Новото училище или Кошмар?! 5

5

Когато влязохме в стаята госпожата и класът ме изгледаха така сякаш бях чудовище от ада или по-скоро мит,който до сега са смятали за нереален.

Разбира се си докарах час наказание,но к`во ми пука,а?Понеже закъсняхме и двамата имахме по петнадесет минути наказание.Имахме някакъв час,в който имаше задачи(може би математика или физика или дори химия,много знаех аз) и за това с Ейдън спокойно си говорехме през цялото време.Което ни даде по още петнадесет минути скука и глад.

-А може ли днес да закусвам?-попитах Ейдън.

-Не ти ли харесват сандвичите на майка?-попита той.

-Не е това,но и пица да ям всеки ден пак ще ми омръзне.-отвърнах.

-А това не е вярно!Аз мога всеки ден да ям пица и никога ама никога няма да ми омръзне.Пък и защо ти е да закусваш обиколена от идиоти,всякакви богаташки деца надути като пуяци.-продължи той и изглеждаше разсеян.

-Не ми казвай,че са ти направили нещо.-стреснах се.

-Не ти казвам.-изръмжа той и си сложи слушалките.Музиката беше толкова усилена,че чувах песента и без слушалки.-Ти просо имаш късмета да си учила сред хора от твоето стадо.-каза тихо той(едва ли чуваше собствения си глас).Аз кимнах и взех едната слушалка и се зарадвах на песента на Slipknot-Spit It Out.Облегнах се на него и сложих главата си на рамото му.

Междучасието беше спокойно докато не дойде при нас онзи грозник Брайънс.Той беше с обикновената си усмивка и двамата с Ейдън се намръщихме.За да го чувам по-добре свалих слушалката от ухото си.

-Какво?-изръмжа Ейдън.

-Какво?Не може ли просто да посетя съученика си и новата ученичка?-попита той престорено невинно.

-Не.-отговори Ейдън.

-Много си груб.-продължи Брайънс се така детински.

-Какво искаш Брайънс?!-попита отново Ейдън с такава ярост,че ме стресна.

-Исках просто да поканя Емили на бала.-каза Брайънс.Ейдън свали слушалката си и се изправи рязко.Музиката още се чуваше силно.

-Тя вече си има кавалер за бала.-отговори му Ейдън и се усмихна-Мен.-продължи.Брайънс се намръщи и отстъпи назад.

-Не можеш да я пазиш винаги Амарис!-извика Брайънс и ме накара да потреперя.

-Достатъчно е да дишам ще я пазя,защото тя е единствено истинско в това училище.-изръмжа Ейдън и започнах да се притеснявам още повече.Той беше толкова сериозен в думите си,че се зачудих можеше ли Брайънс да ми стори нещо толкова лошо?

Не чаках много следващото междучасие за да говоря с Ейдън.Целият час не можех да се съсредоточа над всичко освен случката по-рано.Не познавах много добре Ейдън на реакцията му ме изненада много.

Замъкнах бързо Ейдън зад училище още щом звънецът озвучи снобското училище.Отне ми малко време за да си поема когато стигнахме.Така имах достатъчно време а да си събера мислите и да измисля правилния въпрос.

 -Какво точно стана?-попитах.Замислих се и опитах отново-Имам предвид предното междучасие.-уточних и се надявах Ейдън да ме разбере.

-Вече ти казах.Той е опасен.-отговори ми той като извади цигара от кутията и я запали.

-Решил си да ме пазиш?-попитах объркано.Той кимна.”Точно като в шоуджо манга” помислих си.Манга е японската дума за комикси и карикатури.Шоуджо манга е предназначена манга за момичета от 10 до 18 годишна възраст,в които често става въпрос за любов и романтика.Често в тези манги момичетата биват пазени и спасявани от момчето по което си падат.

-Искам да си само моя.-прошепна той.

-Моля?Май нещо не те разбрах.-усмихнах се неудобно.Ейдън се приближи до мен и ме прегърна през кръста.

-Обещавам ти да те пазя.-прошепна ми той.Прегърна ме още по-силно.Усещах дъха му на врата си.

-Не ме прегръщай така.Ние сме само приятели.-казах му.Бях  супер откачила,защото ми беше приятно в прегръдката му,а ние бяхме само приятели.

-И приятелите се прегръщат,Емили.-каза ми той.

-Знам.-отговорих.”Той още ме прегръща”-помислих си-Но не така.-довърших и се отдръпнах от него.Знаех,че и той иска да не сме само приятели,но…чакай нямах предвид „и той”!Аз не го харесвам по този начин!Неее!

По време на следващия час сестрата ми повика в коридора. Искаше някакви бележки от старото ми училище. Обясни, че сестрата там е знае. Помолих я да ме извини от часовете, за да отида и да ги взема. След дълго умоляване тя се съгласи да извини отсъствията ни с Ейдън при условие, че помагаме през големите междучасия.

Ейдън седеше на една от скамейките. Беше невероятна картинка, която можеше да разкаже много истории. Момче чакаше любимата си на гарата. Или момче току що се бе завърнало у дома. Извадех телефона си и тайно го снимах. Светлината и всичко се получи почти идеално. Гордеех се с шедьовъра си, макар и да беше направен с обикновен телефон. Отидох до него, подадох му шише с кола и му показах снимката.

Не успях да намеря подходяща снимка.

 -Какво ще кажеш?-попитах.-Как ли да я кръстя?

-Какво ще кажеш за "Момчето, което чака да му донесат колата"?-пошегува се той.-Защо се забави?-попита той докато седнах до него и прибрах телефона си.

-Трябваше де купя и билети много ясно. Влака ще пристигне след половин час.-отговорих и отпих от сока си. 

-Ще чакаме толкова дълго?-попита той като нетърпеливо дете.

-Или това, или в час.-напомних му.

-Знам, но просто нямам търпение да видя старото ти училище. Това е като да видя рая преди да съм умрял.

Засмях се докато изваждах mp4-ката си от чантата си. Спрях се преди да си сложа слушалките и се огледах. Нямаше никой, освен двама ни и това ме накара да се ухиля доволно. Измъкнах слушалките и пуснах музиката.

-Така е много по-удобно.-казах и въздъхнах.

-Разкажи ми за училището си.-помоли се Ейдън.

Не беше нужно да моли втори път. Обичах да разказвам за старото си училище  сякаш разказвах за голямо постижение, което съм постигнала. Загубих много като се преместих, но поне намерих нов приятел.

Влакът пристигна с няколко минути закъснение и ние се настанихме сами в една от кабинките(ако така се казват), за да продължим да слушаме музика без слушалки. По пътя се обадех на Юки, за да знае, че ще отидем да се видим.

-Беше в час по математика.-казах, след като й затворих.

-И й позволяват да говори по телефона?-изненада се Ейдън.

-Разбира се, стига да излезе от стаята.-отговорих и се усмихнах.-Само дано не ни приготвят някоя изненада.

-Звучи сякаш те боготворят.-каза той.

-Не преувеличавай. Там всички сме приятели.-отвърнах и го удавих леко по рамото.

Това е просто за малко смях. При мен се получи.

-Може би ме харесват защото преди време направих няколко промени.-допълних.

-Какви точно?-попита той.

-Спрях, така да се каже, "войната" между стиловете с една дълга и унизителна реч, убедих директора да не носим униформи, да имаме много часове музика и рисуване и да учим за готини групи и подобни. Също така често играх ролята но съдия в малки спорове. О, да често училищни групи и от града свиреха пред училище. Трябваше да съберем малко пари за сцена у оборудване, но май никой не възрази.-отговорих му.

-Охо, много неща си направила! И се чудя защо те харесват.-възкликна той.

-Не мисля, че е нещо особено.-възразих и се изчервих.

-Имай малко самочувствие. Онези богаташки загубеняци ще те пречупят, ако имаш такава слабост.-посъветва ме Ейдън.

-Или слабост въобще.-допълних и той кимна.-Все им викаме богаташчета, а не нам ти какъв си. Всъщност не отговаряй.-бързо допълних-Глупаво е, че дори питах. 

-Богат.-отвърна той и погледна към земята-Все някога щеше да разбереш.-усмихна се горчиво той.

-Звучиш сякаш се срамуваш от това.-казах.

-Така е.

На гарата у дома усетих носталгия. Глупаво звучеше, но там дори въздухът ми се стори различен. Буквално подскачах на път към училище. Не беше много далеч, за това вървяхме до там.