22
Събудих се рано още преди да чуя алармата си. Изправих се с прозявка и се огледах щом зрението ми не позна осветлението. Изчаках да се разсъня и установих, че отново съм в стаята на Kibum и Jonghyun, но този път двамата бяха в стаята. Те спяха на другото легло, изправих се и отидох да ги видя, за да съм сигурна, че не съм ги събудила и се изчервих. Бяха толкова сладки. Jonghyun спеше по гръб разперил ръце и крака, но едната му ръка беше около кръста на Kibum. Той пък се беше свил сложил глава на рамото на Jonghyun и заровил лице във врата му, а едната му ръка си почиваше върху гърдите на приятеля му. Бяха толкова близки. Внимателно ги завих и излязох от стаята. Възнамерявах този път аз да приготвя закуската, за това отидох в кухнята.
Проверих какво има в хладилника и реших да приготвя кимчи палачинки. Надявах се да не ми се скарат, че им готвех. Намерих голяма купа и приготвих сместа. После потърсих тиган из шкафовете и без да искам съборих една от тенджерите на земята издавайки силен шум. За малко не угари главата ми. Притесних се, че може да съм ги събудила и прибрах тенджерата на мястото и.
-Какъв е този шум.-измънка някой на вратата. Обърнах се и видях Jinki със затворени очи и нощница.
-Съжалявам.-извиних се тихо.
-А!-извика той изненадано вече отворил очите си.-То какво правиш тук?-попита той.
-Предполагам Kibum оппа ме е донесъл тук снощи.-казах и се опитах да стигна тигана, но беше прекалено на високо.
-Да, имаше нещо такова.-измънка сънено той и погледна купата със сместа.
-Ще ми помогнеш ли?-попитах и го погледнах безпомощно. Той дойде до мен и ми свали тигана с въздишка.-Благодаря ти. Извинявай, че те събудих.-казах и той ми се усмихна.
-Няма проблем.
Започнах да пържа палачинките докато Jinki чакаше на масата почти заспал. Някой друг влезе в стаята и аз се обърнах да видя кой. Беше Taemin, който направо отиде към хладилника, взе си бананово мляко и тръгна да излиза.
-Ако искаш почакай малко. Правя кимчи палачинки.-усмихнах му се.
-Отивам на тренировки.-каза той и си тръгна. Не бях сигурна дали го каза на мен или на Jinki и ме игнорира. Въздъхнах тежко и ме заболя сърцето. Искаше ми се да бяхме приятели.
-Той... Някога ще ми прости ли?-попитах Jinki без да го погледна.
-Не знам. За първи път го виждам така.-отговори ми той и аз въздъхнах тежко.-Не се притеснявай, ако трябва ще поговоря с него.-предложи той.
-Не!-казах рязко-Недей. Той има право.-казах и махнах една палачинка то тигана.
-Има право на какво? Да ти се сърди, че нямаш такива чувства към него както той към теб?-попита той.
-Той има правото на избор.-казах и изсипах още смес в тигана.
Когато бях готова със закуската оставих палачинките на масата и започнах да подреждам.
-Какво е това?-попита щастливо Jonghyun когато влезе и се забърза към масата. Kibum го следваше, но той дойде до мен изненадан.
-Надявам се, че няма проблем.-казах му с усмивка.
-Не, няма.-усмихна се той.-Просто не беше нужно да го правиш.
-Исках да ти благодаря.-казах му.
-О! Много е вкусно.-извика Jonghyun докато ядеше една палачинка.
-Почакай да се съберем всички.-скарах му се.
-Къде е Minho?-попитах и Jinki се изправи, за да го извика.
Петимата закусвахме спокойно. Седях до Kibum, с който си говорехме. Jonghyun беше пред мен, но не посмя да ме погледне. Аз, обаче не спирах да гледам синината на скулата му. Беше добре подреден и се зачудих как ли е Dongho. След закуска Kibum ми даде същата тениска като предния път и аз си сложих дънките, които бях купила предния ден. После се върнах в кухнята, за да почистя бъркотията, която бях създала. Вътре все още стоеше Jonghyun и ядеше палачинките, които бяха останали.
-Ако продължаваш да ядеш ще надебелееш.-казах му и той се обърна към мен изненадан и аз се засмях. Прибрах продуктите в хладилника и извадих лед. Той продължаваше да яде когато сложих торбичката с лед на скулата му.
-Ох!-изохка той.
-Трай. Сам си си виновен.-скарах му се и повдигнах леда, за да видя по-добре синината.-Не изглежда зле. Мисля, че ще се махне бързо. Dongho те е пощадил.-усмихнах му се.
-Аз друго си помислих.-каза той намръщен.
-Jonghyun оппа, трябва да поговорим.-казах. Той ме погледна и въздъхна тежко.
-Все някога трябваше да стигнем до тук. Искаше ми се да го прескочим, но...
-Защо? Оппа, искам да поговорим.-казах му и двамата седнахме на масата един срещу друг.-Трябва да поговорим за възможностите, които имаме.
-Имаме такива.-попита той.
-Имаме две. Или да се съберем, или да си останем приятели.
Проверих какво има в хладилника и реших да приготвя кимчи палачинки. Надявах се да не ми се скарат, че им готвех. Намерих голяма купа и приготвих сместа. После потърсих тиган из шкафовете и без да искам съборих една от тенджерите на земята издавайки силен шум. За малко не угари главата ми. Притесних се, че може да съм ги събудила и прибрах тенджерата на мястото и.
-Какъв е този шум.-измънка някой на вратата. Обърнах се и видях Jinki със затворени очи и нощница.
-Съжалявам.-извиних се тихо.
-А!-извика той изненадано вече отворил очите си.-То какво правиш тук?-попита той.
-Предполагам Kibum оппа ме е донесъл тук снощи.-казах и се опитах да стигна тигана, но беше прекалено на високо.
-Да, имаше нещо такова.-измънка сънено той и погледна купата със сместа.
-Ще ми помогнеш ли?-попитах и го погледнах безпомощно. Той дойде до мен и ми свали тигана с въздишка.-Благодаря ти. Извинявай, че те събудих.-казах и той ми се усмихна.
-Няма проблем.
Започнах да пържа палачинките докато Jinki чакаше на масата почти заспал. Някой друг влезе в стаята и аз се обърнах да видя кой. Беше Taemin, който направо отиде към хладилника, взе си бананово мляко и тръгна да излиза.
-Ако искаш почакай малко. Правя кимчи палачинки.-усмихнах му се.
-Отивам на тренировки.-каза той и си тръгна. Не бях сигурна дали го каза на мен или на Jinki и ме игнорира. Въздъхнах тежко и ме заболя сърцето. Искаше ми се да бяхме приятели.
-Той... Някога ще ми прости ли?-попитах Jinki без да го погледна.
-Не знам. За първи път го виждам така.-отговори ми той и аз въздъхнах тежко.-Не се притеснявай, ако трябва ще поговоря с него.-предложи той.
-Не!-казах рязко-Недей. Той има право.-казах и махнах една палачинка то тигана.
-Има право на какво? Да ти се сърди, че нямаш такива чувства към него както той към теб?-попита той.
-Той има правото на избор.-казах и изсипах още смес в тигана.
Когато бях готова със закуската оставих палачинките на масата и започнах да подреждам.
-Какво е това?-попита щастливо Jonghyun когато влезе и се забърза към масата. Kibum го следваше, но той дойде до мен изненадан.
-Надявам се, че няма проблем.-казах му с усмивка.
-Не, няма.-усмихна се той.-Просто не беше нужно да го правиш.
-Исках да ти благодаря.-казах му.
-О! Много е вкусно.-извика Jonghyun докато ядеше една палачинка.
-Почакай да се съберем всички.-скарах му се.
-Къде е Minho?-попитах и Jinki се изправи, за да го извика.
Петимата закусвахме спокойно. Седях до Kibum, с който си говорехме. Jonghyun беше пред мен, но не посмя да ме погледне. Аз, обаче не спирах да гледам синината на скулата му. Беше добре подреден и се зачудих как ли е Dongho. След закуска Kibum ми даде същата тениска като предния път и аз си сложих дънките, които бях купила предния ден. После се върнах в кухнята, за да почистя бъркотията, която бях създала. Вътре все още стоеше Jonghyun и ядеше палачинките, които бяха останали.
-Ако продължаваш да ядеш ще надебелееш.-казах му и той се обърна към мен изненадан и аз се засмях. Прибрах продуктите в хладилника и извадих лед. Той продължаваше да яде когато сложих торбичката с лед на скулата му.
-Ох!-изохка той.
-Трай. Сам си си виновен.-скарах му се и повдигнах леда, за да видя по-добре синината.-Не изглежда зле. Мисля, че ще се махне бързо. Dongho те е пощадил.-усмихнах му се.
-Аз друго си помислих.-каза той намръщен.
-Jonghyun оппа, трябва да поговорим.-казах. Той ме погледна и въздъхна тежко.
-Все някога трябваше да стигнем до тук. Искаше ми се да го прескочим, но...
-Защо? Оппа, искам да поговорим.-казах му и двамата седнахме на масата един срещу друг.-Трябва да поговорим за възможностите, които имаме.
-Имаме такива.-попита той.
-Имаме две. Или да се съберем, или да си останем приятели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар