Новото училище или Кошмар?! 3

3

Следващата сутрин двамата с Ейдън отидохме заедно на училище.Говорехме си по пътя до училище.Когато доближихме сградата Ейдън хвана ръката ми и леко ме задърпа отново зад училище.

Докосването му сякаш изгаряше кожата ми от вън на вътре и изпращаше импулси по вените до сърцето,което биеше все по - бързо и по - бързо.

Когато стигнахме същото място,на което Ейдън ме отведе ние спряхме.Не исках той да ми пуска ръката.Не де исках,та ние си бяхме приятели.Ние постояхме така за около минута докато Ейдън пусна ръката ми.Аз веднага се отдръпнах няколко крачки от него.Реших,че ако ме попита защо съм се отдръпнала щях да му кажа,че е зареди дима,а всъщност ми беше неудобно да стоя близо до него.

Ейдън запали цигарата си,а аз извадих телефона си и потърсих песен,която не бях чувала от отдавна.Не можах да намеря нищо.От любопитство реших да вдигна поглед към Ейдън.Той също гледаше към мен.Когато очите ни се срещнаха нито аз нито той помръдна.Просто стояхме и се гледахме в очите.Имах чувството,че очите му виждат през мен,през всички прегради,които изградих с годините и сякаш виждаше всичките ми слабости и страхове.Сякаш знаеше за колебливостта ми около него и несигурността ми към чувствата ми към него.А,не,че имаше нещо де.Та ние си бяхме приятели.                                                             

И докато продължавахме да стоим в неудобната,о повярвайте ми много неудобна ситуация,минутите не спираха да ни подминават.Цигарата между пръстите на Ейдън изгоря и никой нищо не усети докато звънеца не иззвъня и не ни стресна.До такава степен бях изненадана,че подскочих и изпуснах телефона си(бях забравила,че е още в ръката ми)и той падна на земята.

Ейдън погледна към предната част на училището където вече нямаше никой.Аз се наведох и взех телефона си.

-Явно пак ще закъснея.-каза той и се обърна към мен.-Счупи ли си телефона?-попита той.

-Не.Имам телефон,който издържа на удар.Повярвай ми изтървала съм го милион пъти.-усмихнах се като се изправих.-Хайде да вървим.-казах като тръгнах към входа.

-Мислех да пропусна първият час.Така или иначе ще ни пишат отсъствие.-каза той като погледна настрани.

-Прав си.-усмихнах се.-Мога ли да остана с теб?-сама си търсех неприятностите.Не исках да съм в близост до него,но и едновременно не можех да се отделя от него.

Ейдън седна на тревата докато още гледаше замислено някъде.

-Да,разбира се.-измънка той.Изглеждаше сякаш тялом беше пред мен а мислите му далеч.Аз седнах от едната му страна докато той още гледаше в противоположната посока.Когато седнах той веднага се обърна към мен.

-Носиш ли си Mp4-ката?-попита ме той.-Забравих си моята.

 

-Да.-усмихнах се,но не ми беше до смях.Ейдън,сигурна съм,че вече казах,има навика да си сменя настроението много лесно и в онзи момент някак си ме плашеше.Аз извадих Mp4-ката от чантата си и му я дадох.Той я включи и сякаш търсеше определена песен,когато я намери той сложи едната слушалка легна на земята и ми даде другата.Аз легнах на земята,сложих си слушалката и чух една от любимите ми песни.Def Leppard – Animal.Двамата просто мълчахме без да си кажем нищо.По някаква причина ми се струваше,че Ейдън е гневен или сърдит. От каквото и да беше,ако въобще беше сърдит,реших,че просто ще сто кротко.

Какво си мислеше Ейдън по това време:

Бях може би леко гневен,че Ем се пазеше толкова от мен.Имам предвид,не бих я докоснал дори без нейно разрешение.Но имаше невероятно нежна кожа.Както и да е,аз не съм този,от който тя трябва да се пази!Както и да е…просто щях да се опитам да се успокоя.Трябваше ми тишина(с изключение на музиката)и исках Ем да не се движи.Може би,ако тя се беше дръпнала нещата щяха да се влошат.

 

Песента свърши.Започна Avenged Sevenfold-Afterlife на ред бяха песните,които ме успокояваха дори в най депресираните ми моменти.Но когато песента свърши Ейдън още беше напрегнат.Започна Avenged Sevenfold-Dear God,но нищо не се промени.Тогава се сетих.Не знаех дали ще помогне или ще влоши нещата,но реших да опитам.Внимателно протегнах ръката си и хванах неговата,която лежеше на земята.Изглеждаше сякаш Ейдън се стресна от начало,но бързо се отпусна.В края на песента Almost Easy отново на Avenged Sevenfold Ейдън беше спокоен както обикновено.Аз пренебрегнах факта,че държа ръката му,игнорирах червенината по бузите ми и просто затворих очи като също се отпуснах.В този момент очевидно съм заспала.

Какво се случи докато Емили спеше(от гледната точка на Ейдън):

Когато Емили сложи главата си на рамото ми се усетих,че тя спеше.Аз вече се бях успокоил.Не знам до колко песните помогнаха за настроението ми,но допира на ръката на Емили с моята ми помогна значително много за кратко време.Тя още държеше ръката ми дори докато спеше.Не исках да я пускам.Внимателно я прегърнах и усетих топлината на тялото й.Чувствах се сякаш нямаше нищо по-правилно на света от това да стоя и да прегръщам Емили,въпреки че се запознахме едва вчера.Не се сдържах и я целунах по челото.За късмет,Емили не реагира и не я събудих.Може би сме стояли там около час или повече.Всъщност и на мен ми се приспа но не бих изпуснал шанса си като го проспя.Бях дори спрял  Mp4-ката и я сложих настрани.В  един момент обаче Емили се събуди.Момента колкото и да не исках си имаше и край.

-Добро утро сънливке.-усмихнах се.Емили ме погледна за момент объркано с големите си кафяви очи,премигна два пъти и също се усмихна,та чак сърцето ми спря да бие.

-Добро утро.-поздрави тя и после огледа наоколо.-Колко е часът?-попита.

-Закъсняваме за втория час.-отговорих.

-Не трябва ли да тръгваме?-попитах.

-Да.-прошепнах и я пуснах.Аз се изправих и изтупах мръсотията от дрехите си.Ем прибра Mp4-ката си в чантата и също се изправи.

Когато двамата влязохме в стаята се смеехме,зареди шега,която разказа Ейдън.

-Как смеете да прекъсвате часът ми толкова грубо!-възмути се госпожата по…погледнах дъската – история.-Имате отсъствие за този час както виждам и за първия.Това правят два часа наказание.Ейдън не ти ли омръзна да стоиш всеки ден след училище на наказание?-попита го госпожата.

-Не.-усмихна се той-Особено сега когато имам и компания.

Двамата седнахме на местата си и започнахме да си говорим и дори не си извадихме учебниците и тетрадките от чантите.Към края на часа госпожата се обърна към нас.

-Ейдън така и не слушаш какво преподавам,защо не занесеш тези списъци в дирекцията.-каза тя.Не беше въпрос нито пък го молеше.Беше прекалено мързелива за да го направи сама и се възползваше от властта си.

Ейдън стана без да каже нещо стигна до нея взе грубо листите от ръцете й и излезе от стаята като затръшна вратата.Отново се обърках – обичах честите му смени на настроението!Беше ми забавно покрай него.

  Няколко минути след като Ейдън излезе от стаята звънецът би и госпожата си тръгна.На мястото на Ейдън седна Белфорд Брайънс с огромна усмивка.Веднага се възползваше от момента,че съм сама.

-Здравей.-каза той.

-Това място е заето.-казах му грубо.

-Исках само да си поговорим.Казвам се Белфорд Брайънс и съм най – добродушното момче в училище.-усмихна се той с фалшива добродушна усмивка.

-И си скромен.-казах саркастично като загрях издънката му. Брайънс се намръщи.

-Виж не знам какво ти е казал Амарис,но трябва да знаеш,че той е любимец на всички момичета.И трябва да кажа той определено се въэполэва от това.Преспал е с доста момичета от училището.Стой далеч от него.Чух,че се зарекъл да преспи с всички момичета от класа и са останали само три момичета със теб.Сега,когато се разделихме с Барбара тя също е в опасност.-предупреди ме той.

-Странно.Той ми каза същото за теб.-Но вярвах на Ейдън,а не на Брайънс.

-Повярвай на мен—

-По добре не му вярвай.-прекъсна го Ейдън.

-Амарис.-изсъска Брайънс.

-Брайънс.-изръмжа на свой ред Ейдън-По-добре стани от мястото ми преди да съм те изритал от там.-предупреди го той.Брайънс като послушно пале стана от мястото му и без да го погледне се върна на неговия чин.Ейдън седна на мястото си.-Какво ти каза тоя шибаняк?-попита ме той.

-Същото,което ти ми каза за него,а и че е скъсал с Барбара Брайли.-отговорих спокойно и леко отегчено.

-Лошо.Това означава,че ще се стреми към следващата.-притесни се той.-Ти оказа съпротива,така че мисля,че сега е на прицел Кристал.-Той посочи една от зубърите,които учеха,а Брайънс се опитваше да я заговори.-Тя също не дава признаци да се интересува от него.-Има обаче един проблем – щом те оставя за последно,значи има интерес към теб,а това значи,че няма да се отървеш от него лесно.

-Тогава остава да го убия.-казах сериозно и Ейдън ме изгледа изненадано и притеснено.-Шегувам се.-усмихнах се,но бързо изтрих усмивката си.Какво щях да правя с Брайънс…

Следващото междучасие отидох до тоалетната.Тя беше голяма колкото класната стая със светло и тъмно кафяви плочки.Изглеждаше точно като тоалетна на някой скъп ресторант.Пред всяка мивка имаше огледало.И миришеше на цветя.

Поправих си грима и когато оставяше да си сложа гланц някакво момиче влезе с трясък в тоалетната.Не й обърнах внимание.

-Не ми пука за емо приятелчето ти, но защо говореше с моя Белфорд?!-изръмжа тя.Погледнах в огледалото и видях Барбара Брайли.

-Какви ги говориш той ме заговори?-попитах я.

-Стой далеч от него!

-Той ми каза,че сте скъсали.-веднага разбрах,че тя беше от онези,които никога не можеш да зарежеш.

-Само си даваме почивка.-скръсти ръце тя.-Не го доближавай!-предупреди ме тя.

-Задръж го.Не е мой тип.-казах спокойно,прибрах гланца си и се обърнах към нея-Но кажи ми.Сигурно боли много.Имам предвид някой да се държи с теб като с принцеса и после да те използва и да скъса с теб.-не че говорех така по принцип но исках да си поиграя с нея.Познавах хората като нея,справяла съм се с такива момичета.Те се плашат от по-силните от тях.

-Млъкни!-изпищя тя.

-Сигурно ти купуваше цветя на всяка среша…

-Млъкни!-пищеше тя близо да се разплаче.

-Галеше ти косата и те целуваше нежно.-продължавах.

-Спри!-заплака тя като сложи ръце на ушите си.

-Каза ти,че ще изчака докато си готова,нали?И ти си мислиш ”Той трябва да е!”И му повярва и му се отдаде!-Момичето заплака и падна на пода.Аз минах покрай нея и излязох от тоалетната.Бях сигурна,че повече нямаше да ме притеснява.Не исках да съм груба,но нямаше друг начин да се справя с момичета като нея.Но ми стана жал за нея…може би в други обстоятелства…

Когато се върнах в стаята Ейдън ме чакаше и когато влязох той се усмихна широко.Обожавах усмивката му,караше и мен да се усмихна.

Третият час мина и замина в мъгла.Когато се усетих вече бях зад училище със Ейдън.

-Странно никога не бях виждал Барбара Брайли толкова…депресирана.

-Да кой би помислил,че блондинките могат да се депресират.-пошегувах се.-Но трябва да си призная,че беше моя вината за настроението й.Чак ми стана тъжно.-засмях се и му разказах малката случка.

-Не знаех,че можеш да си толкова груба.-замисли се Ейдън.

-Е и аз като тебе мога да си сменям настроенията лесно.-усмихнах се.

-Не го правя.-престори се на разсърден.

-За това говоря.-усмихнах се.

-Не го бях забелязал…-каза с обикновения се тон той и се замисли.-О,да!Бях забравил.Исках да те питам нещо.Как родителите ти те пускат да идваш на училище така?-попита ме той.

-О те са далеч.Аз съм с баба и дядо,които нямат и представа.-усмихнах се.

-Искаш ли днес да се разходим някъде?-попита ме Ейдън.

-Не знам…къде?-попитах.

-Някъде из центъра.Тук е малък град и няма мол.-обясни той.

-Става.-усмихнах се.

Когато стана 5 следобед Ейдън позвъня на вратата.Аз му отворих,а баба беше зад мен.

-О,Ейдън!-изненада се баба.-Майка ти пак ли има нужда от захар.Казах й да помоли когато има нужда от нещо.

-Не бабо.Ние с Ейдън ще се разходим из центъра.-обясних й.Баба се зарадва и се върна в кухнята.Днес имаше почивен ден.

-Какво си облякла?-попита ме Ейдън като излязох и затворих вратата.

Носех тези дрехи:

 

Засмях се.

-Преди да се преоблека слушах Hellyeah - Cowboy Way.Май малко ми подейства.-Ейдън също се засмя.Той носеше:

-Значи харесваш много различни стилове музика?-каза Ейдън като тръгнахме към центъра.

-Да всичко от рок до метъл,харесвам кънтри и блус и старите rock ‘n’ roll песни.-усмихнах се.

-Значи не харесваш поп,рап и тъй нататък?

-Да видим…понякога дори поп-рок ме нерви,но това зависи от групата...но поп не харесвам…рап…ами харесвам само някой песни на Еминем и Deuce,бивш член на Hollywood undead.Това е.

Ейдън се усмихна,но нищо не каза.Знаех какво си мислеше.Че отново го изумих.Както и да е.Нищо не казах.И какво щях да кажа?Че това бях просто аз?Че не е нужно да се изумява от мен?Какво?

Двамата решихме да седнем в едно кафене преди да обиколим. Ейдън си поръча Кола,а аз портокалов сок.Беше ми писнало от колите,които пих всеки ден.

Motley Crue - Too Young To Fall In Love - звънеше телефонът ми.Усмихнах се на Ейдън като взех телефона си.Усмивката означаваше:”Ще извиниш ли?” Ейдън също се усмихна в отговор:”Разбира се.”

-Ало?-попитах.Не погледнах дисплея на телефона.

-Како!-извика сестра ми.-Как си?!Как е новото училище?-попита тя.

Сестричката ми.

Мама я беше пратила на лагер преди две години.Не съм я виждала от тогава.

Реших да пусна телефона ми на високоговорител,защото сестра ми викаше прекалено силно.

-Мама ми прати останалите ми играчки и са пратили две от твоите играчки.За това ти ги пратих по пощата.

Тази от Ююки:

 

Тази от Дерек:

-Знаеш,че имам само две играчки.Една от Ююки и една от Дерек.Все едно.Ти как прекарваш на лагера?-попитах.-Това е сестра ми.-прошепнах на Ейдън.

-Много ми липсваш.-заплака тя.

-Мама каза,че ще можеш да дойдеш за Коледа при мен,баба и дядо.-усмихнах се.

-Супер!-зарадва се тя.-Трябва да тръгвам.Госпожата не дава да гововим дълго по телефона.Чао.

-Чао.

-Сестра ти звучи доста енергично.-Засмя се Ейдън.

-И тя си е такава.За това не обича кафе.Ако някога изпие една чаша кафе…Все едно иначе спи като пън.И кой не би спал така,след като е изчерпал толкова много енергия през деня.-Ейдън се засмя.

Двамата изпихме напитките си като си говорехме за сестра ми и за всякакви неща.Темите просто нямаха край.Когато изпихме напитките си дойде време за сметката.Сервитьорката дойде и каза колко трябва да платим.

-Настоявам аз да платя.-усмихна се Ейдън като извади портфейла си.

-В никакъв случай.Никога не съм позволявала на момче да плати сметката ми.-възразих като също извадих пари от джоба си.

-Не.Не бива.Така се прави.-усмихна се той.

-Това дори не е среща.Ние сме приятели.Кажи му.-обърнах се към сервитьорката.-Жените предпочитаха да платят сметката си нали?

-Всъщност аз предпочитам момчето да плати.Това показва,че е възпитан.-усмихна се тя.

-На мен ми стига да предложи,но искам аз да платя.-Казах като сложих парите за сока на масата.

-Добре,но ще ми позволиш да ти купя нещо по магазините.

-Добре стига да не е…Какви ги говоря ние имаме еднакъв вкус.-засмях се.

Двамата се разходихме по магазините и Ейдън ме караше да пробвам различни дрехи.Накрая намерихме една рокля:

-Виж…Като каза,че ще ми купиш нещо не си мислех за дрехи…-измънках като погледнах цената – 59 долара.-А и е много скъпа…

-Напротив!А изглеждаш страхотно в нея.Копуваме я.-Каза той на продавачката.

Въпреки несъгласието ми Ейдън купи роклята.Реших да му отмъстя и го замъкнах по всеки магазин,той се измори,но въпреки това пак не се получи отмъщението ми,защото още беше доволен.Реших да го замъкна в един страхотен бар,а и вече беше 8 вечерта.

В бара се събираха рокери и каубои а аз бях доволна от дрехите,който носех.Баща ми,преди 1 година,ме беше завел там.Беше ми много забавно.

Пред бара бяха паркирани най – вече мотори.Имаше разбира се и коли,но на тях не им обърнах внимание.

-Не мисля,че ще ни пуснат в бара.А и ми изглежда малко опасно…

-Не е точно готик бар - засмях се-но е супер и съм сигурна,че и на теб ще ти хареса.Вътре е рай.

Когато влязохме беше пусната песента All Summer Long на Kid Rock.Бара беше обикновен.Обикновени дървени маси и столове.Разбира се бармана,който беше и собственика не беше обикновен,беше много забавен човек.Не обърнах внимание на сервитьорките.Барът беше доста претъпкан,както винаги.

Барът изглеждаше долу-горе по този начин:

 

-О, харесвам тази песен!-усмихнах се и тръгнах към бара като оставих Ейдън на вратата.

-Хай,изчакай!-Ейдън се затича към мен.

-Night как е?-попита барманът когато седнах на стола пред него.Night беше прякора,който Джош(бармана)измисли за мен.

-О,супер!Това е един мой приятел.-посочих Ейдън който сядаше до мен - Казва се Ейдън.

-Здрасти.-поздрави Джош.

-Здрасти.-поздрави Ейдън.

-Все едно.Аз искам каквото и да е без алкохол.-усмихнах се.-А,и да не е кола,че ми е писнало от нея.

-Добре.А ти?-попита Джош Ейдън.

-Бира.-отговори Ейдън.

-А имаш ли годините?-попита Джош като повдигна едната си вежда и след кратко мълчание се засмя.-Шегувам се.

Двамата с Ейдън си прекарахме страхотно.Говорехме си двамата, за какво ли не,а понякога се включваше в разговора и Джош.Забелязах стари приятели на татко да играят покер на една маса.Когато и те ме забелязаха ме извикаха да играем с тях.

-О,нарочно ли се даваш.Я се стегни!-извика един от мъжете след половин час игра,а аз жестоко губех.

-Просто забравих как се играе.-признах си.

-Нека те сменя.-предложи Ейдън.Аз станах от стола и на мое място седна Ейдън.Той за разлика от мен знаеше как се играе играта и беше много добър.В крайна сметка той спечели.

-Как може да си толкова зле на тази игра?-попита ме Ейдън когато излязохме от бара.

-Просто ми е много сложна!-признах си.

- Играта не е за глупави хора.-засмя се той.

-Хей,не е нужно да ме обиждаш!...Я почакай!Ти ме обиди!Точно както правят приятелите!-осъзнах.

-Не осъзна ли,че вече сме си приятели.

-Ъм…да…-излъгах.

-Как не го осъзна?!-изненада се той

-Ами аз трудно осъзнавам промените.-признах си.

-И много лесно се разкриваш пред хората,но това е понякога и лоша черта…но ми помагаш много по този начин да те опозная.

-А аз знам толкова малко за тебе…

-Знаеш за променливия ми характер,че съм кавалер и обичам да помагам на хората.Какво още?Аз за разлика от теб съм с по-обикновен характер.

-Напротив.Просто не си забелязал.-усмихнах се-Всеки има различен характер от останалите.Няма нищо такова като обикновен характер.

-Разкриваш повече за себе си когато говориш за другите,от колкото когато говориш за себе си.

-Какви ги говориш?-зачудих се.Ейдън се засмя,но не ми отговори.

През целия път до къщата ми не си казахме нищо.Но и не беше нужно.Когато стигнахме къщата ми осъзнах,че трябва да се разделим,а на мен хич не ми се искаше.А и се сетих за предния път когато се разделихме.

-Е,това е моята спирка.-казах репликата сякаш извадена от някой евтин романтичен филм.

-Да…-прошепна Ейдън.

Двамата просто стояхме там като не знаехме какво да правим.Замислих се и реших,че няма смисъл да се страхувам от нищо.Ейдън ми беше приятел и не би ме наранил нарочно.

Аз се усмихнах,надигнах се на пръсти и целунах Ейдън по бузата.

-Лека нощ!-казах като се затичах към къщата с огромна усмивка.

От гледна точка на Ейдън в онзи момент:

Още усещах устните й когато тя влезе в къщата си.Усмихнах се.Тя ми имаше доверие и това ме караше да скачам от радост.Все пак запазих самообладание и спокойно прекосих улицата и се прибрах у дома.

Когато влязох в къщата баба ме чакаше в хола.По принцип баба и дядо спяха по това време.

-Чака ли ме бабо?-попитах я.

-Да.Само исках да те попитам как сте си прекарали.-усмихна се тя.-Ейдън е добро момче.

-Така е бабо.Наистина много мило момче.-усмихнах се.