18
"Все още 24.12.12
Сега всичко ми се изясни. Всяка реакция на Taemin ми беше изяснена. Той не харесваше да го мисля за малък и сладък, защото искаше да го видя като мъж и може би като потенциален приятел. Начина, по който ме гледаше, по който реагираше когато ни хващаше с Jonghyun. Като се замисля все той ни хващаше. Може би защото ме е търсел. Може би и затова винаги когато имаше време беше в залата вместо в SM. Той ме ревнуваше от Jonghyun и понеже знаеше, че с нас няма да се получи той си пробва шанса. За жалост аз винаги, дори още преди да го познавам, съм си мислела, че той е твърде невинен. След като го опознах веднага исках да му стана нуна и да го пазя и защитавам. Но той е искал нещо съвсем друго.
Нежните му устни движейки се върху моите ме събудиха от транса ми. Как съм могла да бъда толкова сляпа? Независимо дали съм била аз сляпа, или той самия ми е пращал смесени сигнали, беше нечестно да ми е бесен, че не съм го разбрала. Та ние се познавахме от съвсем малко! Нямаше как да разбера какво мисли той за мен.
Може би трябваше да му го кажа още тогава. Може би трябваше да го обсъдим, но от друга страна ми се стори сякаш той имаше нужда от охлаждане, а аз трябваше да настигна JR.
Затичах се след него викайки прякора му, но той не се обърна. Започнах да го викам по име, но това само го накара да тича по-бързо. Трябваше да му обясня, че нещата не бяха такива, каквито изглеждаха. Той зави зад един ъгъл и аз го последвах, но го загубих. Паникьосах се, защото дори не познавах тази част на града. Тичах в кръгове опитвайки се да го намеря.
(Взех идеята от клипа, стори ми се много подходяща.)
Накрая го видях да върви на някаква празна уличка. Зарадвах се, че го видях, но се спрях да си поема дъх, защото бях бягала без да спра прекалено дълго.
Наблюдавах го как спира до една лампа и се обляга на нея. Не можах да видя лицето му, защото беше погледнал надолу, но когато седна на снега разбрах, че плачеше. Сърцето ми се късаше на тази глетка, а очите ми се напълниха със сълзи. Бързо ги избърсах и се запътих към него с усмивка, за да прикрия факта, че го видях по-рано. Избълвах някаква глупост. Може и да съм казала, че го гоня от половин час с толкова фалшив радостен тон, че дори човек, който не ме познаваше би разбрал, че е фалшив. Той не каза нищо, погледна към мен, но веднага отмести поглед.
Не посмях да клекна до него, затова направо продължих с очите. "С Taemin си се разхождахме да търсим подаръци и една снежинка ми влезе в окото. Та той реши да ми помогне и тъкмо проглеждам и те виждам. Виках те, ама ти явно не ме чу.". Толкова повърхностна лъжа.
"Видях ви." промълви той в горчивина в гласа.
Заболя ме сърцето и краката ми загубиха баланса си. Защо ми беше да го лъжа? Наистина, защо? Аз се стоварих на земята и се протегнах да го хвана, но той се отдръпна и избяга отново. Опитах се да го настигна, но той бягаше много по-бързо от мен. Стигнах отново до главната улица. Нямаше смисъл да се надявам, че може Taemin да е все още до елхата, затова се запътих към парка, където може би JR се криеше. По Коледа там се събираха много двойки. Всъщност като изключим сърцата закачени навсякъде Коледа беше точно като на Свети Валентин.
Опитах се да го намеря обикаляйки наоколо. Блъсках се в хората, но сякаш нямаха край. Кой би излизал на среща по това време!?
Видях някой. Но не беше JR, беше Minhyun. Той лежеше в снега на земята и гледаше нещо на телефона си.
"Видях ви." промълви той в горчивина в гласа.
Заболя ме сърцето и краката ми загубиха баланса си. Защо ми беше да го лъжа? Наистина, защо? Аз се стоварих на земята и се протегнах да го хвана, но той се отдръпна и избяга отново. Опитах се да го настигна, но той бягаше много по-бързо от мен. Стигнах отново до главната улица. Нямаше смисъл да се надявам, че може Taemin да е все още до елхата, затова се запътих към парка, където може би JR се криеше. По Коледа там се събираха много двойки. Всъщност като изключим сърцата закачени навсякъде Коледа беше точно като на Свети Валентин.
Опитах се да го намеря обикаляйки наоколо. Блъсках се в хората, но сякаш нямаха край. Кой би излизал на среща по това време!?
Видях някой. Но не беше JR, беше Minhyun. Той лежеше в снега на земята и гледаше нещо на телефона си.
Ама той защо лежеше в снега?! Бях се притеснила за него и се затичах към него и за малко забравих JR. Отидох и клекнах до него. Попитах го какво прави в снега, а той бързо скри телефона си и ме погледна с празен поглед. Попитах го отново, но той не проговори. Притесних се за него и се изправих. Хванах ръката му и го издърпах. Той не се съпротивляваше. Аз изтърсих снега по дрехите му и въздъхнах раздразнено, защото той така и не проговори. Преди обаче да го питам той най-сетне каза нещо.
"Знам за целувката."
Това беше моя шанс да обясня нещата. Най вероятно JR му беше писал.
Опитах се да му обясня, но той ме прекъсна прегръщайки ме силно. "Нуна, не ни изоставяй!" извика той. За това ли бяха сърдити и двамата? Това ли беше цялата глупост?! Момчетата са твърде глупави. "Няма да ви напусна, Minhyun." казах му "Обичам ви прекалено много." . Но той сякаш не ми повярва, а когато проговори разбрах, че плачеше. "Но не ни обичаш колкото него.". Това беше глупаво! Какво го беше накарало да си мисли това?! Обичах ги повече от всичко и независимо какво те щяха да са на първо място, винаги. Казах му го, но той не ме пусна. За това и му разказах, че не обичам Taemin така, както те си мислеха и че той ме целуна. Той ме погледна тъжно леко отдръпвайки се, но не свали ръце от кръста ми.
"Винаги ще се притеснявам за избора ти, нуна. Винаги ще се притеснявам, че може да избереш неподходящия."
Тези думи се забиха дълбоко в сърцето ми. Момчетата, те винаги се грижеха за мен. Ето защо ми бяха сърдити, ето така всичко ми се изясни. А аз толкова необмислено излъгах JR.
Казах на Minhyun, че ще му е прекалено трудно да се притеснява за мен и, че е по-лесно просто да ми има доверие. Той кимна и ме целуна по челото. После прошепна, че ме обича и аз се изчервих. Прекалено е мил. И ми прощаваше прекалено бързо, от друга страна JR не можа дори да ме изслуша. Когато се сетих за това му се извиних и му казах, че ще потърся JR, за да му обясня. Той не искаше да ме пусне, но нямаше как. Промълви "Късмет." преди да пусне ръката ми. Оставих го все още притеснявайки се за него. Обърнах се за малко колкото да видя как той бавно тръгна на някъде и се замислих дали просто да не остана при него. После се пънах и паднах в снега. Отново.
Може би бях като Jinki, и съм точно като него твърде непохватна. Може би бях и по-зле. Осъзнах, че бях паднала на същото място където паднах и предния път. Толкова близко до парка ли е било? Предния път не можах да се огледам добре. Изправих се и се запътих към същата скамейка и видях, че някой вече седеше там. Той беше седнал на облегалката и качил краката си на седалката. Седнах до него на облегалката и въздъхнах. "Предполагам и ти си чул." казах на английски и Aron се обърна към мен. За разлика от Minhyun той не се бе депресирал. В очите му имаше плам и съм сигурна, че беше готов да намери Taemin и да го пребие.
"Знам за целувката."
Това беше моя шанс да обясня нещата. Най вероятно JR му беше писал.
Опитах се да му обясня, но той ме прекъсна прегръщайки ме силно. "Нуна, не ни изоставяй!" извика той. За това ли бяха сърдити и двамата? Това ли беше цялата глупост?! Момчетата са твърде глупави. "Няма да ви напусна, Minhyun." казах му "Обичам ви прекалено много." . Но той сякаш не ми повярва, а когато проговори разбрах, че плачеше. "Но не ни обичаш колкото него.". Това беше глупаво! Какво го беше накарало да си мисли това?! Обичах ги повече от всичко и независимо какво те щяха да са на първо място, винаги. Казах му го, но той не ме пусна. За това и му разказах, че не обичам Taemin така, както те си мислеха и че той ме целуна. Той ме погледна тъжно леко отдръпвайки се, но не свали ръце от кръста ми.
"Винаги ще се притеснявам за избора ти, нуна. Винаги ще се притеснявам, че може да избереш неподходящия."
Тези думи се забиха дълбоко в сърцето ми. Момчетата, те винаги се грижеха за мен. Ето защо ми бяха сърдити, ето така всичко ми се изясни. А аз толкова необмислено излъгах JR.
Казах на Minhyun, че ще му е прекалено трудно да се притеснява за мен и, че е по-лесно просто да ми има доверие. Той кимна и ме целуна по челото. После прошепна, че ме обича и аз се изчервих. Прекалено е мил. И ми прощаваше прекалено бързо, от друга страна JR не можа дори да ме изслуша. Когато се сетих за това му се извиних и му казах, че ще потърся JR, за да му обясня. Той не искаше да ме пусне, но нямаше как. Промълви "Късмет." преди да пусне ръката ми. Оставих го все още притеснявайки се за него. Обърнах се за малко колкото да видя как той бавно тръгна на някъде и се замислих дали просто да не остана при него. После се пънах и паднах в снега. Отново.
Може би бях като Jinki, и съм точно като него твърде непохватна. Може би бях и по-зле. Осъзнах, че бях паднала на същото място където паднах и предния път. Толкова близко до парка ли е било? Предния път не можах да се огледам добре. Изправих се и се запътих към същата скамейка и видях, че някой вече седеше там. Той беше седнал на облегалката и качил краката си на седалката. Седнах до него на облегалката и въздъхнах. "Предполагам и ти си чул." казах на английски и Aron се обърна към мен. За разлика от Minhyun той не се бе депресирал. В очите му имаше плам и съм сигурна, че беше готов да намери Taemin и да го пребие.
Побързах да хвана ръката му и да го успокоя. Избълвах хиляди глупости. Опитах се да защитя Taemin и да му обясня какво се бе случило, но той не се успокои. Той стисна силно ръката ми и пое дълбоко дъх. Аз докоснах със свободната си ръка студената му буза без да откъсвам поглед от очите ми. Беше толкова студен, че не можах да го оставя така. Свалих шала си и го увих около врата му. Той ме погледна изненадано за миг забравяйки гнева си. Аз го прегърнах и прошепнах да ми вярва. Погледнах го в очите чакайки отговор и той кимна. Не бях сигурна дали е добре да го оставя и го попитах. Той изглеждаше много по-успокоен и кимна. Целунах го по челото преди да си тръгна.
Aron ме притесняваше много. Не посмях да прогледна назад още веднъж, но и му имах доверие. Тогава осъзнах, че ни си бях взела телефона. Може би беше в залата. Трябваше да отида там и да го взема, за да звънна на JR. Така щеше да е най-лесно, да го открия. Разбира се, ако той ми вдигнеше. Затичах се още по-бързо и стигнах паркинга. Там видях разгневения Dongho с телефон в ръка и да обикаля наоколо като лъв в клетка. Предположих, че и той е разбрал. Отидох бавно до него със сведен поглед в земята. Когато той ме видя ме прегърна силно. Каза, че се радва да ме види, защото се е притеснявал за мен.Каза, че ми звънял, но не съм му вдигала телефона. Обясних му, че съм си забравила телефона. После той ме отдръпна и ме погледна внимателно изучавайки съсредоточено всяка моя черта.
Попита ме какво точно ми е направил Taemin, но не точно с тези думи и си призна, че не го харесва от много време. Казах му, че не е нищо и, че му прощавам. Помолих го да не прави нищо, защото можех сама да се справя. Dongho ме погледна притеснено и погали косата ми. Отново се обвиняваше, виждах го в очите му. Смяташе, че е негова вина, че не беше с мен в залата. Аз се повдигнах на пръсти и целунах носа му. Той ме погледна изненадано мигновено забравяйки за гнева си. Засмях се на изражението му и той се нацупи. Помолих го да намери другите момчета в парка докато търсех JR.
Разсеях се и забравих да си взема телефона. Затичах се към общежитието им, защото предположих, че може би беше там. Когато влязох обаче, видях сърцераздирателна гледка. Minki седеше на земята, облегнат на дивана. Той държеше телефона си до ухото.
Може би ми звънеше, но аз така и не си взех телефона. Когато се отказа той остави телефона на земята и сълза се плъзна по бузата му. Той беше малко и ранимо момче, затова плачеше тихо сам, без да търси помощта на другите. Влязох в стаята и седнах до него и огледах. Вътре беше украсено и много красиво, на масата до стената имаше напитки и храна. Тогава не предположих, че са подготвили парти. Погалих главата му и той ме погледна изненадано.
Не беше забелязал, че вях влязла. Той бързо погледна настрани и изтри сълзите си. Той също искаше да го смятам за голямо момче, на което да се доверявам. Преди дори да му обясня истината той каза, че Aron му е казал. И въпреки това плачеше? Попитах го защо и той си призна веднага. Почти заплака когато обясни, че са подготвяли коледния купон, но не са успели да се свържат с мен. Всички тръгнали да ме търсят, а само той останал да ме чака за всеки случай. Каза, че се притеснявал къде може да съм била. После получил съобщението за целувката. Каза, че не иска да дава неговата нуна на когото и да е. Искаше де съм само негова. Аз му се усмихнах и той погледна надолу изчервен. Наистина беше като дете. Започнах да му говоря тихо и с мек глас колко много го обичам и, че не бих го изоставила и за най-красивото момче на света. Но и, че трябваше да запомни, че все някога ще си намеря приятел, но дори тогава моите приятели щяха да са на първо място. Той постави глава на колената ми докато ме слушаше и аз започнах да галя меката му коса.
Не помня колко дълго съм му говорила, но се събудих час по-късно. Предполагам се бях изморила от всичкото бягане. Огледах се и разбрах, че Ren вече не беше до краката ми, но някой спеше до мен. Погледнах към него и видях сладкото спящо лице на JR - Jonghyun. Изглеждаше толкова невинен и спокоен. Опитах се внимателно да преместя бретона от лицето му, но той се събуди. Той премига малко и се премести неудобно. После въздъхна и се изправи. "Яла ли си?" попита той и тръгна към кухнята. Аз го последвах без да кажа нищо.
JR започна да приготвя рамен без да каже нищо. Когато беше готова се върнахме и я изядохме на дивана отново в мълчание. Когато се наядох оставих купичката си на масата и го погледнах. Той ме гледаше, но веднага погледна настрани. "Искаш ли още?" попита той. Това ли беше? Не си говорехме и тези бяха единствените му думи. Попитах го защо не ми говори, но той само се изправи и взе купичката ми от масата. Отиде в кухнята и започна да мие неговата и моята купичка. Отново го помолих, но той не проговори. Когато остави чистите купички настрани аз го обърнах с лице към мен и не му позволих да се измъкне. Беше между мен и кухненския плот. За трети път го попитах. Този път той се предаде и въздъхна. "Страх ме е да не те загубя. Знам, че това не е много смело, но не знам какво друго да направя. Винаги аз съм ти помагал, но в този момент искам ти да ми помогнеш. Моля те, кажи ми, че е нищо. Кажи ми, че не го обичаш, за да се почувствам по-добре защото ме боли, боли ме ето тук." каза той държейки ръка на сърцето си. "Знам, че не бива, че трябва да се радвам на щастието ти, но ти си най-хубавото нещо, което ми се бе случвало и искам да ти задържа!" каза той и сълзи е стекоха по бузите му. Аз се навдигнах на пръсти и избърсах сълзите му с ръка. После сложих две ръце на бузите му и го накарах да ме погледне. "Не го обичам." прошепнах. "За мен той е само приятел. Но ти си ми като брат. Ти, Minki, Minhyun, Baekho и Aron. Всички сте всичко за мен. Не бих ви изоставила, за това моля ви вярвайте в изборите ми. Какво ще стане следващия път когато наистина тръгна с някое момче?" попитах го и видях паниката в очите му. "Моля те, вярвай ми." прошепнах. Отне му време да обмисли отговора си. Време, което ми се стори като вечност. Очите му изучаваха моите и накрая той кимна. Аз се зарадвах и го прегърнах."
Няма коментари:
Публикуване на коментар