17
"24.12.12
Мило дневниче,
мразя момчетата!
Не ги разбирам. Що за същества са те? Как си мислят, че можем да разберем какво си мислят? И защо винаги се сърдят, когато не сме прочели мислите им!?
Ах... Да видим от къде започна всичко....
Не съм писала от 21.12.12. От тогава Dongho съвсем не ми даваше да танцувам. Почти по цял ден пях с него, и не ми оставяше достатъчно време за танци. От както се скарахме с Taemin той не идваше в залата. После идваше за малко, но когато Dongho му казваше, че няма да мога да танцувам той го изглеждаше лошо и си тръгваше без да каже нещо. Dongho казваше, че е много надут, но аз знаех, че той не е такъв по принцип.
Днес обаче Dongho не дойде. Може би имаше работа или празнуваше. Започнах да танцувам с пуловера ми, защото беше студено, а и не очаквах да танцувам, но скоро ми стана много горещо. Реших да се преоблека там, правех това от години. Вътре не идваше никой освен мен, а и не отнемаше много време. Отидох до шкафчето си до вратата и го отключих. Едва свалих пуловера, защото ми беше тесен около врата. Погледнах се в огледалото и очите ми се напълниха със сълзи. Бях само кожа и кости. Започнах да се притеснявам за здравето си. Ядях нормално, но не успявах да кача обратно килограмите си. Побързах да се скрия като си сложа тениската, но преди да го направя някой отвори вратата.
Погледнах изненаданите му очи и замръзнах. Не можех да се скрия преди той да затръшне вратата. Аз бързо сложих тениската и се затичах след него по коридора. Лицето му беше червено като домат. Извиках на Taemin да спре и когато той стигна вратата и се спря, за да я отвори аз успях да му хвана ръката.
"ИЗВИНЯВАЙ, ИЗВИНЯВАЙ! Не съм видял нищо!" викаше той. По изражението му не изглеждаше да не беше видял нищо, но не му го казах. Даже го излъгах, че му вярвам само, за да го задържа. Едва успях да го видя последните няколко дни, а накрая се случи това... А и ме видя по сутиен, какво от това? Не е за умиране.
Реших да сменя темата като го задърпах обратно в залата. Попитах го какво прави там. Повечето хора прекарваха с гаджетата си или със семействата си, но той не ми отговори. Трябваше да го попитам няколко пъти, за да ми отговори. Каза ми, че иска да ми покаже нещо и ме попита дали мога да отида с него някъде.
Отне ми време да помисля. Не можеше ли поне един ден да танцувам спокойно? Поне един ден? Искаше ми се просто да можех да танцувам и да забравя проблемите си. Но от друга страна не бях виждала Taemin от много време и това беше шанса ми. Той ме гледаше с притеснени очи, които ме умоляваха да кажа да. Тези негови сладки, невинни, детски очи. Нямаше как да му кажа не.
Taemin се зарадва и хвана силно ръката ми и ме задърпа навън. Толкова нямаше търпение и забрави, че бях само по тениска. Спрях го пред вратата и той ме погледна тъжно, защото предполагам, си помисли, че съм променила решението си. Аз му обясних, че трябва да се облека и си сложих якето и шапката. Взех шала си и го сложих докато той ме водеше някъде.
Стигнахме до центъра. Вървяхме малко, този път по-бавно когато Taemin ми закри очите. Попитах го какво прави и той отговори, че е изненада. Вървяхме още малко, с бързината на костенурка, защото му беше трудно да ме направлява и да крие очите ми едновременно. Бях много притеснена, защото като нормален човек се страхувах, че може да се спъна или да се блъсна в нещо или някой.
Накрая той прошепна в окото ми, че сме пристигнали и махна ръцете си от очите ми. Погледнах наоколо и в началото не бях сигурна какво точно трябваше да видя. Беше вече тъмно навън, хората обикаляха наоколо с покупки в последния момент и беше пълно с двойки, прегръщайки се, топлейки се от студа и радвайки се на падащия сняг. И тогава нещо грабна вниманието ми. Точно в този момент лампичките на украсената огромна елха пред нас светнаха разкривайки приказна гледка. Всичко наоколо се озари в шарени светлини и радост се появи по лицата на всички. Така, както и на моето.
"Красиво е." казах на Taemin, който стоеше до мен и се усмихваше. Помня много добре разговора после. Той извади нещо от джоба си и се обърна към мен. "Искам да чуеш нещо."каза той и сложи слушалки в ушите ми. После пусна музика от телефона си и чух първите ноти на някаква песен. Опитах се да се замисля, дали съм я чувала някъде, но когато чух гласа на Taemin разбрах, че никога не съм я чувала."Композирах я за теб."каза той.
Заслушах се в песента. В меката мелодия на пияното, в мелодичния му глас. И в текста.
Christmas love
Fresh winter morning,
warm Christmas cookies,
white falling snow.
This is why I love Christmas.
The smile on childrens faces,
the feeling you get preparing presents,
setting up the pine tree.
This is why I love Christmas.
But this Christmas is different.
This Christmas I have someone to share it with.
You brighten up my days
and this is why I love this Christmas.
This is why I love you.
Последната част беше шепот, но пианото затихна, за това и чух последното изречение много добре. Усетих как сърцето ми заби лудо и в главата ми забушуваха хиляди мисли. Погледнах нагоре към него, но преди да кажа нещо той притисна меките си устни върху моите. После нежно ги задвижи едва събрал куража. Беше толкова сладък и невинен дори когато се целуваше. Аз се стреснах и го отдръпнах веднага. Той ме погледна не вярвайки с очи, които не мога да забравя. Мисля, че му разбих сърцето.
Той ме попита защо, а аз просто отговорих "Съжалявам.". Толкова съм глупава. Сега се сещам за милиони неща, които трябваше да кажа, но тогава промълвих само тази дума. Той беше бесен, видях го в погледа му, за това погледнах надолу. "Защо? Защото ме мислиш за дете нали?! Защото не съм мъж като Jonghyun hyung?" извика той гневен. Аз го погледнах изненадана. Трябваше да кажа нещо, иначе щях да разваля приятелството ни. Въобще имах ли шанс?
"Ти си ми като брат. Цял живот съм мечтала да танцувам с някой, цял живот съм вила сама. За мен ти си като брат, който обичам просто... не както момиче обича момче." казах и видях с кайчето на очите си JR той беше изненадан да ни види, но не се доближи. "Ще ми дадеш ли шанс?" ме попита той. Аз поглеждах ту към Taemin ту към JR и не разбрах кога той се бе доближил и ме целуна отново. Аз се паникьосах когато видях JR да бяга на някъде и тръгнах след него, но Taemin ми държеше ръката здраво. Той ме гледаше настойчиво и чакаше отговор. "Съжалявам." Прошепнах и тръгнах след JR.
Родителите ми ме викат да вечерям. Ще пиша останалото след малко..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар