10
С Taemin и Jongin се върнахме в залата на фитнеса. Всички мълчаха. Не разбирах каква беше всичката тази тишина. Какво толкова се беше случило. Отворихме зелената олющена врата и вътре ме посрещнаха с огромно усмивки.
-Изненада!-извикаха момчетата от NU'EST и SHINee. Всичко наоколо беше украсено с балони и се чуваше музика от някаква уредба.-Честито приемане!
-Благодаря ви момчета. Но...-започнах и се просълзих-От къде знаете?-попитах.
-Да не мислиш, че ще те оставим нарочно сами? Пратихме момчетата да те наблюдават докато подготвим това. После те ни се обадиха, че си приета. В другия случай това щеше да е парти, за да се почувстваш по-добре.-отговори Baekho.
-Кой измисли това?-попитах и Jongin ми даде един балон с хелий. Всички посочиха Kibum.
-Оппа, благодаря ти.-усмихнах му се и го прегърнах. Изглежда не му беше удобно и аз го пуснах.-Благодаря и на останалите.-казах и ги прегърнах един по един. Jonghyun също беше там. Личеше си, че му е неудобно да е там, както беше и в болницата. Аз го прегърнах и му се усмихнах преди да прегърна Taemin.
Kibum ме беше изненадал. От шоутата, в които го бях гледала, а и от първото ми впечатление за него той изглеждаше надут и груб. Каква ирония, защото той се оказа много мил, както спомена Taemin преди време. От друга страна Jonghyun беше пълна противоположност, въпреки, че се опитваше да се промени.
И тъкмо когато си помислих, че няма как повече да ме изненадат EXO влязоха в залата с огромна торта и свещи. Те дойдоха до мен с огромни усмивки и аз едва не припаднах.Minki и JR ме хванаха за ръцете веднага щом загубих равновесие.
-Честито приемане.-каза Kris. Същото нещо пишеше и на тортата, която той държеше.
-Момчета, изненадахте ме.-казах и отново се просълзих от щастие, но този път сълзите се спуснаха по бузите ми.
-Духни свещите преди да са изгорели.-каза Luhan и отново се изненадах, че не е кореец. Аз направих каквото каза и Kris занесе тортата на маса близо до прозорците, където имаше приготвени снаксове и напитки.
Запознах се с всички от ЕХО подобаващо. Всеки от тях ми се стори мил. Въпреки, че бяхме двадесет и трима, в залата имаше достатъчно място и за всички. Момчетата купонясваха, танцуваха и се гониха наоколо. Аз им се смях и разговарях с тях опитвайки се да не страня, но някак си не бях по тези неща.
-Как си?-попита Luhan.
-Вече съм много по-добре.-усмихнах му се и си взех чаша със сок от масата. Много малко от момчетата имаха годините да пият, затова нямаше алкохол.
-Радвам се.-усмихна се той със сладката си усмивка.-Чух, че си фен, че танцуваш на наши песни, затова не можах да не те посетя.-обясни той.-А и си приятелка на Jongin, което означава, че си приятелка и на останалите от групата.
Двамата си поговорихме още малко и до нас дойде Sehun с намръщена физиономия.
-Hyung, търсех те навсякъде.-каза той и се сдържах да се се засмея. Двамата наистина бяха неразделни.
-Аз ще ви оставя.-усмихнах им се и тръгнах на някъде. Видях Kibum и Taemin, които си говориха. Реших да отида и да му благодаря.
-Оппа.-казах и двамата се обърнаха към мен и аз се ухилих.-Kibum оппа. Благодаря ти за всичко.-казах и му хванах ръката. Той погледна към нея странно и предположих, че не му беше удобно, но не я пуснах.-Ти направи толкова много за мен. Как бих могла да ти се отплатя?-попитах. Той ме погледна и се усмихна. Сърцето ми пропусна удар щом видях усмивката му. За разлика от усмивката му когато се запознахме тази не беше принудена.
-Искам да изпълниш танца от кандидатстването ти. Никой не го е виждал.-каза той с усмивка.-Така ще ми се отплатиш.-допълни той когато видя колебанието ми.
-Но, не мога просто така да прекъсна купона им.-казах и в същия момент музиката спря. Всички погледната към Taemin до уредбата.
-Внимание, внимание! Soomi ще танцува!-извика той и всички завикаха и запляскаха щастливо.
Аз въздъхнах недоволно и си свалих пуловера и пуснах косата си от развалената опашка. Прокарах пръсти през косата си, за да я среша и погледнах към Kibum, който също ме гледаше.
-Добре де, тръгвам.-казах и тръгнах към огледалата си. Разперих ръце и започнах да бутам леко хората, за да ми направят място за танца. Някой от тях седнаха на земята, други на избутаните към стената уреди, а трети останаха прави. Казах на Taemin кой номер песен да пусне и изчаках да чуя песента. Този път звука беше много по-силен и песента кънтеше в главата ми. Сърцето ми биеше с ритъма на песента и ми беше сякаш много по-лесно да танцувам следвайки звуковите вълни на песента. Замислих се над това, което показах по-рано през деня. И тогава се спрях добре, но не и преди танца.въпреки това някак си успях да вляза в университета. Този танц, обаче беше по-добър. Може би, защото бях с приятелите ми или може би, защото вече не се притеснявах дали щяха да ме приемат или не. Но знаех, че бях щастлива. Нещата някак си се оправяха.
Когато танца свърши аз се поклоних и всички запляскаха. Партито продължи и аз се върнах до масата. По пътя няколко хора ми направиха комплимент за танца. Независимо колко обичах да танцувам, купоните не бяха нещо специално за мен. Но момчетата се забавляваха и не можех да се накарам да ги прекъсна. Наблюдавах ги как се смееха и танцуваха. Почувствах се важна за тях и се усетих, че също се усмихвам.
-Изненада!-извикаха момчетата от NU'EST и SHINee. Всичко наоколо беше украсено с балони и се чуваше музика от някаква уредба.-Честито приемане!
-Благодаря ви момчета. Но...-започнах и се просълзих-От къде знаете?-попитах.
-Да не мислиш, че ще те оставим нарочно сами? Пратихме момчетата да те наблюдават докато подготвим това. После те ни се обадиха, че си приета. В другия случай това щеше да е парти, за да се почувстваш по-добре.-отговори Baekho.
-Кой измисли това?-попитах и Jongin ми даде един балон с хелий. Всички посочиха Kibum.
-Оппа, благодаря ти.-усмихнах му се и го прегърнах. Изглежда не му беше удобно и аз го пуснах.-Благодаря и на останалите.-казах и ги прегърнах един по един. Jonghyun също беше там. Личеше си, че му е неудобно да е там, както беше и в болницата. Аз го прегърнах и му се усмихнах преди да прегърна Taemin.
Kibum ме беше изненадал. От шоутата, в които го бях гледала, а и от първото ми впечатление за него той изглеждаше надут и груб. Каква ирония, защото той се оказа много мил, както спомена Taemin преди време. От друга страна Jonghyun беше пълна противоположност, въпреки, че се опитваше да се промени.
И тъкмо когато си помислих, че няма как повече да ме изненадат EXO влязоха в залата с огромна торта и свещи. Те дойдоха до мен с огромни усмивки и аз едва не припаднах.Minki и JR ме хванаха за ръцете веднага щом загубих равновесие.
-Честито приемане.-каза Kris. Същото нещо пишеше и на тортата, която той държеше.
-Момчета, изненадахте ме.-казах и отново се просълзих от щастие, но този път сълзите се спуснаха по бузите ми.
-Духни свещите преди да са изгорели.-каза Luhan и отново се изненадах, че не е кореец. Аз направих каквото каза и Kris занесе тортата на маса близо до прозорците, където имаше приготвени снаксове и напитки.
Запознах се с всички от ЕХО подобаващо. Всеки от тях ми се стори мил. Въпреки, че бяхме двадесет и трима, в залата имаше достатъчно място и за всички. Момчетата купонясваха, танцуваха и се гониха наоколо. Аз им се смях и разговарях с тях опитвайки се да не страня, но някак си не бях по тези неща.
-Как си?-попита Luhan.
-Вече съм много по-добре.-усмихнах му се и си взех чаша със сок от масата. Много малко от момчетата имаха годините да пият, затова нямаше алкохол.
-Радвам се.-усмихна се той със сладката си усмивка.-Чух, че си фен, че танцуваш на наши песни, затова не можах да не те посетя.-обясни той.-А и си приятелка на Jongin, което означава, че си приятелка и на останалите от групата.
Двамата си поговорихме още малко и до нас дойде Sehun с намръщена физиономия.
-Hyung, търсех те навсякъде.-каза той и се сдържах да се се засмея. Двамата наистина бяха неразделни.
-Аз ще ви оставя.-усмихнах им се и тръгнах на някъде. Видях Kibum и Taemin, които си говориха. Реших да отида и да му благодаря.
-Оппа.-казах и двамата се обърнаха към мен и аз се ухилих.-Kibum оппа. Благодаря ти за всичко.-казах и му хванах ръката. Той погледна към нея странно и предположих, че не му беше удобно, но не я пуснах.-Ти направи толкова много за мен. Как бих могла да ти се отплатя?-попитах. Той ме погледна и се усмихна. Сърцето ми пропусна удар щом видях усмивката му. За разлика от усмивката му когато се запознахме тази не беше принудена.
-Искам да изпълниш танца от кандидатстването ти. Никой не го е виждал.-каза той с усмивка.-Така ще ми се отплатиш.-допълни той когато видя колебанието ми.
-Но, не мога просто така да прекъсна купона им.-казах и в същия момент музиката спря. Всички погледната към Taemin до уредбата.
-Внимание, внимание! Soomi ще танцува!-извика той и всички завикаха и запляскаха щастливо.
Аз въздъхнах недоволно и си свалих пуловера и пуснах косата си от развалената опашка. Прокарах пръсти през косата си, за да я среша и погледнах към Kibum, който също ме гледаше.
-Добре де, тръгвам.-казах и тръгнах към огледалата си. Разперих ръце и започнах да бутам леко хората, за да ми направят място за танца. Някой от тях седнаха на земята, други на избутаните към стената уреди, а трети останаха прави. Казах на Taemin кой номер песен да пусне и изчаках да чуя песента. Този път звука беше много по-силен и песента кънтеше в главата ми. Сърцето ми биеше с ритъма на песента и ми беше сякаш много по-лесно да танцувам следвайки звуковите вълни на песента. Замислих се над това, което показах по-рано през деня. И тогава се спрях добре, но не и преди танца.въпреки това някак си успях да вляза в университета. Този танц, обаче беше по-добър. Може би, защото бях с приятелите ми или може би, защото вече не се притеснявах дали щяха да ме приемат или не. Но знаех, че бях щастлива. Нещата някак си се оправяха.
Когато танца свърши аз се поклоних и всички запляскаха. Партито продължи и аз се върнах до масата. По пътя няколко хора ми направиха комплимент за танца. Независимо колко обичах да танцувам, купоните не бяха нещо специално за мен. Но момчетата се забавляваха и не можех да се накарам да ги прекъсна. Наблюдавах ги как се смееха и танцуваха. Почувствах се важна за тях и се усетих, че също се усмихвам.
Видях, че Jonghyun идва към мен и аз бързо се обърнах с гръб към него и погледнах натрупаната маса с напитки и храни. Взех си една шоколадова бисквита и я захапах. Той обаче сякаш не разбра намека ми и ме обърна към него. Когато видя бисквитата се усмихна и облиза устните си.
Преди да разбера какво е намислил той се наведе и захапа от другия край на бисквитата. После още малко и още малко докато устните ни не се докоснаха. Аз бързо го бутнах назад и се огледах наоколо. Всички се забавляваха и не видяха нищо.
-Какво нахалство.-казах, но ме съмняваше да ме беше чул от силната музика и викане. Посочих му вратата и тръгнах към нея. Той ме последва ухилен, очевидно не разбра, че ще му се карам.
Този път когато излязохме бях подготвена и оставих голямо разстояние между нас.
-Какво си мислиш, че правиш пред всички?-попитах го.
-Те нямаше да видят.-отговори той.-Иска ми се да покажа на всички, че си моя.
-Но аз не съм!-казах и повиших леко тон.
-Какво нахалство.-казах, но ме съмняваше да ме беше чул от силната музика и викане. Посочих му вратата и тръгнах към нея. Той ме последва ухилен, очевидно не разбра, че ще му се карам.
Този път когато излязохме бях подготвена и оставих голямо разстояние между нас.
-Какво си мислиш, че правиш пред всички?-попитах го.
-Те нямаше да видят.-отговори той.-Иска ми се да покажа на всички, че си моя.
-Но аз не съм!-казах и повиших леко тон.
-Носиш пръстенчето.-каза той.
-Носи ми късмет.-измънках и погледнах към пръстена изчервена.
-Ами, ако можехме да се разкрием. Представи си колко щеше да е яко. Нямаше да се крием, щяхме да излизаме на срещи и да мога да те целувам пред хора.-каза той.
-Но не можем. Ти си звезда, високо на небето. Недостижима за мен.-казах.
-Тогава защо не станеш и ти звезда?-попита той.
-Аз звезда? Аз съм по-скоро светулка.-засмях се горчиво.
-За мен ти си повече от това. За мен ти блестиш най-много от всички звезди.-каза той и се приближи. Аз се обърнах с гръб към него и погледнах през прозореца. Навън отново валеше сняг. Пак беше станало кучешки студ.
-За теб.-промълвих.
-Спри да се мислиш за ненужна. Успя в колежа, защо не можеш да станеш звезда?-попита той.-Taemin каза, че имаш страхотен глас. Аз никога не съм те чувал да пееш.-каза той и не прегърна през кръста поставяйки главата си върху моята.
-Носи ми късмет.-измънках и погледнах към пръстена изчервена.
-Ами, ако можехме да се разкрием. Представи си колко щеше да е яко. Нямаше да се крием, щяхме да излизаме на срещи и да мога да те целувам пред хора.-каза той.
-Но не можем. Ти си звезда, високо на небето. Недостижима за мен.-казах.
-Тогава защо не станеш и ти звезда?-попита той.
-Аз звезда? Аз съм по-скоро светулка.-засмях се горчиво.
-За мен ти си повече от това. За мен ти блестиш най-много от всички звезди.-каза той и се приближи. Аз се обърнах с гръб към него и погледнах през прозореца. Навън отново валеше сняг. Пак беше станало кучешки студ.
-За теб.-промълвих.
-Спри да се мислиш за ненужна. Успя в колежа, защо не можеш да станеш звезда?-попита той.-Taemin каза, че имаш страхотен глас. Аз никога не съм те чувал да пееш.-каза той и не прегърна през кръста поставяйки главата си върху моята.
-Те не казаха, че мога да пея.-казах.
-Не е бил момента.-измънка той.-Искам да те чуя как пееш.
-Не ми се пее.-казах.
-Ако можеш да пееш може да дебютираш и след време да излизаме без да те преследват луди фенки и да те притесняват.
-Може би.-промълвих и въздъхнах.-А може би просто не ни е писано.
-Не го казвай. Обичам те.-каза той и ме прегърна силно.
Как можеше да се влюби в момиче, в което не знаеше името. Той не знаеше почти нищо за мен. Но ме обичаше и беше готов да провали кариерата си. А, аз... Аз не знам. В един момент го обичах, а в другия не. Исках го за себе си, но понякога не исках да го виждам.
Опитах се да се отдръпна, но той отново ме дръпна към себе си.
-Не си отивай.-прошепна той.
-Не е бил момента.-измънка той.-Искам да те чуя как пееш.
-Не ми се пее.-казах.
-Ако можеш да пееш може да дебютираш и след време да излизаме без да те преследват луди фенки и да те притесняват.
-Може би.-промълвих и въздъхнах.-А може би просто не ни е писано.
-Не го казвай. Обичам те.-каза той и ме прегърна силно.
Как можеше да се влюби в момиче, в което не знаеше името. Той не знаеше почти нищо за мен. Но ме обичаше и беше готов да провали кариерата си. А, аз... Аз не знам. В един момент го обичах, а в другия не. Исках го за себе си, но понякога не исках да го виждам.
Опитах се да се отдръпна, но той отново ме дръпна към себе си.
-Не си отивай.-прошепна той.
What is the reason to mu desision?
If I go and fly
or if I stay and die.
Can I get away
or will I just stay?
I can breathe,
I can have all I need.
I can see the sun
and be happy for the things I've done.
I can cry
and be by your side.
I will see you smile
and be happy for a while.
Should I stay or go?
Will I cry no more?
The future lies on this conclusion
so what is my desision?
If I go and fly
or if I stay and die.
Can I get away
or will I just stay?
I can breathe,
I can have all I need.
I can see the sun
and be happy for the things I've done.
I can cry
and be by your side.
I will see you smile
and be happy for a while.
Should I stay or go?
Will I cry no more?
The future lies on this conclusion
so what is my desision?
Песента беше направена от една моя приятелка от България и много добре описваше ситуацията ми. Какво трябваше да направя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар