7
Jonhyun ме остави на леглото нежно, след като ми свали тениската.
-Няма повече да те изоставям.-прошепна той и ме целуна отново. Този път страстно притискайки се към мен. После премести устните си на челюстта ми и по врата ми докато не изстенах от удоволствие щом намери слабото ми място на врата ми. Jonghyun се усмихна дяволито и за почна да хапи и целува мястото.
Не можех да издържам повече и свалих тениската му разкривайки изящните му мускули. Този път беше мой ред да го подлудя. Обърнах го по гръб докато стоях над него, което го изненада. Започнах да целувам и галя всяка част от тялото му. Отново се върнах към устните му целувайки го страстно хапейки устните му. Той отново ме обърна по гръб но този път задържа ръцете ми над главата. Свободната си ръка плъзна под дънките и бикините ми достигайки до най-чувствителното ми място. Изстенах от удоволствие и затворих очи. Не, исках да го виждам, исках да се взирам в черните му очи изпълнени с жажда, затова ги отворих отново. Той се усмихваше дяволито и захапа долната си устна докато задвижи ръката си съвсем бавно дразнейки ме.
-М-моля те.-промълвих, но той не забърза темпото. Аз се надигнах достатъчно за да го целуна с език. Той забърза темпото и вкара един пръст в мен карайки ме да изстена отново. Jonghyun се възползва от това и и ме целуна. Отдръпнах се да си поема въздух и той ме изненада вкарвайки още един пръст в мен. Отново изстенах стискайки чаршафите в ръце. Той все още не пускаше ръцете ми. Jonghyun обичаше да доминира.
-Мисля, че ще...-промълвих между стенанията.-По бързо.
-Трябва да се помолиш.-каза той с ръмжащ глас и дяволита усмивка.
-М-моля те.-промълвих, но той само забави темпото.-Моля те, оппа!-извиках. Той забърза темпото карайки ме да изстена от удоволствие. Охканията ми ставаха все по-силни и чести. Започнах да движа бедрата си заедно с пръстите му докато потреперих, мускулите ми се стегнаха и аз издадох един последен стон преди да се почувствам като на седмото небе.
-Моя си.-промълви Jonghyun изправяйки се и пускайки ръцете ми. Започна да разкопчава колана си и алармата ми се включи. Спрях я бързо и се изправих от леглото.
-Това е четвъртият сън за тази седмица.-промълвих по пътя към банята.-Сега дори собственото ми съзнание ме предава.
Когато се върнах в стаята си забелязах все още опакованата фигурка, която направих на срещата. Въздъхнах спомняйки си за срещата, но въпреки това реших да я разопаковам. Когато го направих едва не я изтървах на земята. Това не беше зайчето с пантофките, а кучето с микрофона, фигурката на Jonghyun. Не ми стигаха сънищата и сега... Имах чувството, че целия свят е срещу мен.
Погледнах кучето. Голямата усмивка и черни очи. Много ми напомняше на него. Нямаше начин да му го върна, не исках да го виждам. Оставих фигурката на бюрото и и обърнах гръб. Това означаваше, че в него е зайчето.
Щом казах на родителите си резултата ми от теста последва няколко часов спор, в който дори не участвах. Не помня колко милиона неща ми забраниха. Никакви танци, излизане, телевизор, компютър... Какво ли още не. Някак си пропуснаха телефона ми, но сама се наказах да не го докосвам. Не звънях на никой и дори често го оставях без звук. Приятелите ми от училище ми звъняха да се срещнем и празнуваме, но аз така и не им казах, че не съм завършила. Само им казвах, че не мога и им затварях преди да продължат да ме умоляват. Получавах съобщения от различни хора, които ме питаха за различни слухове, които се бяха разпространили.
"Вярно ли е, че си се омъжила?"
"Вярно ли е, че си забременяла?"
"Хората казват, че родителите ти починали. Вярно ли е?"
"Чух, че си си направила пластична операция в България. Там цените по-добри ли са?"
Накрая просто изключих телефона си и го прибрах в един шкаф. И без това само ме разсейваше и ми се искаше да го захвърля през прозореца. Защо родителите ми не ми спестиха мъчението и не ми го взеха. Взеха ми всичко останало.
В някои моменти се намирах плачеща над учебниците си, в други се въртях в леглото опитвайки се спя. А ако заспях сънувах него и за събуждах отново. Спрях да ям и отново започнах да отслабвам. И това само от една малка грешка. Заради момчетата се мъчех да ям, но отново се стигаше само до няколко бисквити. Опитах се да направя спагети. Нямаха горчив вкус, но не можех да ги изям. Имах буца в гърлото и ми пречеше да ям, дори да дишам.
Господи какво трябваше да направя?
В деня на поправителния изпит изпих една енергийна напитка, защото предните няколко дни не бях спала много. Имах температура и ми се виеше свят, сдържах гаденето си и направих теста. Този път проверих теста три пъти преди да го предам. Отидох до бюрото на учителя и поставих листа с трепереща ръка пред нея.
-Добре ли сте?-попита тя, но не можах да се накарам да проговоря. Останах като камък пред нея като изключим, че треперих. Най сетне се накарах да изляза от залата, но изведнъж всичко стана черно. Чух паникьосани писъци, викаха ми нещо, но не разбрах какво сякаш ми говореха на чужд език.
И тогава видях бяла светлина. Умирах? Не разбрах какво ставаше. Светлината беше толкова силна, че ме заслепяваше. Протегнах ръка към нея и видях системи по нея. Системи? Не умирах. Оставих зрението ми да свикне на светлината и се отгледах. Бях в болницата. Вътре бяха Minki и Jongin спещи на двата стола. Очите им бяха зачервени и по лицето на по-малкия още си личаха следите от сълзи. Опитах се да мръдна другата си ръка, но не можах. Погледнах към нея и видях, че някой я държи. Dongho седеше на стол до леглото ми и спеше стиснал силно ръката ми. Аз погалих русата му коса нежно, но той все пак се събуди. Той ме последна с притворени очи и усмивка. Накрая се усети, отвори широко очи и се изправи като струна.
-Момчета, събудете се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар