Midnight Sun 6

Не се бяхме уговорили с момчетата, за това се изненадах когато се събудих и видях Фея почти приготвена да излиза.
-Ще излизаме ли? Защо не ме събуди?-попитах я сънено изправяйки се от леглото.
-О, не. Аз излизам. Dongwoon се обади и иска да излезем двамата.-обясни ми тя. Аз се усмихнах широко и заподскачах на леглото.
-Наистина ли? Това е страхотно!-извиках и после сложих ръка на устата си, бях забравила, че сме в хотел с много други хора и, че беше рано сутринта.

 

-Искам да ми разкажеш всичко като се върнеш.-допълних след секунда мълчание.
-Разбира се.-усмихна се тя и в същия момент телефона в стаята звънна.-Аз трябва да тръгвам, това сигурно е той. Кажи му, че сега слизам.-каза забързано тя докато слагаше обувките си и излезе бързо без да каже чао. Типично в неин стил.
Аз станах от леглото и вдигнах телефона. Оказа се, че наистина беше Dongwoon.
-Тя слиза след малко.-отговорих му с усмивка.-Какво си намислил за срещата?-попитах.
-Ще разбереш довечера. Знам, че тя ще ти разкаже.-отговори той. По гласът му разбрах, че също се усмихва.-Трябва да затварям.Чао.-каза той и затвори.

Аз също затворих и въздъхнах. Бях щастлива за Фея, но не ми харесваше, че щях да остана сама в хотела. Можех да изляза, но не познавах града, той беше огромен, претъпкан с хора, а и шофьорите караха невнимателно и беше много опасно.
 Обадих се на рецепцията, за да попитам какви забавления предлагат. Оказа се, че не предлагат никакви екскурзии, но има фитнес и спа салон на с космически цени. Въздъхнах отново и отидох до куфара си. Имаше още някои неща, които сметнах, че няма да ми трябват (като например няколко блузи с дълъг ръкав), между тях тях беше една книга. Излязох на терасата, седнах на един от столовете и се зачетох.
Прочетох две страници когато телефона в стаята отново звънна. Помислих си, че сигурно Фея е забравила нещо, за това оставих книгата и вдигнах телефона.
-Ало?-казах на слушалката.
-Аз съм.-чух гласа на Doojoon.-Реших, че ще ти е скучно в хотела. Dongwoon изненада и нас. Събудихме се и го нямаше. Когато му звъннахме, каза, че имал среща с Фея.-обясни той.
-Значи и вие не сте знаели?-усмихнах се. Изненадваше ме колко много си приличат двамата. За момент никой не каза нищо докато не чух мънкане и пукане, после чух гласа на Junhyung.
-Doojoon реши, че ще ти е скучно, за това ти звъни.
-Много мило от негова страна.-усмихнах се. Отново последва мълчание, но се чуваше приглушено каране на корейски. Не разбирах защо се опитваха да заглушат разговора, който аз и без това нямаше да разбера.-Какво ще кажеш за една разходка?-попита накрая Junhyung.
-Защо не.-усмихнах се.
-Добре, бъди готова до 40 минути.-каза той и затвори.

Не разбрах дали ще излизам с всички или само с Doojoon, но реших, че не е важно щом няма да стоя в хотелската стая.
Отне ми много време да реша какво да облека, защото не знаех къде ще отидем, с останалите от Beast ли ще съм или само с Doojoon (среща ли беше или само излизане с приятели)? Господи, Фея ми влияеше прекалено много напоследък. Преди години бих  избрала тениска и дънки без да се замисля. За това направих точно това, добавих шал около китката ми, гердан и гривни на другата ръка. Това беше подходящо и за двата повода.
Когато бях готова реших да почакам във фоайето. Не чаках много когато видях Doojoon да влиза през вратата. Сърцето ми заби лудо от притеснение, но бавно се успокои когато видях и останалите да влизат след него. Те ме видяха и дойдоха до мен, първи проговори Junhyung.
-Изглеждаш разочарована.-усмихна се той.

 -За какво говориш?-попитах го.
-Не се прави, че не знаеш.-отговори той.

 Аз погледнах въпросително към Doojoon, който беше най-близо до мен.
-Не му обръщай внимание.-намръщи се той.
-Къде ще отиваме?-попитах го.
-Вчера не можахме да ви покажем мола, какво ще кажеш да отидем там?-предложи той.
Когато стигнахме мола се почувствах като дете. Исках да обиколя навсякъде, за това заедно с Yoseob търчахме пред групата и подкачахме.

-Внимавайте да не ви загубим!-извика зад нас Doojoon. Като добър лидер се притесняваше за нас, дори и да не бях част от групата. Аз се сетих за нещо и се спрях дочаквайки другите момчета да ме настигнат. Yoseob забеляза това и също се спря.
-Hyunseung, ще ми помогнеш ли в избирането на дрехи?-попитах го.-Не ме бива в модата, а според Фея ти имаш много добър вкус.-допълних.
-Ами аз?-попита Yoseob.
-Искам и ти да ми помогнеш. Искам и другите да ми помогнете. Това ще е една сбъдната мечта на една b2uty.-отговорих карайки всички да се усмихнат.
Обикаляхме магазините дълго време. Пръв ми помогна Junhyung като ми показа от къде си е купил обиците, които му казах, че харесвам ужасно много и си купих същите в синьо.

 Gikwang ми показа една шарена риза, която много харесах и дори беше на добра цена, за това веднага си я купих.

(Като тази на Dongwoon, но синя и с къси ръкави)

Yoseob търсеше неуморимо какво да ми покаже и накрая се спря на чифт готини бели кецове, които веднага харесах и си купих.

  Hyunseung внимателно и спокойно (какъвто винаги съм го виждала по интервютата) разглежда наоколо и се спря на дънки, които също много харесах.

Чак тогава забелязах, че останахме само аз и Doojoon. Следкато всеки един ми помогнеше да си намеря нещо ми помагаха на касата (не разбирах и дума  от корейски) и изчезваха.
-Къде отидоха всички?-попитах.
-Идиоти!-прошепна Doojoon и звънна на някой от момчетата. Попита ги нещо, най-вероятно къде са и след като чу отговора им започна да крещи по телефона. Накрая се измори и затвори.

-Какво казаха?-попитах.
-Казаха, че Yoseob се загубил и тръгнали да го търсят.-обясни той- До колкото ги познавам са се прибрали в общежитието.-допълни през зъби и едвам го разбрах с акцента му.
-Тогава можем и ние да се прибираме.-предложих и се усмихнах насила. Не ми се прибираше. Най вероятно щях да седя сама в стаята докато не се прибере Фея. Тогава тя щеше да ми разкаже колко хубаво си беше прекарала докато аз си седях сама.

-Какво ще кажеш да се разходим. Само аз не съм ти помогнал с покупките, а и едва ли ще ти е забавно сама в хотела.-предложи той, сякаш беше прочел мислите ми. Аз се усмихнах широко, този път неискрено.
-Това ще бъде страхотно.-отговорих.
Обикаляхме из магазините, но той изглежда не харесваше нищо. Аз се спрях на едни обици във формата на малки рози в червено и ги купих за Фея.

 Беше минало обяд и за това решихме да спрем за почивка в една ресторант за бързо хранене.На пръв поглед храната изглеждаше типично американска, но когато се загледах, че всяко ястие беше поне малко променено. Избрах нещо, което приличаше на малка пица, някакво хлебче, което в последствие се оказа кухо и "хармоника" както го наричаха, което приличаше на хотдог, но вместо наденичката имаше сметана и ягоди. Doojoon избра същите неща и двамата седнахме на една усамотена маса, където се надявахме да не ни видят. Разбира се това не се случи  и скоро няколко момичета помахаха на Doojoon и той им помаха обратно, но не дойдоха за афтографи.
-Срамежливи са.-обясних си, но Doojoon поклати отрицателно глава.
-Те не биха ме притеснявали докато ям.- обясни той и аз осъзнах нещо.
-Извинявай.-казах. Това очевидно го изненада.
-Защо?-попита той с присвити очи.
-Така се запознахме. Аз ви досаждах в пицарията.-обясних с приведена глава.
-Това всъщност не беше ти,  а Фея. Но все пак ние ви поканихме. Не сте ни досаждали, а ни направихде голяма услуга. Даже няколко.-обясни той.
-Наистина?-усмихнах се и той кимна.

Следкато се наядохме, излязохме от закусвалнята, където чакаха няколко момичета за автографи. Те разговаряхме с него на корейски, но успях да разпозная нещо като "Oppa, кое е това момиче?". Не успях да разбера отговора му, за това го питах следкато си тръгнаха.
-Казах им, че си една приятелка, която ни помогнала в Ню Йорк и, че сега аз ти се отплащам с една разходка из Сеул.-отговори той с лека усмивка и с поглед замечтан в пространството. Накара ме да се запитам за какво беше тази реакция, но бързо се разсеях щом Doojoon ми посочи нещо на една витрина.
Беше огърлица със сребърна нишка, на която беше закачена буквата "B" отново сребърна. Влязох бързо в магазина. Исках да си я купя независимо какво! Посочих я на продавача, за да питам колко струва, но той не ме разбра. Вместо това я свали от витрината и я сложи пред мен на щанда. Опитах се да му обясня, че просто искам да разбера цената преди да съм с влюбила в нея, но той не разбра. Doojoon я взе и нежно я сложи около врата ми и после внимателно отдръпна косата ми. Буквичката "B" застана малко под ключицата ми, правейки го сякаш правено за мен. "B" като "Beast" - Трябваше да го имам!

-Попитай го колко струва.-помолих Doojoon. Той попита и после ми преведе. Цената беше малко скъпа, но не можех да не си го купя. Извадих портмонето си, но видях само няколко долара.
-Нямам парите.-отговорих тъжно. Прибрах портмонето обратни и понечих да сваля колието, но Doojoon ме спря.
-Аз ще го платя!-каза той.
-Не мога.-възразих.
-Приеми го като подарък.-продължи той.
-Наистина не мога...
-Невъзпитано е. Тук в Корея е обидно да не приемеш подарък.-продължи той и аз се спрях. Не знаех дали е така или ме лъже, но се предадох. Въздъхнах и казах:
-Добре.

Doojoon ме накара да се Почувствам като принцеса. Обиколихме още малко мола докато той носеше покупките ми, въпреки, че си личеше, че му е трудно. Оставих го, за да му се посмея в началото, но после взех част от торбите. Doojoon ни купи по един млечен шейк и късно следобед ме изпрати до хотела. Тъкмо се разделяхме пред входа когато телефона ми звънна. Беше Фея, за това го помолих да почака.
-Как е срещата?-попитах.

-Ами добре, научих, че парка е страхотно място за срещи, че и двамата с Dongwoon не можем да караме ролери и че болниците в Сеул са много добре оборудвани...

-Какви болници, къде сте?-притеснихте. Doojoon изглежда дочу за болниците и притеснително се заслуша.
-Ами нали ти казах, че и двамата с Dongwoon не можем да караме ролери и...ами сега сме в спешното на една болница.

-Това не може да бъде!