Dancing with your heart 2 - 12

12

-Знам, че искате да знаете кой е победителя, но първо ще ви кажа защо избрах този отбор за най-добрия. Ще кажа добрите и лошите неща за всеки отбор започвайки от отбор номер 1. Да започна от с това което харесах или с това, което не харесах?-попита лектора още от вратата.  Забелязах, че лектора ни по театрално изкуство е човек, който не увърта дори и за малко, а напротив - казва нещата толкова право и ясно, че ако не си свикнал ще те шокира.
-С хубавото, разбира се.-момичето, което забелязах, че е лидера на отбор 1 отговори веднага.
-Хареса ми избора на песни. Хореографията можеше да се промени и да стане още по-добра, но самия избор е подходящ за състезание. Синхрона ви, особено към края беше много добър. Облеклото също беше много добро. Знам, че много от вас ще кажете, че не е честно щом им е помагал професионален дизайнер, но всеки с привилегиите си. Имали са шанса и са го използвали. По правилата си е.-после той се спря и почака възражения, но те не дойдоха.-Това, което не харесах е отборната работа. Или по-точно липсата на такава. Забелязах, че лидера не слуша по-голямата част от мненията на другите особено на момчетата. Също не ми хареса, че оставихте момчетата отзад облечени в черно сякаш бяха вашите бекъп танцьори. Танците, както споменах не бяха нещо специално, а момчетата предложиха много добри идеи, които останаха нечути.
-Концепцията ни беше момичешка. Трябваше да ни послушате и да преместите момчетата в друг отбор.-възрази лидерката им.
-А защо просто не сменихте концепцията?-попита лектора и момичето погледна надолу.-Група номер две имаха страхотна отборна работа и имаха добър синхрон. Техния проблем беше точно обратното. Толкова много се сляха, че от отбор станаха един човек. Толкова много се стремяха нито един да не блесне като главен герой, че самата група не можа да блесне. Концепцията им беше обикновена, но проблема им беше друг, за който ще спомена по-късно. Същия проблем имаха почти всички групи и съм много разочарован... Група три се справи изненадващо добре! Много добър синхрон и избор на хореография. Самата концепция е малко предсказуема, но ми хареса изпълнението ви. Идеята да разделите отбора на две, защото не можете да се съгласите на хореографията съвпадна с концепцията, а двамата, които се проявиха като лидери се справиха много добре. Щяхте да победите, ако го нямаше проблема, който имат всички групи. Всички освен група 4.
-Какво?!-попитахме всички в залата.
-Група 4 единствена осъзна какво преподавам тук. Театрално изкуство? Никой ли не разбра, че става въпрос за мюзикъл? Слушахте ли въобще докато ви повтарях колко е важна историята, което разказва всеки един танц.
Замислих се за реакциите на Taemin и Jongin когато разбраха, че ще правя мюзикъл. Те не ми казаха нарочно, но знаеха че се движа в правилната посока. Лектора ни също знаеше, но не ни помогна нито ни отклони от посоката, в която бяхме тръгнали.
-Група номер 4 имаше съвсем обикновени костюми, които пък си съвпадаха с концепцията. Хареса ми и заглавието "Историята на една улична котка"? Има много скрит смисъл, който много ми допадна. Самата история беше много значителна! И най-важното, страхотна отборна работа. Не бях виждал толкова добро лидерство от много време. Техния лидер изслушваше мненията на всички и успя да създаде от хаоса  това, което видяхте на представлението.-после той спря и разбрах, че започва с нещата, които не харесва.-Вие може да не знаете, но аз отправих едно предизвикателство към лидера им. Тя имаше потенциала да засенчи цялата група и я помолих да бъде главната героиня. Много е трудно да не засенчиш целия екип с главната роля, но тя се справи идеално. Да, танцува добре и да, беше в почти всички сцени, но затова е главната героиня. Но кажете ми кой танц харесахте - този на нея и Taemin, където изглеждаха сякаш са танцували заедно от детството си, или танца му с Jung HyunRi, където изглеждаха сякаш са създадени за да танцуват заедно?-той почака, за да чуе отзивите и аз самата чух как всички са съгласни за втория танц.-Да, при тях имаше неща, които трябваше да се поизшлайфат малко повече. Имаше леки спънки в много неща, които при други групи липсваха, но хванаха самата същност на идеята и я развиха много добре като за новаци. И, Lee Soomi...-каза той и ме погледна-не мисли, че не забелязах как падна. Хареса ми как го замаза и в началото си помислих, че е нарочно, но после се появи с кърпа на глезена и всичко ми се изясни.
Всички ме погледнаха учудено и аз сведох засрамено поглед надолу. Да, изложих се на представлението. Имах първия танц и паднах на него. Всички тренираха усърдно а аз още на първия танц провалих всичко. Докато другите групи се справиха без никакви спънки. Като лидер трябваше да се погрижа да сме идеални.
-Браво!
-Това е супер якото!-казаха едновременно братята от отбор 3, които седяха пред мен.
-Сигурно ти е било трудно.-каза момиче от обор 2, което седеше от лявата ми страна, а едно момче от отбор 1, което седеше в другия край на залата ми показа юмрук с вдигнат палец нагоре и огромна усмивка.
За момент проблемите ми се изпариха и почувствах леко пърхане в стомаха точно както когато бях на сцената и всички пляскаха.

-Толкова съм щастлива, оппа!-казах на телефона.
-Оппа? Мисля, че за първи път ми казваш така.-каза с усмивка Jonghyun.
-Тогава цени тези моменти, когато те наричам така.-усмихнах се.-Ти си първия, на който казвам.
-Радвам се да чуя това.-отвърна той.
-Разчитам на теб да кажеш на останалите от SHINee, Taemin вече знае и може да е казал на Jongin.-казах.-Имам да казвам на толкова много хора, че ще навъртя огромна телефонна сметка!-оплаках се.
-Нима се оплакваш?-попита той и се засмя.
-Не.-после се спрях и поех дълбоко дъх.-Притеснявам се за утре...-признах си.
-Какво има утре?-попита той.
-Като се замисля, може и да не съм ти казала...-замислих се.-Просто толкова рядко се чуваме, че...
-Кажи де! Не ме дръж под напрежение.-прекъсна ме той нетърпеливо.
-Всички документи и приготовления са готови, затова утре ми е първия ден като трейни в SM.-обясних.
-Ще се местиш ли в общежитие?-попита ме той.
-Казаха, че не е нужно за сега.-отговорих.
-Не се притеснявай. Всичко зависи от теб, но ако се притесняваш само ще изглежда по-зле. Знам що за боец си и знам, че ще се правиш. И най важното... Обичам те.
Знам, че не ми го казваше за първи път, но всеки път щом произнасяше тези две думи сърцето ми забиваше лудо, а стомаха ми започваше да прави салта.
-И аз те обичам.-усмихнах се.
-Записите приключват скоро и ще можем да се виждаме малко по-често.
-Ето това са добри новини!-усмихнах се.

Dancing with your heart 2 - 11

11

-Оппа! Справихме се страхотно!-казах му на телефона. Всички купонясваха в залата за трениране, но този път бях помолила за разрешение Jihoon. И все пак аз бях отвън за да му разкажа всичко.-Мама снима всичко с камерата, затова като се върнеш ще видиш.
-Все пак ми се иска да те бях видял.-каза той.
-Soomi, поне си сложи лед!-скара ми се мама на вратата.
-После.-казах като закрих слушалката. Тя въздъхна и се върна в залата.
-Какъв лед?-попита той.
-Ами малко паднах.-отговорих.
-Малко? Как се пада малко, ако може да ми обясниш?-попита ме той сърдито.
-Нищо ми няма и никой не забеляза!-побързах да отбележа.
-Искаш да кажеш, че си продължила да танцуваш?-попита изненадано той.
-Да.-признах си притеснено.
-Не знам да се гордея ли с теб или да се тревожа...-въздъхна той.
-Гордей се. Аз трябва да затварям, защото си купонясват без мен.-засмях се и той с мен. Казахме си чао и му затворих.
Вътре в залата беше много претъпкано. Групата ми, родителите ни, Shinee, Nu'est и Exo. Това бяха много хора на прекалено ограничено място.
-Soomi, искаме реч.-каза ми Jung HyunRi и ме задърпа до единствения микрофон, който не знам от къде се намери. Тя ми го даде и всички ме погледнаха докато аз зяпах останала без думи. HyunRi ми се усмихна и кимна окуражително. Какво смяташе, че трябваше да кажа в речта си?
-Добре... От мен се очакваше да бъда добър лидер, който да даде светлина под прожекторите на всички. За съжаление, не се справих, но можем да се радваме на...
-О, я стига!-скара ми се Choi HaMi и взе микрофона от ръцете ми. Изненада ме колко е решителна, защото тя беше най-срамежливата от всички в отбора и дълго време не обелваше и дума. Тя беше типът човек, който би познал, че е срамежлив още от пръв поглед. Никога не говореше, освен ако не я питат и дари тогава говореше много тихо.-Soomi е най-добрия лидер, който някога съм виждала. Тя зачиташе мнението на всички ни и винаги правеше компромиси, заради нас. Тя си мълчеше и когато говореше беше само когато говореше от името на тези от групата, които нямаха силата да проговорят. Тя ни остави да измислим дрехите, декорите и стъпките, единственото, което направи бе да събере всичко като пъзел и да сътвори тази страхотна история. Според мен бяхме най-добрия отбор, защото имахме всичко - хъс, самочувствие, талант и невероятна работа в екип.-всички се съгласиха и започнаха да пляскат.-Така, че нека празнуваме за страхотния ни лидер, който освен това е и приет като трейни в SM. Дано дебютираш скоро и ти гарантирам, че ще си лидер и там!-каза тя, а гласът и за първи път беше силен и ясен като на говорител. После тя се ухили и вдигна чашата си. Почти бях сигурна, че няма алкохол в залата, защото предупредих другите за родителите ми, но все пак се притесних малко.
Купона продължи много дълго. Част от хората си тръгнаха като първи бяха родителите, защото на следващия ден имаха работа. После си тръгнаха и Nu'est, защото промоциите им все още не бяха приключили и трябваше да стават рано сутринта.
Но все пак купона продължаваше, независимо дали съм изморена или не.
-Това се превърна в SM парти.-каза Chen ухилен.
-Това е SM парти за приемането ти.-съгласи се Xiumin и аз се засмях.
Спрях се когато получих съобщение на телефона. Извадих телефона от дънките си и видях, че Taemin ми беше писал.

"Ще дойдеш ли за малко в съблекалнята?"

Зачудих се какво ли иска от мен. Каквото имаше да ми каже можеше да ми го каже в залата.
Все пак не го питах и го потърсих в женската съблекалня, но не се изненадах когато не го намерих. Изчервих се когато влязох в мъжката съблекалня и сведох поглед засрамено. Когато видях Taemin го погледнах учудено и видях, че носи торба с лед.
-Не съм забравил, че си нарани глезена.-каза той.
Накара ме да седна на едната скамейка и внимателно сложи левия ми крак на скамейката пред нас и сложи лед върху него.
-Ох! Ох! Студено!-изохках.
-Търпя до сега, а се оплакваш от студа?-попита той с повдигната вежда и аз се изчервих.
-Не обичам студеното.-измънках и той се засмя. После седна от дясната ми страна и погледна напред.
-Знаеш ли какво харесвам в теб?-попита той. Очевидно не знаех, затова не казах нищо.-Никога не се предаваш. Бориш се със зъби и нокти за това, което искаш. Имаш пламък в очите и си пълна със жар.-после се спря и преглътна.-Ето защо се влюбих в теб.
-Taemin...-прошепнах и го погледнах притеснено.
-Но не се притеснявай. Може и да съм влюбен глупак, но разбирам какво не мога да имам. Ти никога няма да ме видиш по начина, по който искам, а и по-добре, защото ще нараня много Jonghyun-hyung.-прекъсна ме той преди да кажа някоя глупост. Гледаше напред в пространството и отново забелязах промяната му. Този път разбрах какво бе различното.
-Променил си се.-казах и той ме погледна учудено.-Пораснал си много. Станал си мъж.-казах и погалих бузата му. Той затвори очи и въздъхна.-Защо ли не съм забелязала по-рано?-той не каза нищо и аз отдръпнах ръката си.-Искам да си намериш приятелка, друга, която да те обича такъв, какъвто си. Сигурна съм, че ще намериш такова момиче.-той кимна без да си отвори очите.-Искам да те помоля нещо, но ако е непосилно за теб може да откажеш.-започнах и той отвори очите си и ме погледна учудено.-Искам да си останем приятели.
Той ми се усмихна веднага, усмивка, която бях виждала само веднъж - усмивката на Jihoon оппа. Знаех какво ще каже още преди да си разтвори устните.
-Винаги.-каза той и аз се усмихнах.
-Благодаря ти.

По-късно вечерта успях да остана насаме и с Jonghyun. Случи се съвсем случайно. Говорех си с Luhan когато Jonghyun дойде, за да му каже, че Sehun го вика някъде и Luhan ни остави насаме. В началото той мълчаливо си наля пунш от купата и застана до мен. Помислих си, че нищо няма да направи когато усетих как малкото му пръстче се увива около моето. Усмихнах се, но не го погледнах сякаш нищо не се случваше.
-Как са записите?-попитах.
-Добре. Много добро изпълнение направихте.-отвърна на свой ред.
-Благодаря.-отговорих.
За момент не казахме друго. На мен ми беше достатъчно, че сме заедно, но усещах колко много неща имаше да ми каже той, които не можеше докато бяхме толкова много хора в залата. Макар SHINee да знаеха и най-вероятно ЕХО моята група все още не си бе тръгнала и трябваше да играем ролите на "само приятели".
-Липсваш ми. Не минава ден без да си мисля за теб.-каза той и едва го чух от силната музика.
-И ти ми липсваш.-казах. "Толкова много, че ми се струва трудно живеенето без  теб." помислих си, но не посмях да го кажа. После усетих как Jonghyun се заигра с пластмасовото пръстенче, което той ми беше подарил.
-Още го носиш.-усмихна се той.
-Ти носиш ли твоето?-попитах и той показа свободната си ръка, където на малкия му пръст все още стоеше пластмасовото пръстенче.
-Мислиш ли, че приятелите ти ще кажат, ако ни видят заедно?-попита ме той след дълго мълчание. Веднага разбрах за какво говори.
-Не бива да знаят. Не ги познавам добре, а и дори да не кажат не се знае дали просто няма да се изпуснат без да искат.-казах му и го погледнах притеснено. Той въздъхна и затвори очи. Преди да ги отвори ме придърпа към себе си, уви ръце около кръста ми, а после ме погледна право в очите.
-Не ми пука. Обичам те и не мога да се сдържам повече.-каза той и ме целуна. Меките му устни се движеха по моите сякаш не се бяхме виждали не от няколко седмици, а от години. Притискаше ме силно към себе си сякаш не смяташе да ме пуска повече.
-Обичам те.-прошепна той когато се отдръпна.
-И аз.-казах и той сложи челото си върху моето. Когато чухме някой да се изкашля и двамата се стреснахме и се отдалечихме.
-Разбирам любовта ви, но се притеснявам да не ви види някой.-каза ни Suho с лека усмивка.
-Грижовният пазител.-усмихнах му се и той се засмя, а после ни остави, за да не се чувства не на място. (Игра на думи, сценичното му име означава "пазител").
-Искаш ли да се усамотим?-попита ме Jonghyun шепнейки в ухото ми.
Погледнах го в очите и видях какво иска. Някак си пламъците в черните му очи или леката му усмивка ми подсказа скритите му желания и цялото ми тяло потръпна. За жалост не се чувствах готова и не знаех как да му отговоря.
-Но ние си прекарваме толкова добре и тук. Нека потанцуваме.-казах и го задърпах за ръката към сформиралия се дансинг и започнах да танцувам. В началото той ме погледна недоумявайки, но после разбра и започна да танцува с мен. Макар да разбираше какво мисля той не успя да се сдържи и ме докосваше по ръцете и гърба и шепнеше в ухото ми докосваше ухото ми с устни.
Тогава той прошепна нещо в ухото си. Не бях сигурна дали чух правилно, но думите се забиха дълбоко в съзнанието ми карайки ме да мисля само за тези две думи.
-Моя си.
Това ме накара да се сетя за един мой сън, а после и за поредица от сънища, които бях забравила. Можеше ли да ме доведе до това състояние отново? Беше ли способен да ме подлудява отново и отново дори в собствените ми сънища?
Едно беше сигурно. Определено бях негова.

Dancing with your heart 2 - 10

10

Парад на зомбитата.
Никога не бях виждала толкова много хора да вървят един след друг като на парад. Всички си намираха места пред сцената, а аз се чувствах като хлебарка пред погледите ми.
А те дори не ме забелязваха. Бях си подала главата зад едната завеса и ги наблюдавах.
-Soomi, скрий се!-скара ми се Taemin.
-Ето ги!-извиках щастливо и видях ЕХО и Nu'est един по един да сядат на местата си. Понечих да им помахам, но Kibum ми хвана ръката.
-Не привличай внимание и се скрий.-скара ми се той, но когато видя колко съм притеснена ми се усмихна.-Не се притеснявай. Всичко ще мине като по вода.-успокои ме.-Ние отиваме на местата си, ще бъдем точно до ЕХО.-обясни той и слезе по стълбите почти скришом, казвам почти, защото няма как да се скриеш когато си на сцената, и останалите от Shinee освен Taemin го последваха.
Почаках да седнат и видях как родителите ми сядат до тях. Беше много важно за мен, че ме подкрепяха, въпреки, че бяха замислили нещо съвсем различно за бъдещето ми.
Не биваше да се притеснявам прекалено много, защото лектора ни ни помогна много. Той знаеше какво и как ще представим и оставаше само да го види. Но някак си не виждах как ще направя каквото и да е пред всичките тези хора, за важна оценка, състезаваща се пред други групи, които можеха да са по-добри от моята.
Kai също беше зад сцената, макар представлението му да беше чак след седмица срещу победителите от днес. Но той изглежда не беше там по работа, а търсеше някого. И после го намери - мен. Когато ме видя детското му лице се озари и той се затича, за да ме прегърне.
-Нямам търпение да те видя.-усмихна ми се той когато ме пусна.
-И аз... Нямам търпение да свърши.-признах си и той ме погледна притеснено.
-Не говори така. Веднъж щом стъпиш на сцена няма да искаш да слезеш, ще видиш.-усмихна ми се той.
-Чакай малко!-засмях се.-Аз не съм теб. Най-добре се чувствам когато не ме гледат хиляди очи.-казах и той разроши косата ми.-Оппа... Обещай ми, че няма да падна.-казах.
-Обещавам. Особено щом ме нарече за първи път оппа без да те поправям.-засмя се той и отново разроши косата ми.
-Ама какво правиш?! Половин час си правех прическата!-скарах се и той отдръпна ръката си като опарен.
-Съжалявам!-каза той и аз се засмях.
-Не, шегувам се. Нашата група е последна и ще се приготвим по-късно.-усмихнах му се и той сложи ръка на сърцето си и въздъхна облекчено.
-Добре, защото има по-малко от десет минути до началото.-каза ми той и погледна зад завесата.-Пълно е.-каза той по-скоро на себе си, но го чух и се притесних.-И-искам да кажа, че не е толкова пълно колкото на моето изпълнение. Мале... Много малко хора!-излъга ме той и аз се усмихнах тъжно на лошия му опит да прикрие грешката си.
-Родителите ти дойдоха ли да те видят зад сцената?-попита той.
-Не. Дойдоха направо от работа. Дори се изненадвам, че намериха време.-признах си и той кимна.
-Не би трябвало. Те знаят добре колко е важно представлението за теб.-каза той.
-Но все пак... Изненадана съм.-довърших след дълго мълчание.
-Трябва да  благодариш на Kibum hyung.-каза той и ми се ухили.
-За какво гово...-не си довърших изречението. Kibum ги познаваше и беше като техен приятел. Може би той ги бе убедил да дойдат! Нямаше да се изненадам, ако имаше пръст в това.-Ще му благодаря.-кимнах и той ме прегърна силно отново преди да си тръгне и да седне при останалите от групата си.
Когато погледнах за последен път публиката преди да започне Kibum седеше до майка ми и разговаряше с нея и баща ми. Тримата се смяха и се помолих на господ да не говорят за мен и някоя излагаща ситуация от детството ми.

Останах още малко близо до завесите когато всичкото осветление в залата изгасна. Стреснах се за част от секундата докато не се усетих, че все още имаше време до моята група.

http://www.youtube.com/watch?v=ApGNaMTNT_M

(не можах да оправя качеството)

Чу се началото на I am the best на 2ne1 и секунди по-късно няколко прожектора осветиха момичета на сцената. Бяха облекли в черно и сребристо, може би вдъхновени от самия клип на песента. Не се изненадах колко добре изглеждаха костюмите им, защото майката на едно от момичетата беше известен дизайнер. Танца им беше същия като оригинала, а промяната беше само толкова, колкото да съвпадне не за 4, а за 7 момичета. Когато първата част на песента свърши последва секунда мълчание, а после звук от токчета, докато те си сменяха местата и започна Change на Hyuna. Тук се появиха и останалите от групата - всички момчета, които за жалост изглеждаха като бекъп танцьори. Хареса ми играта на светлините и пушека, който правеше изпълнението им много професионално, но за жалост ние нямахме парите да настигнем нивото им. Когато песента свърши, отново се върнаха на последната част на I am the best изпълнена с много по-добър синхрон от предната част на изпълнението и изглеждаше много ефектно когато танцуваха танца всички подредени в редица един до друг. Така изглеждаха много повече от колкото бяха. Изпълнението им свърши с много светлини и сребристи пайети.
Колената ми омекнаха и ми се стори, че стомаха ми се свива на топка. До мен бяха застанали и други от отбора ми с отворени усти.
Следващите десет минути, а може би да са били по-малко, чистачи набързо почистиха сцената за следващото изпълнение и приготвиха няколко декора. Декорите включваха две стълби с по три стъпала и няколко големи кубчета. Зачудих се защо ли биха им били нужни, но бързо разбрах. 

http://www.youtube.com/watch?v=IfyKDl706Ic

С припева на Monster на Big bang те излязоха бързо с танцови стъпки, които обаче нарочно нямаха синхрон и изглеждаха просто разбъркани и хаотични, като чудовища готови да нападнат. Част от тях се качиха на стълбите, по двама на една, като имаше разстояние между групичките с една стълба. Други се качваха на кубчетата, а останалите оставаха на сцената. Все още изглеждаше така разбъркано и хаотично, но всички спряха в синхрон и по същия начин започнаха да танцуват на следващата песен - Fantastic baby отново на Big bang. Синхрона им беше много добър, но някак си някой от тях бяха много сдържани, за да не блъснат този до него. Дрехите им бяха подобни - всеки носеше или черни панталони, поли или къси гащи, но   всеки имаше тениска в различен цвят. Песента бързо се смени с Tonight, все още на същата група и предположих, че може би е било нарочно, затова и не се изненадах когато танца им свърши и те се обърнаха с гръб, за да видим, че беше Big bang на тениските им.
Беше дошъл реда и на предпоследния отбор. Чистачите отново дойдоха и в полумрака опънаха декор, на който имаше графит изписвайки със спрей "Bulldogs". Когато всичко беше готово и чистачите си тръгнаха от двете страни на сцената се качиха отбор номер 3. 
http://www.youtube.com/watch?v=Tistx28WpJU
http://www.youtube.com/watch?v=q3M3aLTIKWA
Разделени на половина и те стояха и се гледаха лошо. Двама излязоха напред и допряха челата си, а после се отдръпнаха и едната група започна да танцува на някаква песен - денс битка, това беше концепцията им. Дрехите им бяха като на едни обикновени рапъри, нищо фамозно и скъпи изглеждащо. Те държаха на друго и това бяха добрия танц. И те наистина бяха много добри. И когато си помислих, че не може по-добре, започна Worrior на B.A.P и всички заедно, вече не врагове започнаха да танцуват обърнати към публиката. Синхрона им можеше да се сравни с машини. Бяха нечовешки добри!

Когато и тяхния танц свърши с изтрел, застрелвайки се един друг ми се прииска да се скрия. Бяха много добри! Как можехме да се мерим с тях? Но нямах време да мисля за това.
Имах достатъчно време само да се приготвя, защото декорите, които трябваше да се приготвят бяха много.
Отидох в съблекалнята и си сложих черния клин и туника. Сложих си изкуствени котешки уши и опашка и набързо направих грима си. Когато се върнах зад завесите декорите вече бяха словени - кафене на улицата, няколко кофи за боклук и малко отпадъци за повече  автентичност. А най-отзад имаше декор, на който пишеше "Историята на една улична котка".
Трябваше да бъда първа, но по някаква причина краката ми отказваха да се движат.

http://www.youtube.com/watch?v=yTYFUQG5O9s

Чух музиката и преброих до четири преди да изляза. И излязох приклекнала, защото убийте ме, но нямаше да пълзя на четири крака. Бързо се изправих и започнах да танцувам с балетните ми пантофки. О, не. Не бях забравила балета и то дори за малко. Танцувах на U-kiss - 03:30. Един пирует, два. Бях се превърнала в котка. Следваше най-трудното... Завъртях се във въздуха и се опитах да се приземя на крака, но стъпих на криво. За да замажа всичко се завъртях още веднъж и никой не разбра, че съм в агония. Болеше ме глезена неописуемо много.

Когато песента спря и се чу шума на града с разговорите на хората, аз се скрих, а светлината стана по-силна, сякаш е станало ден. Taemin излезе напред и започна да танцува на Hello от неговата група заедно с още други от групата облекли обикновени дрехи, които играха просто жители на града. През това време аз набързо пристегнах крака си с една кърпа и смених пантофките с високи токове, които не помагаха за болката. Пуснах косата си от опашката и махнах фалшивите опашка и уши. Част от танцьорите седнаха на столовете на кафенето и аз излязох. Песента се смени с Troublemaker на Hyuna и Hyunseung и започнах да съблазнявам Taemin така, както само Hyuna може. Той започна да танцува с мен и за момент  видях притеснението в очите му. Той знаеше какво се бе случило, защото знаеше танца ми много добре. Опитах се с поглед да го убедя, че съм добре, макар и да не бях.

Спомних си за моментите, когато тренирахме танца. В началото дори не можехме да намерим синхрон, спъвахме се, а аз дори често падах. Веднага щом ме докосваше ми се искаше да избягам от неудобство и затова не можех да се съсредоточа над танца. Но след време се отпуснахме и когато танцувахме на сцената бяхме толкова добри сякаш танцувахме заедно от раждането си.
Дрехите на изпълнението ни не бяха нещо специално. Повечето бяха просто дрехи от ежедневието ни. Други бяха ушити от едно момиче от отбора ни. Тя събра наши стари дрехи, обезкости ги без да съсипе плата и уши нови дрехи от тях.
Когато музиката свърши аз избягах от него със смях доволна, че имам сърцето му, а той отново остана сам. Започна да танцува на Stay на MBLAQ и част от бекъп танцьорите започнаха да танцуват с него, а други издърпаха декора и домъкнаха няколко изкуствени дървета и улични лампи. Песента спря мигновено, когато Jung HyunRi се качи за първи път на сцената с песента Dream girl на Beast. За разлика от мен тя беше в бяла рокля и излъчваше само чистота и красота. Тя танцуваше толкова добре, сякаш песента беше писана за нея, а скоро Taemin започна да танцува с нея. Имаха много добър синхрон и изглеждаха създадени един за друг. Песента отново спря и аз се появих сънливо. Видях ги и се изсмях жестоко. Отново започнах да танцувам на Troublemaker, но Taemin не ме доближи. Той беше сложил ръка на кръста на съперничката ми и изглеждаше сякаш нямаше да бъде заблуден отново. Песента спря сякаш дори тя отказваше да ми помогне и се огледах притеснено. Доближих се до Taemin и се опитах да го прегърна, но той отблъсна ръцете ми. Започна Doradora на U-kiss и веднага бекъптанцьори се включиха докато аз и Jung HyunRi ги гледахме. Тя не трябваше да изглежда сякаш ми се присмива, затова и казах да гледа влюбено Taemin докато аз го гледах изумено. Прекъснах песента му с I love you на 2ne1, но той ме прекъсна с Shut up на U-kiss. Танца беше много труден за всички от групата, защото изискваше нечовешки синхрон. След това песента се смени на On and on на VIXX и аз избягах докато всички от групата, дори Jung HyunRi го последваха в танца.
Когато те си тръгнаха обърнаха декорите на изоставена улица, мръсна и с графити и аз се върнах на сцената отново с балетните пантофки. Крака ми вече не ме болеше толкова много, но не знаех дали щях да изтанцувам всичко както трябва. Песента се смени на Cry на MBLAQ, но самия танц беше съвсем друг, който сама измислих. И отново последваха трудните части. Трябваше да се завъртя три пъти на наранения крак, но се справих. После скочих и във въздуха направих шпагат, а щом се приземих се претърколих на земята и заплаках свита на земята.
Ето така свърши нашето представление. Завесите се събраха и Taemin дотича до мен, за да провери дали съм добре. Аз му кимнах и той ми се усмихна точно когато завесите се дръпнаха и видяхме как всички ни пляскат. Събрахме се в редицка всички от отбора и си хванахме ръцете преди да се поклоним. Извикахме и другите отбори, за да се поклоним отново.
Да, може би все пак взех главната роля и засенчих другите, но се справихме добре, а зад сцената всеки имаше думата и бяхме отбор. 

Jongin беше прав. Въпреки грешките, които направих не ми се искаше да сляза от сцената. Струваше ми се, че имам какво още да покажа и не ми се чакаше до следващия път. Това лошо ли беше?