23
-Не мога да повярвам, че ме караш да избирам!-извика Jonhyun готов да се изправи и да си тръгне.
-Няма друг начин.-казах тихо.
-Но имаме толкова много неща на главата. Виж, като звезда не мога да излизам с никого.-каза той.
-Не е вярно.-казах с ясен тон и той въздъхна.
-Не, че ми е забранено, но определено имах много проблеми последния път.-каза той и разтърка слепоочията си.
-Мислиш си, че ако някой разбере какво се бе случило вчера, но знаеше, че не сме гаджета нямаше да има скандал?-попитах.
-Това беше заради прилива ми на желание.-извини се той.
-При теб винаги е така.-казах опитвайки се да не се скарам.
-Не може ли да почакаме докато дебютираш?-попита той и се насили да се усмихне.
-Още не са ме приели като трейни, а ти ми говориш за дебют!?-извиках най-сетне.-Ти разбираш ли, че може да дебютирам след 5 години? Или повече. Разбираш ли, че може въобще да не дебютирам?!-извиках и ударих ръцете си в масата.
-Сигурна съм, че ще дебютираш. Ти си много талантлива, повярвай ми.-усмихна ми се той и хвана ръцете ми, за да ме успокои.
-Това не е въпроса. Ако някога дебютирам, ако НЯКОГА това се случи, защо си мислиш, че до тогава няма да си намеря друг?-попитах.
-Не!-стресна се той.
-Не разбирам. Не искаш да съм с друг, но не искаш да съм и с теб.-казах поуспокоена. Нещата ми се изясняваха.
-Напротив. Искам те само за мен.-каза той и погали малкото ми пръстче, гледайки пръстена на него.-И ти това искаш. Пръстена го доказва.-прошепна той.
-Ти не носиш твоя.-казах.
-Напротив, просто сега ставам!-оправда се той.
-Ами на фото сесии? Носи ли го тогава?-попитах го.
-Не, тогава стилистката не ми позволява.-отговори той без да ме погледне.
-Това е символ на връзката, която можем да имаме.-казах. Изправих се и се опитах да сваля пръстена си.
-Не!-спря ме той веднага.-Моля те.
-Давам ти време да решиш дали ще сме заедно или ще ме оставиш на мира.-казах му и не махнах пръстена си от малкия ми пръст.
Оставих го да обмисля решението си и излязох. Намерих останалите в коридора готови да си тръгват и когато ме видяха ме погледнаха неудобно. Явно бяха чули целия разговор.
-И вие ли си тръгвате?-усмихнах им се. Облякох се и си сложих обувките на висок ток, които бях забравила да сменя. Взех чантата си със клина и блузата ми и обещах на Kibum, че ще му върна блузата когато мога, но отказах да ме закарат.
Причината беше, защото отивах другаде. Качих се на метрото и малко по-късно стигнах други общежития. Спокойно се качих по стълбите и почуках на вратата. И ми отвори Minki и когато ме видя лицето му се озари като на дете.
-Няма друг начин.-казах тихо.
-Но имаме толкова много неща на главата. Виж, като звезда не мога да излизам с никого.-каза той.
-Не е вярно.-казах с ясен тон и той въздъхна.
-Не, че ми е забранено, но определено имах много проблеми последния път.-каза той и разтърка слепоочията си.
-Мислиш си, че ако някой разбере какво се бе случило вчера, но знаеше, че не сме гаджета нямаше да има скандал?-попитах.
-Това беше заради прилива ми на желание.-извини се той.
-При теб винаги е така.-казах опитвайки се да не се скарам.
-Не може ли да почакаме докато дебютираш?-попита той и се насили да се усмихне.
-Още не са ме приели като трейни, а ти ми говориш за дебют!?-извиках най-сетне.-Ти разбираш ли, че може да дебютирам след 5 години? Или повече. Разбираш ли, че може въобще да не дебютирам?!-извиках и ударих ръцете си в масата.
-Сигурна съм, че ще дебютираш. Ти си много талантлива, повярвай ми.-усмихна ми се той и хвана ръцете ми, за да ме успокои.
-Това не е въпроса. Ако някога дебютирам, ако НЯКОГА това се случи, защо си мислиш, че до тогава няма да си намеря друг?-попитах.
-Не!-стресна се той.
-Не разбирам. Не искаш да съм с друг, но не искаш да съм и с теб.-казах поуспокоена. Нещата ми се изясняваха.
-Напротив. Искам те само за мен.-каза той и погали малкото ми пръстче, гледайки пръстена на него.-И ти това искаш. Пръстена го доказва.-прошепна той.
-Ти не носиш твоя.-казах.
-Напротив, просто сега ставам!-оправда се той.
-Ами на фото сесии? Носи ли го тогава?-попитах го.
-Не, тогава стилистката не ми позволява.-отговори той без да ме погледне.
-Това е символ на връзката, която можем да имаме.-казах. Изправих се и се опитах да сваля пръстена си.
-Не!-спря ме той веднага.-Моля те.
-Давам ти време да решиш дали ще сме заедно или ще ме оставиш на мира.-казах му и не махнах пръстена си от малкия ми пръст.
Оставих го да обмисля решението си и излязох. Намерих останалите в коридора готови да си тръгват и когато ме видяха ме погледнаха неудобно. Явно бяха чули целия разговор.
-И вие ли си тръгвате?-усмихнах им се. Облякох се и си сложих обувките на висок ток, които бях забравила да сменя. Взех чантата си със клина и блузата ми и обещах на Kibum, че ще му върна блузата когато мога, но отказах да ме закарат.
Причината беше, защото отивах другаде. Качих се на метрото и малко по-късно стигнах други общежития. Спокойно се качих по стълбите и почуках на вратата. И ми отвори Minki и когато ме видя лицето му се озари като на дете.
-Нуна!-извика той и ме прегърна.
-Как си, сладур?-попитах го. Беше много по-щастлив от последния път когато го видях и се зарадвах. Той ме пусна вътре и аз свалих обувките си.
-Къде е Dongho?-попитах.
-В стаята си.-отговори учудено той.-Снощи се прибра с насинено око и когато го попитах какво е станало той ми каза да питам теб. Какво е станало, нуна?-попита ме той и нацупи устни. Беше толкова сладък, че не се държах и ощипах бузата му.
-Dongho прибърза ... В танца, който му показвах и падна.-усмихнах му се.
-И се е ударил толкова лошо?-изненада се макнаето.
-Ами явно е прихванал от непохватността ми. Внимавай и ти да не я хванеш.-казах му с насмешка и той се ухили.-Отивам да го видя.-казах му и тръгнах към стаята на Dongho. Той имаше собствена стая, Aron също, а JR, Minki и Minhyun споделяха стая. Мениджъра им спеше във хола.
Почуках на вратата му, но никой не отговори. Почуках отново, но когато не чух отговор открехнах леко вратата и видях Dongho да лежи по корем на леглото си със слушалки на ушите си и сърфираше из Интернет на таблета си. Усмихнах му се и отидох до него. Погалих го по гърба и той скочи, но когато ме видя изненаданото му изражение се промени на нацупено.
-Искаш ли да поговорим?-попитах го.
-Няма за какво да говорим.-измънка сърдито той и погледна кум таблета си, но не си сложи слушалките обратно.
-Сърдитко.-усмихнах се и седнах на земята до леглото.-Не си казал на другите.
-И как да им кажа?! По-добре нищо да не знаят.-каза той.
-Знам, че се грижиш за мен и го оценявам.-усмихнах му се, но той се нацупи и погледна настрани.-Аз също не бих те дала на всяка. Първо бих я опознала, за да разбера какво харесваш в нея, а после... Е това си е твой избор дали ще излизаш с нея или не.-казах, но си помислих, че също като него, ако не я одобрявах нямаше да му дам да е с нея.
-Защо не ми вярваш? Той не е подходящ за теб.-каза ми той и ме погледна притеснено.
-Може би. Но няма как да разбера, ако не ме оставиш. Понякога трябва да направиш грешния избор, за да си сигурна по-късно в правилния. Остави ме сама да се уча от грешките си. Няма всеки момент да си с мен. Трябва да се науча да се справям сама.-обясних му и погалих бузата му внимавайки да не докосна синината на окото му. За разлика от него Jonghyun не се бе сдържал.
-Да, но аз те обичам, нуна. Не искам да те гледам наранена.
-Знам, но така нараняваш и себе си.-казах и той затвори очи борейки се със сълзите си. Аз се изправих на колена и целунах внимателно очите му.
-Как си, сладур?-попитах го. Беше много по-щастлив от последния път когато го видях и се зарадвах. Той ме пусна вътре и аз свалих обувките си.
-Къде е Dongho?-попитах.
-В стаята си.-отговори учудено той.-Снощи се прибра с насинено око и когато го попитах какво е станало той ми каза да питам теб. Какво е станало, нуна?-попита ме той и нацупи устни. Беше толкова сладък, че не се държах и ощипах бузата му.
-Dongho прибърза ... В танца, който му показвах и падна.-усмихнах му се.
-И се е ударил толкова лошо?-изненада се макнаето.
-Ами явно е прихванал от непохватността ми. Внимавай и ти да не я хванеш.-казах му с насмешка и той се ухили.-Отивам да го видя.-казах му и тръгнах към стаята на Dongho. Той имаше собствена стая, Aron също, а JR, Minki и Minhyun споделяха стая. Мениджъра им спеше във хола.
Почуках на вратата му, но никой не отговори. Почуках отново, но когато не чух отговор открехнах леко вратата и видях Dongho да лежи по корем на леглото си със слушалки на ушите си и сърфираше из Интернет на таблета си. Усмихнах му се и отидох до него. Погалих го по гърба и той скочи, но когато ме видя изненаданото му изражение се промени на нацупено.
-Искаш ли да поговорим?-попитах го.
-Няма за какво да говорим.-измънка сърдито той и погледна кум таблета си, но не си сложи слушалките обратно.
-Сърдитко.-усмихнах се и седнах на земята до леглото.-Не си казал на другите.
-И как да им кажа?! По-добре нищо да не знаят.-каза той.
-Знам, че се грижиш за мен и го оценявам.-усмихнах му се, но той се нацупи и погледна настрани.-Аз също не бих те дала на всяка. Първо бих я опознала, за да разбера какво харесваш в нея, а после... Е това си е твой избор дали ще излизаш с нея или не.-казах, но си помислих, че също като него, ако не я одобрявах нямаше да му дам да е с нея.
-Защо не ми вярваш? Той не е подходящ за теб.-каза ми той и ме погледна притеснено.
-Може би. Но няма как да разбера, ако не ме оставиш. Понякога трябва да направиш грешния избор, за да си сигурна по-късно в правилния. Остави ме сама да се уча от грешките си. Няма всеки момент да си с мен. Трябва да се науча да се справям сама.-обясних му и погалих бузата му внимавайки да не докосна синината на окото му. За разлика от него Jonghyun не се бе сдържал.
-Да, но аз те обичам, нуна. Не искам да те гледам наранена.
-Знам, но така нараняваш и себе си.-казах и той затвори очи борейки се със сълзите си. Аз се изправих на колена и целунах внимателно очите му.
-Добре. Просто... Пази се.-прошепна той. Аз се усмихнах и го прегърнах силно.
-Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря!-извиках щастливо и той заохка, защото го бях стиснала прекалено силно.
Ами останалите? Зачудих се как ще го приемат. Останах с тях, да гледаме филм, защото не можех да си позволя да мисля за решението на Jonghyun. Смях се с тях и се разсейвах докато часовете отминаваха.
-Момчета...-казах и всички се обърнаха към мен. изглеждаха щастливи, че са с мен и се натъжих, че трябва да им разваля настроението.-Какво ще стане, ако се намеря приятел?-попитах. Видях как веднага всички се намръщиха, а Dongho погледна настрани.
-Ами... Това си е твое решение.-каза JR и погледна настрани.
-Сигурен ли си?-попитах и той кимна.-Дори, ако е Jonghyun?-попитах и той сви ръце в юмруци.
-Дори, ако е този задник.-съгласи се той. Minki се сви до мен и сложи глава на рамото ми.
-Но още ще ни обичаш, нали?-попита ме той.
-Дори повече от него.-усмихнах му се и видях как другите се поуспокоиха.
-Радвам се.-каза Minki и зарови лице във врата ми карайки ме да изтръпна.-Омо! Нуна има гъдел.-каза той и всички ме погледнаха.
-О, не. Не! НЕ!-извиках, но всички ме нападнаха да ме гъделичкат.
Късно вечерта момчетата ме изпратиха до вкъщи. Сякаш нищо не се бе променило. Сякаш отново беше лято и още не познавах Jonghyun. Дори не мислех за него, а за прекрасното време прекарано с приятелите ми.
Още на вратата преди да отключа телефона ми звънна. Вдигнах го без да поглеждам, защото очаквах да е майка ми, която се чуди кога ще се прибирам.
-Реших. Къде си?-попита той и ми отне време, за да осъзная, че беше Jonghyun.
-Вкъщи.-отговорих.
-Чакам те в залата. Ела, ако искаш да чуеш отговора ми.-каза той и затвори.
Ръката ми държаща ключа пред ключалката се отпусна до мен, а другата ми ръка прибра телефона ми в джоба. Дари не се замислих преди да се затичам към залата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар