кажа нещо!”виках в главата си.

Едно сгънато листче падна на чина ми.Аз го отворих и прочетох:

„Изглеждаш притеснена от нещо.

Шон”

„Какво да му отговоря?”помислих си.Игнорирах съветите на ангелчето и дяволчето.

„Толкова ли си личи?”

Написах и го хвърлих на Шон.След малко листчето се върна при мен.

„Да,и то много.От какво се притесняваш?”

„От какво?Много те харесвам и дори не мога да ти го кажа!”извиках в главата си.

„Не ми е удобно да говоря за това.”

„Можеш да ми кажеш.Съквартиранти сме.А и аз умея да пазя тайни.”

„Момичешки проблем е.”излъгах.

„Разбирам.Тук не мога да ти помогна,признавам.Но ако има нещо само ми кажи.”

„ОК”

„Признай си!Коя беше последната песен,която чу?”когато прочетох това се засмях.

„Slipknot – Before I Forget”

„Хубава песен”

Двамата започнахме да си пращаме бележки за различни неща.Когато часът свърши ми стана гадно,но нямаше как.Взех си нещата,но преди да тръгна Шон ме спря.

-Какъв час имаш?-попита той с уникалната си усмивка.

-Ъм…-Започнах да се чудя.Помислих си,че той може да ме вземе за някой идиот.-А,да – история.

Шон се усмихна още повече.Колената ми омекнаха.Зачудих се дали да на седна отново преди да се свлека на земята.Сърцето ми спря.Не за секунда,просто спря.

-Аз също.Да вървим.Шон хвана ръката ми и двамата тръгнахме към кабинета по история.”Ще умра,ако не се взима в ръце.”казах си.Единственото,което ме държеше на крака беше мисълта как Шон ме влачи по коридорите.

Помогнете

Участвам в един конкурс и искам да гласувате за мен в http://www.ladyzone.bg/praznuvai/id/1394/pg/1/usernews/194549560-Elitsa_Gospodinova_Gospodinova.html

Това се моите картинки.Ако харесате някоя от тях може да дадете своя глас за мен.

От писателката 6

Неделя е.Нямам интернат.Сами се сещате(или само ти,единствената,която четеш),че си умирам от скука.Мисля си:Този блог е като дневник.Миша вътре и никой не го чете.Освен малцина и то без да разбера.

Все пак първо ще завърша книгата и после ще го мисля.

От писателката 6

-Е,разбираш ли нещо на този език?-попитах Хенри.Госпожата обясняваше нещо на немски,което не можах да разбера.

-Да.-усмихна се той-Баща ми е германец.Знам немски още преди да започна училище.-прошепна той.

-Помогни ми.-помолих.

-Госпожата иска да напишем текст в който се представяш,хобита и така нататък.Иска две печатни страници за утре.Трябва да започнем още сега на чернова.-обясни Хенри.

-Разбрах.-казах.Обърнах се към тетрадката си и написах как се казвам.”Ich heiße Erika.”Първото ми изречение беше готово.По някое време осъзнах,че дъвча края на химикала си.

-Имаш ли нужда от помощ?-попита Хенри.

-И то много.-усмихнах се.

Хенри ми помага през целия час.Това помогна да се опознаем повече.С Хенри имахме много общо.Освен факта,че Хенри е обиколил половината свят.Разказа ми как лятото си на Коледа ходи в Германия при баба си.Хенри се оказа забавен и приятен за общуване.

-Кой е следващият ти час?-попита той в края на часа.

-Английски.-отговорих като си взех раницата.

-Супер!Аз също.-ухили се Хенри.

Когато двамата влязохме в стаята видях Миша да седи на един чин.

-Миша!-извиках и се затичах към нея.Хенри ме последва.

-Как е?-попита тя. Докато седнах на чина до нея,а Хенри седна от другата ми страна.

Вече се скарах с учителя по психология.-отговорих и двете се усмихнахме.

-Това си е Ерика!-засмя се тя.

-О!-аз се отдръпнах назад и посочих Хенри-Това е Хенри.Имаме заедно психология,немски,английски и кой знае какво още.-усмихнах се.

-Здравей Хенри,казвам се Миша.-поздрави тя и той се усмихна.Тя хвана здраво лакътя ми и ме задърпа към нея.-Откъде ги намираш?!Голям сладур е!-прошепна тя.

-Знам.Но не ме питай!-прошепнах-И аз не знам какво става напоследък.Сякаш сладките момчета са откачили.Виж него,виж мен!

Моята приятелка беше готова да възрази,както правят добрите приятелки,когато Хенри се намеси.

-Какво си говорите там?-попита Хенри усмихнат.

Вече е понеделник,около 2-3 седмици по-късно и понеже вече ме попитаха за тази глава реших да я довърша…

-Ъм…питах я о къде си е взела потника.Много е хубав.-излъга Миша.

-Нали!Знаех,че ще го харесаш.-заиграх се и аз,а Хенри се засмя.-Какво е толкова смешно?-попитах го,но той не ми отговори,защото господина влезе.

-Сладур!-прошепна Миша.

Господинът изглеждаше до някъде така:

 

Но с малко по - къса коса и зелени очи.

 

-Не е зле,но е учител.-прошепнах обратно.

-Но пак си е сладур!-каза миша и Хенри се засмя.

-Какво?-попитах го като се обърнах към него.

-Господинът те зяпа.-прошепна ми в отговор той.

Аз погледнах към господина и той наистина ме гледаше някак си разсяно.

-Дали ме е чул?-попитах.

-Не мисля…-прошепна обратно Хенри и се обърна към учителя.

-Добре клас.Понеже е първи час…-започна учителя и после отмести поглед от мен и поклати глава-Понеже е първи час искам само да напишете кратка история за някоя случка през лятото.-Чуха се недоволни мънкания.Поне за мен почти всеки първи час по английски и български минаваше по същия начин.-Или да напишете текста на любимата си песен и да защо ви е любима.-продължи господинът като седна на бюрото си и избягваше през цялото време погледа ми.

-Ерика,той май те хареса.-каза Миша и аз се обърнах към нея не вярвайки-Поиграй си с него.Напиши онази песен от новия албум на Nickelback.

-Не!Никога!-прошепнах възмутена.

-Коя?-попита Хенри.

-От последният им албум.Меша им е голяма почитателка…-започнах и се изчервих.

-Коя?-попита отново той.Аз се обърнах към него.-И аз знам песните.

-Любимата на Миша е…-поех дъх и се опитах да превъзмогна неочакваната срамежливост.-S.E.X.-казах всяка буква бавно и тихо.Хенри се засмя.

-Направи го!-каза той.

-Не!Не мога!-повторих.Погледнах в ъгълчетата на очите си към господина.Той ме запаше отново,но когато разбра,че го забелязах погледна настрани.-В никакъв случай!-допълних и погледнах обрано Хенри.

-Защо?Ще бъде забавно!-усмихна се Миша.Аз се обърнах към нея.

-Ти даваш ли си сметка какво ще стани,ако той даде листа на директора!-казах и.

-Няма де посмее!Сигурна съм.

-Само,ако ми подариш шапката си на Hollywood undead.-усмихнах се.Знаех колко е скъпа за нея.

-Какво?!-изненада се тя.Погледна за секунда учителя и обратно към мен-Добре.-усмихна се тя.

-Е,щом е за шапката…-усмихнах се и аз.Исках тази шапка от както видях подобна в интернет и молех Миша да ми я даде когато си я купи по-късно от някаква разпродажба,но тя все отказваше.

Ето я и шапката.

-Така…Да видим… Nickelback…S…E…X..-изредих всичко докато го писах.Миша изглеждаше несигурна,но така и не ме спря.

Отново погледнах господина,който също ме гледаше,но този път му се усмихнах.После погледнах листа и написах текста.После написах защо ми харесва:”Харесам песента,защото е приятна и забавна както и текста.Песента никога не излиза то главата ми и ми напомня на един човек.”

Когато часът свърши всички станаха и един по един дадоха листите на господина когато дойде моя ред аз дадох листа и се усмихнах.После аз,Миша и Хенри стояхме на вратата и почакахме той да прочете теста докато пиеше кафето си.Почти веднага видяхме как очите му се отваря широко и той без да иска се задави с кафето си.

Тримата се засмяхме и тръгнахме към стаята за следващия час,който имахме заедно – рисуване.Когато влязохме в стаята още се смеехме.

Ето го и текста на песента:

 

"No" is a dirty word,
Never gonna say it first,
"No" is just a thought that never crosses my mind.
Maybe in the parking lot,
Better bring your friend along,
Better off together than just one at a time.

S is for the simple need.
E is for the ecstasy.
X is just to mark the spot,
Because that's the one you really want.
(Yes!) Sex is always the answer, it's never a question,
'Cause the answer's yes, oh the answers (Yes)
Not just a suggestion, if you ask the question,
Then it's always yes. Yeah!

I'm loving what you wanna wear,
I wonder what's up under there?
Wonder if I'll ever have it under my tongue?
I'd love to try to set you free,
All of you all over me.
Love hearin' the sound you make the second you're done.

S is for the simple need.
E is for the ecstasy.
X is just to mark the spot,
Because that's the one you really want.
(Yes!) Sex is always the answer, it's never a question,
'Cause the answer's yes, oh the answers (Yes).
Not just a suggestion, if you ask the question,
Then it's always yes. Yeah! (YES)

S is for the simple need.
E is for the ecstasy.
X is just to mark the spot,
Because that's the one you really want.
(Yes!) Sex is always the answer, it's never a question,
'Cause the answer's yes, oh the answer's (Yes).
Not just a suggestion, if you ask the question,
Then it's always yes. Yeah! (YES)
(Yes!) Sex is always the answer, it's never a question,
'Cause the answer's yes, oh the answer's (Yes).
Not just a suggestion, if you ask the question,
Then it's always yes. Yeah! (YES)

Да…Най вероятно имате същото изражение като господина…

Поне си заслужаваше за шапката.





The Pretty Reckless

The Pretty Reckless

 

Те са The Pretty Reckless Държава САЩ Стил алтърнатив,хард рок Състав Taylor Momsen (вокал,ритъм китара), Ben Phillips (соло китара, бек вокали), Марк Деймън (бас), Джейми Пъркинс (барабани, перкуси) Дискография Light Me Up (2010) 

 

 

 

 

 

 

 

 

Web  http://www.theprettyreckless.com/ http://www.myspace.com/theprettyreckless 

https://www.facebook.com/theprettyreckless

Коледни подаръци

Есента беше студена и дъждовна,както всяка есен.Една от тези сутрини излязох навън с чадъра на баща ми и се забързах към училище.До портата видях моята стара приятелка.Тя беше едно куче с оранжева козина и порода, която не можех да определя.Бях я кръстила Сара.Тя беше свита на кълбо,мокра и трепереща.Наоколо нямаше къде де се скрие и малкия храст над нея едва  покриваше.Помилвах я и въздъхнах.Милата нямаше дом, а скоро щеше да роди малки палета.Ако не се грижеше за себе си щеше да ги загуби.

След този ден не я видях нито чадъра си и предположих,че е родила и се е скрила да се грижи за малките си.Неусетно мина есента и настъпи зимата.Бялата зима.А с нея и Коледа.

Лежах си в леглото късно Коледа сутрин.Не обичах този празник с изключение на частта в, която получавах подаръци.Мисля, че всеки празник е измислен, за да ти изпразват джобовете и да нямат хората пари и за един хляб.Все пак както всеки човек обичах да получавам подаръци.

Когато слязох в хола и разопаковах подаръците си, останах разочарована.Получих подаръци, които не харесвах.От сестра ми получих плюшено мече, с което и двете знаехме, че ще си играе само тя.От дядо получих футболна топка!Понеже съм се застоявала твърде много на компютъра,а по негово време той играл до късно с приятели.Розова барбенска рокля от баба,тя смяташе,че не се обличам добре и ако ми купува дрехи по нейният стандарт – все някога ще ги облека.Тя не знаеше,че моята най-добре приятелка обичаше тези дрехи и аз й ги подарявах в замяна на нещо.От майка и татко получих чифт розови обувки на висок ток с панделка отпред точно като за роклята. Моята приятелка Ники удари в десетката тази Коледа.От останалите чичовци и лели получих пари.Те поне знаеха,че най-добрият подарък бяха парите.

Когато излязох навън,не се сетих да си взема чадър или шапка,въпреки че валеше силно сняг и беше натрупало много.Бързах да стигна мястото,където ме чакаше Ники,да й дам подаръците си и тя да ме почерпи с нещо.

Докато вървях покрай мен мина едно малко куче.Снегът покриваше изцяло крачетата му.Забелязах,че то беше захапало чадър.

-Здравей кученце!- казах усмихната.То се затича към мен и за малко да се и за малко да се блъсне в краката ми.-Какво ще правиш с този чадър?-попитах като го галех по главата. По-късно разбрах,че кученцето е на моята стара приятелка Сара.

Кученцето замаха с опашка и пусна чадъра пред краката ми.После излая радостно и избяга някъде.Понеже в този момент имах нужда от чадър реших,че мога да си взема чадъра,а ако някой си го познае да му го върна. На улицата нямаше никой,който да търсеше кучето или чадъра.Всъщност на улицата нямаше никой.Огледах се за последно преди да взема новия си подарък.

Разгледах чадъра по-добре.Беше един обикновен черен мъжки чадър.Съвсем обикновен.

-Ето един подарък,който ще използвам.-казах си.От най-близките си роднини не получих подарък,който да използвам,а от едно непознато куче,повтарям куче,получих нещо използваемо.

Отворих чадъра и какво да видя.Множество хартийки паднаха на земята.И то не просто хартийки,а банкноти по двайсетачки и петдесетачки.Е,на тона му се вика подарък!

Историята я написах преди 1 или 2 години някъде около Коледа,до колкото се сещате.С нея и другите 2,които съм публикувала тук в блога си ще участвам в състезането (или както там се казва) по случей празника на училището.Пожелайте ми касмет!

Моята автобиография след десет години

Моята автобиография след 10 години" или казано по друг начин - "Как виждам живота си след 10 години".Сега съм на 16,почти на 17 и имам достатъчно въображение за да измисля какво може да се случи за в бъдеше.Също мога и да напиша това,което искам да се случи,но всички знаем,че не винаги мечтите ни се сбъдват.

Можем да кажем за миналото си.За спомените си,които помним до последният детайл или сме позабравили.Но не знаем нищо за бъдещето си.Ако си го представим,това не означава,че ще се сбъдне.Не знаем какво ще се случи дори след минута или секунда.Всички гледаме напред към бъдещето,дори да не го виждаме добре.Сякаш се опитваме да видим нещо твърде далеч от нас,а само миналото ни е близо.

Ако започна да пиша автобиография за себе си ще стигна до този момент.До тази година.После мога да напиша безброй различни варианти или да спра до тук,защото не знам дали утре ще съм тук и дали ще съм жива. Всеки има цели, които преследва, върхове, които иска да превземе, за да се докаже не само пред себе си, но и пред заобикалящия го свят. Когато постигнем това, към което така силно сме се стреляли, се появява нова празнота - нови желания, които очакват да бъдат превърнати в реалност - това е прогресът и начинът да се развива всеки един от нас в социален и духовен план.

Има и друг тип хора.Те не мечтаят както едно време - не и с тази спонтанност, импулсивност, копнеж; нещата, които ги правят щастливи са други. Сега материалното е на преден план и е по-важно да бъдеш много добре осигурен,потъпкал всичко морално в себе си, без истински приятели и хора, на които можеш да разчиташ.

Аз не желая биография написана с престижни думи.В нея може да има само едно изречение,но за него се стремя с всички сили:”Живееше за мига”.Не ми трябва огромна къща и много пари.Това,което искам е щастие.Не от материалните неща.Не съм обсебена от парите и притежанията.Начин на живот и мании.Светът е основан на алчността.Трябва да се огледаме,да спрем да мислим да себе си и да се съвземем.Бих дала и последните си спестявания на нуждаещите се.Вече нещата,които притежаваш притежават теб. Предметите са най-малкото от което се нуждаем.Ако останем без нищо ще научим най-важния урок – сърцето,душата,животът,страстта.

За моята автобиография след десет години мога да напиша истории с различен край и пак не е сигурно дали ще се случи.Мога само да кажа нещата за които се стремя.В моята перспектива няма материални неща.Запътила съм се към бъдеще изпълнено с незабравими моменти,радост и смях.Защото животът на всеки човек е усилие.

Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден.

От писателката 5

5



Бяхме в микробуса на Том,който караше,а до него седеше Шон.Аз и Каел бяхме на седалката зад тях,а Рик се разполагаше на задната седалка.

-О!Хубава чанта.-каза Каел като посочи чантата ми и се доближи по-близо до мен.Твърде близо.-Харесваш ли Slipknot?

-Ти как мислиш?-попитах като се опитах да се отдръпна,но той сложи ръка на рамената ми.

-Коя ти е любимата им песен?-попита.

-Всичките!-отговорих като се опитах да се отскубна.Каел притисна устните си към моите,но аз бързо го избутах и го зашлевих с всича сила по бузата.-Простак!-извиках,понеже само за това се сетих да кажа.

Момчетата се засмяха.

-Пристигнахме!-каза Том.Шон излезе спокойно от микробуса докато аз направо изхвърчах от там.

-Ние ще си повозим още малко докато Том намери място да паркира.-каза Каел.-После ще се видим!

-Господи!-измънках.

-Това си е Каел.-каза Шон.-Хайде да вървим.-допълни той и ние тръгнахме към входа на сградата за мъчения.

-Хей,Ерика!-извика Миша.

Миша беше моя приятелка от много дълго време.Имаше руса коса,но я беше боядисала светло кафява,за да не я мислят за тъпа блондинка.Понякога тя наистина се държеше глупаво,но не беше тъпа.Имаше дълбоки тъмно зелени очи.Носеше зелена тениска,сини дънки и любимите си червени кецове,с който беше почти винаги.Всъщност ето какво носеше:

Миша се затича и бързо стигна до мен.

-Аз ви оставям.-каза Шон като тръгна при някакви момчета и те започнаха да си говорят.

-Е,кой е този?-попита Миша.

-Казва се Шон и ми е съквартирант.-обясних.

-Шон?Не се ли казваше така вампирът от книгата ти?-попита тя,но определено знаеше отговора.Тя беше първата почитателка на книгата ми преди дори да съм я издала и я е чела,ако не се лъжа,2 или 3 пъти.

-Не ми напомняй…

-А да не говорим,че прилича на него…-продължи тя.

-Хей!-извика радостно Каел като отново сложи ръка на раменете ми,а Том и Рик ни подминаха и спряха до Шон.

-Каел,махай се!-извиках раздразнено.

-Здравей,красавице.Казвам се Каел.-усмихна се той на Миша.”Сега с нея ли ще флиртува!?”запитах се.

-Здравей.Казвам си Миша.-усмихна се на свой ред тя.Познавах този тон на гласа и!Тя също флиртуваше!Не е проблем за мен,но какво правех между тях?!

-Хей,Каел!-извика го Том като махаше с ръка.Каел ни се усмихна и се затича към приятелите си.

-Ах,какъв флиртаджия!-възмутих се.

-От къде ги намери такива сладури?-попита Миша.-Особено Каел.Ох,ако ми падне в ръчичките…

-Защо само такива срещам!?-извиках на себе си.Моята приятелка не ми обърна внимание.

-Какъв и е първият час?-попита тя.

-Ъм…-измънках като отворих чантата си за да намеря програмата си.-Психология.

-Ужас!Аз имам математика!

-Е,може да се срещнем в друг час или по коридорите.-усмихнах и се.

Когато влязох в стаята останах изумена.Тя изглеждаше много по-голяма от колкото очаквах.Огледах се да потърся някой който познавах,но не видях нито едно познато лице.Седнах на чин,най-отзад до прозореца и зачаках часа да свърши.Въпреки,че още не беше започнал.

Докато чаках да започне мъчението до мин седна едно момче.Толкова красиво,че за миг забравих в ой свят съм.Имаше тъмна кестенява коса и дълбоки кафяви очи.

Носеше черна тениска,тъмно сини дънки и кецове на черни и бели квадратчета

-Здравей.-усмихна се той като ме погледна.

„Господи,как изведнъж започнах да привличам вниманието на красивите момчета?”запитах се.

-Здравей.-усмихнах се и аз и погледнах към учителят,който влезе в стаята.

Учителят започна да обяснява как няма да приема неподготвени хора,как разбирал когато студентите мамели на тестове и подобни.Аз се загледах се загледах навън и спрях да му обръщам внимание.

-Хей!-прошепна момчето до мен.

-Како?-попитах като се обърнах и го видях леко наклонен към ме за да го чуя.

-Казвам си Хенри.Ти как се казваш?попита.От начало стоях тъпо и го гледах недоумявайки.”Добре…”мислех си”Сега какво?””Много ясно – казваш си името!”скара ми се дяволчето.

-Ерика.-прошепнах.

-Кажи ми,че не харесваш Hollywood undead само защото са секси с маски.

Аз се намръщих.

-Това е тъпо.разбира си,че не ги харесвам зареди това!-прошепнах в отговор-Харесват ми,защото казват мнението си бе да им пука за цензурата и правят страхотна музика!-обясних.

-Радвам се.Всички момичета,които познавам и харесват групата ги харесват само зареди маските.

-Много повърхностни притекли.-казах си,но Хенри също ме чу.

-Да,знам.-Двамата се обърнахме към учителя,който още говореше за учебника.-Хеи!-прошепна Хенри и отново се обърна към мен.-Имаш ли планове за утре след училище?-попита.

-Не.-отговорих тихо.

-Искаш ли да излезем някъде?На филм например.-попита той.”Среща?!Да не се е обзаложил с някой?А,не няма да го понеса за втори път!”.Сами разбирате каква „приятна” случка имах в 9 клас.

-Съжалявам…аз—

-Извинете!-прекъсна ме учителя който стоеше пред нас.-Прекъснах ли нещо?

-Не.-отговори Хенри.

-Ние само си говорехме.Не е като да сме пропуснали някой урок.-казах грубо.Учителя просто не ми харесваше.

-Надявам се да не се държите така в часовете ми повече госпожице!-сопна се учителят.

-Надявам се уроците ви да не са толкова скучни колкото вас.-отговорих със същия тон.

-Това е!Госпожице,моля напуснете часът ми!-извика той.В този момент звънецът озвучи целия колеж,последван от радостни викове.

-Разбира се.Все пак часът свърши.-усмихнах се.Учителят изръмжа тихо и си тръгна.-Приятен ден учи…теле.-казах и се засмях.

-Браво на теб.Много си смела.-усмихна ми се Хенри.

-Следващият път съм с черно червило и грим!Обичам да стряскам учителите си,които не харесвам.

-Следващ час имам немски.-каза Хенри.Аз извадих програмата си от раницата.

-И аз.Да вървим тогава,Хенри.-казах като взех раницата си и двамата излязохме от стаята.

4 Days worth of rock

Миналата седмица в Ямбол,парка беше доста по-посещаван от обикновено.Не е само,защото са изсекли 40% от дърветата,а зареди „ЯМБОЛ БИРФЕСТ 2011”.Да и аз бях там.4 вечери от определените 6.Причината е,че някои от концертите не си заслужаваха присъствието.

(В последния момент промениха малко реда и откриха Ахат)

Ахат

Хайде да започнем от началото.С две приятелки се уредихме да отидем на концерта.С Джесика тръгнахме от Каргона пеш,а Мишето щеше да ни дойде по-късно от Бенковски.Когато стигнахме имаше доста хора,а тепърва щеше да се изсипят още много хора.
Спряхме се на близо до сцената и зачакахме.Тогава още не знаехме,че концерта ще започне в 21 и нещо,а пристигнахме в 19.Докато чакахме Мишето видяхме доста познати,а една от тях се присъедини към компанията ни .

(Това е снимка на мен и момичето,което срещнахме в парка.Казва се Живомира,тук гледаме китарата,ако се питате и снимката я намерих в сайт,който отразяваше събитието.)

Концерта,както казах започна доста късно,а и нямаше група,а дуо.Не изпълниха песни на Ахат(освен „Черната овца”,но нали знаете – без нея не може),но избора на песни не беше лош.Звукът беше лош,но не останахме много разочаровани.

Ямбол Рок Бенд

Вторник беше съвсем различно нещо от Понеделник.Същия ден ходих в Гърция и Турция и не можах да се уредя с някой да отидем на концерта.
Когато доближихме Ямбол се обадих на единственото момиче,на което имам телефона и,което би отишло с мен на концерта,но тя отказа.Още по-забавно беше,че ми падаше батерията на телефона(това е важен фактор за по-късно).Моите ме оставиха пред парка още преди да сме се прибрали у дома.
Дълго време просто се шляех и чаках да започне концерта.Когато започна разбрах защо хората не ходят сами на концерт.Въпреки,че звукът беше по-добър от вчера,че цялата група беше на сцената,че пускаха готини песни и всичко останало,което забравям да напиша си умрях от скука!На всичкото отгоре някакво си пиянде си изля питието в краката ми!Към 22 часа трябваше да посрещна една приятелка на спирката.Затичах се към спирката,защото закъснявах и видях…празен автобус.Обиколих го ама няма никой!Изваждам телефона си за да звънна на момичето и гледам,че тя ми писала SMS,в който пише да не ходя да я посрещам!Телефона ми сам си спрял вибрацията и хич не съм разбрала!
Останах още 1-2 минути на концерта и си тръгнах.Няма да ви описвам какво е да се прибираш сам о непрогледен мрак,след като майка ми ме наплаши…

Ямбол Project

Прескочих два дни,които нямаше пак да ми харесат и дойде време за концерта на една от любимите ми Ямболски групи!
Денят ми не беше никак добър.Излязох с братовчедка ми и сестра ми,те взеха и се наговориха срещу мен.Като се прибрахме се скарах със сестра ми,защото е ми се миха чиниите.Бързо изхвърчах о вкъщи още в 17 и нещо!Няма да споменавам колко по-лошо ми стана като ми се развали mp-4-ката ми.Шляех се из парка и докато търсих свободна скамейка да седна видях една друга приятелка и се натрапих на нея и приятелите й.Веднага ми стана неудобно и офейках.
Прескачам около час когато Джесика ми звънна и ми каза,че размислила и ще дойде.Зарадвах се и тогава вече късмета ми се усмихна поне за малко.Концерта беше супер както очаквах от групата,но не можах да взема автограф от вокалиста както последния път,защото трябваше да си тръгваме малко преди края на концерта.Само защото по средата на концерта раздаваха награди доооста дълго време.

Силует

Всъщност а тази група мислех да не ходя.Нямаше с кой!Но родителите ме просто ей така ни звъннаха със сестра ми и казаха да се приготвяме за концерта.
Понеже беше събота или защото това беше първият концерта на групата в Ямбол имаше много малко хора.Аз не посмях да стоя пред сцената сама и стоях на маса с родителите ми,техни приятели и сестра ми.Обаче,о време на време ходехме да видим от близа групата,а те се оказаха доста добри.За жалост скоро трябваше да си тръгваме…

Искам да пишете коментари!Важно е за мен да драснете поне един ред и да кажете мнението си за глупостите,които пиша!Няма да публикувам без един свестен коментар!