От писатилката 20

20

-Ki wo tsukete kami sama wa miteru.
Kurai yomichi wa te wo tsunaide kudasai!
Hitori de tooku demo itsumo mitsukedashite kureru.
Shitteru koto wa zenba oshiete kureru.
Watashi ga oboetanakutemo,
nandodemo oshiete kureru.- припявах си докато сресвах косата си.

-Това е нещо ново.-каза Шон на вратата. Аз му направих знак с пръст да замълчи и продължих да пея.

-Demo zenbu wakatte shimattara dou sureba ii no?

(Текста е взет от http://www.animelyrics.com/, ако е грешен много се извинявам.)

Разговорите ни бяха общо взето това. Не си говорихме много и ни беше малко неудобно, но скоро щеше да се оправят нещата. Сигурна бях.

Както обикновено Том ни закара на училище. Пред входа ме чакаха Миша и Хенри. Аз се затичах към тях и прегърнах Миша.

-Е, как беше без мен?-попитах когато пуснах Миша.

-Много по-тихо.-пошегува се тя.-Нищо интересно. Само учене, но пък изпусна страхотен купон в четвъртък.

-А при теб? Видя ли звезди в Ел Ей?-попита Хенри когато го прегърнах.

-Не. Но пак беше забавно и вече знам какво искам да работя. 

Шон мина покрай нас двамата и ни погледна странно. Веднага се отдръпнах от Хенри.

-Жалко, но вече трябва да отиваме на лекции. Отвикнах да уча.-засмях се.

-Какво става с теб и Шон? Изглеждате много дистанцирани един от друг.-попита Хенри когато влязохме в апартамента ми. Моят съквартирант, с който по някои причини не си говорим много, беше някъде навън с приятели.

-Не. Просто ти се струва.-излъгах. Обещахме си да не казваме на никой. Каквото става във Ве... Ел Ей си остава в Ел Ей.

-Не съм сляп Ерика. Кажи ми какво е станало в Лос Анджелис. Скарахте ли се?-настоя той.

-Не...-отговорих. Очите му бяха прекалено настойчиви и не исках да пазя тайни от приятел.-Той ме целуна.-признах си.

С още настояване му разказах цялата история без да пропускам каквато и да е подробност. Казах му за книгата, за това колко си падам по Шон, за другата Ерика и за двете целувки. След като завърших разказа Хенри се опита да ме обеди да призная на Шон, че го харесвам, но аз отказвах. Как момче като него би излязло с момиче като мен? Това е против всякакви закони!

След дълги приказки и убеждавания той се отказа и си тръгна, а аз влязох в стаята си и започнах да чета "Здрач". След половин час четене захвърлих книгата на земята.

-Ама какви са тия глупости?! Чела съм толкова много книги с вампири, тази тук е боклук!-казах и взех "Вампирски целувки" от нощното ми шкафче и започнах да я чета за милионен път.

"— Искам да стана… вампир! — извиках за шок и изненада на госпожа Пийвиш и съучениците си" 

Замислих се дали нямаше да е най-добре да съм вампир. И какво ли е да си вампир. Във всички случаи по-добре от колкото да си човек! Както и да е никога нямаше да разбера.

-Кучка!-извика Шон като с гръм и трясък влезе в стаята ми гневен. В ръката си държеше нещо което не трябваше никога да вижда - моята книга.

-Взе ме в Ел Ей, само за да направиш реклама на тъпата си книга! Реши, че щом приличам на вампира може да се разхождаш с мен навсякъде само за да правиш реклама на книгата си!- извика той и хвърли книгата на земята. Цялата беше намачкана от гнева, който е излял той върху нея.-Като се замисля, била ли си ми наистина приятелка?

-Не, ти на разбираш!-побързах да обясня.

-Какво да разбера?! Че ми стана приятелка само за книгата? Каква ли жертва е било това за теб?! Не искам да слушам повече от лъжите ти! Не искам да те виждам повече! Местя се при Рик и Том, да ни си ми досаждала никога повече! Сбогом! -той излезе толкова светкавично колкото и влезе затръшкайки вратата.

-Почакай!-извиках и станах от леглото си, затичах се след него в стаята му.-Не може да съдиш по нещо преди да си го обмислил!

-Кажи ми тогава какво да мисля. Защото не виждам правилно обяснение.

-Искам да ти обясня, че ад просто написах книгата и после те срещнах и--

-Спри!-прекъсна ме той.-Не искам да чувам повече от лъжите ти!-извика той и започна да пълни с дрехи един сак. Дори не разбрах, че плача до тогава.

-Не! Разбери! Беше пълна случайност, че--

-Спри ти казах! Млъкни! Не искам да те слушам. Можеше да извикаш Хенри там, не ти не го извика, въпреки че сте по-близки. Ти знаеш, че той те харесва, но се лепна за мен само, защото искаш да направиш реклама на шибаната си книга!

-Моля?! Казах ти вече! Ние сме само приятели! И не съм лепната за теб! Жестоко грешиш, ако смяташ, че ще ми липсваш. Сбогом!-извиках и излязох от стаята, но не пропуснах да затръшна вратата след мен. Влязох в моята стая и усилих уредбата на някаква група, просто за да го дразня.

Не знаех дами бях гневна от прибързаните реакции на Шон или тъжна, защото повече нямаше да го видя. Трябваше ми помощ. Исках някой да ми обясни, защо се получи така, но от страната на страничен наблюдател, някой, който не познаваше нито Шон, нито мен. 

Взех телефона си и написах четири прости думи и ги пратих на Кристина.

"Имам нужда от помощ."