15
21.12.12
Ето ме, пиша отново. Като влюбена ученичка, отново водя дневник. Макар и преди да го правех не бях писала от много време. Защото просто нищо не се случваше. Сега като си чета дневника се смея за нещата, които съм писала. Преди години си падах по JR, но сега знам, че сме само приятели. Бях объркала истинското приятелство с любовта. А и как едно момиченце да разбере това? Вече съм по-зряла, но все пак проблема с любовта се повтаря. Точно като в живота на една героиня в един любовен роман и аз имам много проблеми на главата си.
Обичах ли го, или не? Онова момче, което ми замайваше главата всеки път?
Но това не беше проблема за днес. За жалост и днес оставих танците. Отново той беше виновен. И макар, че Dongho ми е много добър приятел не ми харесва колко устремено се опитва да ме раздели от танците.
Сутринта, още преди да съм станала от леглото някой позвъня на звънеца. Мама отвори, за това аз останах в леглото. Дори не си помислих, че Dongho може да влезе в стаята ми и да скочи на леглото ми. Викайки ми да ставам. Разкрещях му се, защото беше прекалено рано да ставам.
Той ми обясни, че вчера ми е обещал, че ще ми докаже, че мога да пея и аз съм се съгласила. Сега се сещам за това, но тогава ми се спеше и не си спомних за такова нещо. Въпреки това той продължи да ми нахалства да ставам от леглото. Не можах да го измъкна от стаята и се съгласих. Станах от леглото и си избрах дрехи. Хвърлих ги на леглото и го погледнах. Той ме гледаше с усмивка. Беше толкова невинен. Твърде невинен. Не се беше усетил, че трябваше да излезе.
Попитах го дали няма да и излезе и тогава той направи супер сладката изненадана физиономия и скочи като пружина от леглото. Извини се. Не помня какво точно каза, а и тогава не разбрах много, защото той избълва милиони думи в секунда и излезе от стаята. И тогава се смях и сега се смея докато го пиша. Аз се преоблякох на бързо обличайки дънки и блуза. Имам малко чифтове дънки, защото не ми трябваха много. Но скоро разбрах, че вече ще ми трябват повече. Носех униформата си на училище или анцузи и клинове когато танцувах, но за колежа няма да ми е нужна униформа.
Dongho ме заведе до метрото. Попитах го къде толкова далеч щяхме да ходим, но той не ми отговори. И сама разбрах когато стигнахме. Беше ме завел в Pledis Entertainment. В началото си помислих, че ще ми даде да танцувам в някоя от залите и се проклех, че си сложих дънки. После си помислих, че всъщност може да ме запознае със Seventeen, защото го молех от много време, но не бях предположила какво беше намислил.
Влязохме в звукозаписното студио. Бях супер объркана. Колко глупаво от моя страна да не разбера какво беше намислил. Той ме запозна с един мъж, който се казваше Sangsudong Wolf. После без да ме пита ме блъсна в звукоизолираната стая. Вътре беше толкова тихо, че се уплаших и колената ми омекнаха.
Не мръднах от мястото си до вратата, защото не знаех какво да правя когато чух гласа на Dongho. Много добре си спомням какво ми каза. Каза ми, че не бива да се притеснявам и да имам доверие в него. После попита дали имам доверие в него и аз кимнах. Намерих го зад едно дебело стъкло да говори на един микрофон. Dongho ми каза да застана пред микрофона в стаята и да си сложа слушалките окачени там. Sangsudong Wolf направи нещо и чух Fallin' в слушалките. Беше само инструментала, но го познавах добре. Отместих слушалките, за да чуя какво ще ми кажат и Dongho обясни, че продуцента ще запише гласа ми, за това трябваше да изпея песента няколко пъти.
Какво ли е трябвало да направи, за да уреди всичко това? Бях много изненадана от него, защото това беше много зряла и обмислена постъпка от негова страна. Но аз реших да се изхитря. Оставих слушалките на врата си и тропнах с крак. Попитах го, ако го направя дали ще ме запознае със SEVENTEEN. Двамата се засмяха и Dongho с усмивка се съгласи. В този момент се засрамих и се почувствах като по-малката. Сложих слушалките си и кимнах към продуцента.
Изпях песента няколко пъти, но гласа ми все трепваше. Трепереше точно толкова колкото и тялото ми. Нещата бяха отчайващи. Накрая Dongho сам влезе в стаята при мен и ме потупа по гърба. Каза ми да не се притеснявам. Сложи листа с текста на поставката и застана до мен. "Искаш ли да опитаме заедно?" ме попита той. Той ми хвана ръката и мигновено страха ми изчезна. Изпях песента следвайки гласа му. По изражението на продуцента си помислих, че е доволен. Той клатеше одобрително глава докато слушаше.
Но после той пак ме остави сама. По лицето му през стъклото прочетох, че нямаме много време. Поех дълбоко дъх и погледнах уверено продуцента. Той кимна и аз започнах да пея. Този път имах доверие на гласа си. Знаех какво да правя и изпях песента. Мислейки си за него. Не биваше, но си помислих за Jonhyun. Тази песен, независимо какво винаги ми напомняше за него.
Когато спрях да пея Dongho ми махна да изляза и аз го направих. Продуцента направи няколко неща на компютъра и после пусна песента, за да я чуем. Не чух Alicia Keys. Чух друг глас, все пак магнетичен и чувствен. Силен и хипнотизиращ.
Не можах да повярвам, че това съм аз. Попитах и двамата ме увериха, че гласа, който чувах в действителност беше моя. Продуцента не бе работил върху гласа ми, уверих се след няколко пъти повтаряне и от двамата. И после Sangsudong Wolf ми каза думи, които се запаметиха завинаги в главата ми.
"Гласът ти е пълен с чувство. Не е само добър глас, а чувствен. Толкова много, че може да влезе в сърцата на хората и да не го напусне."
Dongho беше съгласен. Продуцента ме попита дали ще отида на кастинг и моя добър приятел ме погледна със звезди в очите.
Да, щях да отида на кастинг. Dongho наистина ми беше доказал, че мястото ми е точно там.
Новината беше добра за него, за това той помоли песента ми да бъде записана на диск и докато чакахме той изпълни своята част от сделката. Заведе ме в залата за тренировки, където не 17, а 8 момчета тренираха. Предположих, че останалите не са там и се запознах с тези, които бяха там. Имаше едно момче, което беше на 12. Бях изненадана, че ще дебютира на толкова млада възраст. Той ме попита какво е мнението ми за възрастта му и аз си признах, че се чувствам стара карайки всички да се засмеят. Имаше и по-големи момчета и от мен карайки ме да се замисля какви ли ще са отношенията между тях. Но те изглеждаха добри приятели и се забавляваха много.
Също бяха добри приятели и с Minki и JR. Когато двамата влязоха и Minki ми даде диска всички се зарадваха да ги видят и започнаха да си говорят с тях.
Ren ме гледаше странно. Очите му блестяха и той се усмихваше нежно. Веднага разбрах, че е разбрал, че ще отида на кастинг и сигурно бе чул песента. Попитах го, но той отрича до последно. Е, докато не започнах да го гъделичкам. Съборих го на земята и останалите от SEVENTEEN ме последваха и накрая Minki се предаде и си призна. Каза ми, че е харесал как пея и ме помоли да изпея песента отново. Но аз го помолих да не е тази песен, но той го прие и ме помоли да изпея друга. Помислих дълго и когато се сетих за подходящата се захилих. Сигурно съм изглеждала много смешна, но тогава не се замислих. Докато седяхме на дървения под, момчета обградили ме заинтересовани да чуят как пея аз изпях Not over you на NU'EST.
Обичах ли го, или не? Онова момче, което ми замайваше главата всеки път?
Но това не беше проблема за днес. За жалост и днес оставих танците. Отново той беше виновен. И макар, че Dongho ми е много добър приятел не ми харесва колко устремено се опитва да ме раздели от танците.
Сутринта, още преди да съм станала от леглото някой позвъня на звънеца. Мама отвори, за това аз останах в леглото. Дори не си помислих, че Dongho може да влезе в стаята ми и да скочи на леглото ми. Викайки ми да ставам. Разкрещях му се, защото беше прекалено рано да ставам.
Той ми обясни, че вчера ми е обещал, че ще ми докаже, че мога да пея и аз съм се съгласила. Сега се сещам за това, но тогава ми се спеше и не си спомних за такова нещо. Въпреки това той продължи да ми нахалства да ставам от леглото. Не можах да го измъкна от стаята и се съгласих. Станах от леглото и си избрах дрехи. Хвърлих ги на леглото и го погледнах. Той ме гледаше с усмивка. Беше толкова невинен. Твърде невинен. Не се беше усетил, че трябваше да излезе.
Попитах го дали няма да и излезе и тогава той направи супер сладката изненадана физиономия и скочи като пружина от леглото. Извини се. Не помня какво точно каза, а и тогава не разбрах много, защото той избълва милиони думи в секунда и излезе от стаята. И тогава се смях и сега се смея докато го пиша. Аз се преоблякох на бързо обличайки дънки и блуза. Имам малко чифтове дънки, защото не ми трябваха много. Но скоро разбрах, че вече ще ми трябват повече. Носех униформата си на училище или анцузи и клинове когато танцувах, но за колежа няма да ми е нужна униформа.
Dongho ме заведе до метрото. Попитах го къде толкова далеч щяхме да ходим, но той не ми отговори. И сама разбрах когато стигнахме. Беше ме завел в Pledis Entertainment. В началото си помислих, че ще ми даде да танцувам в някоя от залите и се проклех, че си сложих дънки. После си помислих, че всъщност може да ме запознае със Seventeen, защото го молех от много време, но не бях предположила какво беше намислил.
Влязохме в звукозаписното студио. Бях супер объркана. Колко глупаво от моя страна да не разбера какво беше намислил. Той ме запозна с един мъж, който се казваше Sangsudong Wolf. После без да ме пита ме блъсна в звукоизолираната стая. Вътре беше толкова тихо, че се уплаших и колената ми омекнаха.
Не мръднах от мястото си до вратата, защото не знаех какво да правя когато чух гласа на Dongho. Много добре си спомням какво ми каза. Каза ми, че не бива да се притеснявам и да имам доверие в него. После попита дали имам доверие в него и аз кимнах. Намерих го зад едно дебело стъкло да говори на един микрофон. Dongho ми каза да застана пред микрофона в стаята и да си сложа слушалките окачени там. Sangsudong Wolf направи нещо и чух Fallin' в слушалките. Беше само инструментала, но го познавах добре. Отместих слушалките, за да чуя какво ще ми кажат и Dongho обясни, че продуцента ще запише гласа ми, за това трябваше да изпея песента няколко пъти.
Какво ли е трябвало да направи, за да уреди всичко това? Бях много изненадана от него, защото това беше много зряла и обмислена постъпка от негова страна. Но аз реших да се изхитря. Оставих слушалките на врата си и тропнах с крак. Попитах го, ако го направя дали ще ме запознае със SEVENTEEN. Двамата се засмяха и Dongho с усмивка се съгласи. В този момент се засрамих и се почувствах като по-малката. Сложих слушалките си и кимнах към продуцента.
Изпях песента няколко пъти, но гласа ми все трепваше. Трепереше точно толкова колкото и тялото ми. Нещата бяха отчайващи. Накрая Dongho сам влезе в стаята при мен и ме потупа по гърба. Каза ми да не се притеснявам. Сложи листа с текста на поставката и застана до мен. "Искаш ли да опитаме заедно?" ме попита той. Той ми хвана ръката и мигновено страха ми изчезна. Изпях песента следвайки гласа му. По изражението на продуцента си помислих, че е доволен. Той клатеше одобрително глава докато слушаше.
Но после той пак ме остави сама. По лицето му през стъклото прочетох, че нямаме много време. Поех дълбоко дъх и погледнах уверено продуцента. Той кимна и аз започнах да пея. Този път имах доверие на гласа си. Знаех какво да правя и изпях песента. Мислейки си за него. Не биваше, но си помислих за Jonhyun. Тази песен, независимо какво винаги ми напомняше за него.
Когато спрях да пея Dongho ми махна да изляза и аз го направих. Продуцента направи няколко неща на компютъра и после пусна песента, за да я чуем. Не чух Alicia Keys. Чух друг глас, все пак магнетичен и чувствен. Силен и хипнотизиращ.
Не можах да повярвам, че това съм аз. Попитах и двамата ме увериха, че гласа, който чувах в действителност беше моя. Продуцента не бе работил върху гласа ми, уверих се след няколко пъти повтаряне и от двамата. И после Sangsudong Wolf ми каза думи, които се запаметиха завинаги в главата ми.
"Гласът ти е пълен с чувство. Не е само добър глас, а чувствен. Толкова много, че може да влезе в сърцата на хората и да не го напусне."
Dongho беше съгласен. Продуцента ме попита дали ще отида на кастинг и моя добър приятел ме погледна със звезди в очите.
Да, щях да отида на кастинг. Dongho наистина ми беше доказал, че мястото ми е точно там.
Новината беше добра за него, за това той помоли песента ми да бъде записана на диск и докато чакахме той изпълни своята част от сделката. Заведе ме в залата за тренировки, където не 17, а 8 момчета тренираха. Предположих, че останалите не са там и се запознах с тези, които бяха там. Имаше едно момче, което беше на 12. Бях изненадана, че ще дебютира на толкова млада възраст. Той ме попита какво е мнението ми за възрастта му и аз си признах, че се чувствам стара карайки всички да се засмеят. Имаше и по-големи момчета и от мен карайки ме да се замисля какви ли ще са отношенията между тях. Но те изглеждаха добри приятели и се забавляваха много.
Също бяха добри приятели и с Minki и JR. Когато двамата влязоха и Minki ми даде диска всички се зарадваха да ги видят и започнаха да си говорят с тях.
Ren ме гледаше странно. Очите му блестяха и той се усмихваше нежно. Веднага разбрах, че е разбрал, че ще отида на кастинг и сигурно бе чул песента. Попитах го, но той отрича до последно. Е, докато не започнах да го гъделичкам. Съборих го на земята и останалите от SEVENTEEN ме последваха и накрая Minki се предаде и си призна. Каза ми, че е харесал как пея и ме помоли да изпея песента отново. Но аз го помолих да не е тази песен, но той го прие и ме помоли да изпея друга. Помислих дълго и когато се сетих за подходящата се захилих. Сигурно съм изглеждала много смешна, но тогава не се замислих. Докато седяхме на дървения под, момчета обградили ме заинтересовани да чуят как пея аз изпях Not over you на NU'EST.
Искаше ми се Minki, Baekho или поне JR да се включат, но те не го направиха. Те ме оставиха да изпея цялата песен сама.
Момчетата бяха долови, въпреки, че не беше "впечатляващата английска песен, която ще ми спечели точки", която ми избра Dongho. И по-късно разбрах защо. JR беше запазил кавъра ми на телефона си и момчетата можеха да го слушат когато си поискат.
Minki ме изпрати до вкъщи, защото Dongho имаше работа. Наблюдавах го колко беше щастлив и си го представях как подскача по пътя. Но всъщност той е много по-сдържан човек и радостта му се изразяваше само в очите му и леката усмивка. А очите му, те блестяха сякаш държаха милиони звездички в тях. Когато стигнахме вратата той каза, че е много щастлив, че ще отида на кастинг и, че се надява да сме в една компания.
Да... Може би щях да съм в Pledis, но можеше и да не ме приемат. Все пак ми се струва, че ще е много по-лесно да вляза там, от колкото в SM.
Накрая той ме целуна по челото и си тръгна. Minki е много сладко момче. Той се грижеше за мен от както станахме приятели. Той не допуска много хора до сърцата си, но щом го направи той би направил всичко за тях.
Прибрах се късно и въпреки това реших да пиша в дневника си. Сега е прекалено късно, за да уча нов танц, но много искам да науча. Трябва ми един компютър и за залата.
Или ще помоля Taemin да ме научи на нов. Сигурно ще е в залата утре. Дано е там.
Момчетата бяха долови, въпреки, че не беше "впечатляващата английска песен, която ще ми спечели точки", която ми избра Dongho. И по-късно разбрах защо. JR беше запазил кавъра ми на телефона си и момчетата можеха да го слушат когато си поискат.
Minki ме изпрати до вкъщи, защото Dongho имаше работа. Наблюдавах го колко беше щастлив и си го представях как подскача по пътя. Но всъщност той е много по-сдържан човек и радостта му се изразяваше само в очите му и леката усмивка. А очите му, те блестяха сякаш държаха милиони звездички в тях. Когато стигнахме вратата той каза, че е много щастлив, че ще отида на кастинг и, че се надява да сме в една компания.
Да... Може би щях да съм в Pledis, но можеше и да не ме приемат. Все пак ми се струва, че ще е много по-лесно да вляза там, от колкото в SM.
Накрая той ме целуна по челото и си тръгна. Minki е много сладко момче. Той се грижеше за мен от както станахме приятели. Той не допуска много хора до сърцата си, но щом го направи той би направил всичко за тях.
Прибрах се късно и въпреки това реших да пиша в дневника си. Сега е прекалено късно, за да уча нов танц, но много искам да науча. Трябва ми един компютър и за залата.
Или ще помоля Taemin да ме научи на нов. Сигурно ще е в залата утре. Дано е там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар