Реших за всеки случай да ви кажа всеки и от коя група е, за да не се чудите.
NU'EST
Aron - Aaron Kwak
JR - Kim Jong Hyun
Baekho - Kang Dong Ho
Minhyun - Hwang Min Hyun
Ren - Choi Min Ki
SHINee
Onew - Lee Jin-ki
Jonghyun - Kim Jong-hyun
Key - Kim Ki-bum
Minho - Choi Minho
Taemin -
Lee Tae-min
EXO
EXO-K:
Suho -
Kim Joon Myun
Baekhyun - Byun Baek Hyu
Chanyeol - Park Chan Yeo
D.O. - Do Kyung Soo
Kai - Kim Jong In
Sehun - Oh Se Hun
EXO-M:
Kris - Li Jiaheng/Wu Yi Fan
Xiumin - Kim Min Seok
Lu Han - Lu Han
Lay - Zhang Jiashuai /Zhang Yixing
Chen - Kim Jong Dae
Tao - Huang Zitao
6
Наближи време за изпита и макар да бях спряла ученето цяла седмица учех като луда преди теста. Бях подготвена и имах вяра в себе си.
Въпреки, че отказвах Kai и Taemin настояха да ме изпратят на училище, за да ми вдъхнат кураж. Останалите от Nu'est също дойдоха, защото освен Aron и те имаха изпити и Aron беше направил обяд за всички.
Теста ни ми се стори труден. Направих каквото можех и после остана само да чакам. Няколко дни по-късно, дни които ми се сториха като години пристигнаха писмата на всички. Събрахме се в залата и един по един отворихме писмата. Всички си бяха взели изпитите и остана само моя. Разбира се, че щях да мина, защото учех и имах добри оценки в училище. Само, че резултата ми говореше друго.
-И какво?-попита любопитно Aron и останалите се наведоха да видят резултата на листа.
-Не го взех.-отговорих.
-Ама как така?!-изненадаха се всички. По-късно като видях резултатите си разбрах, че съм пропуснала един въпрос и всеки следващ съм отговаряла за предишния.
-Какво ще правиш сега?-попита Ren когато всички седнахме на земята. Най-вече заради мен, защото краката ми вече не ме държаха.
-Най-вероятно родителите ми ще ми забранят да танцувам и ще ме накарат да уча като луда за поправителния изпит. Може би няма да мога да кандидатствам за някой колеж на време и ще трябва да работя.-отговорих тъжно и накрая очите ми се напълниха със сълзи.-Как можах да направя такава огромна грешка?-попитах и се разревах отново.
-Ами ако те приемат в някоя компания, мечтата ти ще се сбъдне и ще можеш да танцуваш.-каза ми Ren, който седеше най близо до мен. После ме прегърна за да ме утеши.
-Но... За да те приемат трябва да си красив и много талантлив. Аз мога само да танцувам.-казах му.
-Винаги можеш да станеш бекъп танцьорка.-предложи Ren.
-Откъде знаеш, че не можеш да пееш. Никога не съм те чувал да пееш.-каза Baekho.
-Защо си мислиш, че не можеш да пееш, ако никой не те е чувал?-попита Taemin.
-Искам да те чуя как пееш.-помоли се Kai.
-Забрави. Никога няма да пея пред професионални певци.-отказах заровила лице във врата на Ren и той потръпна.-Извинявай.-казах и се отдръпнах леко.-Забравих, че имаш гъдел.
Ren ми беше казал преди време, но аз не винаги забравях когато се гушках в него. Той имаше гъдел, но това не можеше да се сравни с гъдела на Baekho.
-Soomi, моля те попей ни.-помоли се Ren и ме погледна с кучешките си очички и нацупени устни. Мразех когато той използваше aegyo, защото никога не можех да му откажа.
-Добре, но моля ви не се смейте.-помолих и се отдръпнах. Отне ми малко време да избера песента в главата си и да се приготвя психически. Запях Wings на Daesung.
Днес, в ден като този, тя каза
Че ние трябва да се разделим, и че съжалява - на нашата годишнина
Днес, аз съм притиснат между много хора
Навеждайки главата си, се опитвам да ги избягвам (Мразя себе си, че постъпвам по този начин)
Днес, всичко е наред, извикай силно yeah! - добри неща ще се случат
Всичко е наред за нощта понеже е много красиво затова плачи силно yeah
Аз ще те прегърна, в този момент просто полети нависоко и скочи
Woo hoo woo - точно сега
Днес, когато стане прекалено самотно, ще откача от тъга
Но никой не разбира, какво да правя?
Днес, мисля, защо съм единственият, който страда така?
Казвайки, че са щастливи, всички лъжат - аз не им вярвам - кажи 1,2
Днес, всичко е наред, извикай силно yeah! - добри неща ще се случат
сичко е наред за нощта понеже е много красиво затова плачи силно yeah
Аз ще те прегърна, в този момент просто полети нависоко и скочи
Ще стана тъжен герой на този свят
И ще се ранявам на твое място, аз ще стана твоите крила
Вярвам в теб, вярвам в теб
Вярвай в мен, вярвай в мен
Защото всичко ще отмине
Днес, всичко е наред, извикай силно yeah! - добри неща ще се случат
всичко е наред за нощта понеже е много красиво затова плачи силно yeah
Аз ще те прегърна, в този момент просто полети нависоко и скочи
Накрая поех дълбоко дъх и избърсах сълзите си. Вече темата не беше дали можех да пея. Никой не проговори и аз бавно се изправих.
-Ще остана за малко сама.-промълвих тихо и излязох от залата. Чух, че някой тръгна след мен, но не разбрах кой. Излязох от залата и се затичах напред. Надявах се той да не ме настигне. Бягах колкото се може по-бързо сякаш можех да избягам от проблемите си. Сълзите ми размазваха всичко пред мен и не се учудих когато се спънах в нещо и паднах на земята.
Изправих се бавно. Ръцете ми бяха наранени, но колената ми бяха в много по-лошо състояние. Анцуга ми се беше скъсал разкривайки кървавите ми колена. Изправих се бавно и закуцуках до една скамейка. Седнах на нея и се свих, за да се стопля. Избягах като фурия и си забравих якето. Бях само по тениска. Заплаках отново като малко загубено момиченце. И такава бях. Всичко се проваляше и нямах идея как да се справя. Трябваше да избирам между ученето за поправителния и танцуването и просто нямаше как да заложа на това че може вляза в някоя компания. Оставаше ми само да се моля.
Докато се само съжалявах някой постави нещо меко и топло на раменете ми и мигновено усетих топлината му. Погледнах нагоре и премигах изненадано виждайки Taemin. Той ми се усмихваше сладко. Наистина блестеше. Всеки от групата блестеше със своя светлина заслепявайки всички останали.
Аз погледнах надолу оставяйки косата ми да скрие лицето ми.
-Какво правиш тук?-попитах.
-Не можех просто така да те оставя.-каза той и отдръпна косата ми оставяйки я зад ухото ми.
-Казах, че искам да съм сама.-измънках.
-Да, но в момента имаш нужда от приятел.
-Имам нужда от бронирана жилетка, защото родителите ми ще ме убият като разберат!-извиках и заплаках отново. Защо? Защо трябваше всичко да се провали? Защо трябваше да губя единственото нещо, в което се чувствах сигурна? Защо целият ми свят се срути и защо няма отговори на тези въпроси?!
Taemin ме прегърна стопляйки ме. Аз заплаках още по-силно прегръщайки го. Върнах се на земята чак когато го усетих да трепери. Погледнах го учудено и разбрах, че беше само по тениска. Той се беше сетил да вземе якето си, но го даде на мен.
-Нека се прибираме, ще замръзнеш.-казах и свалих якето.
-Не, задръж го.-усмихна ми се той и отново сложи якето си на раменете ми.
-Едно е да си кавалер, друго е да замръзнеш и да се разболееш.-казах и му върнах якето.
-Защо си толкова ината?-попита той с усмивка.
-Защото само така можеш да оцелеещ на този свят.-отговорих му и закуцуках към залата.
-Защо куцаш?-попита Taemin и ме последва.
-Спънах се и паднах.-отговорих.
-Ами, ако си си навехнала крака, или по-лошо - счупила?! Веднага трябва да те заведем в болница.-паникьоса се той и можех да си представя как ме взима на ръце и бяга към болницата като в драмите. Самото му изражение беше достатъчно смешно и не можах да не се засмея.-К-какво е толкова смешно?-попита той.
-О, Taemin оппа, толкова си сладък.-казах и щипнах пухкавата му буза. Той се нацупи и едва се сдържах да не се засмея отново.
-Не е смешно. Ами ако е нещо сериозно?-попита той.
-Чупила съм си крака. Знам какво е. Ще ми мине скоро.-отговорих му и тръгнах към залата. Дори тогава усетих как крака ми започваше да ми минава.
-Как си счупи крака?-попита той и ме последва.
-Ами научих се да вървя на токове заради танците. В началото ми беше много трудно и избързах с танците. Счупих си тока и паднах чупейки и крака си. По това време не знаех, че има обувки подходящи за танци.-обясних.-Също така съм си чупила два пъти ръката учейки се да застана на ръце или танцувайки.
-Уау, това се казва жертва за танците.-каза той. Знаех, че не бях единствената и вероятно той също се беше наранявал, но не спомена нищо такова.
-Taemin оппа.-казах спирайки се пред залата.-Много ти благодаря за всичко.-благодарих му и хванах ръката му.-Беше прав, имах нужда от приятел.
-Радвам се, че ти помогнах.-усмихна ми те той със сладката си усмивка.
-Ау, колко си сладък.-ухилих се и щипнах другата му буза влизайки в залата. Опитах се да не куцам, за да не притесня и другите. Той остана навън за малко, но не разбрах защо. Първата ми работа беше да се затичам към парното до прозорците. Спомних си за Jonghyun и как той винаги седеше там, но не ми пукаше за него. В този момент той беше най-малкия ми проблем. Трябваше да зарежа танците, за да уча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар