13
Следващата сутрин Dongho ме чакаше в залата. Стоеше си там и ме чакаше без да имаме уговорка.
-Нямаш ли график?-попитах го. Бях им сърдита всеки път когато ме изоставяха заради графика, на шега, но те винаги ми се компенсираха с нещо.
-Не и днес. Момчетата ме пратиха, за да ти помогна с подготовката за кастингите.-каза той.
-Каква подготовка?-попитах.
-За песента. Ти си готова за танца, или сама ще се приготвиш, но за песента аз ще ти помогна.-обясни ми той с усмивка.
-Нямаш ли график?-попитах го. Бях им сърдита всеки път когато ме изоставяха заради графика, на шега, но те винаги ми се компенсираха с нещо.
-Не и днес. Момчетата ме пратиха, за да ти помогна с подготовката за кастингите.-каза той.
-Каква подготовка?-попитах.
-За песента. Ти си готова за танца, или сама ще се приготвиш, но за песента аз ще ти помогна.-обясни ми той с усмивка.
-Мислех си, че мога да покажа само танц.-казах.
-На някои, но не на всички.-обясни той.
-Има ли смисъл. Аз не мога да пея.-казах и оставих старият си CD плеър на земята в ъгъла където винаги беше. Днес ги нямаше Taemin и Jongin и трябваше да ползвам моя CD плейър. Въздъхнах когато го включих в контакта.-Моля те включи се, моля те.-казах и се опитах да го включа, но не стана. Аз го ударих на обичайното място и той се включи.-Да!
-Трябва да си купиш нов.-каза Dongho. И аз мислех така, но нямах пари.-И всъщност пееш много добре.-каза той и аз изсумтях.
-Да бе.
-Добре, сама ще се увериш когато минеш кастинга.-каза той.
-Добре, ще пея след малко.-казах и пуснах един диск.
-Не, сега ще пееш, защото знам колко време ще ти отнеме.-възрази той.
-Не може ли да почакаш?-попитах и се изправих отивайки до средата на залата, за да танцувам.
-На някои, но не на всички.-обясни той.
-Има ли смисъл. Аз не мога да пея.-казах и оставих старият си CD плеър на земята в ъгъла където винаги беше. Днес ги нямаше Taemin и Jongin и трябваше да ползвам моя CD плейър. Въздъхнах когато го включих в контакта.-Моля те включи се, моля те.-казах и се опитах да го включа, но не стана. Аз го ударих на обичайното място и той се включи.-Да!
-Трябва да си купиш нов.-каза Dongho. И аз мислех така, но нямах пари.-И всъщност пееш много добре.-каза той и аз изсумтях.
-Да бе.
-Добре, сама ще се увериш когато минеш кастинга.-каза той.
-Добре, ще пея след малко.-казах и пуснах един диск.
-Не, сега ще пееш, защото знам колко време ще ти отнеме.-възрази той.
-Не може ли да почакаш?-попитах и се изправих отивайки до средата на залата, за да танцувам.
-Не.-каза той и спря CD плеъра от контакта.
-Защо го направи. Сега няма да мога да го включа.-казах и се затичах към поочупената машина. Опитах се да я включа, но независимо колко я удрях не се получи.-Добре, ще пея.-въздъхнах.-Какво ще пея?-попитах го изправена към него с ръце на кръста.
-Мислех си за Ailee - Heaven.-каза той.
-Защо го направи. Сега няма да мога да го включа.-казах и се затичах към поочупената машина. Опитах се да я включа, но независимо колко я удрях не се получи.-Добре, ще пея.-въздъхнах.-Какво ще пея?-попитах го изправена към него с ръце на кръста.
-Мислех си за Ailee - Heaven.-каза той.
-Ама тази сложна песен?! Не може ли нещо по-лесно?-попитах.
-Така няма да ги впечатлиш.-каза той.
-Така ще има направя лошо впечатление.-намръщих се и той се засмя.
-Така няма да ги впечатлиш.-каза той.
-Така ще има направя лошо впечатление.-намръщих се и той се засмя.
-Моля те, имай поне малко вяра в себе си.-каза той и сложи ръце на раменете ми.-Приеми го като танците.
-Не мога. Танците са живота ми, а пеенето...-опитах се да обясня, но той ме прекъсна.
-Заради мен. Моля те, заради мен, нуна.-каза той поглеждайки ме със сериозни очи.-Помисли си за залите, в които ще тренираш танците си.-каза той. Бях забравила. Но той добре помнеше, че от край време мечтаех за истинска зала и компютър, на който да пускам музиката.
-Добре.-усмихнах му се и той се ухили.
-Не мога. Танците са живота ми, а пеенето...-опитах се да обясня, но той ме прекъсна.
-Заради мен. Моля те, заради мен, нуна.-каза той поглеждайки ме със сериозни очи.-Помисли си за залите, в които ще тренираш танците си.-каза той. Бях забравила. Но той добре помнеше, че от край време мечтаех за истинска зала и компютър, на който да пускам музиката.
-Добре.-усмихнах му се и той се ухили.
Той се отдръпна и ми даде лист от раницата си. Погледнах се учудено и видях текста на Heaven. Dongho също ми даде и химикал на групата.
-Защо ми е?-попитах вдигайки химикала.
-За да записваш.-каза той.
Той започна да ми обяснява неща на термини, които не разбрах, но следвах гласа му и той повтаряше, че се справях добре.
-Добре, сега да я изпеем отново.-каза той и аз го спрях вдигайки ръка с опъната длан към него.
-Чакай малко. Обясни ми нещата с по-малко термини, защото нищо не разбрах.-казах.
-Сигурна ли си? Изпя го много добре.-попита той и повдигна вежда.
-Да. Просто следвах гласа ти.-отговорих.
-Това е добре. Значи, че имаш усет.-каза той. Усет? Какво трябваше да означава това? Съвсем не разбирах какво ми казваше...
-Хайде отново, аз ще ти обясня.
Започнахме отново да пеем, после отново и отново. По някое време Dongho пусна инструментала на песента. Точно като с танците не разбрах колко време беше минало когато някой започна да пляка.
-Най-сетне и аз да те чуя как пееш. Наистина си много добра.-каза Jonghyun идвайки към нас.
-Прекъсваш ни.-намръщих се. Dongho спря песента и в залата настъпи тишина.
-Мислех си, че с мен ще бъдеш по-добър дует. Колко ще е страхотно. Да сме дует в музиката и в живота.-каза той с усмивка.
-Но не и с в танцуването.-казах и той се намръщи.
-Мога да танцувам.-каза той.
-Ще ми докажеш ли?-попитах.
-Предпочитам да те целувам и прегръщам.-ухили се той. После се обърна към Dongho и усмивката му веднага изчезна.
-А-аз ще ви оставя.-каза той и излезе.
-Защо го изгони?-попитах го.
-Той сам си тръгна.-повиши тон той защитавайки се.
-Бе да бе!-изсумтях и погледнах телефона на Baekho, който стоеше на перваза до мен. "Чудя се какви ли песни има..." помислих си и зарушках из списъка. През очите ми се появиха няколко песни на EXO. Бях забравила, че са фенове. Особено Minki. Пуснах What is love и затананиках тихо.
-Защо ми е?-попитах вдигайки химикала.
-За да записваш.-каза той.
Той започна да ми обяснява неща на термини, които не разбрах, но следвах гласа му и той повтаряше, че се справях добре.
-Добре, сега да я изпеем отново.-каза той и аз го спрях вдигайки ръка с опъната длан към него.
-Чакай малко. Обясни ми нещата с по-малко термини, защото нищо не разбрах.-казах.
-Сигурна ли си? Изпя го много добре.-попита той и повдигна вежда.
-Да. Просто следвах гласа ти.-отговорих.
-Това е добре. Значи, че имаш усет.-каза той. Усет? Какво трябваше да означава това? Съвсем не разбирах какво ми казваше...
-Хайде отново, аз ще ти обясня.
Започнахме отново да пеем, после отново и отново. По някое време Dongho пусна инструментала на песента. Точно като с танците не разбрах колко време беше минало когато някой започна да пляка.
-Най-сетне и аз да те чуя как пееш. Наистина си много добра.-каза Jonghyun идвайки към нас.
-Прекъсваш ни.-намръщих се. Dongho спря песента и в залата настъпи тишина.
-Мислех си, че с мен ще бъдеш по-добър дует. Колко ще е страхотно. Да сме дует в музиката и в живота.-каза той с усмивка.
-Но не и с в танцуването.-казах и той се намръщи.
-Мога да танцувам.-каза той.
-Ще ми докажеш ли?-попитах.
-Предпочитам да те целувам и прегръщам.-ухили се той. После се обърна към Dongho и усмивката му веднага изчезна.
-А-аз ще ви оставя.-каза той и излезе.
-Защо го изгони?-попитах го.
-Той сам си тръгна.-повиши тон той защитавайки се.
-Бе да бе!-изсумтях и погледнах телефона на Baekho, който стоеше на перваза до мен. "Чудя се какви ли песни има..." помислих си и зарушках из списъка. През очите ми се появиха няколко песни на EXO. Бях забравила, че са фенове. Особено Minki. Пуснах What is love и затананиках тихо.
-Гласът ти е толкова секси.-измърка той и ме прегърна през кръста. После ме целуна. Опитах се да се отдръпна, но той не ме пусна.
-Недей. Моля те, не сега.-казах, но той не ме пусна. Дори ме притисна силно към стената не оставяйки никакво място между нас. Целуваше ме страстно сякаш беше жадувал за това от много време.
Той облиза долната ми устна, но аз не разтворих устни. Тогава той захапа долната ми устна толкова силно, че усетих металически вкус и аз извиках. Той се отдръпна бързо като опарен с паникьосано изражение.
-Господи, извинявай!-извини се той. Аз допрях пръст към устните ми и погледнах кръвта, която беше останала по тях.-Не беше нарочно.-каза той и се доближи, за да се извини.
-Недей.-спрях го.-Върви си.
-Извинявай. Мога да се реванширам...-каза той и отново се доближи.
-Недей. Моля те върви си.-казах без да го погледна. В този момент не исках да го виждам. В този момент не го обичах, а мразех. И не беше заради раната на устната ми. Беше защото той не ме разбираше, нито се вслушваше в мен. Той просто идваше да вземе това, което искаше без да пита.
-Съжалявам.-промълви той и си тръгна. Аз заплаках тихо без да се замисля, че може би Dongho щеше да влезе всеки момент. Погледнах телефона, който още свиреше песента. Спрях я и щях да го оставя когато видях една песен.
Излъгах момчетата. Аз пеех понякога. Но само когато бях тъжна и сама. А тази песен беше подходяща. Пуснах я и оставих гласа ми да озвучи залата.
-Господи, извинявай!-извини се той. Аз допрях пръст към устните ми и погледнах кръвта, която беше останала по тях.-Не беше нарочно.-каза той и се доближи, за да се извини.
-Недей.-спрях го.-Върви си.
-Извинявай. Мога да се реванширам...-каза той и отново се доближи.
-Недей. Моля те върви си.-казах без да го погледна. В този момент не исках да го виждам. В този момент не го обичах, а мразех. И не беше заради раната на устната ми. Беше защото той не ме разбираше, нито се вслушваше в мен. Той просто идваше да вземе това, което искаше без да пита.
-Съжалявам.-промълви той и си тръгна. Аз заплаках тихо без да се замисля, че може би Dongho щеше да влезе всеки момент. Погледнах телефона, който още свиреше песента. Спрях я и щях да го оставя когато видях една песен.
Излъгах момчетата. Аз пеех понякога. Но само когато бях тъжна и сама. А тази песен беше подходяща. Пуснах я и оставих гласа ми да озвучи залата.
-I keep on fallin'... in--- in and out of love with you
Sometimes I love ya, sometimes you make me blue
Sometimes I feel good, At times I feel used
Lovin' you darlin', makes me so confused
I keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
Oh Oh, I.... never felt this way
How do you give me so much pleasure,
And cause me so much pain(yea-ea,yea-ea)
Just when I think I've takin' more than would a fool
I start fallin' back in love with you
I keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
Oh baby
I,I,I,I'm
Fa-a-allin'
I,I,I,I'm
Fa-a-allin'
Fall,fall,fa-a-a-allin'
I'm keep on fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
I'm fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
I'm fallin', in and out of love witha you
I never loved someone the way that i'm lovin' you
Накрая песента свърши. Аз заплаках отново, но някой постави ръка на рамото ми. Бях готова да я махна когато се обърнах и видях Dongho, един от най-добрите ми приятели. Той винаги беше до мен докато имах нужда от него. Аз го прегънах и заплаках силно.
Той също ме прегърна и се почувствах на сигурно място. У дома. Това беше за мен дома. В прегръдките на приятелите ми, там където се чувствах спокойна и в безопасност.
-Благодаря ти.-казах му още в прегръдките му, все още плачейки. Знаейки, че до края на дните си ще имам само него и приятелите си. Защото света е прекалено груб и жесток.
-Благодаря ти.-казах му още в прегръдките му, все още плачейки. Знаейки, че до края на дните си ще имам само него и приятелите си. Защото света е прекалено груб и жесток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар