11
Какво трябваше да направя? Ако си го оставих отношенията ни съвсем щяха да рухнат. И исках ли това въобще? Нали аз бях тази, която рева с разбито сърце цяла седмица.
Но колкото повече бяхме заедно толкова по-лошо. Защото не можехме да сме заедно. Не биваше. Ако продължавахме така само щяхме да си навлечем проблеми.
Замислих се толкова дълбоко какво да реша, че когато някой отвори вратата и двамата скочихме. Погледнах към вратата и видях Taemin със засрамено изражение.
-Ще режем тортата.-каза той и влезе обратно.
-Да влизаме.-казах и се измъкнах от прегръдката му. Вътре всички бяха обградили тортата. Chanyeol се опита да обере малко сметана с пръст, но Baekhyun го плесна през ръката и му се намръщи. Аз отидох до тях и Lay ми даде ножа.
-Ти трябва да я нарежеш.-каза той.
Аз застанах пред тортата и Chanyeol заподскача още повече.
-Аз искам голямо парче.-каза той.
-Спокойно. Укроти се.-засмях се.-За теб ще е най-голямото парче.-усмихнах му се. Luhan изглеждаше изненадан и аз му намигнах тайно. Нарязах тортата на еднакви парчета, внимавах да има за всеки и, разбира се, Chanyeol хипер активното дете, въпреки, че ми беше оппа, първи се нареди за парче с пластмасова чинийка в ръце.
-Ето ти най-голямото парче.-казах и му дадох едно парче.
-Благодаря.-каза той и ме целуна по бузата изненадвайки ме. Следващия беше Luhan. Той погледна подозрително парчетата и после погледна мен.
-Всичките са еднакви.-каза той.
-Но той не го знае.-засмях се и Luhan се усмихна. Аз сложих парче торта на чинията му. Той също се доближи и ме целуна нежно по бузата.
-Честито приемане.-измънка срамежливо той и изчезна почти бягайки карайки ме да се засмея.
-Нужно ли е да те целувам?-попита Kris, когато дойде неговия ред.
-Не.-засмях се. Сложих му парче и той тръгна при приятелите си, но се спря, за премества тежестта си от единия на другия крак и накрая целуна бузата ми и също си тръгна. Погледнах го учудено. Въпреки, че беше уверен, до колкото можех да знам от телевизията, той все пак си беше срамежлив и сладък.
Дадох парчета и на останалите. Sehun не беше всъщност лош, а просто много срамежлив и затворен. Suho (Joon Myun) беше усмихнат и мил, Baekhyun също ми се стори намръщен, но всъщност край приятелите си не беше такъв. D.O (Кyungsoo) беше точно такъв, какъвто го мислех - срамежлив, сладък и мил. Винаги съм си мислела, че Xiumin (Minseok) и Chen (Jongdae) са срамежливи и тихи, но всъщност те бяха много луди и шумни. Особено Chen. Lay (Yixing) беше както си помислих мил и добър, но също и много забавен и малко клюкар, разказа ми някои тайни на момчетата. А Тао не беше сърдит, войнствен и опасен, а срамежлив, мил и усмихнат. Носеше ми една панда, която ми подари. Всъщност пандата беше от всички от ЕХО, но той беше настоял да ми я даде. NU'EST ми дадоха слушалки с тяхната емблема.
-Благодаря ви момчета.-усмихнах им се. Тогава усетих нещо студено на врата си и се обърнах. Kibum слагаше някаква огърлица на врата ми. Погледнах надолу и видях на сребриста верижка сребърни балетни пантофки.
-А това е от SHINee.-усмихна ми се той и отново сърцето ми пропусна удар. Той отдръпна косата ми и целуна челото ми. По рано той ме целуна по бузата, а сега и по челото.
Kibum се отдръпна и се усмихна. Jonghyun дойде до мен и ми разроши косата. За разлика от останалите той не ме целуна по бузата. След като му дадох парчето изцапах пръста си със сметана и го облизах докато си мислех, че никой не гледа. Но той се наведе и облиза крайчето на устните ми. Докато си спомнях това той се възползва и ме нацапа със сметана по носа. Аз се изнервих и нацапах челюстта му. За жалост Chanyeol видя това и нацапа Baekhyun по лицето, който се изнерви и захвърли парчето си по него, но уцели Chen... И започна бой с торта. Нямаше човек, който да не се беше нацапал. До края на празненството всеки имаше торта по косите, лицето и дрехите. Затова и всички трябваше да се приберат и да се изчистят.
-Съжалявам, че свърши толкова рано.-извини се Lay.
-O, няма проблем.-усмихнах се. Един по един всички си казаха чао с мен и си тръгнаха. Някои бяха толкова разчуствани, че си тръгват, че не пропуснаха да не ме прегърнат.
-Съжалявам, аз съм виновен, не биваше да го правя, развалих ти купона, пълен идиот съм, не мога...-казваше Chanyeol на един дъх.
-Ня...ма...про...блем.-казах едва дишайки.
-Chanyeol, мисля, че тя не може да диша.-каза Baekhyun.
-Извинявай.-извини се той и ме пусна.
-Няма проблем.-казах кашляйки.
Изпратих всички. Момчетата от NU'EEST едва си тръгнаха. Dongho отказваше да си тръгне и Minki му се караше и го дърпаше. Дори го гъделичкаше, за да го накара да си тръгне. Таеmin също ме прегърна, а Jongin ме погледна извинително когато ми казваше довиждане. Minho ми се усмихна и за последен път ми честити приемането. Onew пък за малко да ме подмине на вратата, но се върна и се засмя сам на себе си и ми каза чао. После се подхлъзна на сметана на пода е се хвана на вратата, за да не падне. Jonghyun беше последен. Той ме целуна за кратко и ми намигна.
-Късмет в университета.-каза той и си тръгна. Аз въздъхнах.
-Ще ми трябва.-казах.
Огледах наоколо из залата. Беше хаос. Не можех да го оставя така. Ако шефа на залата види това щеше ми забрани да я ползвам. Затова тръгнах да потърся препарати и парцали и едва не се блъснах в някой, който вече ги носеше.
-Kibum оппа, стресна ме.-казах и поставих ръка върху сърцето ми.
-Извинявай.-каза той и остави нещата на земята.
-Kyungsoo щеше да помогне, но Kai не му позволи да остане.-обясни той и взе един парцал и го напои с един препарат. Аз го взех от него и се усмихнах.-Аз ще избърша, а ти измети. После заедно ще почистим масата.-усмихнах му се. Господи колко беше висок. Трябваше да извия брат, за да го видя в очите когато бях близо до него. Същото беше и с Minho, но той беше още по-висок.
Той кимна и аз взех препарата и тръгнах към прозорците. Имаше торта дори там. И то на ужасно високи места. Качих се на един стол и на пръсти започнах за търкам стъклото. Едва едва достигах някои места. В отражението на стъклото видях, че Kibum стоеше и ме гледаше. Аз се обърнах и го погледнах учудено.
-Някакъв проблем ли има?-попитах го.
Той въздъхна и захвърли метлата на земята дойде до мен хвана ме и ме задържа на ръце. После ме отави на крака и ме потупа по главата.
-Много си лека.-каза той. Ами разбира се, че бях. След всичката тази депресия и случая в болницата бях останала само кожа и кости.-Ти измети, а аз ще почистя.-каза той и се усмихна. Той тръпна стола и съвсем малко надигайки се на пръсти той започна да чисти стъклото.
-Ама наистина си много висок.-казах загледана в него. Този път забелязах как се изчервява.-О, да. Чистенето.-засмях се и започнах да мета. Когато изметох започнах за изхвърлям нещата от масата в една черна торба за боклук. След това и Kibum беше готов дойде до мен и започна да ми помага.
И както във филмите ръцете ни се срещнаха. Аз си отдръпнах ръката, но той я хвана.
-Какъв е този пръстен?-попита той.
-Едно момче ми го даде. Носи ми късмет.-отговорих. Исках да си дръпна ръката, защото се чувствах неудобно и усещах странно гъделичкане в корема.
Той не каза нищо друго, пусна ми ръката и продължихме да чистим. Когато почистихме масата разбрахме, че беше останало едно последно парче торта.
-Би било загуба да го изхвърлим.-казах.
-Ти го вземи.-каза той и завърза торбата с боклука.
-Хайде двамата.-казах.-Можем да си я споделим.
Двамата седнахме на земята облегнати на стената и с две пластмасови вилички си споделихме тортата.
-Чух, че си наполовина българка.-каза той.
-Точно така.-усмихнах се.
-А знаеш ли български?-попита той.
-Да. Мама и татко се погрижиха за това. Често говоря с мама на български и съм прекарвала много лета при леля в България.-отговорих му.
-Никога не съм ходил там. Разкажи ми за България.-помоли се той.
Но колкото повече бяхме заедно толкова по-лошо. Защото не можехме да сме заедно. Не биваше. Ако продължавахме така само щяхме да си навлечем проблеми.
Замислих се толкова дълбоко какво да реша, че когато някой отвори вратата и двамата скочихме. Погледнах към вратата и видях Taemin със засрамено изражение.
-Ще режем тортата.-каза той и влезе обратно.
-Да влизаме.-казах и се измъкнах от прегръдката му. Вътре всички бяха обградили тортата. Chanyeol се опита да обере малко сметана с пръст, но Baekhyun го плесна през ръката и му се намръщи. Аз отидох до тях и Lay ми даде ножа.
-Ти трябва да я нарежеш.-каза той.
Аз застанах пред тортата и Chanyeol заподскача още повече.
-Аз искам голямо парче.-каза той.
-Спокойно. Укроти се.-засмях се.-За теб ще е най-голямото парче.-усмихнах му се. Luhan изглеждаше изненадан и аз му намигнах тайно. Нарязах тортата на еднакви парчета, внимавах да има за всеки и, разбира се, Chanyeol хипер активното дете, въпреки, че ми беше оппа, първи се нареди за парче с пластмасова чинийка в ръце.
-Ето ти най-голямото парче.-казах и му дадох едно парче.
-Благодаря.-каза той и ме целуна по бузата изненадвайки ме. Следващия беше Luhan. Той погледна подозрително парчетата и после погледна мен.
-Всичките са еднакви.-каза той.
-Но той не го знае.-засмях се и Luhan се усмихна. Аз сложих парче торта на чинията му. Той също се доближи и ме целуна нежно по бузата.
-Честито приемане.-измънка срамежливо той и изчезна почти бягайки карайки ме да се засмея.
-Нужно ли е да те целувам?-попита Kris, когато дойде неговия ред.
-Не.-засмях се. Сложих му парче и той тръгна при приятелите си, но се спря, за премества тежестта си от единия на другия крак и накрая целуна бузата ми и също си тръгна. Погледнах го учудено. Въпреки, че беше уверен, до колкото можех да знам от телевизията, той все пак си беше срамежлив и сладък.
Дадох парчета и на останалите. Sehun не беше всъщност лош, а просто много срамежлив и затворен. Suho (Joon Myun) беше усмихнат и мил, Baekhyun също ми се стори намръщен, но всъщност край приятелите си не беше такъв. D.O (Кyungsoo) беше точно такъв, какъвто го мислех - срамежлив, сладък и мил. Винаги съм си мислела, че Xiumin (Minseok) и Chen (Jongdae) са срамежливи и тихи, но всъщност те бяха много луди и шумни. Особено Chen. Lay (Yixing) беше както си помислих мил и добър, но също и много забавен и малко клюкар, разказа ми някои тайни на момчетата. А Тао не беше сърдит, войнствен и опасен, а срамежлив, мил и усмихнат. Носеше ми една панда, която ми подари. Всъщност пандата беше от всички от ЕХО, но той беше настоял да ми я даде. NU'EST ми дадоха слушалки с тяхната емблема.
-Благодаря ви момчета.-усмихнах им се. Тогава усетих нещо студено на врата си и се обърнах. Kibum слагаше някаква огърлица на врата ми. Погледнах надолу и видях на сребриста верижка сребърни балетни пантофки.
-А това е от SHINee.-усмихна ми се той и отново сърцето ми пропусна удар. Той отдръпна косата ми и целуна челото ми. По рано той ме целуна по бузата, а сега и по челото.
Kibum се отдръпна и се усмихна. Jonghyun дойде до мен и ми разроши косата. За разлика от останалите той не ме целуна по бузата. След като му дадох парчето изцапах пръста си със сметана и го облизах докато си мислех, че никой не гледа. Но той се наведе и облиза крайчето на устните ми. Докато си спомнях това той се възползва и ме нацапа със сметана по носа. Аз се изнервих и нацапах челюстта му. За жалост Chanyeol видя това и нацапа Baekhyun по лицето, който се изнерви и захвърли парчето си по него, но уцели Chen... И започна бой с торта. Нямаше човек, който да не се беше нацапал. До края на празненството всеки имаше торта по косите, лицето и дрехите. Затова и всички трябваше да се приберат и да се изчистят.
-Съжалявам, че свърши толкова рано.-извини се Lay.
-O, няма проблем.-усмихнах се. Един по един всички си казаха чао с мен и си тръгнаха. Някои бяха толкова разчуствани, че си тръгват, че не пропуснаха да не ме прегърнат.
-Съжалявам, аз съм виновен, не биваше да го правя, развалих ти купона, пълен идиот съм, не мога...-казваше Chanyeol на един дъх.
-Ня...ма...про...блем.-казах едва дишайки.
-Chanyeol, мисля, че тя не може да диша.-каза Baekhyun.
-Извинявай.-извини се той и ме пусна.
-Няма проблем.-казах кашляйки.
Изпратих всички. Момчетата от NU'EEST едва си тръгнаха. Dongho отказваше да си тръгне и Minki му се караше и го дърпаше. Дори го гъделичкаше, за да го накара да си тръгне. Таеmin също ме прегърна, а Jongin ме погледна извинително когато ми казваше довиждане. Minho ми се усмихна и за последен път ми честити приемането. Onew пък за малко да ме подмине на вратата, но се върна и се засмя сам на себе си и ми каза чао. После се подхлъзна на сметана на пода е се хвана на вратата, за да не падне. Jonghyun беше последен. Той ме целуна за кратко и ми намигна.
-Късмет в университета.-каза той и си тръгна. Аз въздъхнах.
-Ще ми трябва.-казах.
Огледах наоколо из залата. Беше хаос. Не можех да го оставя така. Ако шефа на залата види това щеше ми забрани да я ползвам. Затова тръгнах да потърся препарати и парцали и едва не се блъснах в някой, който вече ги носеше.
-Kibum оппа, стресна ме.-казах и поставих ръка върху сърцето ми.
-Извинявай.-каза той и остави нещата на земята.
-Kyungsoo щеше да помогне, но Kai не му позволи да остане.-обясни той и взе един парцал и го напои с един препарат. Аз го взех от него и се усмихнах.-Аз ще избърша, а ти измети. После заедно ще почистим масата.-усмихнах му се. Господи колко беше висок. Трябваше да извия брат, за да го видя в очите когато бях близо до него. Същото беше и с Minho, но той беше още по-висок.
Той кимна и аз взех препарата и тръгнах към прозорците. Имаше торта дори там. И то на ужасно високи места. Качих се на един стол и на пръсти започнах за търкам стъклото. Едва едва достигах някои места. В отражението на стъклото видях, че Kibum стоеше и ме гледаше. Аз се обърнах и го погледнах учудено.
-Някакъв проблем ли има?-попитах го.
Той въздъхна и захвърли метлата на земята дойде до мен хвана ме и ме задържа на ръце. После ме отави на крака и ме потупа по главата.
-Много си лека.-каза той. Ами разбира се, че бях. След всичката тази депресия и случая в болницата бях останала само кожа и кости.-Ти измети, а аз ще почистя.-каза той и се усмихна. Той тръпна стола и съвсем малко надигайки се на пръсти той започна да чисти стъклото.
-Ама наистина си много висок.-казах загледана в него. Този път забелязах как се изчервява.-О, да. Чистенето.-засмях се и започнах да мета. Когато изметох започнах за изхвърлям нещата от масата в една черна торба за боклук. След това и Kibum беше готов дойде до мен и започна да ми помага.
И както във филмите ръцете ни се срещнаха. Аз си отдръпнах ръката, но той я хвана.
-Какъв е този пръстен?-попита той.
-Едно момче ми го даде. Носи ми късмет.-отговорих. Исках да си дръпна ръката, защото се чувствах неудобно и усещах странно гъделичкане в корема.
Той не каза нищо друго, пусна ми ръката и продължихме да чистим. Когато почистихме масата разбрахме, че беше останало едно последно парче торта.
-Би било загуба да го изхвърлим.-казах.
-Ти го вземи.-каза той и завърза торбата с боклука.
-Хайде двамата.-казах.-Можем да си я споделим.
Двамата седнахме на земята облегнати на стената и с две пластмасови вилички си споделихме тортата.
-Чух, че си наполовина българка.-каза той.
-Точно така.-усмихнах се.
-А знаеш ли български?-попита той.
-Да. Мама и татко се погрижиха за това. Често говоря с мама на български и съм прекарвала много лета при леля в България.-отговорих му.
-Никога не съм ходил там. Разкажи ми за България.-помоли се той.
_-От гледната точка на Kibum-_
Soomi започна да ми разказва с блясък в очите ръкомахайки като малко дете.
-Там е съвсем различно. По улиците двойките си държат ръцете или се целуват. Там са много по-отворени.-обясняваше. После без да разбера как сменяше темата на друго.-И колко много забележителности имат. Ходих на едно поле ужаааасно голямо-каза тя показвайки с ръце колко е голямо полето.-и беше пълно с ароматни рози. Аз много обичам розите, а България е известна с ароматните си рози. И имат толкова много замъци и паметници. Защото имат богата история.-каза тя и отново смени темата- А историята им... Имат толкова богата история. Леля ми е разказвала толкова много защото е учителка по история. Разказвала ми е легенди преди лягане докато на други са разказвали "Червената шапчица", например.
Тя разказваше толкова пламенно, че забрави за тортата оставяйки ме да я довърша. Наблюдавах как очите и блестях и начина по който ъгълчетата на устата и се извиваха в усмивка и несъзнателно самият аз започнах да се усмихвам.
-Омо!-каза тя и се спря по средата на изречението си.-Само аз говоря. Не е възпитано.-обърна се тя към мен.-Разкажи ми за някоя държава, която си посетил.-помоли се тя поглеждайки ме още с плам в очите и сърцето ми заби силно.
-Ами... Последно ходехме в Япония.-започнах и Soomi се облегна на стената.
-Те имах невероятна култура... И много труден език.-засмя се тихо тя.
-Мхм.-съгласих се и кимнах.-Срещнахме се с много фенове. Дори докато пазарувахме...-започнах да разказвам, но усетих нещо върху рамото си. Погледнах и видят Soomi да спи положила главата си на рамото ми. Беше заспала толкова бързо. Като бебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар