16
Както си и помислих Taemin беше в залата. Той ме погледна щастливо, но ми се стори малко тъжен.
-Беше ли тук и вчера?-попитах го.
-Да, но ти не дойде.-каза той. Значи, за това е бил тъжен. Аз отидох до него и му хванах ръката. Той ме погледна изненадано и аз се усмихнах. Беше толкова сладичък, че едва се сдържах да не го прегърна. По някакъв начин ми напомняше на Minki, защото също като него и той искаше много внимание. Държеше се като дете.
-Следващия път ми звънни и ще дойда.-казах му.-Просто Dongho ми помогна с песента за кастинга.
-Ще отидеш на кастинг?-изненада се той и очите му засияха.
-Да.-отговорих. И преди да кажа нещо друго Taemin ме прегърна силно.
-Добре, добре.-засмях се.-Дай ми да си поема въздух.-пошегувах се и той се отдръпна веднага карайки ме да се засмея и да изохкам.
-Какво е това? Имаш рана на устната.-попита той и нежно докосна раната на долната ми устна.-От вчера ли е?-попита той.
-Не, от два дни е.-отговорих. Той отдръпна пръста си, но не откъсна поглед от устните ми.
-От къде е?-попита той. Не спираше да пита, което ме притесняваше. Нямаше нужда да знае какво е направил приятеля му от прилив на хормони. Това щеше да си остане тайна за него.
-Прехапах се.-отговорих.
-Толкова силно?-изненада се той. Ама какво гледаше толкова раната? Да не искаше да я целуне?
-Ами аз съм много саката.-казах и се отдръпнах поглеждайки към огледалото.-Ще ме научиш ли на нов танц?-попитах го.
-Разбира се!-зарадва се той.
Taemin обичаше да танцува. Също така обичаше да учи нови танци. И най-вече, също като мен, не беше постоянен с танците. Не знам как танцуваше един и същ танц с години, но го правеше. Този път не аз, а той ме учеше. Личеше си, че се радва на тази възможност. Също си личеше и още едно нещо.
-В момента го измисляш, нали?-попитах го ухилена.
-Хвана ме.-призна си той.
-Къде е Jongin?-попитах.
-Има работа.-отговори той.
-Но аз не съм танцувала Mirotic с вас от много време.-нацупих се и Taemin ме погледна разсеяно.
-Какво?-попитах.
-Нищо...-каза той и поклати глава.
-Не, какво?-попитах го.
-Ами... На нова година ще има концерт.-каза той.
-Да?-попитах.
-Случайно хореографа ни ме видя да танцувам танца и го хареса.-обясни той без да ме погледне.
-Наистина?!-попитах щастливо.
-Да, но той иска аз, Jongin и Eunhyuk sunbae. Смята да говори с Lee Sooman sunbae-nim.-обясни той без да ме погледне.
-Но, това е страхотно!-зарадвах се.
-Но това е твоя танц и ти си в него.-каза Taemin.
-Ето тук ти не разбираш ситуацията. Аз ще уча за хореограф. Те мислят танците независимо дали ще танцуват в тях.-казах му.-А и за мен ще е голяма чест трима страхотни танцьори да танцуват танц, който съм измислила.-казах и заподскачах из залата танцувайки на пръсти и завъртайки се. Но това не беше красив и професионален танц, а просто лигавене, защото в този момент бях щастлива.
-Ами, ако ти бяха взели танца без да ти кажат? Това не е ли кражба?-попита той.
-Е, това е SM, за което говорим.-засмях се, но той не ме разбра, защото беше в компанията от прекалено дълго. -Имам предвид че... Е, сигурно щяха да говорят с мен.-казах и той кимна.
-И не се сърдиш на мен?-попита той с блестящи очи и нацупена притеснена физиономия.
-Taeminie...-зарадвах се и го прегърнах-...оппа.-добавих и той се размърда неудобно.-Не се сърди.-казах и му ощипах бузата.-Просто си много сладък.-обясних.
-Ще танцуваме ли?-попита той и се измъкна от прегръдката ми. Наклоних глава настрани и го погледнах учудено как започна да танцува. Не разбрах защо се отдръпна, защото той често ме прегръщаше. Може би просто не мога да разбера момчетата.
Когато започнах да танцувам с него и разбрах, че движенията му бяха много бързи и резки. Опитах се да го следвам, но той беше прекалено бърз, а аз все още не знаех стъпките. Спрях и се загледах в него. Изражението му беше сериозно, не както обикновено, но и не съвсем като изражението му когато танцува. Косата му беше мокра и полепнала по лицето му. Изглежда след време се умори и седна на земята. Аз отидох до него и сложих хавлия на раменете му когато седнах до него. Той не изглеждаше доволен да ме види и погледна напред махайки хавлията от раменете си.
-Оппа, съжалявам.-извиних се и хванах ръката му, но той я отдръпна.-С какво да ти се извиня?-попитах го. Той ме погледна в очите и се доближи. Неговите очи бяха много по-тъмни от преди, той постави ръка на бузата ми и с палец докосна раната на долната ми устна. Хиляди мисли закръжиха из главата ми карайки ме да се замая. Taemin се доближи още повече без да откъсва поглед от моя. Очите му бяха толкова не бяха тъмно кафяви както обикновено, бяха станали почти черни. Не бяха игривите очи, които помнех. Стана ми неудобно и погледнах настани. Тогава и той се отдръпна въздишайки дълбоко.
-Просто ми викай оппа.-каза той и се изправи.-Трябва да тръгвам.-каза той и излезе.
Все още ми се сърдеше. Изчаках до на вратата на залата. Съблекалните бяха в единия край на коридора, а в другия изхода, затова нямаше как да не мине покрай мен. Той се върна с поглед забит в пода и си помислих, че ще ме подмине, но той спря. Мина една дълга минута, в която той не помръдна и почувствах как сърцето ми започна да се къса. Накрая той ме погледна и се усмихна. Не ми се сърдеше.
-Довиждане.-каза той и си тръгна.
"Не ми се сърдеше? Или само ме залъгваше." Въздъхнах раздразнена. "Не разбирам момчетата" помислих си и затръшнах вратата. "И никога няма да ги разбера."
Няма коментари:
Публикуване на коментар