14
-Как смее!-викаше Dongho размахвайки юмрук. Aron се опитваше да го успокои, но и едновременно да се пази от юмруците му. Аз седях на близо и останалите момчета ме бяха обградили. Всичко се повтаряше. Само, че този път бяхме все още в залата.-Да наранява моята нуна. Никой няма право!
-Знам, знам, но моля те успокой се. Не прави прибързани решения.-каза Aron.
-Но той нарани нашата нуна.-каза Baekho с тъга в очите.
-Знам, но моля те, успокой се. Няма да компенсираш с нищо.-съгласи се Aron.
-Прав си.-каза той и мигновено раменете му се снижиха заедно с ръцете му и лицето му изрази тъга.-Трябваше да съм там и да я спася. Такъв съм идиот.
-Знам, но моля те, успокой се. Няма да компенсираш с нищо.-съгласи се Aron.
-Прав си.-каза той и мигновено раменете му се снижиха заедно с ръцете му и лицето му изрази тъга.-Трябваше да съм там и да я спася. Такъв съм идиот.
-Не си.-казах му докато Minki галеше косата ми. Това беше неговия начин да ме утеши, защото не знаеше по какъв друг начин.
Аз го прегърнах и усетих аромата му на ванилия. Вече се чувсвах по-добре, защото той успяваше да ме успокои без думи. От друга страна JR шепнеше неща, които не чувах, защото за мен нямаха значение. Но също ме успокояваше. Той не смееше да ме докосне сякаш, ако го направеше щях да избухна в плач оново.
Minhyun мълчеше. Личеше си, че се самообвиняваше от самото начало.
-Minhyun.-промълвих. Той премига връщайки се на земята и ме погледна объркан.
-Кажи, нуна.-измънка той. О, да бях по-голяма от повечето от тях, но рядко го осъзнавах, защото в повечето случаи те бяха тези, които ми помагаха.
-Не гледай така. Не си виновен.-казах му, но той отново погледна земята.-Недей.-прошепнах, отидох до него и седнах на земята. Погалих го по главата и очите му се напълниха със сълзи. Сърцето ми започна да се къса когато ги гледах така.-Моля те, недей!-извиках и го прегърнах силно.
-Обичам те, нуна! Ти си ми като сестра и не мога да те предпазя.-каза той и заплака.
-Ама защо плачеш? Не бива да плачеш. Моля те.-казах му и избърсах сълзите му.-Не искам да те виждам така. Моля те, усмихни се.-казах.-Искаш ли да сготвя нещо?-попитах го и той ме погледна примигайки няколко пъти мигновено спирайки да плаче.
-Кажи, нуна.-измънка той. О, да бях по-голяма от повечето от тях, но рядко го осъзнавах, защото в повечето случаи те бяха тези, които ми помагаха.
-Не гледай така. Не си виновен.-казах му, но той отново погледна земята.-Недей.-прошепнах, отидох до него и седнах на земята. Погалих го по главата и очите му се напълниха със сълзи. Сърцето ми започна да се къса когато ги гледах така.-Моля те, недей!-извиках и го прегърнах силно.
-Обичам те, нуна! Ти си ми като сестра и не мога да те предпазя.-каза той и заплака.
-Ама защо плачеш? Не бива да плачеш. Моля те.-казах му и избърсах сълзите му.-Не искам да те виждам така. Моля те, усмихни се.-казах.-Искаш ли да сготвя нещо?-попитах го и той ме погледна примигайки няколко пъти мигновено спирайки да плаче.
-Да сготвиш?-попита той и всички ни погледнаха. Те много обичаха когато им готвех. Не бях сигурна защо, но винаги се радваха когато им готвех.
-Кекс с шоколад и кокосови стърготини?-попита той и очите му заблестяха карайки ме да се разсмея.
-Добре. Само да се усмихнеш.
Някак си нещата се обърнаха и аз бях тази, която развеселяваше другите. Така и аз се почувствах по-добре. Заедно отидохме да пазарувам. Всички обикаляха наоколо и се връщаха само, за да оставят нещо в количката и после пак изчезваха.
-Полека! Нямам много пари.-виках след тях, но те не ме слушаха. Minki от друга страна не ме остави и за секунда. Той държеше ръката ми без да я пуска както малко срамежливо дете не напускаше майка си.
-Кекс с шоколад и кокосови стърготини?-попита той и очите му заблестяха карайки ме да се разсмея.
-Добре. Само да се усмихнеш.
Някак си нещата се обърнаха и аз бях тази, която развеселяваше другите. Така и аз се почувствах по-добре. Заедно отидохме да пазарувам. Всички обикаляха наоколо и се връщаха само, за да оставят нещо в количката и после пак изчезваха.
-Полека! Нямам много пари.-виках след тях, но те не ме слушаха. Minki от друга страна не ме остави и за секунда. Той държеше ръката ми без да я пуска както малко срамежливо дете не напускаше майка си.
-Не се притеснявай. Можеш да отидеш с тях.-казах му и се усмихнах.
-Не мога. Не искам да те оставям сама.-каза той. Аз се усмихнах и го целунах по бузата. Той беше много мил. Страхуваше се, че може да ме остави и аз да заплача сама отново.-Нуна.-каза той докато оглеждах глазурите и аз се обърнах към него.-Ти си ми като сестра. Много те обичам. Моля те, не се опитвай да се справяш сама. Просто ме извикай следващия път.-каза той и аз се усмихнах.
-Моя малък рицар на бял кон.-засмях се и ощипах бузата му и той се нацупи стискайки малките си розови устни.
-Не мога. Не искам да те оставям сама.-каза той. Аз се усмихнах и го целунах по бузата. Той беше много мил. Страхуваше се, че може да ме остави и аз да заплача сама отново.-Нуна.-каза той докато оглеждах глазурите и аз се обърнах към него.-Ти си ми като сестра. Много те обичам. Моля те, не се опитвай да се справяш сама. Просто ме извикай следващия път.-каза той и аз се усмихнах.
-Моя малък рицар на бял кон.-засмях се и ощипах бузата му и той се нацупи стискайки малките си розови устни.
-Омо! Приличаш на котка.-казах и той се обърна с гръб.-О, не се обиждай.-засмях се.
-Нуна, искам да ме приемеш на сериозно.-каза той сърдито.
-Знам.-отговорих.-И те приемам на сериозно. Просто ми се иска да не порастваш толкова бързо.-казах му и отидох пред него.-За мен ще бъдеш сладкото макнае, за което ще искам да се грижа.-казах му.
-А за теб кой ще се грижи?-попита той със сериозно изражение.
-Нуна, искам да ме приемеш на сериозно.-каза той сърдито.
-Знам.-отговорих.-И те приемам на сериозно. Просто ми се иска да не порастваш толкова бързо.-казах му и отидох пред него.-За мен ще бъдеш сладкото макнае, за което ще искам да се грижа.-казах му.
-А за теб кой ще се грижи?-попита той със сериозно изражение.
-Мога и сама.-казах и бутнах количката напред без да го погледна.
-Иска ми се понякога да можеше де приемеш, че се нуждаеш от подкрепа.-каза той с въздишка и тръгна след мен.
Когато се прибрахме и оставихме покупките в кухнята момчетата предложиха да помогнат.
-Не!-извиках като опарена и всички се засмяха. Последния път в кухнята беше много мръсно и не ми се чистеше.
Всички седнаха на столове и ме наблюдаваха как приготвях кекса. Не разбирах защо им е толкова интересно, но после се осъзнах. Когато готвех слушах музика. И когато слушах музика танцувах. Не беше същото като в залата, но беше по-смешно. Например взимах лъжица и се завъртах на пръсти. Или си тананиках докато разбърквах сместа.
-Не се смейте.-казах, но те не се смяха. Само някои се усмихваха.
-Много си сладка.-каза Dongho и аз му се намръщих.
-Иска ми се понякога да можеше де приемеш, че се нуждаеш от подкрепа.-каза той с въздишка и тръгна след мен.
Когато се прибрахме и оставихме покупките в кухнята момчетата предложиха да помогнат.
-Не!-извиках като опарена и всички се засмяха. Последния път в кухнята беше много мръсно и не ми се чистеше.
Всички седнаха на столове и ме наблюдаваха как приготвях кекса. Не разбирах защо им е толкова интересно, но после се осъзнах. Когато готвех слушах музика. И когато слушах музика танцувах. Не беше същото като в залата, но беше по-смешно. Например взимах лъжица и се завъртах на пръсти. Или си тананиках докато разбърквах сместа.
-Не се смейте.-казах, но те не се смяха. Само някои се усмихваха.
-Много си сладка.-каза Dongho и аз му се намръщих.
-Тези лъжи ги говори на приятелката си.-казах му и скрих усмивката си.
-Проблема е, че той няма.-каза Aron.
-Проблема е, че той няма.-каза Aron.
-Няма? Какво стана с онова момиче, за което ми говори?-попитах.
-Оказа се, че тя не ме харесва.-отговори той.
-Моля? Такова сладко и талантливо момче като теб?-попитах учудено, но с усмивка.-Тази трябва да е много глупава. Не се притеснявай, има още много риба в морето.-ухилих му се и добавих какао в сместа.
Докато чакахме кексът да се опече аз седнах започнах да чистя бъркотията, която бях направила.
-Ще ни изпееш ли нещо?-попита JR.
-О, да това ме подсети! Ще сменим песента.-каза Dongho.
-Какво? Защо?-попитах. Тъкмо започнах да схващам предишната песен.
-Защото другата ми хареса повече. На английски е и ще ти спечели повече точки. Също много е подходяща за гласа ти.-каза той.
-Ти от къде знаеш?-попитах го.
-Онази песен, която пя по-рано в залата - Fallin'.-каза той и аз за малко да изтърва една чиния. Не, не и тази песен.
-Мисля, че Heaven е по-подходяща.-казах му и започнах да мия чиниите.
-Не съм съгласен.-възрази JR.
-Но...-започнах да се оправдавам, но Minki ме спря.
-Ще я изпееш ли?-попита той.
-Не ми се пее точно тази песен.-казах без да ги погледна. Не разбрах кога Minki ме прегърна през кръста и сложи глава на рамото ми.
-Моля те, нуна.-помоли се той.
-Minki...-той не разбираше колко много искаше от мен. Никой от тях не разбираше, защото отказвах да им обясня. Знам, че трябваше, но те и без това се притесняваха достатъчно много. Въздъхнах и кимнах. Той ме пусна, но остана до мен сядайки на плота. Аз се обърнах и поех дъх.
-I keep on fallin'
in and out of love...
Запях. Не ги погледнах, защото се страхувах, че ще заплача отново. Затворих очи и осъзнах, че знаех целия текст. Кога го бях научила? Може би съм я чувала прекалено много пъти, но тогава тя не значеше нищо за мен.
Когато спрях да пея Minki първи започна да пляска и останалите го последваха с щастливи възклицания.
Аз се обърнах към мивката продължавайки да мия чиниите.
-Съгласен съм с Dongho. Това е подходяща песен.-каза Minhyun.
-Оказа се, че тя не ме харесва.-отговори той.
-Моля? Такова сладко и талантливо момче като теб?-попитах учудено, но с усмивка.-Тази трябва да е много глупава. Не се притеснявай, има още много риба в морето.-ухилих му се и добавих какао в сместа.
Докато чакахме кексът да се опече аз седнах започнах да чистя бъркотията, която бях направила.
-Ще ни изпееш ли нещо?-попита JR.
-О, да това ме подсети! Ще сменим песента.-каза Dongho.
-Какво? Защо?-попитах. Тъкмо започнах да схващам предишната песен.
-Защото другата ми хареса повече. На английски е и ще ти спечели повече точки. Също много е подходяща за гласа ти.-каза той.
-Ти от къде знаеш?-попитах го.
-Онази песен, която пя по-рано в залата - Fallin'.-каза той и аз за малко да изтърва една чиния. Не, не и тази песен.
-Мисля, че Heaven е по-подходяща.-казах му и започнах да мия чиниите.
-Не съм съгласен.-възрази JR.
-Но...-започнах да се оправдавам, но Minki ме спря.
-Ще я изпееш ли?-попита той.
-Не ми се пее точно тази песен.-казах без да ги погледна. Не разбрах кога Minki ме прегърна през кръста и сложи глава на рамото ми.
-Моля те, нуна.-помоли се той.
-Minki...-той не разбираше колко много искаше от мен. Никой от тях не разбираше, защото отказвах да им обясня. Знам, че трябваше, но те и без това се притесняваха достатъчно много. Въздъхнах и кимнах. Той ме пусна, но остана до мен сядайки на плота. Аз се обърнах и поех дъх.
-I keep on fallin'
in and out of love...
Запях. Не ги погледнах, защото се страхувах, че ще заплача отново. Затворих очи и осъзнах, че знаех целия текст. Кога го бях научила? Може би съм я чувала прекалено много пъти, но тогава тя не значеше нищо за мен.
Когато спрях да пея Minki първи започна да пляска и останалите го последваха с щастливи възклицания.
Аз се обърнах към мивката продължавайки да мия чиниите.
-Съгласен съм с Dongho. Това е подходяща песен.-каза Minhyun.
-Защо не си ни казала, че можеш да пееш?-попита Aron.
-Оппа, не мисля, че мога да пея.-казах му с въздишка.
-Ами, ако докажа, че грешиш?-попита Baekho.
-Докажи ми.
-Ами, ако докажа, че грешиш?-попита Baekho.
-Докажи ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар