Поръчахме закуската в
стаята - Фея плащаше за почти всичко. Докато се преобличахме пристигна
закуската, за това я изядохме все още носейки нощници. Когато след дългото
приготвяне приключи двете седнахме да едни столове на терасата и зачакахме
обаждането от момчетата.
-Благодаря ти за
всичко.-казах и.
-За какво?-попита
учудена тя.
-Помогна ми толкова
много. Когато имах нужда от теб ти ми помогна. Благодарение на теб се запознах
с Beast и пак благодарение на теб съм тук. Благодаря ти, че правиш това
възможно и ти обещавам да ти върна парите когато си намеря отново работа.
-Не говори глупости!
За това са приятелите.-засмя се тя.-Освен това и аз печеля от това. Аз също се
запознах с Beast и си взех отдавна чаканата почивка. Само виж къде сме!-каза тя
разпервайки ръка към гледката от терасата.-Ние сме в Сеул! От кога си мечтаем
да дойдем, но ти никога нямаше възможност. Приеми тази почивка като подарък от
мен за рождения си ден.
Аз кимнах усмихната.
Това беше типично за нея, тя винаги даваше и не искаше нищо в замяна. Бях
останала с впечатлението, че Dongwoon е мил като нея и знаех, че нещата между
тях щяха да се получат. Дори нямаха нужда от помощ.
-Как вървят нещата с
теб и Dongwoon?-попитах и тя се изчерви. Не я бях виждала така от гимназията, беше
хлътнала до уши. Дали не се беше влюбила?-Ти да не би...
Прекъсна ме телефонът
в стаята. Фея бързо се затича към него забравяйки, че е на токове и се спъна в
собствените си крака, едва задържайки се на краката си. Защо беше всичкото това
бързане? Да не би да бях права?
-Yoseob е.-каза Фея
след секунда и отново се заслуша в слушалката.-Каза, че скоро ще пристигнат и,
че трябва да ги изчакаме отпред.-обясни, след като върна слушалката.
Двете забързано
слязохме до първия етаж. Както винаги Фея се беше погрижила да сме облечени по
последна мода в Сеул и не се учудих когато получихме изненадани и одобрителни
погледи от момчетата, но се почувствах малко неудобно.
-Този път си сменихме
страните.-казах с усмивка, за да започнем разговор. Всички се бяха съсредоточили
върху Фея и Dongwoon, които само се усмихваха един на друг. Личеше си от далеч,
че се харесват и всички от групата бяха заинтересовани какво ще се случи между
тях.-Къде сте решили да ни разведете?-попитах.
-Тайна.-усмихна се
Yoseob.
-Всеки е измислил по
едно място, където да отидем.-обясни Gikwang с обичайната си усмивка и всички
тръгнахме водени от него.
Беше ми лесно да вървя
в обувките избрани от Фея – хай-топ кецове, за разлика от
нея. Тя носеше високи сандалети и вървеше с тях сякаш беше с най-удобните
обувки на света. Понякога и аз се оставях да ми избира обувките, но края на
деня беше най-болезненото нещо на света.
Не мина много време, когато стигнахме първата
спирка. В самият център на Сеул се намираше дворецът Чхангдоккунг(Changdeokgung). Знаех много за него,
защото съм фен на Южна Корея и винаги съм мечтала да я посетя. Четох за всяко
красиво кътче, списания, пътеводители, гледах предавания.
Беше много по-красиво от колкото си
го представях. Общо пет дворци очертават културно историческия облик на
южнокорейската столица - Gyeongbokgung, известен още като Северният дворец, Gyeongheegung,
наричан също Западния дворец, Gyeongbok - Източният палат, петият -
Токсугунг и, разбира се, внушителният Changdeokgung. Дворецът се счита
за един от най-запазените от четирите запазени палати на династия Часон.
Включен е в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Разгледахме двореца, но не само това, но и невероятните градини на
комплекса, известни като Хууон. Беше невероятна гледка с перфектно
аранжирани цветни алеи, плодови и екзотични дървета, езера, мостове,
красиви павилиони, в който някога са си почивали владетелите на Часон.
Преди да си тръгнем минахме през така наречените кралски гаражи, в които
видяхме първата кола внесена в Корея - Кадилак.
-Донесена е през...1900 и...и...-опита се да обясни Doojoon, но се спря на годината.
-1903 от крал Сунджонг.-помогнах му.
-Ти
знаеш?-учуди се той. През цялото време той ни беше разказвал за двореца
и градините. Неща, които вече знаех, но не исках да го прекъсвам, а и
не всички знаеха цялата история. Забавлявах се когато той забравяше нещо
и измисляше истории като на кой стол седял еди кой си и какво е
подписал. Едва скривах усмивката си, защото той беше също толкова
забавен колкото и в предаванията.
-Заинтересувала съм се един два пъти от забележителностите на Южна Корея.-отговорих срамежливо поглеждайки надолу.
-О
не бъди срамежлива. Тя е луда по историята на Корея. Трябваше да видите
лавиците и с пътеводители и с история на Корея.-каза Фея малко твърде
силно и получи неодобрителни погледи от други туристи, но тя не забеляза
както винаги.-Yoseob, ти ги видя, нали?-попита го тя като се обърна към
него.
-Видях ги, но не прочетох какви са книгите.-отговори той.
-Това е забележително.-каза Gikwang с изненадано изражение.
-Не е нищо специално.-възразих.
-Ще видим.-каза Фея и тръгнахме към следващата забележителност.
Качихме се на метрото и стигнахме чак до Кьонгбоккунг (Gyeongbokgung), който е разположен най-на север от всички пет дворци в Сеул. Кьонгбоккунге известен още като Западния дворец. Отново Doojoon започна да
разказва, но този път когато не се сещаше за нещо молеше аз да
разказвам, за да не изглежда глупаво, което само аз можех да разбера.
Безспорно дворецът надминада останалите четири палата н Сеул със своите
размери и величие. Той е най-големият от всички и освен това за много е и
най-красивият, както беше и пред мен. Това беше мястото, което Doojoon
беше избрал.
След като разгледахме и този палат решихме да обядваме и да си
починем. Стори ми се по-изморително от разходката в Ню Йорк, но може би,
защото бях много развълнувана. Разхождах се енергично наоколо, снимах
едва ли не всяка тревичка и детайл който ми мярнеше пред погледа. Не само
аз бях изморена, за това тръгнахме към мястото избрано от Junhyung.
Стигнахме до малко магазинче за бързо хранене и момчетата избраха
храната. Колкото и изморени да бяхме всички оживено си говорехме и се
смеехме. Изглежда тези магазинчета за бързо хранене бяха популярни в
Сеул, защото където и да видехме по пътя винаги имаше много хора.
Пресовани водорасли, кимбап, най-различни пълнени и пържени палачинки,
дори специалитет, който представляваше бишкоти с варено яйце вътре. Това
беше обяда ни и много ни хареса с Фея.
След като си починахме Yoseob не отведе до Bongeunsa Temple (Храм
Bongeunsa). Храмът беше близо до молът COEX, там беше много красиво и
можахме да видим монаси.Yoseob спомена, че има програма позволяваща на
туристи да "живеят" като монаси и се пошегува, че можем да опитаме, но
Фея и Junhyung отказаха да се разделят от телефоните си. Разказах за
историята храма и продължихме към мястото избрано от Dongwoon.
Той беше избрал Namsan Park, парк който ни освободи от претъпкания град и ни зарадва с красотата си.N
Seoul Tower се намираше там и направих снимки на кулата. После ми
хрумна, че сред тези снимки няма наша обща, за това събрах всички, за да
ги снимам.
-Искам и ти да си на снимката!-каза Фея.
-Кой ще снима?-попитах.
-Помоли
онази жена.-каза тя сочейки една жена. С няколко жестове и обясних, че
искам да ни снима и та се съгласи. Обясних и как да ни заснеме и и
благодарих на корейски.
-Gasahabnida.
Последното място беше избрал Hyunseung и разбрах защо е последно. Беше Dongdaemun Market или Tongdaemun
безкрайна улица пълна с магазини. Сувенири? Защо не! Дрехи обувки?
Купихме толкова много, че ако ги бяхме купили в началото до края на
разходката ръцете ни щяха да окапят.
-Има
още много за показване, но денят е към края си, а и вие сте
изморени.-каза Doojoon докато вървяхме към хотела. Той носеше покупките
ми, въпреки възраженията ми, а Dongwoon носеше тези на Фея и двамата
бяха изморени и не им беше лесно но се усмихваха. Не искаха да покажат
слабост.
-Има още много време. Ще ти покажем всичко!-извика зарадвано Yoseob.
-Защо не?-усмихнах ме се.
